ТЪНКА
ЧЕРВЕНА ЛИНИЯ
III част
Валентин Велчев
Както
вече отбелязахме в края на втора част, предстоятелят на новоучредената
„Православна църква на Украйна“, митр. Епифаний, настоява, че за да се
преодолее „руския консерватизъм в
православието“ е необходимо църквите, поддържащи курса на Вселенската патриаршия
активно да лансират ЛГБТ-идеологията не само сред вярващите, но и внимателно да
я прокарат в светското общество на своите държави. Понеже мнозина от християните
не са добре запознати с т. нар. джендър-теория
(най-модерното съвременно „оръжие“ на ЛГБТ-движението), по-надолу ще разгледаме
накратко нейната същност, както и нравственото опустошение, което тя причинява в
обществото и църквите на Западния свят. Накрая ще се спрем и на въпроса дали засилващият
се процес на повсеместно отстъпление от духовността (апостасия) може да има нещо общо с някои събития от християнската
есхатология, разкрити в книгата „Откровение“ на св. Йоан Богослов!
1. Как се появява джендър-теорията
и каква е нейната научна стойност
Някъде
от времето на Просвещението (края на XVII
век)
Западният свят все по-дълбоко изпада под влиянието на атеистично
насочения хуманизъм, а по-късно (след средата
на XX век) – и на радикалния феминизъм. Тоест повече от 300
години в него тече повсеместна деконструкция
на християнските морални и нравствени ценности, водеща до ситуация, при която днес
вече не е възможно да се разграничи „добро“ от „зло“, „здраво и нормално“ от
„болно, извратено и перверзно“. Опитът с идеологиите на националсоциализма и фашизма
към средата на XX век,
които доведоха до неизброими човешки жертви, в настоящия момент изглежда като репетиция
и прелюдия към един разрастващ се сатанизъм,
чиято жестокост и насилие е възможно да надминат в бъдеще всичко познато досега
в човешката история. И за да не си помислят читателите, че умишлено злословим и
преувеличаваме случващото се в „прекрасния
нов свят“, за който народите от бившия социалистически лагер толкова дълго
бленувахме, директно ще дадем думата на автори и публикации, които могат да ни
разкажат от първа ръка за развоя на събитията в тези държави.
В
своята книга „Глобалната сексуална революция” немската социоложка Габриеле
Куби проследява по какъв начин феминизмът, в крайните си форми, преминава към
т. нар. джендър-идеология, а по-нататък нещата се израждат във (все още „розов“!)
тоталитаризъм и диктатура. Ето как тя описва този процес: „Те (радикалните феминистки) заявиха, че ще извоюват още повече
„равноправие” за жените. В действителност обаче те воюваха срещу брака, срещу
семейството, срещу детето, срещу жената като майка, за пълната дерегулация на
сексуалността. … Те воюваха за преобразуване на обществото, което окончателно
ще го освободи от ненормалността (разбирай „християнските стандарти“ – б.а.
В.В.), „деконструирайки” полярната полова идентичност на мъжа и жената и
„принудителната хетеросексуалност”.
Главната идеоложка на
джендър-теорията е (лесбийката) Джудит Бътлър, … която казва: „Биологичният
пол” е идеален конструкт, който с времето бива насилствено материализиран. Той
не е прост факт или статично състояние на тялото, а процес, при който
регулиращи норми материализират „биологичния пол” и тази материализация се
постига чрез постоянно принудително повторение на въпросните норми”. (Бътлър,
Джудит. Безпокойствата около родовия пол. Феминизмът и подриването на
идентичността. С., Критика и хуманизъм, С., 2003. )
Преведено: изобщо не
съществуват мъже и жени. Полът е една фантазия, нещо, в което вярваме, защото
често ни е повтаряно. Родовият пол (джендър) не е свързан с биологичния пол,
последният не играе изобщо никаква роля, той възниква само защото е създаден от
езика и хората вярват в това, което непрекъснато чуват. През погледа на Джудит
Бътлър идентичността е свободно рееща се и гъвкава, не съществуват мъжко и
женско същество, а само определено „изпълнение” (пърформанс), следователно
поведение, което може да се промени по всяко време…
Бътлър се смята за
най-значимата теоретичка на „куиър теорията“. Както и джендър, куиър е дума,
конфискувана за нови съдържания. Думата queer трябва да неутрализира
зависимостта от понятия, които дори при отрицанието на хетеросексуалността все
пак я предполагат, като лесбийски, гей, би- и транссексуален. Куиър е просто
всичко, което не е straight (нормален = хетеросексуален). Полярността на
хетеро- и хомосексуалност трябва да бъде отстранена в полза на пълната отмяна
на половата идентичност, защото едва тогава „хегемонията на принудителната
хетеросексуалност” може да бъде напълно преодоляна и човек ще получи пълната
свобода на самоизмислянето.“
Унищожаване на свободата
в името на свободата
През последните 40 години
тези ценностни представи, обичаи и закони (наследени от християнството – б.а.
В.В.) бяха демонтирани. В западните култури на благополучието това се случи
първо чрез разбунтувалите се студенти. Днес това е културно-революционният
дневен ред на властовите елити на тази планета. От началото на 70-те години едно могъщо лоби се бори с помощта на ООН,
ЕС и медиите за промяна на ценностния ред.
Целта е абсолютна
свобода, откъсната от всякаква естествена и морална граница, която разбира
човека като „гол” индивид. За една такава абсолютна свобода, която иска да се
освободи и от „диктатурата на природата”, всяка естествено ограничение е пречка
и трябва да бъде отстранено.
Следователно
за така разбираната свобода няма „добро” и „зло”, няма нормативност. Конкретните средства на
тази борба са деконструкцията на биполярната сексуалност, промяната на
социалните норми и позиции на населението, особено на младежта, пълната
юридическа равнопоставеност на хомосексуалните партньорства с брака, та чак до социалното изключване и
законовото криминализиране на съпротивата…
Който днес в
политическото, академичното, медийното и дори
в църковното пространство изкаже основания за това, че сексуалният акт е
част единствено от брачната връзка между мъж и жена и трябва да е отворен за
зачеването на деца, който дискутира научно въпроса за възникването, рисковете и
последствията от нехетеросексуалното поведение или дори се противопоставя на
стратегиите на сексуалната дерегулация, се изправя пред опасността да бъде
изключен от публичния дискурс, да бъде стигматизиран с ругатни, да се прости с
професионалното си положение, да бъде тормозен и дискриминиран по разнообразни
начини от различни лобита.
Криминализирането
чрез нови състави на престъпления като „хомофобия”, „език на омразата” и
антидискриминационни закони вече е реалност в някои страни и се ускорява в
глобален план.
Готови ли са тези, които
сигурно си въобразяват, че са на страната на доброто, когато днес така смело се
борят с държавния терор на изминалия век, да се противопоставят по същия начин
на растящото ограничаване на свободата в наше време? Граничната линия между отстояването на свободата и жертването на
свободата е в готовността днес да се плати цената, която е да не виеш по вълчи,
когато си с вълците.“[1]
Още
през 1992 г. (т.е. когато социалистическата система беше рухнала и Западът вече
можеше да свали маската си!) проф. Хенри Бауер отбелязва, че: „голяма част от научната общност все повече
обръща гръб на научния метод, за да се съобрази с либералната идеология като
единственият решаващ начин за научно интерпретиране на света около нас“.[2]
Примерите в тази насока непрекъснато нарастват и към настоящия момент вече са
твърде огромен брой! Само в книгата на Виктор Лисов „Риторика на ЛГБТ-движението в
светлината на научните факти“ са изброени няколко стотици съвременни
изследвания, при които учените са повлияни от своята субективна пристрастност
или спазват политическата коректност към идеологията на ЛГБТ-движението. В една
от главите на книгата той цитира чудесна мисъл на Остин Русе: „Репутацията
на истинската наука е открадната от нейната зловеща сестра близначка –
„фалшивата“ наука, за която това е просто идеологическа програма. Тази
идеология узурпира доверието, което с право принадлежи на истинската
наука."[3]
Поради
ограничения обем на материала, ще си послужим само с един от безбройните
примери, за да илюстрираме колко зле стоят нещата в тази насока. Към края на
2018 г. вестник New York Times
публикува статия, според която трима учени – Джеймс Линдзи, Хелен Плакроуз и
Питър Бохосян – успяват да докажат, че в областта на социалните науки идеологията отдавна е взела връх над
здравия разум. Ето какво четем там:
„От
август 2017 година Линдзи, Бохосян и Плакроуз под измислени имена са изпратили
на реномирани (с преминаващи през рецензии публикации) научни списания 20
статии, оформени като нормални научни изследвания. Тематика на
псевдо-разработките е различна, но всички са посветени на разнообразни прояви
на борбата със социалната несправедливост: изследвания за феминизма, културата
на мачизма, въпроси по расовата идентификация и сексуалната ориентация, позитивното
мислене и т.н. …
Във
всяка от статиите си учените лансират някаква радикално-скептична теория,
осъждаща един или друг „социален конструкт“ (например, ролите на пола). При
това, самите работи са откровено абсурдни, като авторите им преднамерено са ги
писали с доза хумор, което да позволи на рецензентите да се усъмнят в
сериозността на представените им изследвания. От научна гледна точка статиите
не издържат никаква критика. Лансираните теории не се потвърждават дори от
числата, споменавани в статиите, а понякога се цитират и несъществуващи
източници или също толкова „съществуващи“ работи на същия фиктивен автор и т.н.
…
От
двадесетте разработки най-малко седем са преминали рецензия от водещи учени и
са приети за публикуване. … „Най-малко седем“, защото други седем са се
намирали на етап разглеждане и рецензия в момента, когато на учените им се
налага да приключат с експеримента и да разкрият същинските си имена. ...
Джеймс
Линдзи записва и публикува видео обръщение, в което се опитва да оправдае и
обясни позицията си. „Смятаме, че темите
за пола, расовата идентичност и сексуалната ориентация, разбира се, безусловно
трябва да бъдат изследвани. Но
изследването им трябва да се извършва правилно, без предразсъдъци. Проблемът се
състои точно в това – КАК ги проучват в настоящия момент“.
„Създалата се култура ни
диктува, че приемливи могат да бъдат само изводи от определен вид – например,
белият цвят на кожата или мъжкарското поведение задължително представляват
проблем. И борбата с проявите на социални неравенства се поставя над
обективната истина“, обяснява в обръщението си
Линдзи.
Авторите
на експеримента са наясно, че така или иначе репутацията им в научните среди е
разрушена и самите те не очакват занапред нищо добро.
Бохосян
е сигурен, че ще бъде уволнен от университета или ще го накажат по някакъв друг
начин. Плакроуз се опасява, че сега вече може да не бъде приета за
докторантура. А Линдзи казва, че от сега нататък вероятно ще се превърне в
„прокуден учен“, за когото са затворени пътищата както да преподава, така и да
публикува сериозни научни работи.
И
в същото време, и тримата са единодушни, че проектът им е оправдал очакванията! „Рискът,
че предубедените
изследвания ще продължат да оказват влияние на образованието, средствата за
масова информация, политиката и културата, за нас е по-страшен, отколкото
каквито и да е последици, с които самите ние можем да се сблъскаме“, заявява
Джеймс Линдзи в интервю за WSJ.“[4]
Въпросът
е може ли след огромния брой разкрития за идеологизация на науката (и то на
първо място в социалната сфера!), джендър-теорията да продължава безкритично да
стои в основата на програмите по т. нар. „Цялостно
сексуално образование“ (ЦСО), налагащо се във все по-голям брой държави?
В
следващите няколко точки ще запознаем родителите-християни с изключително
значимите проблеми, пред които се изправят децата и учениците вследствие от
тези програми!
(Понеже в настоящата
статия е невъзможно да проследим всички аспекти на ЛГБТ-идеологията, ще разгледаме
единствено въпроса за ЦСО, защото той касае двата най-важни компонента, от
които зависи бъдещето на християнския свят: съзнанието на утрешното поколение и
нормите на поведение на обществото!)
2. Какво представлява съвременното
Цялостно сексуално образование
Цялостното сексуално
образование има претенциите да е далеч по-всеобхватно
и по-детайлно от досегашното „традиционно сексуално образование“, понеже
обучава децата и юношите как да постигнат сексуално удоволствие по всички
възможни начини. Неговите програми маниакално се фокусират върху една
безразборна сексуална активност (промискуитет), но умишлено се прикриват
огромните емоционални, психологични и здравно-физиологични последици от това
високорисково сексуално поведение. ЦСО е метод за сексуално образование,
базиран на “идеята за права“, чиято
крайна цел е да се променят сексуалните и половите норми в обществото, поради
което мнозина твърде точно го определят като «образование за правото на аборт, промискуитет и ЛГБТ-идентичност»”.[5]
Една
от главните цели на всеобхватното сексуално образование е политиката на свободна промяна на пола и установяване
на децата като сексуално автономни
същества. Ето няколко точки от списъка с „права на децата“, върху които се основават програмите за ЦСО:
Децата са естествено
сексуални от раждането си, следователно всяко ограничение на тяхната сексуална
изява или сексуална активност нарушава сексуалните им права.
Правото на сексуално
удоволствие от най-ранна възраст е основно човешко право на детето, което
засяга и другите му права.
Децата имат право на
аборт и на сексуални отношения без знанието и съгласието на родителите си.
Повечето сексуални и
полови норми в обществото, особено тези,
основани на религиозни убеждения, са репресивни и нездравословни и трябва да
бъдат променени.
Децата имат право да експериментират
с различни сексуални идентичности и ориентации, както и с поведенията, свързани
с тях, за да развият здрава сексуалност.
Децата, съгласно
международно признатите права на здраве и образование, имат право на цялата
сексуална информация, без цензура и без съгласието на родителите.
Според
водещите международни експерти Джудит
Рейсман и Мариам Гросман корените
на движението за сексуални права, породило в процеса на развитието си и Цялостното сексуално образование, могат
да бъдат проследени до измамните проучвания, ръководени от д-р Алфред Кинси.
Неговите публикации се превръщат в световни бестселъри, а мнозинството от
психолозите определено смятат, че те не само поощряват, но и стоят в основата
на сексуалната революция от 60-е години на ХХ век, която неизменно тече и до
ден днешен.[6]
През
1947 г. А. Кинси основава института „Кинси“ към университета на щата Индиана, в
който трябва да се провеждат научни изследвания върху „секса, пола и репродукцията“.
Алфред Кинси си поставя за цел да докаже, че децата са сексуални от раждането
си и че безразборното сексуално поведение е широко разпространено сред хора на
всякакви възрасти, от което следва, че такива индивиди са напълно нормални и
здрави.
Сега
обаче е добре известно, че по-голямата част от проучванията върху човешката
сексуалност са били в огромна степен фалшифицирани и подвеждащи. Базирайки се
отчасти на интервюта с лишени от свобода престъпници, а от друга страна – на
експерименти с проститутки и педофили, А. Кинси настоява, че неговите
констатации се отнасят за цялостния профил на обществото.
Най-противоречивата
работа на института „Кинси“ обаче си остава публикацията „Сексуалното поведение
при мъжете“, която се популяризира от 1948 г. насам и е широко достъпна за
всякаква аудитория. В нея са документирани „сексуалните реакции“ на деца (от
бебета до тийнейджъри), които са били записани и стриктно подредени във времето
по часове и дати от техните насилници – възрастни мъже. Тези педофили провеждат
сексуални експерименти върху стотици деца, довеждащи ги до онова, което изследователите
наричат „оргазми“ – крещене, гърчене, плач и борба със сексуалния „партньор“!
Именно
върху изброените псевдонаучни експерименти и спекулации са базирани съвременните
цялостни програми за обучение на подрастващите, според които децата от
най-ранна възраст имат право на сексуално познание и удоволствие. Публикуваните
в т. нар. „Доклади на Кинси“ изводи и
до настоящия момент са използвани за насърчаване на безразборния секс, изневярата,
абортите, педофилията, кръвосмешението и хомосексуалността. Същите са широко прилагани
и за либерализирането на закони, ограничаващи сексуалните нарушения, за
съкращаването на наказанията на сексуалните престъпници, за узаконяването на
еднополовите бракове и т.н.[7]
3. Какви са следствията
от Цялостното сексуално образование
Като
резултат от преподаването на ЦСО драстично се увеличава броят на децата и
юношите, които прибягват до промяна на биологичния си пол. Например през 2017
британското издание The Telegraph
обяви, че за последните пет години броят на децата, насочени към клиники за
полова идентичност е нараснал четирикратно за тези от 3 до 10 години и
шесткратно за деца и младежи между 3 и 18 години. (А ако съпоставката се прави
с 2009 г., тогава нарастването е цели 25 пъти и се увеличава още повече назад
във времето към 1997 г., когато програмата за ранно сексуално образование за
първи път става част от учебния материал.!![8])
Засилващото се потребление е отворило твърде значителна работа на пластичните
хирурзи и е превърнало този тип операции в изключително доходоносен бизнес.
Крис
Макговърн, бивш съветник в Министерството на образованието на Великобритания,
заявява: „Това се е превърнало в
индустрия – хора градят кариерите си върху насърчаването на децата да поставят
под въпрос пола си във възраст, в която те просто трябва да бъдат оставени да
бъдат деца“.
А
Джоана Уилямс, университетски преподавател и автор на книгата „Жени срещу
феминизма“, твърди, че феминистите се опитват да променят училищните политики
по отношение на пола, добавяйки, че децата насила биват карани да „отучат“ разликата между момче и момиче.
„Проучванията показват, че едва 1% от
хората изпитват проблеми, свързани с пола си. Въпреки че броят на трансджендър
децата е малък, той бързо нараства. Децата – насърчавани от това, което виждат
в училище – започват да поставят под съмнение своята полова идентичност на все
по-крехка възраст“. Тя добавя, че нарастващият брой на насочените към
полова консултация (и съответно към клиниките за смяна на пола!) деца се дължи
на новоприети политики в училищата, които вече „поощряват дори най-малките да се замислят дали наистина са момчета или
момичета.“[9]
Обикновено
се следват четири етапа до окончателната промяна на пола и тялото при
подрастващите: 1) Децата от 3-годишна възраст могат да бъдат препратени към
Службата за развитие на половата идентичност от техния личен лекар или от
психиатричната служба за деца и юноши; 2) Точно преди пубертета (на 11-годишна
възраст) на пациента могат да бъдат предписани хормонални блокери. Пълните
психологически ефекти от тези лекарства и как те променят развитието на мозъка,
са неизвестни; 3) Третият стадий започва на 16-годишна възраст, когато се
предписва естроген или тестостерон след минимум 12 месеца прием на хормонални
блокери; 4) Последният етап е операция за промяна на половите органи.
Ето
някои от странични ефекти, до които води хормоналната терапия:
Когато
е от мъжки към женски пол – безплодие; проблеми със зрението, намалено либидо,
предразположеност към заболявания на жлъчния мехур, риск от дълбока венозна
тромбоза, риск от белодробна емболия, податливост към депресивни състояния и
чести промени в настроението и редица други.
А
от женски към мъжки пол – предразположеност към диабет тип ІІ, риск от
увреждане на черния дроб, рак на черния дроб, предразположеност към
сърдечно-съдови заболявания, увеличаване на теглото, синдром на поликистозните
яйчници, риск от рак на ендометриума и пр.[10]
При
четвъртият етап вече се стига до необратимо увреждане на
организма! Момчетата се подлагат на емаскулинизация (ампутиране на
пениса, заедно с тестисите), а при момичетата се извършва мастектомия и
хистеректомия (премахване на млечните жлези и матката).[11]
По такъв начин младите хора за цял живот се превръщат в инвалиди, на които освен
че е отнета възможността да създадат поколение, на практика се оказват лишени и
от всякакво сексуално удоволствие! (Удивителното е, че феминистите, които се
противят на обрязването на гениталиите на жените в исляма, всъщност са заложили
далеч по-жестоко осакатяване на децата и от двата пола в транссексуалните си
програми!)
Д-р
Мишел Кретела, президент на Американския колеж на педиатрите, е категорична в
позицията си, че: „Трансджендърната идеология е малтретиране на деца, защото мачкаме
децата си. И сега, когато децата са
напълно объркани, те ще мислят, че наистина са от противоположния пол и ще
бъдат насочени към него по медицински път. Когато наближи пубертета, ще им
бъдат поставени блокери на пубертета, а след това ще ги подложат на хормонално
«лечение». Тази комбинация трайно стерилизира повечето, ако не и всички деца,
също така ги излага на риск от сърдечни заболявания, диабет и различни видове
рак. Ако момичета са били на тестостерон, за да променят пола си, в продължение
на цяла година, до 16-та си година могат да стигнат до двойна мастектомия. И така, «облъчването» (насаждането,
втълпяването на идеи – б.а. В.В.), блокирането на пубертета и хирургичното
осакатяване – това е институцонализирано насилие над деца“.[12]
Всички
тези младежи по-нататък стават част от ЛГБТ-общността! Огромен брой научни проучвания
обаче сочат, че при тази общност рисковете от: психични разстройства, суицидно
поведение (водещо до самоубийство), пристрастяване към алкохол и наркотични
вещества, различни видове рак и други тежки заболявания, са средно около 4-5
пъти по-големи, отколкото при хетеросексуалната част от населението.[13]
Организацията на
обединените нации (ООН)
често се използва от платени лобисти на високобюджетни корпорации, за да се
прокара ЦСО в националните законодателства на държавите членки.[14]
Доходоносните “услуги за сексуална и
репродуктивна здравна грижа” могат да включват сексуално консултиране,
семейно планиране, тестване и лечение на полово преносими инфекции, превенция и
лечение на ХИВ/СПИН. Тук също влизат и свързаните с тях фармацевтични продукти,
ваксини, средства за контрацепция, извършване на аборти и т.н. Ранната
сексуализация на децата чрез ЦСО може да създаде клиенти, плащащи до живот за
тези стоки и услуги, ето защо това е сериозен мултимилиарден бизнес.
В
документалния филм „Войната срещу децата“ се съдържат потресаващи факти за всякакви
програми, стратегии и наръчници на ООН и редица от нейните подразделения! Под
маската на борба за повишаване на сексуалното образование и толерантност децата
се "обучават" как да станат
"от друг пол", как да
достигнат "сексуално удоволствие с
еднополови партньори, с неодушевени предмети, с животни и въпреки несъгласието
на другия". А брошурата „Здрави,
щастливи и готини“ направо съветва ХИВ-позитивните юноши, че могат да
правят секс без да уведомят партньорите си за своя здравен статус и без дори да
използват презерватив![15]
На
този фон е извънредно трудно да бъдем убедени в твърденията на защитниците на
ЦСО, че то е предназначено единствено за да намали бременностите сред
тийнейджърите и полово предаваните инфекции, но по никакъв начин не
сексуализира децата. На практика се оказва обаче, че програмите за Цялостно сексуално образование са твърде
далеч от „чисто академичното излагане на факти за живота“. Тяхната цел изобщо не е само да информират, но по-скоро да въздействат
и оформят възгледите, поведението и решенията на подрастващите по отношение на
тяхната сексуалност и полова идентичност! Нещо повече, този тип образование от
най-ранна възраст насажда в умовете на децата високорисково сексуално
поведение, което на по-късен етап може да доведе до изключително тежки физически
и психически увреждания на техния организъм!
Но
могат ли родителите да се противопоставят на преподаването на Цялостното сексуално образование в
училищата или да попречат на своите деца да сменят пола си, понеже смятат, че
те са още малки за да вземат подобно решение? Оказва се, че – не, ако
законодателството, регламентиращо ЦСО вече е прието в съответната държава!! В
Германия родителите първоначално са глобявани, а после – хвърляни в затвора при
отказ децата им да посещават часовете по ЦСО.[16] В Обединеното
кралство децата направо са отнемат от семейството в случай, че родителите се
противопоставят на решението им да си направят операция за смяна на пола![17]
А
съвсем наскоро (9 март 2020 г.) в Канада беше внесен законопроект, който ако
бъде одобрен, ще криминализира всеки опит младежите да получат терапевтична
помощ или християнско духовно консултиране, което да им помогне да преодолеят
объркването около половата си идентичност и да приемат реалността на
биологичния си пол![18]
Очаква се в близките години същото да се случи и в Германия, както и в редица
други страни. Или по думите на един автор: „Излиза,
че тези, които непрестанно агитират за свободен избор на пол, сексуална
ориентация и идентичност, в същото време изобщо не позволяват да се премине обратно
към хетеросуксуалност!“.
Списъкът
с „Права на децата“, който посочихме във втора точка, дава огромна възможност
на държавата да приеме изключително рестриктивни и репресивни закони срещу
техните родители с фиктивната презумпция, че така защитава „най-добрия интерес
на детето“! Под ръководството на
Българската православна църква, стотици хиляди родители вече от няколко години
усилено се борят, за да попречат да бъде променено нашето законодателство вследствие
от натиска на Европейския съюз, така че да позволи преподаването на ЦСО в училищата
и отнемането на деца от семействата им поради нарушаването на „изконните им сексуални
права“, а и под предлог на всякакви други също толкова основателни причини!
4. Кой популяризира,
финансира и печели от престъпния бизнес с Цялостното сексуално образование
Международно
признатият експерт и детски психиатър д-р Мариам Гросман в една своя реч пред
ООН задава риторичния въпрос: „Кой излезе
с идеята, че е необходимо децата по света да учат за сексуални действия с висок
риск, за което родителите им дори не са предупредени? Това са „Международната федерация за семейно
планиране“ и „Съветът за информация
по сексуално образование на САЩ“. Тези групи се представят като пазители на
здравето на нашите деца и твърдят, че предоставят на учениците цялата
информация и умения, необходими за да направят интелигентен избор. Те декларират, че учебните им програми са
изчерпателни, съобразени с възрастта, идеологически неутрални и медицински
точни. Аз обаче открих, че визията на тези две групи изобщо не е
сексуалното здраве. Това е сексуалната свобода. Тези големи и мощни организации
вярват в сексуалността, която се простира от люлка до гроб. Те мълчаливо
подкрепят ранната сексуална активност и множеството партньори, както и сексуалните
експерименти, което рисково поведение подхранва епидемиите от болести, предавани
по полов път, ХИВ/СПИН, аборти и емоционални страдания. … Една от целите на обучението (по сексуалното образование) е „промяна на
социалните норми“. Те предвиждат
свят без сексуални табута и ограничения – свят, свободен от юдео-християнския
морал, където всеки индивид, независимо от своята възраст, трябва да бъде
свободен да направи своя сексуален избор."[19]
Но
как възникват тези две организации? През 1942 г. Маргарет Сангър – расист,
привърженик на евгениката и германския нацизъм, основава в Съединените щати организацията
„Семейно планиране“ (Planned Parenthood –
PP)[20],
която с течение на годините се разраства по целия свят и през 1952 г. се
превръща в „Международната федерация за
семейно планиране“ (IPPF). За медицински директор на „Семейно планиране“ е назначена
д-р Мери Калдерон, ентусиазиран поддръжник на идеите на Алфред Кинси. През 1964
г. Хю Хефнър (издател на сп. „Плейбой“) спонсорира М. Калдерон с пари,
които той специално е отделил за стартиране на съвместния им проект, наречен „Съвет за информация по сексуално образование
на САЩ“ (SIECUS).[21]
След
време IPPF и SIECUS придобиват консултативен статут в Организацията на
обединените нации (ООН), от който умело се възползват, за да се издигнат до световни
лидери в създаването и популяризирането на цялостни програми за сексуално
образование, включващи противоречивите сексуални философии и практики на
института „Кинси“. Към днешна дата техни партньори са редица Агенции на ООН
като: „Световната Здравна Организация“
(WHO), UNAIDS, ЮНЕСКО, УНИЦЕФ и UNFPA, както и множество други
най-разнообразни институции[22]!
В
Съединените щати още през 2014-15 г. Центърът
за медицински прогрес (CMP) разкрива, че организацията „Семейно планиране“
(РР) е замесена в огромен международен скандал, с който се заема парламентарна
анкетна комисия. В основата на скандала са клипове на активисти, заснети със
скрита камера, от които недвусмислено се разбира че „Семейно планиране“ от
дълги години се занимава с: расистки
мотивирани аборти; лъжливи реклами и
търговия с органи от абортирани ембриони; укриване на сексуално насилие над малолетни; закрила на трафиканти на плът в ущърб на жертвите; укриване на случаи на блудства с деца; аморални консултации на подрастващи и
мн. др.[23]
Въпреки
че от „Семейно планиране“ не могат да отрекат автентичността на изобличаващите ги
клипове, те се опитват да замажат онези неща, които най-много скандализират
обществеността. А именно, че са се превърнали в концерн за аборти, търгуващ с
органите на неродените деца, което автоматично загатва, че шефовете и
служителите им имат лична изгода! Последното говори за твърде съмнителния
морал, стоящ зад убеждаването на жените да умъртвят бебетата в утробите си. За
сведение, според собствения им актуален доклад само през едногодишния отчетен
период за 2013-14 г. организацията е осигурила 327 653 прекратени бременности![24]
Цяла
година и половина по-късно обаче Центърът
за медицински прогрес установява, че не са взети никакви мерки срещу
дейността на „Семейно планиране“, а освен всичко друго те имат сключени
договори за продажба на детски органи за години напред. Казано накратко, организацията
непрестанно се нуждае от нови попълнения от бременни жени, чиито неродени
бебета трябва да убива, за да спазва договорните си задължения. Такъв
предварителен договор съществувал например с лабораторията на „Stem Express“.
Тя плащала годишно около един милион долара на концерна за аборти, за да
получава белите дробове, мозъка и други части от тялото на умъртвените деца.
Удивителното
е, че въпреки разкритията и през 2016 г. правителството на американския
президент Барак Обама продължава да финансира „Семейно планиране“ с гигантската
сума от над 500 милиона долара годишно по линията на държавните грантове. (В
тази сметка не влизат допълнителните „финансови инжекции“ от редица мощни
международни корпорации.) Неговата съпартийка Хилари Клинтън, която е кандидат
на Демократическата партия за президентския пост по това време, многократно
заявява, че ако спечели изборите, ще продължи безапелационно да подкрепя организацията,
както и всички клиники за аборти.[25]
В
течение на съдебния процес журналистите под прикритие Дейвид Дейлидън и Сандра
Мерит, направили компрометиращите разкрития със скрита камера, са подведени под
отговорност за 14 броя престъпления, свързани със записване на поверителна
информация без съгласие!! А едва през 2019 г. Калифорнийският съд започва предварителното
изслушване на свидетелските показания, дадени под клетва, някои от които се
оказват шокиращи! Например акушер-гинекологът Форест Смит заявява, че за целите
на индустрията за аборти (обхващаща дейността и на множество други организации)
се използва манипулация, при която бебетата се раждат живи и след това биват
убивани, за да се гарантира, че предназначените им за продан тъкани и органи,
ще са по-свежи и запазени![26]
Безкрайното
протакане на процеса срещу „Семейно планиране“ и опита да бъдат осъдени
разследващите журналисти навежда на мисълта, че целият престъпен картел за
аборти на територията на САЩ (а и навсякъде по света!) разполага с височайшо
покровителство. Тези подозрения се подкрепят и от факта, че съществува добре организиран световен черен
пазар за човешки органи, тъкани и генетичен материал, а печалбите на клиниките
за прекратяване на бременността достигат милиарди долари!
(Неправомерното
отнемане на деца поради „нарушаването на техните права“ също води до редица тежки
престъпления, спрямо най-слабите и безпомощни членове на обществото. Например американският
сенатор Нанси Шейфър оповести потресаващи данни за злоупотреби с деца пред петия
световен конгрес, посветен на семейството, проведен в Амстердам, Нидерландия. В
своя доклад "Корумпираният бизнес на службата за Закрила на детето", изнесен
най-напред пред правителството на САЩ, тя разкрива масови случаи на трафик
между различни щати и държави, при който децата се продават за проституция или
на високопоставени педофилски кръгове. А според официалните статистики, шест
пъти повече деца умират в т. нар. „Приемна грижа“, отколкото в собствените си
семейства. Предлагаме на читателите сами да се запознаят с фактите от нейния
доклад, защото той много точно отразява случващото се зад кулисите на западните
демократични общества, което техните правителства умишлено прикриват.
Съществуват сериозни подозрения, че заради изнесената информация Н. Шейфър е била
убита заедно със своя съпруг, но случаят е представен като самоубийство.[27])
Габриеле
Куби пише: „Който контролира младежта, той притежава бъдещето. Това решава и кой ще спечели културната
война, която водим. Западната християнска култура се основава на семейството и
сексуалните норми, които правят семейството възможно, по-специално моногамията.
…
Нека да сме наясно. Ако
ориентацията към християнските ценности не се предава от едно поколение на
друго, традицията ще се загуби. Поговорката казва „Бог няма внуци“. Традицията
идва от латинската дума trader – предавам, насочвам. Ако едно поколение не получи това, което е добро, истинно и
справедливо, то няма какво да предаде на следващите поколения. Това е
прекъсване на културата.“
На
друго място тя продължава: „Тогава кой
печели от сексуализацията на децата и тийнейджърите и от тяхното обучение в
„необходимост от разнообразие“? Сещаме се за няколко участници в този процес:
– Онези, които искат да
бъдат създадени хора без корени, удобни да бъдат манипулирани за глобални
стратегически цели.
– Онези, които имат
интерес да намалят прираста на световното население, без да променят глобалното
разпределение на богатството.
– Онези, които се измъчват
от „хетеросексуалната нормативност“ и желаят да получат признание чрез нейното
унищожаване.
– Онези, които имат
интерес да видят западните народи, потъващи в „демографска зима“.
– Онези, които имат
интерес да премахнат религията, особено християнството!“
Накрая
авторката заключава: „Културната
революция на нашето време все повече ограничава личната свобода и разширява
властта на държавата над индивида и на международните организации над държавите
– в служба на финансовата олигархия и за сриване на моралните устои. Промяната
на ценностите наистина може да доведе единствено до промяна на световния ред.
Тъй като промените са глобални, може да се очаква, че тази революция има за цел
създаването на един нов световен ред.
Възможно
е изтръгнатите от своите корени, зависими и послушни маси да са готови да
приветстват новия глобален «Спасител».“[28]
5. Да вкусиш от „забранения
плод“ или грехопадението на Църквата
В края на първа част вече споменахме, че към средата
на ХХ век под давлението на феминизма в лутеранството, а не след дълго и в англиканството
и пр., са ръкоположени първите „жени-свещеници“. Но
идеолозите на сексуалната революция изобщо не се задоволяват с този „частичен
успех“, а продължават, като изискват църковна благословия за съжителството
и/или „брака“ на еднополовите двойки (защото „Бог обича всички“), което
изпразва от съдържание християнското разбиране за семейството. Успехът на тези
първи стъпки (колкото и незначителни да изглеждат за някои на пръв поглед!)
широко разтваря вратите през следващите години да бъдат деконструирани редица
от най-фундаменталните принципи на християнската вяра.
По-нататък
либералните кръгове в Западна Европа и Америка вече не срещат почти никаква
съпротива и успяват с лекота да прокарат цялата джендър-идеология в огромния
спектър от протестантски деноминации. За съвсем кратко време (няколко десетки
години) техните амвони и ръководства са превзети не само от гейове и лесбийки,
но и от „свещеници“ от всичките над 30 „социални пола“[29].
Днес консервативните протестантски общности са на път да се превърнат в малки
островчета всред океана от деноминации, които не смятат хомосексуалността и
трансджендърната идентичност за грехове.[30]
С други думи, в резултат от масовото навлизане през XIX и XX век на т. нар.
„либерално хуманистично богословие“[31],
една нова вълна на „обновление и реформация“ скоро ще потопи по-голямата част
от западния протестантски свят, което говори, че процесите на отстъпление от
християнската ценностна система там са провеждани систематично и целенасочено
(поне през последните 50-100 години).
Не малко изследователи твърдят, че още през
70-те години на ХХ век в Католическата църква са създадени хомосексуални мрежи
и лобита, които непрестанно се опитват да вмъкнат ЛГБТ-идеологията в нейните
академични среди. Например полският богослов Дариуш Око в едно свое твърде съдържателно
есе описва битката на папа Бенедикт XVI срещу „ереста на хомосексуалността“ и
онези свещеници, които не само я разпространяват, но и извършват сексуални
злоупотреби в църквата.[32] В
книгата си „Сбогом, добри мъже: Как
либералите внесоха корупцията в Католическата църква“, излязла през 2015 г.,
Майкъл Роуз проследява как през последните 30-40 години в множество американски
семинарии либералните, хомосексуално ориентирани кандидати са били приемани с
приоритет и са получавали повишение и ръкополагане (нещо, което вероятно се е
случвало и на редица други места).[33]
Фредерик Мартел, автор на книгата “Содома, проучване в сърцето на Ватикана”,
разкрива неподозираните мащаби на хомосексуалността сред кардиналите, епископите
и свещениците в съвременната Католическа църква, като в неговото изследване дори
се обяснява „стратегията“ на група от най-високо ниво във Ватикана, която
работи задкулисно за признаване на хомосексуалния брак.[34] Същото
се потвърждава и в някои от разкритите от Уикилийкс още през 2011 г. електронни
писма между висши политици от демократическата партия на САЩ, където се
споменава, че Джордж Сорос финансира множество католически активистки групи,
които се стремят да наложат прогресистките идеи в църквата – приемане на женско
свещенство, както и правото на аборт, хомосексуален брак и ЛГБТ-образование![35]
Днес, по-малко от десет години по-късно, ЦСО
вече е проникнало дълбоко в католическата педагогика, в която темата за
сексуалността е „интегрирана“ в контекста на християнската антропология. Както изтъква
Г. Куби, католическите учебни заведения, женските и младежки организации
(например Каритас) активно се включват в адаптирането на църковното учение за брака и сексуалността спрямо „променящите
се изисквания на обществото“ – често с подкрепата на своите епископи.[36]
През 2013 г. в Католическата църква беше
реализирана операция „Ватиканска пролет“ под личното ръководство на Барак
Обама, Хилъри Клинтън и нейния главен политтехнолог Джон Подеста. На Бенедикт
XVI бе направено предложение да приеме идеите на икуменизма, които да залегнат
в основата на обединяването на мултикултурния Запад, в една изчистена от
основните католически вероучения пролиберална концепция. Същността на
доктрината е артикулирана лично от президента Обама по време на среща между
католици и евангелисти във Вашингтон през май 2015 г. Според него Църквата
трябва да забрави “разделящите термини” като абортите, гей браковете и др. и “да
се посвети на проблема с бедността”. След отказа на Бенедикт XVI да следва
посочения курс върху него бе оказан огромен натиск, в резултат на което той бе
принуден да се оттегли и бе заменен от твърде либералния папа Франциск, на
когото се възлагат огромни надежди да осигури духовния компонент на тази радикална
идеологическа програма.[37]
Трябва
да отбележим, че до настоящия момент папа Франциск излъчва твърде противоречиви
сигнали! В излязлата през 2016 г. енциклика "Amoris laetitia" той
открито се противопоставя на джендър-теорията, а през 2019 г. Ватиканът дори
издава наръчник, според който тя е „враждебна
на вярата, на здравия разум и на човешката природа“.[38]
В същото време обаче папата е обвиняван от десетки учени и богослови, че умишлено
избира на най-важните постове в Римската курия прелати, поддържащи
хомосексуализма, педофилията, абортите и пр., като по този начин се създава
опасност въпросните еретични доктрини след време да се наложат в цялата църква.[39] Тези и още други недоразумения накараха
бившият папа Бенедикт XVI да наруши мълчанието си, като в новата си биографична
книга той твърди, че „глобалната
диктатура на предполагаемо хуманистичните идеологии е реална заплаха за
църквата, а приемането на абортите и хомосексуалния брак е вследствие от
духовната сила на Антихриста“![40]
Друга
твърде опасна забежка на папа Франциск е подкрепената от Ватикана инициатива за
популяризирането на „Документ за братство
между хората, за световен мир и съвместно съжителстване“. Посоченият
документ утвърждава, че „разнообразието на религиите“ е „по Божията воля“, но
според епископ Атанасиус Шнайдер „колкото
и благородни да са подобни цели като «братство между хората» и «световен мир»,
те не могат да бъдат препоръчвани за сметка на обезценяването на истината –
уникалността на Иисус Христос и Неговата Църква“.[41]
В настоящия момент здравата
броня на Католическата църква (която поне на теория винаги е поддържала
сексуалния морал и се е противопоставяла на икуменизма), изглежда вече твърде
ръждясала и пробита на доста места.
Ами Православието?
През
лятото на 2018 г. „Международният гръцки университет“[42],
базиран в град Солун, обяви, че започва 14-месечна магистърска програма по «православна
икуменическа теология». Програмата е под патронажа на патриарх Вартоломей,
а нейната заявена цел е «прилагане на безценното богословско наследство на
православието за нуждите на съвремието». Предвижда се обучението по нея да
бъде сериозен принос за кариерата на християните, работещи в академичната сфера
и църковно-административните структури.
Наред
с класическите предмети – „История на Църквата“, „Патристика“, „Литургично
богословие“ и пр., са предвидени и такива като: „Мисиология“, „Икуменическа
теология“, „Екология и междуконфесионален диалог“, „Съвременни православни
икуменически дейци“, „Православна феминистична херменевтика“ и други.[43]
Ето
какви мисли изказва Е. Иванов по този повод: „Курсът, посветен на
икуменическите дейци, предполага изучаване на богословското им наследство.
Предметът мисиология освен всичко друго формира «критично осъзнаване на
случаите, когато мисионерската дейност се използва като инструмент за църковно
съперничество и прозелитизъм» и помага за разбирането на «съвременната
(икуменическа) парадигма на мисията». Тук очевидно си имаме работа с типично
икуменически подход, когато фактически се въвежда забрана за проповядване на
Истината на тъй наречените «инославни», а на православните християни се
предлага нещо по-рано непредставимо – да «свидетелстват» заедно с
еретиците за Христос…
Апологетът
на Критския събор (Петрос) Василиадис разработва богословски концепции с
откровено модернистки характер. «Ние трябва да разберем – казва в
частност Василиадис, – че не бива да се концентрираме върху изключителността
на нашата вяра, православната вяра, която ни е дадена, която е истинска. Да
подчертаваме тази изключителност означава почти да отлъчваме другите». Нужно
ли е да се спираме подробно върху откровено разрушителния, противоречив,
антицърковен и антимисионерски характер на тази теза?
Подобно
на митрополит Калистос Уеър, открито изказал се в защита на содомския грях[44],
Василиадис в статията си «Ограниченията и джендърните идентичности» предлага
«богословско преосмисляне на човешката сексуалност» и, например, заявява:
«Като направих обобщен и по възможност неутрален анализ, аз неотдавна
предположих, че свети апостол Павел осъжда не хомосексуалните наклонности
(които от гледна точка на последните научни изводи са доказано вродени,
независещи от избора на човека), а хомосексуалната активност».[45]
Позовавайки се в това число и на митрополит Калистос Уеър, Василиадис
призовава «да помогнем на нашата Църква да преодолее «ограниченията», без да
травмира никого и без да вреди на истинската Църква».“[46]
А
през 2019 г във Великобритания бе проведен религиозен форум, от чието
прессъобщение научаваме в общи линии следното: „Между 16-19 август в Оксфорд се
състоя международна конференция, в която участваха свещеници, пастори,
богослови, учени и др. Бяха обсъдени въпросите, свързани със «съвременните проблеми за пола, джендъра
и сексуалността в Православната
църква». Мероприятието
бе организирано от Ексетерския университет (Великобритания) и йезуитския
Фордъмски университет (САЩ), към който съществува «Център за изучаване на православното християнство».
Конференцията
се проведе в рамките на тригодишния изследователски проект «Съвременната
източноправославна идентичност и предизвикателствата на плурализма и
сексуалното разнообразие през секуларната епоха», чиито организатори
са д-р Брандън Галахер, проф. Аристотел Папаниколау, проф. Джордж Демакопулос и
др. Спонсори на събитието са «Британският Съвет» и «Фондът на Хенри
Луис», като своята подкрепа изрази и «Кралският институт по
международни отношения» (Chatham House).
Целта
на неофициалната среща бе да се «стимулира диалог между експертите,
за да помогнем на Църквата да намери отговори на назрелите пастирски нужди,
които да са правдиви и същевременно пастирски съчувствени». Присъстваха
православни духовници от множество юрисдикции, ЛГБТ-активисти, учени,
клиницисти, както и малък брой икуменически наблюдатели от Англиканската и
Католическата църкви.
В
публикувания отчет е записано още: «Истинският диалог демонстрира дълбоко
уважение към контрастни позиции, наред със силното желание за сътрудничество и
вярност към православната традиция. Пълно внимание беше обърнато не само на
учението и практиките на Църквата, произтичащи от нейното предмодерно източно
съзнание, но и на необходимостта да се отговори на съвременните западни
предизвикателства, които днес доминират в съвременния свят.»[47]
Посоченото
мероприятие се коментира в статията „Как се преместват стари межди…“
така: „Очевидно, конференциите от този род, провеждани от западните структури
(включително йезуитските), целят разрушаване на традиционния християнски морал,
на библейското и светоотеческото отношение към греха, в това число и содомския.
Несъвместими с учението на Църквата идеи се обличат в почтена академична, «богословска»
обвивка, а съчувственото присъствие на православни свещенослужители придава
на тази маргиналщина църковен антураж, създавайки за западния наблюдател лъжлив
образ на едно търпимо към греха Православие. Целта на инициативи от този род е
разрушаването на Православната църква чрез повреждане на нравственото ѝ учение
и преосмисляне на въпроси, получили преди много столетия изчерпателен ясен
отговор в Светото Писание и трудовете на светите отци. «Не преместяй стари межди, които твоите
бащи са прокарали» (Притчи 22:28), е казано в Писанието.
Модернистите, икуменистите и содомитите искат точно обратното: да преместят
«междата», положена от евангелското и светоотеческото учение.
По
този път вече е минала, например, Англиканската църква, в която само за няколко
десетилетия традиционното отрицателно отношение към содомията постепенно се
замести с напълно противоположно (естествено, в началото чрез започване на «диалог»
на тази тема), което доведе до необратима криза в англиканството и разделянето
му на традиционалисти и «либерали» (един от етапите беше, когато
англиканите приеха софистическата, откъсната от живота идея, че греховно е уж
само «хомосексуалното поведение», а не хомосексуалните влечения, чувства
и желания).“[48]
6. Живеем ли в последните времена?
Знаем,
че Господ Иисус Христос, малко преди да бъде разпънат на кръста, предрича за
израилтяните, че „ще паднат под острието на меча, и ще бъдат откарани в плен
по всички народи; а Йерусалим ще бъде тъпкан от езичници, докле се свършат
времената на езичниците“ (Лука 21: 24), а за Храма споделя на
учениците Си „Истина ви казвам: няма да остане тук камък на камък, който да
не бъде сринат“ (Мат. 24: 1, 2). През 70 г. Йерусалим е превзет от римския
пълководец Тит (който по-късно става император), жителите му избити и откарани
в плен, а Храмът – съборен до основи. Но пълното разрушаване на града е по
време на въстанието на Бар Кохба през 132-135 г., след което е осъществено и
окончателното разпръсване на останалото еврейско население.
За
над 1800 години Йерусалим е владян от римляни, перси, араби, египтяни, турци и
англичани. През 1897 г. в швейцарския град Базел е проведен Първия конгрес
на ционистите, който взема решение да бъдат призовани евреите от цял свят
да се завърнат в Палестина. В следващия половин век над 600 000 евреи отново се
заселват в Свещената земя. На 14 май 1948 г. в градския музей на Тел Авив полският
евреин Давид Бен Гурион прочита Декларацията за независимостта, с което
обявява създаването на държавата Израел. А след прочутата „Шестдневна война“
(5-10 юни 1967 г.) Израел си възвръща Синай, Юдея, Самария, ивицата Газа и
Голандските възвишения, както и старата част на Йерусалим (с възвишението на
Храма и Стената на плача).
Израел
придобива територията си от библейските времена – цялата земя от Дан до
Вирсавее, от Средиземно море до Йордан, включително и Йерусалим, отново става
тяхна. Изпълняват се думите на пророк Езекиил: „тъй казва Господ Бог: ето,
Аз ще взема Израилевите синове измежду народите, между които се намират, ще ги
събера отвред и ще ги доведа в тяхната земя“ (Езекиил 37: 21). В тази
връзка главният равин Шломо Горен изрича думите: „Ние влязохме в епохата на
Месията“, а проф. Йешуа Прауер от Еврейския университет допълва: „Почти
2000 години този народ трябваше да чака избавлението си, та да може сега да
долови приближаващите стъпки на Месията“.[49]
През
1987 г. е създаден т. нар. „Храмов институт“, който съвместява ролята на
музей, изследователски и образователен център, посветен на историята на двата
разрушени древни храма и на подготовката за създаването на Третия храм.[50]
Желанието на юдеите е Третият храм да бъде построен на хълма Мория, където са
стояли и предишните два храма, но бедата е в това, че този хълм е свещен също и
за християните, и за мюсюлманите. На него се издига джамията „Купола на скалата“,
която е второто по значение свещено място за Исляма и евентуалното ѝ
разрушаване би предизвикало война с целия мюсюлмански свят. Впрочем, д-р Ашер
Кауфман от физическия факултет на Йерусалимския университет въз основа на
16-годишни проучвания стига до извода, че „Светая Светих“ на древните еврейски
храмове е била на малко по-различно място. В резултат Третият храм може да бъде
построен, като при това ще бъде на цели 36 метра разстояние от „Купола на
скалата“.[51]
Изпълнителният
директор на Храмовия институт равинът Йехуда Глик смята, че по такъв
начин Храмовият хълм е част от видението на св. пр. Исая: „Аз ще заведа на
светата Си планина и ще ги възрадвам в Моя дом за молитва: всесъженията им и
жертвите им ще бъдат благоприятни върху Моя жертвеник, защото Моят дом ще се
нарече молитвен дом за всички народи“ (Исая 56: 7).[52]
Същото разбиране се поддържа и от асоциацията Interfaith Encounter, според
която на „Божията Свята планина”
всички религии ще се покланят заедно, а мюсюлмани, християни и евреи са насърчавани
да приемат един нов богословски поглед, което ще им позволи да се молят
съвместно на мястото между джамията „Купола на скалата“ и реконструирания Трети
храм.[53]
Както
е добре известно от православната есхатология (учението за последните времена),
един ден Антихристът ще се представи за еврейския Месия и поради изключителните
си качества ще бъде обявен за световен политически лидер. Не след дълго той ще
обедини и всички религии и ще се нарече техен архипастир. Но дори да бъде
построен Третият храм, това все още не означава, че Антихристът веднага ще
появи, ще седне в него и ще поиска да му се поклонят всичките народи! Нека да
си припомним, че Вторият храм беше завършен през 515 г. пр. Хр., но истинският
Цар и Месия – нашият Господ Иисус Христос – влезе в него след повече от 500
години. Затова Той изрично ни е предупредил, че на никого няма да бъде разкрито
кога точно ще започнат последните събития и ще наближи Неговото завръщане: „за
оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, а само Моят Отец“ (Мат.
24: 36).
Все
пак в Новия завет са ни дадени някои указания как да разпознаем времената: „тъй
и вие, кога видите това да се сбъдва, знайте, че (Той) е близо, при вратата“
(Марк 13:7 29), а ап. Павел ни заявява, че „оня ден не ще настъпи, докле
първом не дойде отстъплението“ (2 Сол. 2:3). С други думи,
дали това, което се случва, не е предвестник за дните на
отстъплението на Църквата от истината? Но дори и така да е, ние не бива да
се боим от нищо, защото същият апостол повдига духа ни с думите „Бог не ни е
дал дух на боязливост, а дух на сила, любов и целомъдрие“ (II Тим. 1: 7), а нашият
Спасител ни съветва да бъдем твърди и непоколебими пред изпитанията: „а
когато почне това да се сбъдва, изправете се тогава и подигнете главите си,
защото се приближава избавлението ви“ (Лука 21: 28)!
Затова целта на всичко, което казахме досега, не е да
всява безпокойство и страх, а да ни помогне да си дадем сметка за времената, в
които живеем и ако действително се стигне до разделение на Църквата, да сме
наясно още отсега на чия страна да застанем!
Свети апостол и евангелист Йоан Богослов говори
за онези лъжеучители, които макар дълго време да пребивават в Църквата, сърцата
им не са предани на Христос и на Неговите заповеди, поради което и не могат до края
да устоят в истината: „Те излязоха от нас, но не бяха наши;
защото, ако бяха били наши, щяха да останат с нас; но те излязоха, за да стане
явно, че не са всички наши“ (I Йоан 2: 19). За да се разграничи от
ересите, Църквата през вековете е формулирала ясно и точно своите вероучителни
истини – учения, канони, догмати и пр. Догматическите съборни определения са
означавани с думата „орос“ (гр. ὅρος
– предел, граница), която е подчертавала, че променянето или произволното
излизане от тяхното съдържание е пребиваване в заблудата.
Православната църква (а и цялото човечество!) в
наши дни е разделена от една тънка червена линия, която видимо
преминава по оста Москва – Константинопол, а невидимо – през ума и сърцето на
всеки вярващ, като демаркираща двата християнски свята. Според мнозина тълкуватели „Голямата
Блудница“ от книгата Апокалипсис ще бъде именно онази отстъпническа и
еретична „църква“, която ще се появи
в последното време и ще се представи в услуга на идещия Антихрист![54]
„След това дойде един от седемте Ангели, които имаха седемте чаши, и
говори с мене, като ми каза: дойди, ще ти покажа осъждането на голямата
блудница, която седи над многото води; с нея блудствуваха земните царе, и с
виното на блудството й се опиха жителите на земята. И ме отнесе духом в
пустиня; и видях една жена да седи на червен звяр, който беше пълен с богохулни
имена и имаше седем глави и десет рога. А жената беше облечена в багреница и
червено, украсена със злато, драгоценни камъни и бисери; в ръка си държеше
златна чаша, пълна с гнусотии и нечистота от блудството й; и на челото й бе
написано името: тайна, Вавилон великий, майка на блудниците и на земните
гнусотии. Видях, че жената беше пияна от
кръвта на светиите и от кръвта на свидетелите Иисусови …
След това видях да слиза от небето друг Ангел, който имаше голяма
власт; и земята светна от неговия блясък. И силно извика той, като казваше с
висок глас: падна, падна Вавилон – великата блудница, и стана жилище на бесове
и свърталище на всякакъв нечист дух, свърталище на всички нечисти и омразни
птици; защото от виното на яростното блудство пиха всички народи, и царете
земни блудствуваха с нея, а търговците земни разбогатяха от големия и разкош. И чух друг глас от небето да казва: излезте
от нея, люде Мои, за да не участвувате в греховете й, и да се не заразите от
язвите й: защото нейните грехове стигнаха до небето, и Бог си спомни неправдите
й!“ (Откр. 17:
1-6; 18:1-5)
Край
[1] Глобалната сексуална
революция
[2] Scientific Literacy and
the Myth of the Scientific Method
[3] Риторика ЛГБТ-движения в
свете научных фактов
[4] Научният скандал на
годината: Учени пишат фалшиви изследвания, за да разобличат псевдо-науката
[8] Government
probe into why so many girls want to be boys: Investigation ordered after
number of 'transitioning referrals' increases by four thousand per cent
[10] Хормонална терапия за
смяна на пола
[11] Хирургическа смяна на пола
– какво трябва да знаем
[12] Dr. Cretella on
Transgenderism: A Mental Illness Is Not a Civil Right
[13] Психическое и физическое
здоровье ЛГБТ
10 Steps to Manipulating
the African Group to Promote Comprehensive
Sexuality Education (CSE)
[15] Войната срещу децата
[16] Россия! Денонсируй
сексконвенцию для детей! Митинг тысяч в Кёльне.
[17] UK gov’t begins taking
kids away from parents who won’t go along with gender ‘transitions’
[18] Trudeau govt introduces
bill to criminalize therapy for those with unwanted LGBT identity
[19] The Comprehensive
Sexuality Education Agenda: Core Philosophies, Origins, and Goals
[20] Историята на "Семейно
планиране"
[21] Вж бел. 19
[22] Organizations in Support
of CSE
[23] LIES, CORRUPTION, AND
SCANDAL
[24] 6 Scandals Involving
Planned Parenthood
[25] Нови разкрития за търговията
на „Planned Parenthood“ с органи на абортирани бебета
[26] Abortion doctor admits
sold baby parts often came from babies born alive
[27] Нанси Шейфър представя
истината за социалните служби за закрила на детето
[28] Куби, Г., Глобалната сексуална
революция, София, Омофор, 2019, с. 329; 378; 445.
[29] В САЩ обявиха
съществуването на 31 пола. Глоби от $ 250 000 за неспазване на наредбата
[30] List of Christian
denominations affirming LGBT
[31] Modernism: Christian
Modernism
[32] With the Pope Against
Homoheresy
[33] Goodbye, Good Men: How
Liberals Brought Corruption into the Catholic Church
[34] Фредерик Мартел: Гей
мрежите са най-пазената тайна във Ватикана
[35] Clinton Campaign’s
anti-Catholic E-mails: Will Catholic Voters React?
[36] Куби, Г., Глобалната
сексуална революция, София, Омофор, 2019, с. 381, 382.
[37] A Vatican-Democratic Party
Alliance? (Catholics Ask Trump Administration to Investigate)
[38] Ватиканът надига глас срещу
"унищожаването" на половете
[39] Католически учени обвиняват Франциск, че е
папа еретик и покровителства сексуални насилници
[40] Ex-pope Benedict XVI accuses opponents of
wanting to silence him
[41] EXCLUSIVE: Bishop Schneider says Vatican is
betraying ‘Jesus Christ as the only Savior of mankind’
[42] Международният гръцки университет
е основан през 2005 г., като преподаването в него е изцяло на английски език.
Дейността му се спонсорира от Европейския съюз и Гръцката република.
[43] Master Programme in
Orthodox Ecumenical Theology
[44] В сп. „The Wheel“ (виж
„Предговор“ на брой Пролет/Лято за 2018 г.) Диоклийският митрополит Калистос Уеър,
който е клирик от Вселенската патриаршия, не само прави апология на
хомосексуализма, но и призовава православния свят да признае, „че има голямо
разнообразие от пътища, по които Бог води човека”. (Б.а. В.В.)
Foreword
[45] Още през 2014 г.
лесбийката д-р Лора А. Хейнс, виден член на „Американската психологическа
асоциация“, апелира към ЛГБТ-активистите да спрат с мита „роден по този начин“
и „промяната е невъзможна“, защото това противоречи на науката! През 2019 г.
най-мащабното провеждано досега научно проучване, обхващащо 470 000 души, вече
съвсем недвусмислено доказа, че хомосексуалността изобщо не е вродена, което
тотално обезсмисля „богословските“ изводи на П. Василиадис, К. Уеър и други
подобни защитници на содомията. (Б.а. В.В.)
Водеща изследователка и
защитник на правата на лесбийките призна, че сексуалната ориентация не е
вродена и може да се променя
Genetics may explain up to
25% of same-sex behavior, giant analysis reveals
[46] С одобрения
Константинополя запускается новый проект по разрушению православного
самосознания
[47] Press Release: 2019 Oxford
Conference
[48] Передвигая межу: в
Оксфорде обсудили, как примирить Православие и содомию
[50] The Temple Institute
[51] Местонахождението на
Свeтая светих
[52] Последни стъпки до
идването на Антихриста – съграждането на Соломоновия храм
[53] God's Holy Mountain
[54] АПОКАЛИПСИС. 17
Този коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриване