събота, 21 юни 2014 г.

Тактиките на хомосексуалното движение

от Джон Венари

1987 „ Реформиране на праволинейна Америка”

Подробна стратегия за общественото приемане на хомосексуалистите

"Реформиране на праволинейна Америка” от Маршал Е. Кърк и Хънтър Мадсен беше разширена в книгата от 1989г. „ След топката – как Америка ще надделее страховете и омразата си към гейовете през 90-те”. Това е план за медийна и психологическа манипулация за широко обществено приемане на хомосексуализма. Една от ключовите стратегии на Кърк и Мадсен е да клеветят опонентите си: „Възнамеряваме да направим така, че анти-гейовете да изглеждат толкова лоши, че средният американец да иска да се дистанцира от такива типове.”

В края на февруари, Барак Обама съобщи, че той и неговото Министерството на правосъдието вече няма да защитават Закона за защита на брака [DOMA], твърдейки, че той е противоконституционен. Законът от 1996 г. посочва, че във федералния закон: „Думата „брак” означава единствено законен съюз между един мъж и една жена като съпруг и съпруга.”[1] Той забранява на федералното правителство да признава еднополовите "бракове" когато става дума за данъци, социални осигуровки и други програми.  ...
Изглежда очевидно,  че Обама работи за разчистване пътя за федералното признаване познато още като легализиране на еднополовите "бракове". Последните проучвания показват, че се увеличава числото на американците, които намират еднополовите бракове за приемливи, което допълнително ни говори за моралния упадък на Америка, отколкото настоящата и компетентност да разпознае обективен морален закон.

Последните изявления на Обама относно DOMA създават предпоставка да се постави въпроса: как така хомосексуализма и еднополовите "бракове" сега се приемат от толкова много хора?

Има различни фактори, оказали влияние, най-забележителен сред които е провала на безброй католически теолози и архиереи в преподаването на истински католически морален закон, и разлагането на властта от Втория ватикански събор. Модерните църковни ръководители вече не наказват католическите учители, които излагат принципи и практики, които са в противоречие с естествения и Божествения закон. [2]

Други сили също действат, сред които не безначение са стратегиите на самите хомосексуални активисти.

„Реформиране на праволинейна Америка”

Фокусът ни тук ще бъде на ефективните тактики употребявани от хомосексуалното движение точно формулирани в статията от 1987г., която бележи повратната точка: „Реформиране на праволинейна Америка” от хомосексуалните активисти Маршал К. Кърк и Ерастер Пил. ( „Erastes Pill” е псевдонима на Хънтър Мадсен)

И двамата мъже са високообразовани. Кърк е следвал в Харвард – изследвания в невропсихиатрията;  Мадсън има докторска степен в политиката от Харвард и е експерт по тактики за убеждаване и социален маркетинг.

Твърди се, че „Реформиране на праволинейна Америка” се е превърнала в „библията” на хомосексуалното движение, тъй като представя стратегии както за това  да направи хомосексуалистите по-приемливи, така и да демонизира опонентите на хомосексуализма. Цялата кампания не е основана на интелектуални аргументи, а на емоционална манипулация на обществото. (Кърк и Мадсен по-късно разшириха принципите в статията в книга съдържаща 398 страници - „След топката: как Америка ще надделее страховете и омразата си към гейовете през 90-те години”).

За сега ще се фокусираме на тяхната оригинална статия от 1987г.  С цел да предадем истинския дух на фрагмента ние ще разчитаме колкото е възможно на директните цитати.

Публикувана в изданието на Guide през 1987, хомосексуалната публикация „Реформиране на праволинейна Америка” започва:

„Първата цел на задачата е да направи по-малко чувствителна американската общественост по отношение на гейовете и правата на хомосексуалистите. За да се намали чувствителността трябва да се помогне на обществеността да гледа на хомосексуализма с безразличие, вместо с остри емоции.”  Авторите продължават и отбелязват, че целта им е да съпоставят сексуалните предпочитания с различията в предпочитанията на вкуса при сладолед или различни спортове. «Вие предпочитате шоколадов, аз предпочитам с орехи. Вие предпочитате хокей, аз бейзбол. Няма проблем.”

„Поне в началото” - пишат те – „ търсим намаляването на чувствителността на обществото и нищо повече. Ние не се нуждаем и не можем да очакваме пълно признание или разбиране на хомосексуализма от средния американец. Забравете да се опитвате да убеждавате масите, че хомосексуализма е нещо добро. Но само ако успеете да ги накарате да мислят за него като за още едно нещо, което да подминат със свиване на рамене, тогава битката за легализиране и социални права е почти спечелена. И за да стигнете до мястото на „свиване на рамене”, гейовете като категория трябва да престанат да се появяват «загадъчни, чужди и противни.» Статията призовава за масивна медийна кампания, която да промени имиджа на хомосексуалистите, „ и всяка кампания, която иска да постигне това обръщане, трябва да изпълни 6 неща.”

Следващите шест стъпки са директно взети от статията на Кърк/ Пил:

Стъпка 1: Да се говори за гейовете колкото се може по-силно и по-често:

„Принципът зад този съвет е прост.”- казват Кърк и Пил - „Почти всяко поведение започва да изглежда нормално, ако си достатъчно изложен на него в близка среда и сред твои познати. Приемствеността на новото поведение основно ще зависи от количеството познати на един човек, които практикуват или приемат това поведение.” Човек може да се раздразни първоначално от нововъведението  на всичко това, но авторите отбелязват: „ Докато Джо- шест бири не чувства голям натиск да  представя себе си по подобен начин и докато това поведение не опира до въпроса да застрашава неговата физическа и финансова сигурност, той скоро ще свикне с това и животът ще продължи нататък.” Докато минава времето Джо- бираджията и неговите приятели ще станат по-толерантни спрямо хомосексуализма като алтернативен, легитимен начин на живот.

„ Начинът да се притъпят острите чувства спрямо хомосексуализма включва това много хора да говорят много за него по неутрален или подкрепящ начин.” Колкото повече се говори, толкова повече се създава впечатление, че поне има разделение в мнението на обществото по тази тема. „ Дори и враждебни дебати между противници и защитници служат на нашата цел до толкова доколкото "уважавани" гейовете са на фокус и център на внимание, за да направят своята следваща стъпка.

Авторите настояват също че този разговор за „гейство” не трябва да се говори като хомосексуална индоктринация. В началните нива на всяка кампания, която цели да достигне праволинейна Америка, масите не бива да бъдат шокирани и отблъснати от преждевременно излагане на самото хомосексуално държание. Вместо това образа на пола трябва да се омаловажи и правата на гейовете да се сведат колкото се може повече до абстрактни социални въпроси.”

Авторите наблягат на важността на това да има хомосексуални въпроси, за които да се говори по визуалната медия - филми и телевизия, които са „най-мощните създатели на имиджи в западната цивилизация.” В момента, средния американец изкарва едни добри седем часа или повече на ден пред телевизора. „ Тези часове отварят врата в личното пространство на праволинейните, чрез което може да бъде приет Троянския кон.”

Холивуд е описан от авторите като най-доброто скрито оръжие, което хомосексуалистите имат за да притъпят чувствителността на преобладаващата част от обществото. Те приветстват факта, че повече от 10 години (до 1987) хомосексуални герои са станали значими във филми и телевизионни програми.

От тогава тези герои са станали дори по често срещани и всичко това е част от стратегията за мобилизиране на обществената приемственост към хомосексуализма. Като свидетелство са например телевизионните филми: „Will & Grace” или „The L Word”; филми като „Brokeback Mountain”, както и подобни хомосексуални герои с важни роли във филми като „Bridget Jones Diary” и „ As Good As it Gets”. Симпатични хомосексуални герои все повече присъстват в модерното кино и телевизия и това не е случайност.

Кърк и Пил залагат в пълна мярка на атакуването на религията. „Общественото мнение е единият източник на преобладаващите ценности, но религиозните власти са другият. Когато консервативните църкви осъждат гейовете, има само две неща, които можем да направим за да смутим хомофобията на истинските вярващи. Първо можем да използваме слухове за да размътим моралните води. Това означава популяризиране на подкрепата на гейовете от повече умерени църкви, да повдигаме богословски възражения относно консервативното тълкуване на библейското учение и всяването на омраза и разединяване.”

Те продължават, „ Второ- можем да подринем  моралната власт на хомофобните църкви като ги представим като остаряли и изостанали, далече не в крак с времето и с най-новите открития на психологията. Срещу могъщата притегателна сила  на институционалната религия трябва да се привлече още по мощно науката и общественото мнение (щита и меча на този омразен светски хуманизъм). Подобен нечестив съюз е работил добре против църквите преди, по теми като развода и аборта. С достатъчно открито говорене за разпространението и приемливостта на хомосексуализма този нечестив съюз може да сработи отново. [3]

Стъпка 2: Представяне на гейовете като жертви, а не като агресивни нападатели

Холивуд е описан от авторите като най-доброто скрито оръжие, което хомосексуалистите имат за да притъпят чувствителността на преобладаващата част от обществото. Те приветстват факта, че хомосексуални герои са станали значими във филми и телевизионни програми.

„Във всяка кампания целяща налагане над обществото гейовете трябва да бъдат подхвърлени като жертви нуждаещи се от защита, така че праволинейните да бъдат въвлечени рефлективно да влязат в ролята на защитници. Ако гейовете, вместо това, бъдат представени като силна и горда тайфа, насърчаваща твърде свободомислещ и отклоняващ се начин на живот, по- скоро ще се разглеждат като обществена заплаха, която оправдава действия на съпротива и подтисничество. По тази причина ние трябва да устоим на изкушението да се перчим с нашата гейска гордост публично, когато това ще влезе в противоречие с имиджа на гей жертва. И трябва да вървим по тънката линия между това да впечатляваме праволинейните с нашата голяма численост от една страна и да подклаждаме тяхната враждебна параноя – „Те са навсякъде около нас!”- от друга страна.

„Медийна кампания, която промотира имиджа на гейовете като жертви трябва да използва символи, които да намалят преобладаващото чувство на заплаха, което ще намали тяхната защита и които засилват правдоподобния вид на мъченици. На практика, това означава, че профилът на самодоволния мускулест мустакатко ще трябва да се запази в много ниски равнища в гей реклами и други публични презентации, докато симпатичните фигури на приятни млади хора, стари хора и атрактивни жени трябва да се показват на екрана. (Почти без да става ясно, че групите, които са с висока степен на неприемливост като NAMBLA [North American Man-Boy Love Association Североамериканската асоциация  за любов между мъж и момче] не трябва да участват изобщо в такава кампания – подозирани за блудства с деца никога няма да изглеждат като жертви).”

Кърк и Пил очертават две различни послания за „ гейовете като жертви”, които трябва да бъдат комуникирани - „ Първо, в повечето случаи трябва да се казва, че гейовете са жертва на съдбата, в смисъла, че повечето никога не са имали избора да приемат или да отхвърлят техните сексуални предпочитания. Посланието трябва да се чете така: „ Доколкото гейовете могат да кажат, те са родени гейове, както вие сте родени хетеросексуални или бели или черни или умни или атлетични. Никой не ги е измамил или прелъстил; никога не са направили избор и не са морално осъдени. Това което правят не е умишлено на обратно – то е естествено за тях. Този обрат на съдбата може толкова лесно да се случи с вас! ””

Тази стратегия е навсякъде около нас. Свидетелство е отблъскващата Лейди Гага и последното и музикално послание – песента „Роден по този начин” (“Born this Way”). Свидетелство е и бясната омраза на хомосексуалистите срещу групи като Смелост или Изход сега, които помагат на мъже и жени да победят своят хомосексуализъм. Ако хомосексуализмът може да бъде победен, това разрушава фалшивите аргументи,че хомосексуалистите са жертви на съдбата, които не могат да направят нищо, за да променят себе си.

Кърк и Пил продължават, „ Праволинейните наблюдатели трябва да могат да идентифицират гейовете като жертви. Г-н и Г-жа Общество трябва да могат да кажат без допълнителни извинения –„те не са като нас”. За тази цел, лицата включени в обществената кампания трябва да са достойни и почтени, привлекателни и възхитителни според стандартите на праволинейните, напълно безупречни на външен вид. С други думи  не трябва да се отличават от праволинейните, които се опитваме да достигнем. Да се върнем към изразите, които сме използвали в предишни статии, говорители за нашата кауза трябва да бъдат R - тип „праволинейни гейове”, а не Q - тип „ хомосексуалисти на екрана”. Само при тези условия посланието ще се възприеме правилно, а именно: „Тези приятели са жертва на съдбата, това можеше да се случи и на мен.”

Авторите продължават отбелязвайки да не се гледа благосклонно на стратегия, която ги прави да изглеждат жертви на някаква чума, „ но простата истина е, че гей общността е слаба и трябва да променя правомощията на слабите, включвайки и игра на съчувствие.”

„Второто послание трябва да обрисува гейовете като жертви на обществото.”

Стъпка 3: Дайте на защитниците справедлива кауза.

„Медийна кампания, която подхвърля гейовете като жертви на обществото и окуражава праволинейните да бъдат техни защитници, трябва да улесни тези, които ще отговорят за отстояване и обясняване на новото си покровителствено отношение. Малко праволинейни жени и още по-малко мъже, биха искали да защитават дръзко хомосексуализма като такъв. Повечето биха предпочели да се отдадат на събудения защитен импулс към някакъв принцип на справедливост и законност, като някакво основно желание за последователно и честно отношение в обществото. Нашата кампания не трябва да търси директна подкрепа за хомосексуалните практики, вместо това трябва да възприеме анти-дискриминацията като нейната тема. Правото на свободно слово, свободата на религията, свободата на сдружаване, на справедлив процес и равна защита от законите – това трябва да са мислите, които изникват в съзнанието чрез нашата кампания.”

„Особено важно за гей движението е да приобщи каузата си към приетите стандарти на закона и справедливостта, защото техните праволинейни поддръжници трябва да имат под ръка състоятелен отговор към моралните аргументи на своите опоненти. Хомофобите обличат емоционалното им отвращение в сплашващите роби на религиозната догма, така че защитниците на правата на хомосексуалистите трябва да бъдат готови да противопоставят догмата с принципа.”

Стъпка 4: Направете така, че гейовете да изглеждат добри

„За да се направи гея- жертва да е симпатичен на праволинейните трябва да го обрисувате като „всеки човек”. Но допълнителната тема на кампанията трябва да е по-агресивна и оптимистична. Да компенсира все по-лошата преса, че тези времена са допринесли за хомосексуални жени и мъже, кампанията трябва да обрисува гейовете като главни стълбове на обществото. Да, знаем ,че този трик е стар като света. Други малцинства го използват през цялото време в реклами, като обявяват гордо: „ Знаете ли, че този велик мъж (или жена) е бил ...? Но посланието е от жизненоважно значение за всички тези праволинейни, които все още си представят гейовете като „странни” хора – мрачни, самотни, пропаднали, пияници, самоубийци, прелъстяващи деца аутсайдери.”

Авторите наблягат на важността на потвърждението от знаменитости. „Знаменитостите могат да бъдат праволинейни” (като Ед Аснер) „ или гейове”.

Стъпка 5: Направете гонителите  да изглеждат лоши

„ На по-късен етап от медийната кампания за правата на гейовете, отдавна след като други гей реклами са станали обичайни, тогава ще бъде времето да се вземат крупни мерки срещу останалите опоненти. За да съм откровен, те трябва да бъдат охулени. Това ще бъде повече от необходимо, защото до това време укрепеният враг ще е увеличил четирикратно своята язвителност и дезинформация. Нашата цел тук е двойна. Първо, ние се стремим да заменим самодоволната гордост от това, че са хомофоби със срам и вина. Второ, ние възнамеряваме да направим така, че анти-гейовете да изглеждат толкова лоши, че средният американец ще иска да се разграничи от такива типове. [4]

„Трябва да бъдат показвани на обществеността образи на празнодумни хомофоби, чиито вторични черти и вярвания ще отблъснат средните американци. Тези образи трябва да включват: Ку Клукс Клан, които настояват гейовете да бъдат изгаряни живи или кастрирани; ревностните южни свещеници лигавещи се с истерична омраза до степен, която изглежда както комична, така и умопомрачителна; заплашителни пънкари; бандити и затворници говорещи хладнокръвно за „педерасти”, които са убили или биха искали да убият; обиколка на нацистките концентрационни лагери, където хомосексуалистите са били измъчвани и обгазени.”

Автора по-късно обяснява: „ Ние вече сме посочили някой образи, които могат да бъдат смазващи за хомофобските вендета – празнодумни и мразещи религиозни екстремисти; нео-нацисти и хора на Ку Клукс Клан, направени да изглеждат зли и нелепи (едва ли е трудна задача).”

„Тези образи трябва да бъдат комбинирани с тези от техните жертви гейове по метод, който пропагандаторите наричат „техника на скобите”. Например, за няколко секунди мазен южен проповедник с блясък в очите се вижда как удря амвона в ярост за „онези болни, отвратителни същества”. Докато тирадата му продължава над саундтрака, картината превключва към жалки снимки на гейове, които изглеждат достойни, уязвими и мили. След това сменяме отново към отровното лице на проповедника и така нататък. Контрастът говори сам за себе си. Ефектът е унищожителен.”

Стъпка 6: Набиране на парични средства

 „Всяка масивна кампания от този вид ще изисква безпрецедентни разходи в продължение на месеци или дори години - безпрецедентна обиколка за набиране на средства.” – казват авторите. Те призовават хомосексуалистите здраво да сътрудничат  на тази кампания. „И понеже гейовете не поддържат семейства обикновено имат повече лични приходи, от средното ниво и могат да си позволят да съдействат много повече.”

Те продължават с изказването си: „Апелът трябва да бъде насочен както към гейове, така и към праволинейни, които се грижат за социалната свобода.”

Две години по-късно в книгата им „След топката”, Кърк и Мадсен посочват ясно своя план за масова пропаганда да обърнат Америка да промотира хомосексуалната кауза. Те пишат „...като говорим за „обръщане” имаме предвид нещо много по-дълбоко застрашаващо американския начин на живот, без което няма да настъпи истинска промяна с голям обхват. Имаме предвид „обръщане” на емоциите, ума и волята на обикновения американец, чрез планирана психологическа атака, под формата на пропагандно подхранване на нацията чрез медията.” [5]

Оклеветяване на християнството

Заедно с  „Реформиране на праволинейна Америка” на Кърк и Пил, процеса на очерняне на тези, които се противопоставят на хомосексуализма се разпространява с плашещо бързи темпове. Атаката от хомосексуалистите е насочена основно върху християнството.

На  сайта на „ Лесбийки, гейове, бисексуални и травестити” ( ЛГБТ), посветен да излага „ Престъпления на омраза”, активистите претендират,  че про-семейни организации са въвлечени в речи на омраза, когато критикуват хомосексуалното поведение и тези „речи на омраза” водели до престъпления на омраза и трябва да бъдат потискани. Този сайт приравнява опозицията към хомосексуалистите като равностойна на клането на Хитлер на евреите в Европа.

Същият уебсайт обвинява също про-семейните сдружения за убийството на колежанина гей Матю Шепард. [6] ( Въпреки, че Матю Шепард е бил убит при грабеж, а не защото е бил хомосексуалист.) [7]

През 2004г. протестантски проповедник в Швеция бе осъден на един месец затвор за това, че е критикувал хомосексуализма по време на служба в собствената му църква. [8]

Съветът на надзорниците в Сан Франциско пусна резолюция обвиняваща религиозни групи за така наречените „престъпления на омраза” като убийството на Матю Шепард. В допълнение, съветът одобри резолюция, призоваваща местните медии да не излъчват реклами от семейни организации, които адресират надежда и че промяната на хомосексуалистите  е възможна.

В Ню Йорк билборд със стих от Библията беше свален под натиска на градските власти, които окачествяват това като „слово на омраза.”

В Масачузец през 2005г., родителят Дейвид Паркър беше арестуван, задето протестирал срещу това детето му в началното училище да слуша пропаганда за ЛГБТ! Накрая отписва детето си от това училище. Той се явява в съда в продължение на две години и всичките му жалби биват отхвърлени. [9]

Общественото приемане на хомосексуалистите вече нахлу и при така наречените консервативни републиканци, много от които са оттеглили всяка опозиция срещу хомосексуализма.

През август 2010г. Глен Бек заявил на Бил О`Райли от „Fox” , че не вижда проблем за еднополов брак. Това подтикна „Washington Post” да напише статия озаглавена „Глен Бек- адвокат на гей браковете?”

Интервюто протича както следва:

О`Райли: „ Не смятате ли, че гей брака е заплаха за страната по някакъв начин?”
Бек: „ Заплаха за страната ли?”
О`Райли: „ Да, дали няма да навреди по някакъв начин?”
Бек: (смее се) „Не, не смятам. Дали гейовете ще дойдат и ще ни превземат?”
О`Райли: „Не.  Добре, ще навреди ли по някакъв начин на страната?”
Бек: „Мисля, че Томас Джеферсън е казал: Щом не ми чупи крак или не ми бърка в джоба каква е разликата за мен?”

„GOProud”, републиканска хомосексуална организация, която подкрепя еднополовите бракове и хомосексуалистите да служат открито в армията на САЩ, е спонсор през 2010г. на „Conservative Political Acton Conference” (CPAC) във Вашингтон, окръг Колумбия, което е вероятно най-голямото  годишно събиране на консервативните в страната. СРАС игнорира призива от истинските консервативни групи да не позволява  GOProud да спонсорира конференцията. [10]

Ясно е, че стратегиите и тактиките залегнати в „Реформиране на праволинейна Америка”, както и в „След топката”, се разиграват в цялата нация и в света. Хомосексуализмът се налага на нациите като легитимен начин на живот, до такава степен, в която Калифорния прие мярката да наложи предмет „Гей история”, който да бъде изучаван в обществените училища в щата. [11] Няма съмнение, че това е планът, който хомосексуалните активисти и корумпирани политици възнамеряват да въведат във всички държавни училища в цялата нация.

Ние бяхме манипулирани и продадени.

Ако тази тенденция не бъде спряна от солидни католически учения против хомосексуализма от високите места, крайният резултат ще бъде още повече разрушаване на семейството, корупцията на младежта и преследването на християни, които се придържат към библейското осъждане на хомосексуализма. [12]

„...като говорим за „обръщане” (към общественото приемане на хомосексуализма) имаме предвид нещо, много по-сериозно застрашаващо американския начин на живот, без което няма да настъпи истинска широкообхватна промяна.  Имаме предвид „обръщане” на емоциите, ума и волята на обикновения американец, чрез планирана психологическа атака, под формата на пропагандно подхранване на нацията чрез медиите.”

- Кърк & Мадсен, „След топката”, стр. 153


[1] “House Speaker Convenes Bipartisan Group to Defend DOMA Abandoned by Obama”, Life Site News, March 8, 2011.
[2]  Not to mention the strong presence of homosexuals in the Church that followed the Vatican II revolution.
[3] Emphasis added.
[4] Emphasis added.
[5] After the Ball: How America Will Conquer its Fear and Hatred of Gays in the 90’s, Marshall Kirk and Hunter Madsen [New York: Penguin, 1989], p. 153.
[6] “H.R. 1913 Will Inevitably Fund Anti-Christian Bigotry - and Attack Bible Speech”, Traditional Values Coalition, April 17, 2009.
[7] “In 2004 a comprehensive new investigation by ABC News 20/20 concluded that homosexuality very likely wasn’t a factor in Shepard’s murder, bur rather Shepard had been targeted for money.” The Marketing of Evil, David Kupelian, [Nashville: WorldNetDaily Books, 2005], p. 27.
[8] Pastor Gets Prison for Sermon”, WorldNetDaily, July 8, 2004.
[9] Traditional Values Coalition, April 17, 2009.
[10] “Why Conservatives are Abandoning the 'Gay' Issue”, David Kupelian, WorldNetDaily, August 17, 2010.
[11] “Gays, lesbians, bisexuals and transgender people would be added to the lengthy list of social and ethnic groups that public schools must include in social studies lessons under a landmark bill passed Thursday by the California Senate.”,  CA Senate Bill Mandates Gay History in Schools,”  Associated Press, April 14, 2011
[12] Now the men of Sodom were wicked and sinned exceedingly before the Lord. (Genesis 13:13) 24 The Lord poured down on Sodom and Gomorrah sulfur and fire from the Lord out of heaven. He overthrew those cities and the whole region, all the inhabitants of the cities and the plants of the soil (Genesis 19:24-25); Just as Sodom and Gomorrah, and neighboring cities which like them committed sins of immorality and practiced unnatural vice, have been made an example, undergoing the punishment of eternal fire. (Jude 7); For this cause God has given them up to shameful lusts; for their women have exchanged the natural use for that which is against nature; and in like manner the men also having abandoned the natural use of woman, have burned in their lusts one towards another, men with men doing shameless things and receiving in themselves the fitting recompense of their perversity. (Romans 1: 26-27)
Източник: 

Няма коментари:

Публикуване на коментар