Теми за размисъл

"Вяра и наука" стр. 210-219

ТЕИСТИЧНАТА ЕВОЛЮЦИЯ И ПРАВОСЛАВНОТО БОГОСЛОВИЕ
English: http://kosmos-21.blogspot.com/2011/04/theistic-evolution-and-orthodox.html

Възможно ли е да потърсим мнението на Библията и на светите отци на Църквата относно редица научни и морално-етични проблеми, поставени пред нас от съвременността, като сътворение или еволюция, клонирането, абортите и др.? За съжаление една голяма част от християните тълкуват превратно гореспоменатите авторитети, за да ги нагласят към някои синкретични възгледи, които като че ли помиряват светските разбирания и божествените заповеди.[1] Но какво ни казва св. Яков (брата Господен) в своето послание: „Прелюбодейци! Не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? Който, прочее, поиска да бъде приятел на света, враг става на Бога.” (Яков 4:4).

В тази статия ще се спрем на следствията от така нареченото теистично-еволюционно учение, според което Бог е програмирал развитието на материята по възходяща линия – от простото към сложното, от мъртвото към живото, от нисшите към висшите форми на живот. По-известни поддръжници на това становище са Г. Алтнер, К. Ф. фон Вайцзекер, Й. Илиес, Х. Рорбах и др. Най-голяма заслуга за формулирането на „християнския еволюционизъм” има френският йезуитски свещеник, палеонтолог и философ Пиер Тейлард дьо Шарден (1881 – 1955). Той рисува развитието на Вселената като процес на „космогенезиса”, който обаче свежда до еволюция на духа, давайки на последната телеологично тълкуване. Според него възможностите за развитието на духа за сметка на усложняването на организма на отделния индивид били изчерпани с възникването на човека и по-нататъшният прогрес трябва да се осъществява на „колективна” основа. Дьо Шарден счита науката за „върховен акт на колективното виждане” и я разглежда като разновидност на религиозното отношение към действителността, чрез което ще се ускори еволюцията.

Но сътворението описано в първа глава на Битие е изцяло свръхестествен процес, докато еволюцията протича в пълно съгласие с природните закони. По думите на някои автори „теистичният еволюционист се опитва да язди едновременно два коня, които препускат в противоположни посоки”. Съвременната официалната позиция на Ватикана приема този безпринципен синтез между натуралната философия и традиционното християнско богословие като научно обяснение на сътворението. За съжаление и много православни учени и теолози са преминали (или се доближават) към това либерално становище. Като пример можем да посочим руските професори И. М. Андреев, архиеп. Михаил (Мудьюгин), прот. Василий Зеньковский, сръбските богослови прот. Стефан Ляшевски и проф. Лазар Милин, видния румънски свещеник Димитру Станилое и др.

Както отбелязахме, според този възглед Бог е създал материята като е заложил закономерности, водещи до нейната подредба в небесни системи, живи организми и накрая до появата на разумния човек. Най-общо това може да стане по два начина: 1) чрез механизмите на дарвиновия еволюционен процес или 2) някакви нареждащи отношения, които спонтанно организират всемира (т.е. еволюция от синергетичен тип).

Първи вариант. Дарвиновият модел може да бъде приложен както за мъртвата, така и за живата природа. Да си представим, че имаме безкрайно множество разделени една от друга вселени. Материята във всяка от тях непрекъснато се движи и изменя, а естествения отбор запазва онези, които достигат до устойчиво динамично равновесие. Тогава на огромен брой неподредени небесни системи ще се пада по някоя, в която космическите тела са в чудесна хармония. Ако разполагаме с достатъчно количество от последните можем да се надяваме, че все някъде ще се намерят и планети с подходящи условия за живот. На част от тях да предположим, че се появяват и живи организми (като пак така – на множество преходни форми се падат малко устойчиви видове). А на още по-малък брой небесни тела еволюцията води и до развитие на интелигентни същества.[2]

Тук възникват следните възражения: Първо, къде е описано в Библията, че Бог е създал такъв огромен океан на хаоса, за да могат да възникнат случайно в него и малки островчета на реда? Второ, защо междинните звена липсват, както в палеонтоложкия запис, така и сред съвременните видове организми? Трето, трябва да се очаква, че и на други планети в космоса ще има разумни цивилизации (нещо, което отново е в противоречие със Св. Писание[3]). И четвърто, щом материята диалектически се развива и усъвършенства, тя ще бъде в състояние да стигне до посочения резултат и без намесата на Бога. (По такъв начин Неговото съществуване може да бъде и напълно игнорирано.) Неслучайно Чарлз Дарвин е казал: “Не бих се заинтересувал ни най-малко от теорията за естествения отбор, ако той изискваше добавянето на някакво чудо, в които и да е етап от развитието”.[4] Джулиън Хъксли допълва: “Да се постулира Божествена намеса в тези взаимодействия между материя и енергия е както ненужно, така и нелогично”.[5]

Втори вариант. (В този абзац накратко ще повторим казаното по въпроса в статията „Сбогом, Дарвин!”) Спонтанно подреждане на материята може да се наблюдава при формирането на електронните обвивки на атомите, красивите пространствени решетки на кристалните тела, вихрите на Бенар, сглобяването на вирусите и др. Например, ако в близост до голо ядро, на някой химичен елемент, пропуснем сноп електрони, една част от тях ще се задържат около него и автоматично ще образуват устойчивата конфигурация на електронната обвивка на атома. По аналогия някои допускат, че може да съществуват все още неоткрити закони, които да спомагат и за структурирането на космоса. Ако наистина е така, много лесно бихме могли да установим тяхното наличие. Достатъчно е да изстрелваме космическите летателни апарати с произволни посоки и скорости и щом те успяват всеки път да станат спътници на Слънцето или на някоя планета, бихме могли да приемем, че небесните системи се самоорганизират. Но опитът показва, че такава подредба, уви, не се осъществява. Също, дори да смесим в подходящ разтвор всички химични елементи, изграждащи клетките в необходимите количества и пропорции те няма да се съединят в жив организъм. В генетичната програма не се открива и възможност за скокообразна възходяща промяна на видовете, например от яйца на змия да се излюпят пиленца. Посоченото говори, че Бог не е поставил нареждащи отношения, които спонтанно да организират всички области на нашия свят, а за постигането на хармонията в космоса, за възникването на живота и неговото многообразие е бил необходим специален творчески акт.

Някои съвременни радетели на този възглед твърдят, че Бог само от време на време се е намесвал в нормалния ход на нещата, за да помогне да се осъществят редица непреодолими препятствия пред еволюцията – възникването на генетичния код, на по-големите таксономични единици, съзнателната дейност при хората и т.н. Но Той е допускал естествените процеси да действат в промеждутъчните периоди от геоложката история. Такава позиция е непоследователна: или трябва да приемем, че Бог е достатъчно умен, за да заложи в развитието на материята автономен механизъм, водещ накрая до появата на човека, или, щом се е намесвал – защо да не е създал още в началото всичко подредено и в завършен вид? Нещо повече, всяко позоваване на свръхестествени причини прави концепцията за теистична еволюция антинаучна, т.е. обезмисля се опита да се постигне синтез между науката и вярата, поради което мнозинството богослови смятат подобна доктрина (във всевъзможните й варианти и модификации) за ялов компромис на християнството с дарвинизма.

Противоречията между библейското становище и еволюционната теория са в две основни направления:

А) Физически аспект.

Описание на сътворението	Еволюционни предположения
1. Бог създава в началото Земята, а после Слънцето, Луната и звездите.	1. Галактични облаци, в които се зараждат звездите, а някъде и планетни системи около тях.
2. Планета, покрита с вода, която по заповед от Бога се отдръпва и се появяват континентите. Тоест океаните предшестват издигането на сушата.	2. Нагорещено огнено кълбо с водни пари в атмосферата. При охлаждането се образува сушата, а по-късно водата пада във вид на дъжд и изпълва моретата.
3. Растенията съществуват преди Слънцето.[6]	3. Растенията са възникнали много след Слънцето.
4. Сътворението на сухоземните животни е след това на птиците.	4. Земноводните и влечугите са се развили преди птиците.
5. Морските бозайници (китове, делфини, тюлени и др.) се появяват преди сухоземните си събратя.	5. Някои сухоземни бозайници се връщат вторично за живот във водата.
6. Живите същества са създадени според видовете си.	6. Всички организми еволюират непрекъснато едни в други.
7. Бог сътворява човека от пръст, по Свой образ и подобие.	7. Човекът е произлязъл от маймуната.

Табл. 1

Християните-еволюционисти твърдят, че разказът в Битие трябва да се разбира алегорично. Но преобразите в поетичните книги на Библията, в притчите на нашия Господ и дори в мистичните откровения на пророците са основани на аналогия, а не на противоречие. Съпоставката между реда на процесите, извършвани във физическия свят показва, че не може да има никакво обединение между концепциите за сътворението и еволюцията.[7]

Б) Духовен аспект.

Теистичното учение за еволюцията влиза в противоречие и с основни християнски догмати:

1) Изопачаване на Божията същност.

Според Свещеното Писание Бог е обладан от любов, милосърдие и мъдрост (І Йоан 4:8; Изх. 22:27; Пс. 104:24). Той е останал верен на Себе Си и при сътворението, понеже в Него няма “изменение, или сянка на промяна” (Яков 1:17; Евр. 13:8). Който разглежда Всевишния като автор на белязаната от страдания, жестокост и смърт еволюционна стратегия, той извращава Неговата същност. Затова не е чудно, че материалисти като Хоймар фон Дитфурт задават въпроса: “Как може … Бог да бъде оправдан за това, че е създал свят, който още от самото начало е изпълнен с всевъзможни страдания – болки, страхове и болести? Щом светът е Божие творение, как злото е дошло в него? … Всеки вярващ трябва да си отговори на въпроса как се съгласува несъвършенството на света с всемогъществото на Бога.”[8]

Същото ни говори и известният френски биолог и атеист Жак Моно (носител на Нобелова премия): „Борбата за живот и елиминирането на най-слабите е ужасен процес… Учуден съм, че един християнин може да защитава идеята, че това е процесът, който Бог в по-голяма или по-малка степен е заложил, за да има еволюция”.[9]

Истината е, че в началото светът е бил прекрасен – навсякъде са царели любов, радост и мир. “И Бог видя всичко, което сътвори; и, ето, беше твърде добро” (Бит. 1:31). Едва след грехопадението Адам е чул страшните думи: “Проклета да бъде земята заради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си…” (Бит. 3:17).

2) Обезсмисляне изкупителното дело на Христа.

В борбата за съществуване омразата, агресията и убийството осигуряват преживяване на най-приспособените и следователно водят развитието на прачовеците към прогрес. Нещо повече, либералният богослов Волфганг Бьоме стига дотам, че представя дори греха като необходим еволюционен фактор: “Грехът не е ли по-скоро странично явление във великия процес на еволюцията, и може би – необходимо явление, щом развитието трябва да върви напред? … Тейлард дьо Шарден смяташе, че грехът по необходимост съпътства еволюционния процес, че той е “рискът” и “сянката”, които всяко творение носи в себе си.”[10] Както сполучливо се е изразил някой: “Потомците на маймуните нямат нужда от Спасител”.

Но как да съчетаем всичко това с нравствените закони, любовта и готовността за саможертва, заповядани в Библията и съвършено изпълнени в живота на нашия Господ Иисус Христос?!

3) Закономерни следствия от еволюционното учение.

Както отбелязахме по-напред, последователно проведената теория на еволюцията премахва необходимостта от Създател. Щом като материята е в състояние да се самоорганизира ясно е, че възможността за съществуването на Бога може да бъде сведена до нула. Самият Дарвин е стигнал до същия извод: “Бавно, но сигурно неверието се промъкваше в съзнанието ми, докато го завладя изцяло. Процесът беше толкова бавен, че не ми причиняваше никакво безпокойство. Веднъж стигнал до окончателното решение, аз не изпитах дори за секунда колебание в неговата правилност. Много ми е трудно да разбера как хората приемат за достоверни християнските възгледи…”[11]

Професорът по история на биологията Уилям Провайн от университета в Корнел (който е убеден еволюционист) също потвърждава нашата теза: „Разбира се, все още е възможно да се вярва в съвременната еволюционна биология и в една положителна сила, дори в юдейско-християнския Бог. Човек би допуснал, че Бог e положил началото на Вселената или работи чрез законите на природата (или и двете)… [Такъв Бог] няма нищо общо с човешкия морал, не отговаря на никакви молитви, не дава вечен живот, всъщност на прави нещо, което бихме могли да открием. С други думи религията е съвместима със съвременната еволюционна биология само… ако религията е напълно неразличима от атеизма”.[12]

В този дух мнозина от либералните богослови твърдят, че в Библията няма свръхестествени явления, защото това би означавало пряка намеса на Бог в природата, нашето битие и човешката история. Но ако е така, тогава Христос не е Бог слязъл в плът на земята, не е вършел чудеса и знамения и, най-важното, не е възкръснал от мъртвите. Ап. Павел отговаря на подобни недомислия по следния начин: "Ако пък Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра. При това, ако наистина мъртви не възкръсват, ние излизаме лъжесвидетели Божии, понеже свидетелствувахме за Бога, че е възкресил Христа, Когото не е възкресявал; ... Тогава и ония, които са умрели в Христа, са загинали." (І Кор. 15: 14-18)[13]

4) “Рече безумец в сърце си: "няма Бог".” (Пс. 13:1).

"Ако няма Бог, то всичко е позволено!" – с тези злокобни думи големият руски писател Фьодор Достоевски ни предупреждава за анархията, терора и беззаконието, които настъпват в обществото като следствие от атеизма. Дарвинизмът повлия философията на Фридрих Ницше, който обяви за универсална движеща сила на развитието “борбата за съществуване”, прерастваща във “воля за власт”. Не случайно неговите политически концепции съдействаха за утвърждаването на фашистката идеология, характеризираща се с расизъм, краен шовинизъм и антихуманизъм. Еволюционното учение беше издигнато в ранг на “държавна религия” и в страните от бившия комунистически лагер. Режимите на Хитлер и Сталин разпалиха Втората световна война, погубиха в нея и концентрационните лагери десетки милиони човешки животи и разрушиха почти цяла Европа. Затова се питаме как изобщо е възможно някои да интегрират еволюционната теория към християнството???!!![14]

Материалистичният начин на мислене води и до безразборни полови връзки, аборти, хомосексуализъм, наркомания, сребролюбие, нарастваща престъпност. Архимандрит Юстин Попович говори за логичния завършек при отстъплението на модерното общество от християнството: “Повяхнал, овеществен, дегенерирал, хуманистичният човек е напълно прав, когато провъзгласява чрез своите мъдреци, че е произлязъл от маймуната. Веднъж изравнен с животните по произход, защо да не се изравни с тях и по морал? Дори грехът и престъплението се считат от модерното правосъдие за неизбежност в обществото и природна необходимост. ... Не би могло да бъде различно, защото само усещането за безсмъртие може да роди морал по-висш от нагона на животните.” “С други думи, еволюцията се явява лиценз за патента на лекия начин на живот, даден на човечеството от “княза на този свят” – Антихриста.” – обобщава П. Будзилович.

5) Християнският възглед за сътворението.

От думите на Иисус в Мат. 19:4-6 и на св. ап. Павел – ІІ Кор. 11:3 личи, че и двамата са се доверявали на мойсеевото свидетелство за събитията разиграли се в едемската градина.[15] В един свой обширен труд йеромонах Серафим Роуз доказва, че всички значими свети отци на Църквата са стояли на креационистки позиции. Такива стълпове на православието като св. Василий Велики, св. Кирил Йерусалимски, св. Григорий Богослов, св. Йоан Златоуст, св. Йоан Дамаскин и още много други не са считали библейския разказ за сътворението като мит, легенда или алегория, а са го приемали за действителен. Имайки предвид тяхната непрестанна борба за чистотата на вярата не трябва да се съмняваме нито за миг, че те биха квалифицирали учението за теистичната еволюция като хитро маскирана “гибелна ерес”.[16]

Християнството няма нужда да прави компромис с всяка модерна, но непотвърдена “научна” идеология, само за да изглежда развиващо се и осъвременено. Днес водещите авторитети един след друг започват да се отказват от теорията на еволюцията поради обстоятелството, че всичките им опити да докажат своите тези “стигат винаги до задънена улица”. Затова не е ли време да се запитаме трябва ли ние като православни християни винаги да бъдем толкова наивни, че да захапваме всяка стръв подхвърлена ни от секуларната философия? Нека да си припомним какво стана, когато беше опровергано становището на католическата църква (заимствано от древногръцките мислители), че Земята е плоска, неподвижна и около нея обикалят Слънцето, планетите и звездите. Противниците на Свещеното Писание намериха отдавна търсения повод да отрекат неговия Божествен произход. Няма ли и сега да се получи същото, ако поддържаме учението за еволюцията, което вече е сериозно дискредитирано?[17]

Накрая ще завършим с цитат от книгата на професора по информатика Вернер Гит “Творил ли е Бог чрез еволюция” (стр. 104): “Атеизмът, независимо под каква философска маска се проявява, лесно се разпознава като антибожествено и антибиблейско учение, така че не представлява пряка опасност за християните. Съвсем друго обаче е положението с онези идейни системи, които по думите на Иисус се явяват в “овчи дрехи”, но “отвътре са вълци грабители” (Мат. 7:15). Те привидно без проблеми интегрират християнското идейно богатство, но изпразват от съдържание посланието на Библията и идват като “свирепи вълци, които не жалят стадото” (Деян. 20:29). Един пример за това е теистично еволюционното учение. Иисус нарича крадци и разбойници всички системи, които ни подвеждат да влезем в кошарата не “през вратата” (Йоан 10:1). … По тази причина Библията многократно предупреждава: “Внимавайте да не ви заплени някой с философията си и с празна измама според човешки предания …” (Кол. 2:8).”

БЕЛЕЖКИ:

[1] Синкретизъм – примирение, обединение между различни, често противоречащи си философски и/или религиозни течения въз основа само на допирните им точки.

[2] Човешкото въображение дори не е в състояние да си представи колко огромен трябва да бъде броят на вселените, за да се реализира горният сценарий. Ако Вселената е само една, тогава статистическата вероятност в нея да се стигне до разумен живот е нищожно малка и практически неосъществима. Това (заедно с липсата на сигнали) беше и най-важната предпоставка, накарала известния съветски астрофизик И. С. Шкловски да се откаже от хипотезата за извънземни цивилизации. Чудно обаче, защо не си зададе въпроса: “Как тогава се е появила нашата?!”.

[3] Някои учени-християни разсъждават така: “Бог ни е предоставил доста специфични разяснения относно бъдещето – например завръщането на Иисус и редица подробности за края на света. В един следващ момент Вселената ще се свие като свитък, сегашните Земя и небе ще преминат и ще бъдат сътворени нови (Исая 34:4; ІІ Петр. 3:12-13; Откр. 21:1). Ако Бог беше създал интелигентни цивилизации другаде, това със сигурност би унищожило и мястото, където те живеят. Адамовият грях станал причина цялото творение да бъде осъдено, така че защо една раса от същества, които не са от Адамовото (греховно) потомство, трябва да пострада от наказанието и след това да бъде част от възстановяването, което ще дойде с Христос?!

Причините за появата на звездите са ни посочени специално в разказа за сътворението. В Битие 1:14 четем: „И Бог каза: „Да има светила на небесния свод, за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за показване времената, дните и годините.” Бог направи звездите за човечеството, а не за друга цивилизация „някъде там”. Прибавете към това и последователността на събитията (на първия ден нашата планета, а едва на четвъртия ден – звездите) и ще видите силата на библейското свидетелство, че целта на сътворението е уникално фокусирана върху Земята.”

[4] R. E. Clark, Darwin: Before and After, London: Paternoster Press, 1948, p. 86

[5] Evolution in Action, New York: New American Library, 1964, p. 20

[6] Естествено възниква въпросът “как са живели растенията без Слънцето?”. Нека да си припомним обаче, че Бог е създал светлината още на първия ден, като тя е осигурявала необходимата температура и енергия за фотосинтезата. Остатък от тази първична светлина навярно е т. нар. реликтово лъчение, което учените интерпретират като доказателство за Големия взрив.

[7] Към средата на ХХ век в науката е господствала хипотезата на Херман Бонди, Томас Голд и Фред Хойл за Стационарната вселена. Не бихме се учудили, ако някои от модерните богослови, по онова време са "доказвали" (в съгласие с нея), че, алегорически погледнато, според Мойсей Вселената, Земята, живите същества и човекът са съществували вечно (без да са били създавани), наравно с Твореца.

Нещо повече, има голяма вероятност данните от изведения през 2001г. в орбита спътник WMAP да потвърдят един цикличен модел (но за плоска вселена) на Стайнхарт-Турок. В такъв случай, днес би трябвало да стигнем до извода, че Библията и индийските философско-религиозни системи говорят едно и също – Бог сътворява и разрушава света в един процес на безкрайно повтарящи се космически цикли.

[8] Ditfurth, H., Wir sind nicht nur von dieser Welt München, 1984, 145

[9] Jacques Monod, “The Secret of Life”. Интервю с Лори Джот по австралийското радио, 10 юни 1976 г., малко преди смъртта му.

[10] Böhme, W., Evolution und Freiheit in: Herrenalber Texte Nr. HT 57, 1984, S. 89-90

[11] През 1851г. Дарвин бива съкрушен от смъртта на десетгодишната си дъщеря Ани. Оттогава християнската му вяра отслабва и той спира да ходи на църква. През 1879г. (т.е. в самия край на своя живот – 1882 г.) на отправен към него въпрос отговаря, че никога не е бил атеист в смисъл на някой, който отрича съществуването на Бог, и че по принцип „агностик би било най-точното определение на моето умствено състояние“.

http://bg.wikipedia.org/wiki/Чарлз_Дарвин (виж: „Религиозните възгледи на Дарвин”)

Малко преди кончината си обаче, той пише до свой приятел: „Съжалявам, но трябва да те информирам, че аз не вярвам в Библията, като свято откровение, а затова и в Иисус Христос, като Синът Божий”.

http://www.blagovremie.com/content/опасното-завещание-на-дарвин-стийв-малц (виж края на статията)

Според д-р Крофт, след смъртта на Дарвин семейството му нарочно е унищожило много от неговите документи, за да прикрие неприязънта му към християнството.

(Lawrence R. Croft, The Life and Death of Charles Darwin (Chorley: Elmwood Booksq 1989) p. 95. See also Russel Grigg, Darwin`s Arguments Against God, 13 June 2008, at: creationontheweb.com)

[12] William B. Provine, Book review in Academe, January/ February, 1987, pp, 50-52.

Проф. Провайн заявява, че концепцията за теистичната еволюция всъщност води до деизъм. Според този възглед Бог отначало е създал материята, като е заложил в нея някаква програма, по която светът да се самоконструира. По-нататък обаче Той изобщо не се намесва в неговото развитие, нито в човешката история. Затова на практика деизмът няма как да бъде различен от атеизма.

[13] Еволюционното учение, освен че няма никакво съгласие с Библията, изобщо не се потвърждава и от науката. Най-добър отговор на въпроса защо еволюционната теория продължава да се преподава в средните и висшите учебни заведения на САЩ е дал д-р Филип Е. Джонсън, професор по юриспруденция в Калифорнийския университет, в своята книга “Съд над Дарвин”: “Болшинството професори продължават да преподават еволюцията поради страх. Страх да не би да не получат постоянно място, страх да не бъдат лишени от субсидии за изследователската си работа, страх да не изгубят възможност да публикуват своите трудове, страх да не станат отцепници в средите на своите колеги. В името на всичко това те са длъжни да следват “партийната линия”, т.е. еволюцията. Такъв е животът в академичния свят (и не само в Америка – б.а. В. В.).”

Голяма част от съвременните учени-християни са решили тази сложна дилема между вяра и наука като са направили компромис със съвестта си, за да приемат учението за теистичната еволюция. Така хем като еволюционисти могат да израстват в йерархията, хем като християни – да се надяват, че един ден ще отидат в небето. Св. ап. Павел не скрива огорчението си от подобни вярващи, които „търсят само да не бъдат гонени за Христовия кръст” (Гал. 6:12).

[14] В своята статия “Православие и еволюция” дякон Андрей Кураев се опитва да докаже, че теистичната еволюция е съвместима с православното богословие. В посочения материал обаче има твърде много несъстоятелни твърдения, поради което на опровержение му ще се спрем отделно.

http://www.fatheralexander.org/booklets/russian/evolution_r_ext.htm

Досега все още никой не е успял да съчетае еволюционното учение с разказа в началото на Битие – всички опити в това направление представляват само една гротескна екзегетична карикатура. Холандският йезуит Стефан Трустер, в своята книга „Еволюцията и догматът за първородния грях”, откровено заявява: „Тези, които се отнасят сериозно към научния догмат за еволюцията, не могат повече да се съгласят с традиционната трактовка (не само на Сътворението, но и на Грехопадението, а оттам и на останалите догмати на вярата – б.а. В.В.). Така че трябва да намерим съответстващата на нашето време интерпретация”:

http://pravoslavna-vyara.blogspot.com/2009/06/ii-iii.html

[15] Някои заявяват, че “Бог е направил по еволюционен път от маймуната да произлезе човекът, но това е пропуснато в Библията”.

Светите евангелисти Матей и Лука, като проследяват генеалогията на Иисус стигат до Адам (Мат. 1:1-16; Лука 3:23-38). Според горното мнение Адам трябва да е бил австралопитек, следващите му поколения да са се превърнали в питекантропи, по-нататък в неандерталци и едва някои от последните разклонения на родословието може би са станали кроманьонци. (Ако се вярва на едно популярно изображение на Иисус, реконструирано по намерен череп от Неговото време и разпространявано от ВВС, Той трябва да е запазил в значителна степен приликата си с неандерталците, което напълно подкрепя позицията на теистичните еволюционисти.

http://www.popularmechanics.com/science/health/forensics/1282186 )

Св. еванг. Лука съвсем ясно заявява обаче, че „Адам е Божий”, т.е. първият човек е бил непосредствено сътворен от Бога, както е писано: “И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа”. (Лука 3:38; Бит. 2:7). (За съжаление има привърженици на този възглед, които твърдят, че "пръст из земята" е фигуративен израз за "преди това съществуващи живи създания". Но в такъв случай думите "защото пръст си и в пръстта ще се върнеш" (Бит. 3: 19) трябва да означават, че след смъртта си ние отново се превръщаме в някакви животни, т.е. подобно тълкуване води до учението за прераждането?!)

[16] Направи справка с книгата на о. Серафим Роуз “Православният възглед за еволюцията”.

http://www.creatio.orthodoxy.ru/biblio/rouz3/Main.htm

Мнозина православни богослови са скептично настроени към някои становища на о. Серафим Роуз. Нека да отбележим обаче, че в своя изчерпателен труд „Genesis, Creation, and Early Man: The Orthodox Patristic Understanding” , той е отразил напълно обективно мнението на светите отци по въпроса за Сътворението.

http://www.amazon.com/Genesis-Creation-Early-Seraphim-Rose/dp/1887904026

[17] През 2006 г. над 600 учени, с високи академични степени, от най-престижните учебни заведения в света (които съвсем не можем да обвиним, че са били подведени от креационистите), подписват декларацията „Анти-Дарвин”. Въз основа на собствените си разработки мнозина от водещите авторитети достигат напълно самостоятелно до извода, че: „резултатите от научните изследвания в различни области: космология, физика, биология, изкуствен интелект и пр., получени в последните десетилетия, … подлагат на съмнение основния догмат на еволюционизма – принципа на естествения отбор”. Ако всички тези учени излязат прави, (а техният брой расте лавинообразно и само за последните 6-7 години вече е почти двойно по-голям), тогава, колкото и парадоксално да прозвучи, ще бъде повторена историята с Галилей. Тоест ще се окаже, че защитаваме един неправдоподобен модел, което отново ще ни дискредитира пред цялата общественост.

http://www.dissentfromdarwin.org/about_rus.php

Теми за размисъл

"Вяра и наука" стр. 203-209

“ЕВОЛЮЦИЯ ИЛИ СЪТВОРЕНИЕ – РАЗМИСЛИ И СТРАСТИ”
English:http://kosmos-21.blogspot.com/2011/03/evolution-or-creation-reflections-and.html

В тази статия ще се опитам да взема отношение по един спор, който неотдавна се разгоря в Съединените щати, но има опасност скоро да прерасне и в глобален мащаб. Изходът от него може да се окаже решаващ не само за американското образование и култура, но и за целия “цивилизован свят”. Става въпрос за нашумелия напоследък процес, при който група родители от градчето Доувър (щат Пенсилвания) дадоха на съд борда на местното училище. Родителите се противопоставиха на решението на училищния съвет наред с еволюцията в часовете по биология да се разглежда и т. нар. теория за “Интелигентен дизайн”. Тяхната претенция е, че тази алтернатива е религиозна и нарушава конституцията на САЩ, според която е забранено преподаването на религия в училище. Процесът завърши с победа на родителите – федералният съд обяви “Интелигентния дизайн” за теологична (т.е. “не-научна”) концепция.[1]

На пръв поглед спорът за произхода на живите същества и човека изправя консервативните християни срещу преподавателите и учените с натуралистични убеждения. Но дали той няма и една по-далечна перспектива, т.е. дали не касае и всички хора? Ако Дарвин не ни е подвел, тогава всичко, от формирането на космическите системи – до зараждането на живота и неговата еволюция, се дължи на самоорганизация на материята.[2] В крайна сметка обаче Вселената, както и всяка форма на живот в нея, са обречени на смърт и най-добрият извод за нас си остава “да ядем и пием, защото утре ще умрем” (І Кор. 15:32). Но какво ще следва, ако за миг допуснем, че може да е прав голготският Страдалец? Тогава Неговият кръст се превръща в демаркационна линия за цялото човечество – на едните за вечен живот, а на другите … По такъв начин няма ли да се окаже, че ние всички сме от един отбор, понеже истината за света е еднакво важна и валидна за всеки един от нас?

Към какво се стреми науката?

Колкото и парадоксално да прозвучи, по думите на един мой познат астроном: “именно учени с християнски убеждения са създали т. нар. "методически материализъм", който прилага наблюдението и експеримента и приоритетно търси естествените обяснения на феномените в природата.” Дейците на просвещението с борбата си против Църквата, а след тях и редица атеистично настроени мислители постепенно превръщат този подход в идеологически, т.е. накрая се поставя знак за равенство между материализъм и наука. Но тук ще се осмеля да отбележа, че задачата на науката по-скоро е не толкова да намери естествените причини на явленията, колкото да открие обективната истина за нещата от действителността.

Нека си послужа с перифраза на класическия пример за часовника. Някакъв сръчен майстор е изобретил първия (джобен) часовник, но го е изгубил като се е разхождал в гората. Вие намирате този красив, изработен от мед предмет, отваряте го и разглеждате различните му части. Накрая разбирате, че всичките му механизми са нагласени така, че той да отчита с много голяма точност времето. Тогава решавате да покажете находката си на ваш познат професор, за да ви обясни как може да се е появила. Заварвате го в кабинета му да разговаря със свой колега. След дълги размишления, той започва обяснението си така: "Вие сте открили това нещо в природата, следователно тя го е създала. Този предмет е възникнал като продукт на една продължителна и сложна еволюция на медта". И теорията започва – "В началото Земята се е формирала като планета в гигантски газово-прахов облак, който се е уплътнявал ... и е била нагорещена до хиляди градуси. При бавното й изстиване медта се е отделила от другите вещества като чист метал, поради различните им точки на втвърдяване ... При особен вид кристализация на медните атоми са се образували различни пружинки, колелца, зъбчатки, винтчета, циферблати и стрелки. Първичната материя е била пълна с тях... По сложен начин те са се групирали в часовников механизъм и постепенно в резултат на нещо като "естествен отбор" по-прецизните са оставали да съществуват, докато се е получил този вид, който съвсем точно определя времето"

“Но възможността да се образува случайно този предмет в природата е пренебрежимо малка – възразява другият професор. – Защо да не допуснем тогава, че той е бил измайсторен от разумен създател?”

Какво се получава на практика? Ако критерият за научност е да се намерят естествени причини за произхода на всичко, тогава първото обяснение е научно, но не е вярно. Второто е вярно, но не е научно.[3]

Затова не е ли по-добре да приемем, че всъщност задачата на науката е да открие обективната истина? Така всичко си идва на мястото. Т.е. там, където действат природните явления и закони, нещата да бъдат обяснени чрез тях, а щом някъде е имало интелигентна намеса, това да бъде признато. Стрелките се задвижват от еластичната сила на пружината, но самият часовник не се е появил в резултат от “сложна еволюция на медта”. По аналогия: всички процеси в природата се дължат на естествени причини, но дали тя като цяло не е дело на изкусен Творец?

Бог или природните стихии?

„Е, добре – може да възкликне някой, – възможността Бог да е създал Вселената, живите същества и човека е 50% и 50% – те да са се появили по еволюционен път.” Изчисляваме ли правилно, обаче? Нека отново си послужим с подходящ пример. Хвърляме зарове – каква е вероятността да се паднат шестици? При един е 1/6, за два – 1/36, за три – 1/216, четири – 1/1296 и т.н. Но колкото и да са заровете (хиляди, милиони и пр.) винаги със стопроцентова сигурност можем да поставим съзнателно всички шестици отгоре. Тоест тези неща, които са по силите на интелекта, ако трябва да се осъществят случайно се получават понякога нищожни, а друг път дори невъзможни вероятности.

Автомобилът е произведение на нашия разум. Възможно ли е той да се сглоби като резултат на хаотични процеси? Ще разгледаме само една от частите на двигателя. Да речем имаме готов цилиндър. Каква е вероятността буталото към него да възникне случайно с подходящите форма и размери? Елементарните разсъждения показват, че тя е 1/безкрайност на степен 2 (защото формите са безброй, както и размерите). А ако и самият цилиндър трябва да се появи по същия начин, така че тези два елемента да бъдат съчленени и системата да работи, общата вероятност е 1/ безкрайност на степен 4, т.е. по-малка от “абсолютна нула”. Подобен пример най-ярко демонстрира способността на съзнанието от безкрайно многото варианти да определи правилния и да действа според него (нещо напълно невъзможно за сляпата случайност).

За случайното построение на Вселената също се получават вероятности от порядъка на 1/безкрайност на някаква степен, а за появата на белтъците и нуклеиновите киселини – нищожно малки, практически неосъществими, статистически стойности. Тоест за един всемогъщ и премъдър Бог е сто процента възможно да сътвори света, докато пред природните стихии не се открива абсолютно никаква перспектива да се справят с подобно задание.

Интелигентен ли е “Интелигентният дизайн”? [4]

Интелигентният дизайн е обявен от някои за псевдонаука главно поради две причини: Първо, защото признаването на възможността за свръхестествена намеса е равносилна на отказ от познание, тъй като не можем да изследваме онова, което е отвъд материята.

Критиката към привържениците на тази теория е, че виждат едва ли не зад всеки ъгъл действие на висше Същество. Вече пояснихме, че дори ранните учени са смятали за слабост използването на белите петна в науката, за да се търсят трансцедентни причини за обяснение на феномените в природата. Нютон още приживе е бил осмиван поради възгледа си, че Слънчевата система е неустойчива и Бог трябва периодично да възстановява нарушеното равновесие в нея. Лутеранският философ и математик Г. В. Лайбниц се подигравал на допускането, че Творецът не може да създаде съвършен свят, та е принуден постоянно да поправя неговите недостатъци. (Подобна непоследователност е характерна по-скоро за т. нар. теория на “Теистичната еволюция”. Нейните радетели са съгласни, че еволюцията като цяло се дължи на естествени причини, т.е. протича по същите механизми, които са застъпени и в дарвиновото учение. От друга страна твърдят, че Божията десница се е намесвала многократно в биологичната история – при подреждането на генетичния код, за скока при възникването на някои по-големи таксономични единици и най-вече, за да запали искрата на човешкото съзнание.[5])

В своята книга “Душата на науката” Ч. Такстън и Н. Пиърси убедително показват, че основополагащите принципи на модерната наука са заимствани от Библията, а онези, които сега признаваме за корифеи в научното познание, са били вярващи до “мозъка на костите” и най-разгорещената дискусия между тях е била “коя философия на природата описва по-добре сътворения от Бога свят”[6]. Повечето учени-християни винаги са възприемали творението като относително автономно и затова приоритетно са се стремели към естественото обяснение на събитията (с изключение на библейските чудеса, разбира се). Като най-показателен факт в това отношение е огромния куп от познания, който са ни завещали във всички клонове на природните и обществените науки. Техните наследници и днес постъпват по същия начин, така че горното обвинение ни се вижда твърде тенденциозно и пресилено.

Второ, “Интелигентния дизайн” е считан от редица социолози и философи на науката за “наукообразна теория”, която не е подкрепена със сериозни доводи, не задава научна програма или възможност за експериментална проверка.

Трябва да признаем, че посоченото възражение донякъде е основателно. Повечето аргументи на създателите на “Интелигентен дизайн”, с които се опитват да докажат тезите си са били оборени от опонентите, принадлежащи към противниковия лагер.

Съгласно целите и задачите на “Интелигентен дизайн”, уверени сме, че неговите поддръжници могат да разработят в бъдеще една по-добра научна програма за действие (все пак движението съществува съвсем отскоро). А колкото до експерименталната проверка, въпрос на време е да бъдат създадени и космологични модели, отчитащи разликите при различните версии на сътворението, предлагани от креационистите. Данните от съвременната спътникова апаратура, с помощта на която се изследва проблема за произхода на Вселената, съвсем скоро ще ни посочат достоверната научна хипотеза.

“Улавя мъдрите в лукавството им” (І Кор. 3:19)

Материалистите допускат, че е възможно да има огнища на живота и на други планети в космоса. По целия свят, изследователи част от проекта SETI, са сканирали небето, в търсене на сигнали от интелигентни същества. Космически кораби, насочени извън пределите на Слънчевата система носят фонографичен запис със златно покритие като послание до галактическите братя по разум. Много учени дори са склонни да смятат нашата биосфера за експеримент на технически напреднала извънземна цивилизация.

Но тук възниква едно трудно обяснимо противоречие. Същите тези авторитети, които са категорично против Божествения произход (и са обявили всяко такова учение за не-научно), с готовност приемат интелигентна намеса от друга цивилизация?! Блез Паскал пита: “Защо толкова много хора не вярват в Божествените истини? Дали, защото не са им доказани?” И отговаря: “Не, но защото те не ги харесват.”

Ние непрекъснато си задаваме въпросите “кои сме?”, “откъде сме дошли и накъде отиваме?”. Популярен вестник веднъж обяснил това силно желание за отговори по следния начин: „Някои предполагат, че е възможно извънземен интелект да е излъчил огромни потоци от кодирана информация, една виртуална галактическа енциклопедия, съдържаща прозрения за произхода на Вселената или за безсмъртието”.[7] Човекът отчаяно се нуждае някой да му каже откъде е произлязъл и как да намери безсмъртие.

Както отбелязват други учени: “Един безкраен Интелект вече е изпратил „потоци” информация, една „всемирна енциклопедия”, относно това откъде сме дошли, кои сме, за какво ни има, а също и прозрение относно безсмъртието – и тя не е кодирана! Разкрита е от Онзи, Който е създал всичко и е преведена на почти всеки език по света. Святата БИБЛИЯ.

Бележки:

[1] Решението на съда излезе към края на декември 2005 г., а статията е написана само няколко месеца по-късно – през пролетта на 2006 г.

[2] Виж бележката в края на:

http://kosmos-21.blogspot.com/2011/01/blog-post_22.html

Не е ли парадоксално обаче, че човекът оказал най-значимо влияние за формирането на материалистичния светоглед на съвременната цивилизация е притежавал само … богословско образование. Малко хора знаят, че Чарлз Дарвин е завършил единствено тригодишен курс по теология към университета в Кембридж. Една година по-късно е включен в състава на военно-картографската експедиция с кораба “Бигъл” като “натуралист”. През целият си живот той е работил по-скоро като любител, а не като специалист в областта на биологичните науки (ботаника, зоология, палеонтология и др.).

[3] Ако някой читател спори, че нещата, които са се появили в резултат на интелигентен дизайн, лесно могат да бъдат разпознати, ще го попитаме какъв е критерият за това? Например, бактериалната клетка, най-простата форма на живот, е с много по-висока степен на организация от един механичен (или електронен) часовник. Кое от тях тогава е дело на разумен създател и кое – игра на химичните молекули?

В редица области е необходимо да се създадат ясни правила, позволяващи ни да разграничаваме продуктите на съзнателната дейност. Как иначе в антропологията ще определим, че един камък е сечиво, използвано от “прачовека”, а не е просто парче скала с причудлива форма? И защо този подход да се счита за антинаучен?

[4] Според “научният креационизъм” (лат. creatio – създаване), след приключването на творческият акт на Бога, светът е бил изграден в цялостен и завършен вид. Интелигентния дизайн се възприема като по-лека форма на креационисткото учение, защото се опитва деликатно да насочи вниманието на читателя към разумния план в построението на природата, без да разкрива Кой и как е реализирал този замисъл.

[5] “Теистичната еволюция” по същество е една твърде либерална концепция, която има крещящи противоречия не само с разказа в Битие, но и с основните християнски доктрини. (Виж „Теистичната еволюция и Православното богословие”:

http://kosmos-21.blogspot.com/2011/02/blog-post_5030.html)

[6] Този блестящ бестселър е в състояние да обърне представите ни за историята и философията на науката. Препоръчваме го за размисъл на всеки любознателен читател, който все още смята, че християнският теизъм е бил враждебен на рационалното познание:

http://www.novchovek.com/catalogue/book.php?BookID=120

[7] Union-Tribune, San Diego, California, 5 November 1993.

Contemplations regarding the grandeur of "The Grand Design"

Valentin Velchev

Recently I got to know the last bestseller of the famous British cosmologist and science promoter Stephen Hawking, co-written with the American physicist Leonard Mlodinov. This book succeeded to scandalize the religious leaders, already before it was printed out, with the authors' implications that in it they have managed to refute Sir Isaac Newton, who claimed that there is no way the Universe emerged from the chaos, but it is a piece of work of the almighty God's hand. (http://edition.cnn.com/2010/WORLD/europe/09/03/hawking.god.universe.criticisms/index.html#fbid=VXQB4-kvyiF&wom=false) Journalists, of course, took immediately advantage of the rising storm, blowing the coals in addition with headings like: "St. Hawking slammed the door right under God's nose", "And Hawking said: there is no God", "Cosmologists have proved that God has not created the Universe", etc.
I have to admit that I was extremely blank, because I did not find enough (not to say almost none) reasons for such statements in the book. The authors' thesis, which is not new at all, is that quantum fluctuations of vacuum spontaneously generate an enormous variety of universes with all sorts of laws, fundamental constants and elementary particles. Thus, the statistical probability for the emergence of worlds with suitable conditions for development of life and intelligence tends to 100%.
I insist to remark, however, that the assumption for a Multi-universe as an explanation of the anthrop principle only peers the result with the theological concept for a Divine providence, because:

1) For a conscious and omnipotent God it is also one hundred percent possible to design the Universe.
2) By definition God is transcendental, but the other universes are also out of the reach of our measuring equipment. I.e. nobody has yet seen or registered them.

We face the following problem - if the possibilities for the fulfillment of a certain event are equally probably (the paradox is that they are both 100%, and not 50%-50% or 63%-37%, etc.), then, which of those is realized in reality? Here indeed there is a certain analogy with R. Feynman's theory mentioned in the book - while things are not known both stories are entirely possible, but when they are defined one of them becomes one hundred, and other one - zero percent. (In this article, however, I am not going to discuss the other topics reviewed in "The Grand Design" any more, since they do not concern the question of the existence of God.)

According to the pagan religions at the beginning the matter was a tempestuous chaos, which, through its elemental action, generates the first gods. They, on their turn, create the cosmos, the earth, the plants, the animals and the human being. Our life often depends on their whims and freaks, therefore our destiny is constantly haunted by unexpected turns, upheavals and falls.
Contemporary naturalistic models assure us that, similarly, in the vacuum, chaotic processes are seething, constantly generating new worlds. In a number of them not only life shoots up, but some of its forms achieve a very high intellectual level. According to this scenario, the technically developed civilizations enter the role of "gods", which create mini universes, as well as biosphere on their uninhabited planets. According to Michael Turner's words (director of the Institute of Cosmo physics in Chicago, "… our creator could be a physics (or biology - author's note V.V.) student in an advanced civilization carrying out a routine lab experiment".
In that case, is there not a conflict between Christianity and the reviving neo-paganism becoming imminent?

Recently, I have completed a study, which examines these problems, but from a diametrically opposed point of view. Actually, let me say in a few words how I came to my own "insights". I have graduated a mathematics and physics high school. My first intent was to study astronomy, but through the force of circumstances I have majored in biology, and recently I graduated theology. I have always been, without reserve, convinced in the rightness of Darwin's doctrine, and, even when after being an atheist I was converted to Christianity, I have never intended to question this doctrine. To me it was not important how exactly God has created the world, since He has an unlimited round of possibilities - even such that we could not imagine. Therefore, I decided to study what are the principles laid down in the foundation of human creative activity and to check whether, by analogue, they are not discovered in the pattern of the Universe and the living creatures. But in the course of my work I came across a few entertaining scientific-popular readings, which described the pretty significant problems before cosmology. They have been written already at the time of communism by scientists working in the former Soviet Union, and nobody could upbraid them for being unloyal to the ideas of the dialectic-materialistic philosophy. This made me examine the questions in more detail, having read all books and textbooks related to the latest achievements and models in physics and cosmology. (In relation to that topic I have not used any creationist literature, since I did not find anything appropriate. Anyway, I have read a few books by such authors, but they were related exclusively to polemics on the biologic evolution and did not present an interest for my present study.) At a certain time, however, I came to some conclusions, which seemed to have crystallized alone from the contemporary scientific picture of the world, and they were too surprising even to me. I have carefully further elaborated, summarized and systematized them in a book that was published in the middle of June 2010, i.e. just a few months before "The Grand Design".
(See here: http://www.pravoslavie.bg/Книжарница/Богословие/Вяра-и-наука)

I have prepared a short excerpt from Chapter VI to make it more clear how I have:
A. Invalidated the argument about the multitude of universes as an explanation of the anthrop principle.
B. Drawn three principles which are antithesis of the Darwin's theory and prohibit evolution in still and living nature.
C. Replied to the question posed by Einstein "did God have a choice when building the Universe?".
(The resume can be seen at:
http://kosmos-21.blogspot.com/2011/01/page-159-167-farewell-darwin-at-time-of.html )

The book also examines a lot of other questions:
1) A new "dynamic aspect" of the anthrop principles is developed.
2) In physics and cosmology time appears as an enemy to evolution. If atoms and celestial systems are not mapped out and balanced in an optimum way, they will be destabilized very quickly.
3) Should science look only for material reasons or its task is to find the objective truth for the existence of matters?
4) Is the doctrine for the theistic evolution compatible with the Christian theology?
5) Did Christianity hinder the progress of human knowledge? Or why modern science has developed in Christian Europe, and not in some of the ancient civilizations - Egypt, Babylon, India, China, Greece.
6) On the grounds of the latest studies of historians and philosophers, science is provided with a new outlook on the Church's attitude towards Copernicus, Bruno, and Galilei.
7) The three classic arguments of Christian apologetics are further elaborated - cosmological, teleological, and ontological - having obtained if not a proof, at least a better testimony on the existence of God.

Obviously, the principles to which I have arrived are creationistic, even though I have not looked for them deliberately. One cannot escape one's own philosophic, religious or atheistic beliefs. Therefore, I think that it is possible for my Christian faith to have influenced my conclusions at a certain stage of my work. But the same is valid also for Hawking and Mlodinov - in the end of "The Grand Design" their predilection for the materialistic explanation of nature is clearly perceived. What is more - with their statements (see internet link at the beginning of the article), they have thrown the gauntlet to "all the Christian men".
Therefore, I intend to benefit from the right of response and to ask those two scientists to an open debate. Thus I hope we can refute reciprocally our erroneous arguments and so to surmount the subjectivism in our position to a great extent. I also hope that the academic society, being an arbitrator in the dispute, will contribute to the formation of a better supported and objective philosophy of science.
As in the movies - when a group of detectives (or profilers) face a very complicated case, initially all versions for the committed crime seem equally probable. But the careful analysis of evidence, step by step leads to the only true story, according to which things happened. Similarly, in science obviously it is necessary to review once again the facts (the "evidence") and their interpretation. Only this will help us understand is there a "Perpetrator" indeed for the existence of the universe or it has emerged as a result of an unpredicted fortuity?!

An Open Letter to Stephen Hawking and Leonard Mlodinov

Dear Mr. Hawking and Mr. Mlodinov!

My name is Valentin Velchev and I live in Bulgaria. As you have understood, I invite you to an open debate! It might be good if we start with the question whether the Universe was born out of "something" or out of "nothing". That is, if you agree to debate, I think it would be most appropriate if we first clarify what vacuum is. But, of course, I am ready to accept any other proposal for the beginning of the dispute.
Yours truly,
Valentin Velchev

СЦИЕНТИЗАЦИЯТА НА ЕЗОТЕРИКАТА И ПСЕВДОНАУКАТА [1]
Лидия ФЕСЕНКОВА

Многогодишното господство на натурализма, който по времето на Съветския съюз беше ориентиран към философията на диалектическия материализъм, породи определена реакция — копнеж по духовното, жажда за вяра. Стремежът към духовността е доста значимо явление в живота на обществото. Социалните му последствия се прогнозират трудно. Ясно е едно: колкото по-силна е духовната жажда, толкова по-сериозни могат да бъдат последствията за обществото и по-страшни съблазните и заплахите за духа, особено за неизкушения в духовните битки интелектуалец.
Не е тайна, че общественото съзнание днес е наситено с разнообразни окултни и езотерични учения. Представите за Висш разум, Абсолют, Велики учители, преселване на душите и т.н. ни съпровождат навсякъде. Какво става всъщност, защо съзнанието на хората днес е толкова възприемчиво към подобни представи? Защо магията и окултизмът са така привличащи?
Днес вниманието е привлечено особено от възможните допирни точки на науката и езотериката (т.е. моментите, когато научните данни потвърждават, или сякаш потвърждават, някои представи на езотериката). Стремежът в отделни резултати на научните изследвания (например квантовата механика) да се вижда научно потвърждение на езотеричните учения маскира принципните различия между езотериката и науката. В съзнанието на нашия съвременник се размиват границите между окултизма и научните представи за света: биополе, Висш разум, космически магнит и други понятия от окултизма днес се свързват с илюзията за научна доказаност. По такъв начин се създава устойчиво впечатление, че науката и езотериката не си противоречат, а се допълват. Тезата за допълването на науката и езотериката е широко разпространена в наши дни.
Съвременната езотерика се представя с наукообразна маска, често съпроводена от графики, формули и математически таблици. Тя се обръща към науката, като провъзгласява принципа за «единството на наука, религия и философия». «Съвременната теософия навлиза в света чрез науката» — твърди Л. Шапошникова, вицепрезидент на Международния център, основан от Рьорих.
Какво представлява този «синтез на наука и религия»? Какво е действителното отношение на теософията към научното знание?
Езотериката безусловно има свой собствен светоглед. Този светоглед е «енергиен»: «Мирозданието е огромна енергийна система, а човекът е една от структурите в нея. В огромното енергийно поле текат най-сложни процеси, преди всичко свързани с енергийна обмяна. Тя е основна сила в еволюцията на човечеството. Енергийната обмяна (хоризонтална, вертикална и дълбинна) тече по различни направления... Хоризонталната обмяна е по повърхността на планетата, вертикалната е обмяна на човека с космическите тела, със съзвездията на зодиака, със Слънцето, с планетите от Слънчевата система, със съзвездието Орион, което играе огромна роля като пространствено-времево средище на Космическия магнит.»[2] Така се утвърждава основната тенденция на световното развитие — движението към синтез, в което дълбинната енергийна обмяна с други светове, светове от други измерения, играе решаваща роля.
В тази онтологическа картина всичко се разбира чрез енергообмяна… И така, всичко наоколо е енергия; навсякъде се откриват структури на биополета, «тънки» светове, вибрации — всичко има енергийна природа. Дори любовта се разглежда като енергийно привличане между двама души и зависи от степента на енергийния потенциал. Възниква и физическият модел на семейство като две кълба, които ту се привличат, ту се отблъскват. Съединяването на двама души, най-сложните чувства, които ги свързват, произтичащи от тяхната традиция, култура, морал, дълг — всичко се разглежда енергийно, като привличане и отблъскване на две кълба. Всичко се оказва много просто, много страшно и… забавно. В този едноизмерен свят — света на енергийните потоци – е възможно да ни заобикалят вампири и да изсмукват нашата енергия…
В картинките, свързани с биополета, се срещаме и с митове за преселването на душите, за живот след смъртта, с Шамбала, Буда, Христос и различни светци. В тях Шамбала е енергийният център на света, а светците и мъдреците са проводници на енергия между космоса и земята. Буда и Христос изобщо не са проповедници на будизма и християнството. Действията им се определят недвусмислено от физическите закони.
Имат ли тези представи реална почва?
Преди всичко ще отбележим, че научната картина на света се различава кардинално от езотеричната. Това може да се види при основополагащи въпроси за произхода на света, живота, човека.
Ето езотеричния възглед за произхода на човека: «Лунните богове са създали тънките тела на човека, около когото Природата е насложила ефирни и други обвивки. Първоначално човекът не е притежавал съзнание, но е можел да лети - не е имал физическо тяло. Това е първата раса. Втората е възникнала чрез уплътняване на всички тези тела. Хората от втората раса са се възпроизвеждали чрез безполово размножаване посредством пъпкуване». За това четем в езотеричния речник[3], пропагандиращ възгледите на Е. Блаватска за антропогенезата[4]. От гледна точка на науката такива възгледи са явна профанация и няма как да се допуснат в сериозната научна литература. Също както «научните» изказвания на Е. Рьорих например, че Юпитер и Венера са населени с по-съвършени от хората обитатели, а хималайските махатми[5] са дошли на планетата ни от Венера, за да ускорят нашата еволюция. Днес това се твърди напълно сериозно от проповедници на езотеричните учения[6].
В подобно противоречие с научните данни са представите на езотериката и по други основополагащи проблеми на космологията, биологията, палеонтологията и т.н. Езотериците отхвърлят безусловно всички авторитети. За тях не съществуват нито Менделеев, нито Айнщайн, нито други гиганти на науката, чиито възгледи са в основата на съвременните представи за света. Създава се впечатлението, че те не са чували нищо нито за естествения отбор, нито за генетиката, нито за теорията на относителността, нито за Големия взрив.
Примерите за възкресяването на архаиката «от името» на науката са безброй. Ето някои от тях: «От гледна точка на съвременната физика торсионните полета на душата (т.е. полетата на завихряне или въртене на душата) се разпространяват нашироко около нея. Добрите мисли завихрят торсионните полета на една страна, а злите на противоположната... Отделни елементи на торсионните полета отговарят за чувството на страх, тревога, негодувание... Злите мисли и болестите действат върху душата еднакво — те завъртат торсионните полета в негативната посока.»[7] И още: «Иисус Христос … е осъществил блестящо възкресяването на Лазар, като го е съединил с източника на космическата енергия. Притокът на енергия е вдъхнал душа в тялото на Лазар. При това Христос е трябвало да пробие енергийната бариера, отделяща и двамата от нематериалния свят, и да излее върху Лазар поток от енергия от някакъв енергиен резервоар, който е ползвал и самият Той.»[8] Коментарите тук са излишни…
В много съвременни езотерични учения се постулира, че съществува енергоинформационно поле на вселената. Предполага се, че в него е отразена историята на развитието на нашата планета и цялата информация, събрана от човечеството. Именно със съществуването на това поле езотериците обясняват явления като спиритизма, ясновидството, пророкуването, екстрасензориката: екстрасенсът, като се включи към дадено поле, получава знания за миналото и бъдещето. Върху концепцията за информационното суперполе, свързващо всичко съществуващо във вселената и на земята, се основава биоенергоинформатиката — «ново научно направление, което обяснява всички аномалии (непризнати от официалната наука) от позициите на информационно-енергетичната обмяна»[9]. Така я определя А. Савин, създателят на «ноокосмологията», която съчетава учението на Рьорих с руския космизъм. Духовната практика на тази «нова наука» е докосване до висши светове, явления като откровения и дори диалози с «духовни субстанции на умрели хора», които протичат благодарение на законите на биоенергоинформатиката. Старите идеи на магията и окултизма се представят тук в крайно сциентизиран вид.
Победното шествие на теософските идеи свидетелства, че те отговарят на някакви важни питания на европейското съзнание. Теософското учение се оказва наистина непобедимо въпреки многобройните обвинения в неграмотност и шарлатанство. Какви тайни склонности, дремещи в безсъзнателното на човека, както през XIX и XX в., така и днес правят това учение жизнеспособно и нечувствително към всяка критика?
Широкото разпространение на позитивизма в европейското общество и отливът на образованите слоеве в обществото от религията пораждат потребността от духовност и сакралност, съществувала в неосъзнатите пластове на общественото съзнание. Но нуждата от духовност, потискана от позитивизма, съвсем не отменя друга, също толкова характерна за човек необходимост — от рационално обосноваване на вярванията. Днес те трябва да бъдат, макар и привидно, научно обосновани. Тъкмо наукообразният вид на съвременната езотерика й осигурява възможността да се впише в системата от изисквания на съвременното мислене.
Много важна черта, характеризираща съзнанието на европееца, е неговата потребност от самоутвърждаване, разширяване на индивидуалната му, личностна значимост. Теософията рязко повишава онтологичния статут на личността в общата картина на мирозданието и с това удовлетворява една от базисните духовни потребности на човека.
Въздействието на магическите представи от античността и Египет, на юдейската кабала и други езотерични учения върху европейското общество може се проследи в цялостното развитие на западната култура. В тези възгледи човекът се представя като господар на природата. Магията се използва за придобиване на власт над природните закони за собствени цели, без участието и благодатта на Бога. Това е открито предизвикателство към християнската традиция — подмяна на християнското учение за Богочовека с мечтата за човекобога, който със собствените си магически усилия достига божествено състояние. Тази подмяна се извършва през епохата на Възраждането в рамките на самото християнство и се пропагандира от нейните създатели като бъдещо развитие на християнската традиция. А на дело това е окултна традиция. Тя има гностически корени и се развива в европейската култура паралелно с християнството.
В теософията на Блаватска и Рьорих тази тенденция за възвеличаване на човека достига апогея си. Привържениците им твърдят, че в своята еволюция човек е способен да придобие свръхчовешки качества (телепатия, способност за пътуване в астрални светове и т.н.). Тези качества се постигат от източните махатми — тайнствени същества, притежаващи всички свойства на божествеността. Като усъвършенства себе си, човек става свръхчовек, т.е. онзи безсмъртен и безгрешен човекобог, за когото са мечтали магьосниците и гадателите. Както твърдят езотериците, махатмите са Велики учители, по-големи братя на човечеството. Те могат да отделят от физическото си тяло тънки материално-енергийни обвивки, които съществуват в дълбините на психиката, могат да пътуват свободно в тези обвивки по света, да посещават учениците си. Така участват в живота на човечеството, като запазват своята анонимност.
Друга черта, дремеща в тъмното безсъзнателно на европееца (и то поразителна черта), е непреодолимото желание да се изгради съвършеното общество, в което се разрешават всички противоречия, несправедливости и неправди на нашия живот. При това се налага убеждението във възможността да се създаде такова общество не в отвъдния свят, а тук, на земята, със силите на самия човек, с помощта на науката. Тази месианска, есхатологична идея за глобалното спасение на човечеството намира израз в конкретни модели за изграждане на хармонично общество.
В представите на теософията и другите езотерични учения архетипът на «златния век» се разраства до вселенски мащаби. Идеята за спасение на човечеството тук не се ограничава с един остров (като при Т. Мор), с една страна и дори с една планета, а придобива космически размери: цели космически цивилизации еволюират до съвършенство. Самият живот на човека придобива космически смисъл. Еволюционното му усъвършенстване се осъществява чрез изкачване по стълбицата на космическите йерархии, при което той се приближава към Висшия разум. В тези представи се въплъщават мечтите на утопичните мислители, които минават като червена нишка през цялата история на европейската мисъл.
И така, езотериката е свързана генетично с европейския начин на мислене и отразява дълбинни търсения и потребности на западната мисловност.
Какви изменения може да се очакват занапред в общественото съзнание под влияние на езотеричните идеи? Вече видяхме, че езотериката ни връща към архаичните представи за света. Но главното е не в това, а в самия й подход. Теченията на езотеричната мисъл разглеждат духовните явления с критериите на естествознанието и ги обясняват чрез природни процеси. «Теософското знание е прекалено ориентирано към естествените науки и изисква тяхното разширение и в други планове на битието... Съвременната теософия превежда с лекота свръхчувственото на чувствен език и материализира духовното»[10] — пише Бердяев за теософията по негово време. «Духът е енергия, сила на Природата» — провъзгласява Л. Шапошникова днес[11]. По такъв начин духовните явления се разглеждат като материални… В картината на света, представен като система от биополета, която се пропагандира от съвременните езотерици, всички нравствени понятия: добро, зло, грях, справедливост придобиват единствено материалистично звучене.
Тези идеи се вливат трайно в съвременното обществено съзнание. Като резултат обществената мисъл явно се развива по посока на елиминиране на духовните явления и замяната им единствено с материални. Разбирането за света става все повече грубо материалистично, позитивистко. Езотериката днес се обръща предимно към естествените науки, затова представите на хуманитарните науки за човека и неговата история, религия, изкуство, целият сложен комплекс от духовни, социални и културологически характеристики на хората се опростява неправомерно и се разглежда изключително като енергиен феномен. Научната картина на света се заменя със структура от биополета, т.е. една псевдофизическа картина. Любовта, доброто, красотата се разбират в система от биополета с различна степен на тънкост, като вибрации на различните планове от битието, т.е. придават им се физически характеристики. Светът става «по-тежък». Той се лишава от божествената Тайна и Тайната на божествения промисъл, която го покрива.
Популяризацията на такъв род «материалистична» картина на света означава пропаганда на псевдонаучни представи. Точно те, а не възгледите на науката се внедряват в масовото съзнание и получават статут на «научност» в очите на редовия член на обществото, необременен от научно образование. Този процес се поддържа от медиите, които разпространяват астрология, алхимия и езотерични учения. Кои са причините за толкова бурно настъпление на модернизираната мистика и окултизъм срещу науката? Мисля, че сгромолясването на марксисткия мироглед, който толкова дълго заменяше религията, е оставило мнозина без всякаква вяра, а тя е насъщна потребност на човешкия дух. Сега се наблюдава масово връщане към традиционната религия. Но за интелектуалците това връщане към вярванията на предците е проблем. Християнството с неговата вяра в чудото, в Тайната, във възкресението на Христос в повечето случаи остава неразбираемо за тяхното «елитарно» съзнание. В лутанията на духа интелектуалецът обикновено се сблъсква с езотерични представи с различни оттенъци. Както пише Бердяев, «съвременният европейски човек, рационалист и материалист в съзнанието си, може да примири със своята наука и научност само еволюционно-натуралистичната теософия»[12]. Неговите думи и сега звучат съвременно, както и съображенията му за това, че атеистичното и рационалистично съзнание на западния човек, привикнал да вижда в науката ключа за решаване на всички въпроси, е по-способно да възприеме теософските, източните учения, отколкото християнството. Нашият съвременник, който е част от интелигенцията и е залят от наукообразието на езотеричната фразеология, напълно спада към това определение. Ние се движим от разбиране на истинската научност към усвояване на една мнима научност. Науката се дискредитира, а обществото става все по-материалистично и бездуховно.
Анализът на влиянието на езотериката върху съвременния манталитет позволява да се изяви и друга тенденция в еволюцията на общественото съзнание, чието по-нататъшно развитие може да доведе до възникване на непредсказуеми явления в нашето общество. Говорим за неочаквано открития поразителен факт — склонността на нашия съвременник към авторитарност и тоталитаризъм. Свободолюбивото съзнание на европееца днес с готовност възприема учения, заредени вътрешно с крайна несвобода. Парадокс ли е това?
Когато четем текстовете на теософията и «живата етика», стигаме до извода, че те само на пръв поглед засилват значимостта на индивида, а на практика всичко е съвсем различно. Като провъзгласяват тезата за безграничните възможности на човека и постановяват духовното му усъвършенстване, те същевременно напълно го лишават от свобода. Всяка мисъл на индивида се контролира. Нито едно негово действие не остава без оценка. Самото му съществуване зависи от решенията на Висшия разум. Еволюцията на човешката душа протича под неуморния контрол от страна на висшите сили, като се започне от първото въплъщение. Така свободолюбивите мечти за високото метафизично достойнство на човека, за светлата му мисия във вселената се превръщат в максимална несвобода — глобален космически затвор, откъдето няма къде да избягаш. А и не е възможно, тъй като всеки човек бдително е наблюдаван от специално поставени съгледвачи, които докладват на върховните йерарси за всяко негово действие и мисъл[13]. И всичко това по необходимост следва от основните принципи на учението, съгласно което подчиняването на нисшия от висшия е вечен и неизбежен закон на мирозданието, а йерархичното начало при управлението на космоса произтича от тайнството на самия космически живот. И така, контрол, подчинение и покорство във вселенски мащаб – това е някакъв космически ГУЛАГ[14], от който няма изход.
Учудващо е, че тези идеи, които в корена си сякаш противоречат на вътрешните потенции в европейския дух, днес намират поддръжници и страстни пропагандисти. Склонността на човека към свобода е разбираема, както и неговият стремеж към идеите на хуманизма и демокрацията, които са в основата на общественото устройство и гарантират неговите права. Но подчинението? Защо то е толкова привлекателно? Какви тъмни пориви на безсъзнателното влекат към него?
И още нещо. Защо тоталитарните тенденции са отстоявани от такива безусловно духовни личности като авторите на учението? Доста просто е да се отговори на този въпрос. Трябва само да се обърнем към духовната атмосфера по времето, когато се формира теософската доктрина и специално на «живата етика». Краят на XIX и началото на XX в. — това е предреволюционно време. То е наситено с утопични мечти за бъдещо идеално общество. Мисленето на онази епоха се определя от очакването за скорошно възникване на земния рай. «Ние ще видим цялото небе, отрупано с диаманти» — провъзгласяват героите на Чехов, които предизвикват съчувствие и придобиват огромна популярност. В светлите лъчи на това предусещано бъдеще всекидневието изглежда пошло и чудовищно. Колкото по-ярки са мечтите за победата на Правдата и Доброто, толкова по-страшен и мръсен се оказва реалният живот наоколо. Той се възприема като въплътеното зло. И хората искат да преправят всичко — държавата, семейството, религията, дори езика. Това е витаело из въздуха: жаждата за новото и омразата към всичко старо, еснафско.
Създателите на езотеричните учения са попили в себе си тази атмосфера на напрегнато очакване за скорошното настъпване на епохата на Светлината и стремеж към разрушаване на всичко пошло и низко. Затова са разбираеми омразата на семейство Рьорих към еснафството, тяхното неприемане на консервативните начала на живота, нетърпимостта им към хората, които не възприемат новото (Е. Рьорих ги нарича «мръсотия», «дрипи»), и борбата им срещу старите предразсъдъци. «Народите са неграмотни и са покрити с воня и мерзки насекоми. Кои от старите предразсъдъци да се оборват? Целият сандък с насекомите трябва да се изгори»[15] — провъзгласява Елена Рьорих. Отмяна на съсловията и дори народностите, преустрояване на градовете, тъй като са като огнища на разврата, въвеждане на община само с растително хранене, разрушаване на домашното огнище и дори на самото понятие за дома в името на колективизма — ето промените, които обещават семейство Рьорих[16].
Тези изказвания могат да шокират съвременния човек. Но те са типични прояви на настроенията от предреволюционната епоха. Грозните нотки в писмата и съчиненията на семейство Рьорих са израз на революционен гняв и революционна нетърпимост. Техните симпатии към болшевизма също са симптоматични за онова време. От това са боледували и много други хора от интелигенцията. А днес тази тенденция създава големи трудности за съвременните последователи на «живата етика», кара ги да маскират болшевишките пристрастия на Рьорих и тяхната нетърпимост към различни от техните идеи, религиозни убеждения, книги (планираната от тях «чистка» на библиотеките), да премълчават тоталитарния характер на Рьориховата община, където хората трябва да бъдат управлявани чрез психическо зомбиране. Позицията е разбираема.
Но ние искаме да получим отговор на друг въпрос - за тенденциите в нашия манталитет, когато се озоваваме лице в лице с ясно изразения стремеж на съвременника ни към несвобода. Наистина, защо хората от онази относителна свобода, която притежават сега, се стремят така ревностно към тоталитарния режим, с който е заредено теософското учение, към общината, където човекът няма да има нито дом, нито собствена маса, нито топла трапеза, нито дори правото да отглежда домашен любимец? Стремят се към строга йерархическа структура на обществото, където да има всеобщо подчинение и контрол от висшите над нисшите, където човек ще изгуби своята самостоятелност и дори личността си. Може би изследванията на мазохизма и некрофилията ще разгадаят тази загадка?
А засега само ще се съгласим с К. Юнг, че западният човек — създател на науката, рационалист, детерминист и активен покорител на природата — остава пълен невежа в познаването на собствения си вътрешен свят. Възможно е архетипите на европейския човек да разиграват свой собствен сценарий, невидим и неразбираем за нас. Възможно е сега да става смяна на идеологиите, в резултат на която идеалът за свобода и хуманизъм, каращ европееца да вижда бъдещето в розова светлина (като осъществено общество на справедливост и ненасилие), ще се замени с други идеали — по-страшни. И може би развихрянето на насилието и садизма, което ни залива от телевизията, от сцените на театрите и от киното, ще се оформи в нов идеал и той ще стане нов символ на вяра? Няма твърди прогнози, но има симптоми. И то страшни…

[1] Сциентизация – от лат. sciencia – наука, знание. - Б. пр.
[2] Шапошникова Л. Мудрость веков. М., 1996, с. 14.
[3] Эзотерический словарь. Москва-Рига, 1993, с. 194.
[4] Блаватская, Е. Тайная доктрина. М., 1991, с. 148.
[5] Махатма – от санскрит – велика душа. Индийски или тибетски мъдрец аскет. - Б. пр.
[6] Ключников, С. Как читать Агни-Йогу. М., 1993, с. 161.
[7] Мулдашев, Э. От кого мы произошли. М., 1999, с. 191, 193.
[8] Юрьев, В. Вселенная экстрасенсов. М., 1993, с. 149.
[9] Савин, А. Ноокосмология. М., 1994. Виж също Ажажа, А. Контуры философской парадигмы. - Философские науки, 2001, № 3, с. 128.
[10] Бердяев, Н. Теософия и антропософия в России. М., 1991, с. 4.
[11] Шапошникова, Л. - Мир огненный, 3, 1996, № 11, с. 87.
[12] Бердяев, Н. Смысл творчества. М., 1989, с. 514.
[13] Савин, А. Цит. соч. Виж също Ажажа, А. Цит. соч., с. 86.
[14] ГУЛАГ – Главное управление лагерей (Централно управление на лагерите в СССР).
[15] Рерих, Н. Агни Йога. Кн. 3. – Сердце, 19931, приложение к № 4,5 с. 146.
[16] Пак там, с. 20.
http://www.prozoretz.bg/2010.html

Лидия Василиевна ФЕСЕНКОВА е кандидат на философските науки, старши научен сътрудник в Института по философия към Руската академия на науките.

ИМА ЛИ ПАМЕТ ВОДАТА?
Петър Вълков, Валентин Велчев

Неотдавна бяхме поканени да участваме в едно предаване, в което основният въпрос беше дали водата може да помни и да реагира на човешките думи, мисли и емоции. Тук ще се опитаме накратко да изложим нашето становище за "паметта" на водата като хора, които се придържат към постиженията на съвременната наука, и като християни.
Идеята, че водата е живо същество и притежава такива психични характеристики, като усещане, възприятие и памет не е нещо ново под слънцето. В древността, а и понастоящем някои езически народи продължават да приписват одушевени качества на неодушевена материя – камъкът, дървото, водата имат душа. Този начин на възприемане на света се нарича анимизъм. За него ще споменем отново по-нататък.

За Масару Емото и "Великата тайна на водата"

Един от съвременните големи пропагандатори на "живата" вода е Масару Емото, роден на 22 юли 1943г. в Йокохама, Япония. Той е известен с експериментите си, с които "доказва", че структурата на водата зависи от качеството на оказваното върху нея въздействие, например човешки мисли, емоции, музика и т.н.
Масару Емото е завършил хуманитарни науки със специализация „Международни отношения” в Йокохамския университет. През 1992 г. получава сертификат за доктор по алтернативна медицина от Свободния международен университет в Калкута, Индия. Да бъдеш доктор по алтернативна медицина е все едно да станеш доктор по астрология, или доктор по алхимия. „Алтернативен” в конкретния смисъл означава нетрадиционен. Нещо като алтернативна математика: ако 2+2=4 в традиционната математика, в нетрадиционната 2+2=5 или всъщност както ви харесва – дори може да се окаже 4, ако платите повечко. Алтернативната медицина просто не е медицина, както алтернативната математика не е математика. Алтернативната психология е парапсихология, т.е. чиста езотерика и окултизъм.
Важното е да се подчертае обаче, че самият Масару Емото открито заявява, че не е никакъв учен. Той признава, че е инструктирал предварително фотографите да избират най-задоволителните снимки. През 2003 Джеймс Ранди (един безпогрешен изобличител на шарлатаните в науката) предлага на японеца награда от 1 млн. долара, ако успее да повтори опитите си, при двойно сляп експеримент.[1] Предложението е още валидно, но Масару няма подобна смелост. Подозираме, че печалбите му от "вълшебната" вода, която се продава за 35 долара бутилката, без научно доказана терапевтична стойност, далеч надвишават сумата, която му предлага Ранди. (Хората, които участват в неговия бизнес изчисляват, че годишният му оборот достига над 14 млрд. долара.)
Що се касае до филма "Великата тайна на водата", той е силно критикуван от учените в целия свят. Спонсорите на филма са Василий Анисимов и Алишер Усманов – руски богаташи-милиардери със съмнително минало. Във филма се цитират различни "учени". Една бърза проверка показа, че Рустум Рой, Аплас Грубер, Мартин Чаплин и други са хомеопати, окултисти, доктори по алтернативна медицина, академици в непризнатата РАЕН.[2] Рустум Рой, например, черпи идеите си от един бразилски магьосник от втори ранг Джон Божий. Рой дори се осмелява да каже, че традиционната медицина не е истински научна.[3] Изключение прави Курт Вютрих, сериозен учен, Нобелов лауреат. Интервюто с него продължило повече от един час, но секундните му реплики във филма са извадени от контекста на цялото му изказване.

За структурираната вода

При ниска температура във водата се образуват кристали с различна форма, както няма две еднакви снежинки – казват учените. „Като физик аз прекрасно разбирам, че увлекателните приказки за структурираната вода са чиста лъжа. Разбира се, водата реагира на външни въздействия. Например, ако се подложи на електрическо поле, всичките нейни молекули ще се подредят. Но водата има много къса памет. Премахнете това поле и за милиардни части от секундата водата ще се окаже в първоначалната си позиция” – пише академик Едуард Кругляков. [4]
В природата са известни две явления, които категорично доказват непрекъснатото хаотично поведение на молекулите на течностите. Едното от тях е наречено дифузия, а другото – брауново движение, като и двете се обясняват с топлинното движение на градивните частици. В резултат молекулите на водата блуждаят в различни посоки, поради което е невъзможно да образуват някакви трайни структури като кластери (клетки на паметта) и информационни панели, както твърди Емото.
Експериментът с Жак Бенвенист и неговата хипотеза за това, че антигенът чрез многократно разреждане запазва своята активност не се потвърди (списание "Nature"). Двойно слепият експеримент доказа, че водата няма способност да запаметява следи от предшестващи разтвори. По-късно беше извършен трети експеримент в САЩ от Министерството на отбраната. Резултатът бе същият: водата не може да пази информация и да въздейства без активно вещество в нея. Науката е категорична: липсва ли предвидимост, повторяемост на резултатите от независими експерименти – няма теория, няма научен факт. „Медицината и биологията отричат приписваните на структурираната вода целебни свойства” – казва академик Ед. Кругляков
Водата сама по себе си не е жива. Псевдонаучният филм „Великата тайна на водата” се опитва да ни представи водата като живо същество, способно да се цупи, да бъде злопаметна и т.н. Както казахме в началото обаче, това е опит за връщане към анимизма и донаучната епоха. Анимизмът (одушевяване на мъртвата материя) се среща при малките деца и първобитните племена, които не могат да си обяснят по друг начин явленията, чийто механизъм не разбират. Така например детето, което вижда, че луната го придружава по време на вечерната разходка, е убедено, че тя го следва.
От цялата тази идея за способността на водата да реагира на нашите мисли, емоции и думи и да ги запаметява ясно прозира един източен, шинтоистки светоглед, съгласно който човекът е част от цялата природа, не е по-горен от животните и растенията, не е отделен от тях и трябва да спечели благоволението на техния „дух” (както във филма „Аватар”). Затова не е чудно, че най-запалени разпространители на религията на Масару Емото в България са последователите на Бялото братство. Според пантеистичното учение на Петър Дънов „Божеството има Свой организъм, в който влизат минералите, растенията, рибите, птиците, хората…” „Учителят” не прави разлика между дух и материя, между разумни и неразумни същества; за него всичко в природата е разумно и има "своего рода интелигентност" – "с рибите и птиците можете да говорите и те да ви разбират", "клетките са разумни същества", а "цветята – духове". Подобен възглед е в пълен разрез с християнството – според него Бог е трансцедентен по отношение на материята, а човекът е "венец на творението", създаден по Божий образ и подобие, – нещо, което не се казва за нито едно животно.[5]
И един въпрос от психолингвистиката: какво се случва, ако на водата се казват думи, които на едни езици могат да имат позитивен смисъл, а на други – негативен? Омофоните са думи, които звучат еднакво, но имат коренно различни значения: „прост” (на немски: "на здраве", а на български – „необразован, глупав човек”) или пък "склеп" (на руски е „гробница”, а на полски – „хранителен магазин”). Как водата може да разпознае на какъв език ѝ се говори? Може би трябва да поканим Масару Емото да ѝ превежда? Щом водата може да разчита емоциите ни, то тогава тя е Бог, защото дори психолозите не винаги разбират правилно нагласите на хората.
Освен всичко друго във филма се стига и до чист фатализъм. Ако едно дете е получило неподходящо име (напр. Ленин, Сталин и пр.) при повтарянето му от неговите родители, водата в тялото му ще се структурира по възможно най-лошия начин. Това ще предопредели житейския път на детето, в резултат на което неговата съдба ще бъде крайно тежка и злощастна (а може да повлияе така и върху съдбата на милиони други хора).

"Жива" вода, хомеопатия и духовност

Хомеопатията, паметта на водата и други недоказуеми от традиционната наука явления са израз на духовните търсения на човека, осъзнаване на факта, че науката не може да задоволи неговите дълбоко екзистенциални нужди. „Човекът е убил Бога” - според Ницше, но не е убил жаждата за Него. „Човекът е неизлечимо религиозен” - пише руският философ Бердяев. Когато хората не вярват на Бог, те започват да вярват на всичко друго. И в този смисъл основават своята вяра и надежда на различни лекарства-измислици, зад които стои един езически светоглед, а не рядко тъмни духовни сили. Всички лечители със "структурирана", "жива" вода и хомеопатия говорят също за чакри, карми, биополета и т.н. Това още веднъж потвърждава, че дискусията по темата лежи повече в областта на езотериката, отколкото в полето на науката.
За нас, като християни, е по-добре да се ръководим от думите на Светото Писание: „Всичко изпитвайте; дръжте доброто. Въздържайте се от всякакво зло.” (І Сол. 5: 21-22)

[1] Двойно сляп експеримент – от англ. Double-blind experiment. Процедура, при която експериментът се провежда в неутрална среда от неутрални хора, за да се избегнат пристрастия или плацебо ефект.
[2] http://lurkmore.ru/РАЕН
http://old.duma.bg/2006/1106/131106/obshtestvo/ob-4.html
[3] http://ru.wikipedia.org/wiki/Великая_тайна_воды
[4] http://www.sbras.ru/HBC/2000/n39/f16.html
[5] http://www.pravoslavieto.com/inoverie/petar_dunov/index.htm
Петър Вълков – психолог
Валентин Велчев – биолог и теолог