сряда, 2 февруари 2011 г.

СЦИЕНТИЗАЦИЯТА НА ЕЗОТЕРИКАТА И ПСЕВДОНАУКАТА [1]
Лидия ФЕСЕНКОВА

Многогодишното господство на натурализма, който по времето на Съветския съюз беше ориентиран към философията на диалектическия материализъм, породи определена реакция — копнеж по духовното, жажда за вяра. Стремежът към духовността е доста значимо явление в живота на обществото. Социалните му последствия се прогнозират трудно. Ясно е едно: колкото по-силна е духовната жажда, толкова по-сериозни могат да бъдат последствията за обществото и по-страшни съблазните и заплахите за духа, особено за неизкушения в духовните битки интелектуалец.
Не е тайна, че общественото съзнание днес е наситено с разнообразни окултни и езотерични учения. Представите за Висш разум, Абсолют, Велики учители, преселване на душите и т.н. ни съпровождат навсякъде. Какво става всъщност, защо съзнанието на хората днес е толкова възприемчиво към подобни представи? Защо магията и окултизмът са така привличащи?
Днес вниманието е привлечено особено от възможните допирни точки на науката и езотериката (т.е. моментите, когато научните данни потвърждават, или сякаш потвърждават, някои представи на езотериката). Стремежът в отделни резултати на научните изследвания (например квантовата механика) да се вижда научно потвърждение на езотеричните учения маскира принципните различия между езотериката и науката. В съзнанието на нашия съвременник се размиват границите между окултизма и научните представи за света: биополе, Висш разум, космически магнит и други понятия от окултизма днес се свързват с илюзията за научна доказаност. По такъв начин се създава устойчиво впечатление, че науката и езотериката не си противоречат, а се допълват. Тезата за допълването на науката и езотериката е широко разпространена в наши дни.
Съвременната езотерика се представя с наукообразна маска, често съпроводена от графики, формули и математически таблици. Тя се обръща към науката, като провъзгласява принципа за «единството на наука, религия и философия». «Съвременната теософия навлиза в света чрез науката» — твърди Л. Шапошникова, вицепрезидент на Международния център, основан от Рьорих.
Какво представлява този «синтез на наука и религия»? Какво е действителното отношение на теософията към научното знание?
Езотериката безусловно има свой собствен светоглед. Този светоглед е «енергиен»: «Мирозданието е огромна енергийна система, а човекът е една от структурите в нея. В огромното енергийно поле текат най-сложни процеси, преди всичко свързани с енергийна обмяна. Тя е основна сила в еволюцията на човечеството. Енергийната обмяна (хоризонтална, вертикална и дълбинна) тече по различни направления... Хоризонталната обмяна е по повърхността на планетата, вертикалната е обмяна на човека с космическите тела, със съзвездията на зодиака, със Слънцето, с планетите от Слънчевата система, със съзвездието Орион, което играе огромна роля като пространствено-времево средище на Космическия магнит.»[2] Така се утвърждава основната тенденция на световното развитие — движението към синтез, в което дълбинната енергийна обмяна с други светове, светове от други измерения, играе решаваща роля.
В тази онтологическа картина всичко се разбира чрез енергообмяна… И така, всичко наоколо е енергия; навсякъде се откриват структури на биополета, «тънки» светове, вибрации — всичко има енергийна природа. Дори любовта се разглежда като енергийно привличане между двама души и зависи от степента на енергийния потенциал. Възниква и физическият модел на семейство като две кълба, които ту се привличат, ту се отблъскват. Съединяването на двама души, най-сложните чувства, които ги свързват, произтичащи от тяхната традиция, култура, морал, дълг — всичко се разглежда енергийно, като привличане и отблъскване на две кълба. Всичко се оказва много просто, много страшно и… забавно. В този едноизмерен свят — света на енергийните потоци – е възможно да ни заобикалят вампири и да изсмукват нашата енергия…
В картинките, свързани с биополета, се срещаме и с митове за преселването на душите, за живот след смъртта, с Шамбала, Буда, Христос и различни светци. В тях Шамбала е енергийният център на света, а светците и мъдреците са проводници на енергия между космоса и земята. Буда и Христос изобщо не са проповедници на будизма и християнството. Действията им се определят недвусмислено от физическите закони.
Имат ли тези представи реална почва?
Преди всичко ще отбележим, че научната картина на света се различава кардинално от езотеричната. Това може да се види при основополагащи въпроси за произхода на света, живота, човека.
Ето езотеричния възглед за произхода на човека: «Лунните богове са създали тънките тела на човека, около когото Природата е насложила ефирни и други обвивки. Първоначално човекът не е притежавал съзнание, но е можел да лети - не е имал физическо тяло. Това е първата раса. Втората е възникнала чрез уплътняване на всички тези тела. Хората от втората раса са се възпроизвеждали чрез безполово размножаване посредством пъпкуване». За това четем в езотеричния речник[3], пропагандиращ възгледите на Е. Блаватска за антропогенезата[4]. От гледна точка на науката такива възгледи са явна профанация и няма как да се допуснат в сериозната научна литература. Също както «научните» изказвания на Е. Рьорих например, че Юпитер и Венера са населени с по-съвършени от хората обитатели, а хималайските махатми[5] са дошли на планетата ни от Венера, за да ускорят нашата еволюция. Днес това се твърди напълно сериозно от проповедници на езотеричните учения[6].
В подобно противоречие с научните данни са представите на езотериката и по други основополагащи проблеми на космологията, биологията, палеонтологията и т.н. Езотериците отхвърлят безусловно всички авторитети. За тях не съществуват нито Менделеев, нито Айнщайн, нито други гиганти на науката, чиито възгледи са в основата на съвременните представи за света. Създава се впечатлението, че те не са чували нищо нито за естествения отбор, нито за генетиката, нито за теорията на относителността, нито за Големия взрив.
Примерите за възкресяването на архаиката «от името» на науката са безброй. Ето някои от тях: «От гледна точка на съвременната физика торсионните полета на душата (т.е. полетата на завихряне или въртене на душата) се разпространяват нашироко около нея. Добрите мисли завихрят торсионните полета на една страна, а злите на противоположната... Отделни елементи на торсионните полета отговарят за чувството на страх, тревога, негодувание... Злите мисли и болестите действат върху душата еднакво — те завъртат торсионните полета в негативната посока.»[7] И още: «Иисус Христос … е осъществил блестящо възкресяването на Лазар, като го е съединил с източника на космическата енергия. Притокът на енергия е вдъхнал душа в тялото на Лазар. При това Христос е трябвало да пробие енергийната бариера, отделяща и двамата от нематериалния свят, и да излее върху Лазар поток от енергия от някакъв енергиен резервоар, който е ползвал и самият Той.»[8] Коментарите тук са излишни…
В много съвременни езотерични учения се постулира, че съществува енергоинформационно поле на вселената. Предполага се, че в него е отразена историята на развитието на нашата планета и цялата информация, събрана от човечеството. Именно със съществуването на това поле езотериците обясняват явления като спиритизма, ясновидството, пророкуването, екстрасензориката: екстрасенсът, като се включи към дадено поле, получава знания за миналото и бъдещето. Върху концепцията за информационното суперполе, свързващо всичко съществуващо във вселената и на земята, се основава биоенергоинформатиката — «ново научно направление, което обяснява всички аномалии (непризнати от официалната наука) от позициите на информационно-енергетичната обмяна»[9]. Така я определя А. Савин, създателят на «ноокосмологията», която съчетава учението на Рьорих с руския космизъм. Духовната практика на тази «нова наука» е докосване до висши светове, явления като откровения и дори диалози с «духовни субстанции на умрели хора», които протичат благодарение на законите на биоенергоинформатиката. Старите идеи на магията и окултизма се представят тук в крайно сциентизиран вид.
Победното шествие на теософските идеи свидетелства, че те отговарят на някакви важни питания на европейското съзнание. Теософското учение се оказва наистина непобедимо въпреки многобройните обвинения в неграмотност и шарлатанство. Какви тайни склонности, дремещи в безсъзнателното на човека, както през XIX и XX в., така и днес правят това учение жизнеспособно и нечувствително към всяка критика?
Широкото разпространение на позитивизма в европейското общество и отливът на образованите слоеве в обществото от религията пораждат потребността от духовност и сакралност, съществувала в неосъзнатите пластове на общественото съзнание. Но нуждата от духовност, потискана от позитивизма, съвсем не отменя друга, също толкова характерна за човек необходимост — от рационално обосноваване на вярванията. Днес те трябва да бъдат, макар и привидно, научно обосновани. Тъкмо наукообразният вид на съвременната езотерика й осигурява възможността да се впише в системата от изисквания на съвременното мислене.
Много важна черта, характеризираща съзнанието на европееца, е неговата потребност от самоутвърждаване, разширяване на индивидуалната му, личностна значимост. Теософията рязко повишава онтологичния статут на личността в общата картина на мирозданието и с това удовлетворява една от базисните духовни потребности на човека.
Въздействието на магическите представи от античността и Египет, на юдейската кабала и други езотерични учения върху европейското общество може се проследи в цялостното развитие на западната култура. В тези възгледи човекът се представя като господар на природата. Магията се използва за придобиване на власт над природните закони за собствени цели, без участието и благодатта на Бога. Това е открито предизвикателство към християнската традиция — подмяна на християнското учение за Богочовека с мечтата за човекобога, който със собствените си магически усилия достига божествено състояние. Тази подмяна се извършва през епохата на Възраждането в рамките на самото християнство и се пропагандира от нейните създатели като бъдещо развитие на християнската традиция. А на дело това е окултна традиция. Тя има гностически корени и се развива в европейската култура паралелно с християнството.
В теософията на Блаватска и Рьорих тази тенденция за възвеличаване на човека достига апогея си. Привържениците им твърдят, че в своята еволюция човек е способен да придобие свръхчовешки качества (телепатия, способност за пътуване в астрални светове и т.н.). Тези качества се постигат от източните махатми — тайнствени същества, притежаващи всички свойства на божествеността. Като усъвършенства себе си, човек става свръхчовек, т.е. онзи безсмъртен и безгрешен човекобог, за когото са мечтали магьосниците и гадателите. Както твърдят езотериците, махатмите са Велики учители, по-големи братя на човечеството. Те могат да отделят от физическото си тяло тънки материално-енергийни обвивки, които съществуват в дълбините на психиката, могат да пътуват свободно в тези обвивки по света, да посещават учениците си. Така участват в живота на човечеството, като запазват своята анонимност.
Друга черта, дремеща в тъмното безсъзнателно на европееца (и то поразителна черта), е непреодолимото желание да се изгради съвършеното общество, в което се разрешават всички противоречия, несправедливости и неправди на нашия живот. При това се налага убеждението във възможността да се създаде такова общество не в отвъдния свят, а тук, на земята, със силите на самия човек, с помощта на науката. Тази месианска, есхатологична идея за глобалното спасение на човечеството намира израз в конкретни модели за изграждане на хармонично общество.
В представите на теософията и другите езотерични учения архетипът на «златния век» се разраства до вселенски мащаби. Идеята за спасение на човечеството тук не се ограничава с един остров (като при Т. Мор), с една страна и дори с една планета, а придобива космически размери: цели космически цивилизации еволюират до съвършенство. Самият живот на човека придобива космически смисъл. Еволюционното му усъвършенстване се осъществява чрез изкачване по стълбицата на космическите йерархии, при което той се приближава към Висшия разум. В тези представи се въплъщават мечтите на утопичните мислители, които минават като червена нишка през цялата история на европейската мисъл.
И така, езотериката е свързана генетично с европейския начин на мислене и отразява дълбинни търсения и потребности на западната мисловност.
Какви изменения може да се очакват занапред в общественото съзнание под влияние на езотеричните идеи? Вече видяхме, че езотериката ни връща към архаичните представи за света. Но главното е не в това, а в самия й подход. Теченията на езотеричната мисъл разглеждат духовните явления с критериите на естествознанието и ги обясняват чрез природни процеси. «Теософското знание е прекалено ориентирано към естествените науки и изисква тяхното разширение и в други планове на битието... Съвременната теософия превежда с лекота свръхчувственото на чувствен език и материализира духовното»[10] — пише Бердяев за теософията по негово време. «Духът е енергия, сила на Природата» — провъзгласява Л. Шапошникова днес[11]. По такъв начин духовните явления се разглеждат като материални… В картината на света, представен като система от биополета, която се пропагандира от съвременните езотерици, всички нравствени понятия: добро, зло, грях, справедливост придобиват единствено материалистично звучене.
Тези идеи се вливат трайно в съвременното обществено съзнание. Като резултат обществената мисъл явно се развива по посока на елиминиране на духовните явления и замяната им единствено с материални. Разбирането за света става все повече грубо материалистично, позитивистко. Езотериката днес се обръща предимно към естествените науки, затова представите на хуманитарните науки за човека и неговата история, религия, изкуство, целият сложен комплекс от духовни, социални и културологически характеристики на хората се опростява неправомерно и се разглежда изключително като енергиен феномен. Научната картина на света се заменя със структура от биополета, т.е. една псевдофизическа картина. Любовта, доброто, красотата се разбират в система от биополета с различна степен на тънкост, като вибрации на различните планове от битието, т.е. придават им се физически характеристики. Светът става «по-тежък». Той се лишава от божествената Тайна и Тайната на божествения промисъл, която го покрива.
Популяризацията на такъв род «материалистична» картина на света означава пропаганда на псевдонаучни представи. Точно те, а не възгледите на науката се внедряват в масовото съзнание и получават статут на «научност» в очите на редовия член на обществото, необременен от научно образование. Този процес се поддържа от медиите, които разпространяват астрология, алхимия и езотерични учения. Кои са причините за толкова бурно настъпление на модернизираната мистика и окултизъм срещу науката? Мисля, че сгромолясването на марксисткия мироглед, който толкова дълго заменяше религията, е оставило мнозина без всякаква вяра, а тя е насъщна потребност на човешкия дух. Сега се наблюдава масово връщане към традиционната религия. Но за интелектуалците това връщане към вярванията на предците е проблем. Християнството с неговата вяра в чудото, в Тайната, във възкресението на Христос в повечето случаи остава неразбираемо за тяхното «елитарно» съзнание. В лутанията на духа интелектуалецът обикновено се сблъсква с езотерични представи с различни оттенъци. Както пише Бердяев, «съвременният европейски човек, рационалист и материалист в съзнанието си, може да примири със своята наука и научност само еволюционно-натуралистичната теософия»[12]. Неговите думи и сега звучат съвременно, както и съображенията му за това, че атеистичното и рационалистично съзнание на западния човек, привикнал да вижда в науката ключа за решаване на всички въпроси, е по-способно да възприеме теософските, източните учения, отколкото християнството. Нашият съвременник, който е част от интелигенцията и е залят от наукообразието на езотеричната фразеология, напълно спада към това определение. Ние се движим от разбиране на истинската научност към усвояване на една мнима научност. Науката се дискредитира, а обществото става все по-материалистично и бездуховно.
Анализът на влиянието на езотериката върху съвременния манталитет позволява да се изяви и друга тенденция в еволюцията на общественото съзнание, чието по-нататъшно развитие може да доведе до възникване на непредсказуеми явления в нашето общество. Говорим за неочаквано открития поразителен факт — склонността на нашия съвременник към авторитарност и тоталитаризъм. Свободолюбивото съзнание на европееца днес с готовност възприема учения, заредени вътрешно с крайна несвобода. Парадокс ли е това?
Когато четем текстовете на теософията и «живата етика», стигаме до извода, че те само на пръв поглед засилват значимостта на индивида, а на практика всичко е съвсем различно. Като провъзгласяват тезата за безграничните възможности на човека и постановяват духовното му усъвършенстване, те същевременно напълно го лишават от свобода. Всяка мисъл на индивида се контролира. Нито едно негово действие не остава без оценка. Самото му съществуване зависи от решенията на Висшия разум. Еволюцията на човешката душа протича под неуморния контрол от страна на висшите сили, като се започне от първото въплъщение. Така свободолюбивите мечти за високото метафизично достойнство на човека, за светлата му мисия във вселената се превръщат в максимална несвобода — глобален космически затвор, откъдето няма къде да избягаш. А и не е възможно, тъй като всеки човек бдително е наблюдаван от специално поставени съгледвачи, които докладват на върховните йерарси за всяко негово действие и мисъл[13]. И всичко това по необходимост следва от основните принципи на учението, съгласно което подчиняването на нисшия от висшия е вечен и неизбежен закон на мирозданието, а йерархичното начало при управлението на космоса произтича от тайнството на самия космически живот. И така, контрол, подчинение и покорство във вселенски мащаб – това е някакъв космически ГУЛАГ[14], от който няма изход.
Учудващо е, че тези идеи, които в корена си сякаш противоречат на вътрешните потенции в европейския дух, днес намират поддръжници и страстни пропагандисти. Склонността на човека към свобода е разбираема, както и неговият стремеж към идеите на хуманизма и демокрацията, които са в основата на общественото устройство и гарантират неговите права. Но подчинението? Защо то е толкова привлекателно? Какви тъмни пориви на безсъзнателното влекат към него?
И още нещо. Защо тоталитарните тенденции са отстоявани от такива безусловно духовни личности като авторите на учението? Доста просто е да се отговори на този въпрос. Трябва само да се обърнем към духовната атмосфера по времето, когато се формира теософската доктрина и специално на «живата етика». Краят на XIX и началото на XX в. — това е предреволюционно време. То е наситено с утопични мечти за бъдещо идеално общество. Мисленето на онази епоха се определя от очакването за скорошно възникване на земния рай. «Ние ще видим цялото небе, отрупано с диаманти» — провъзгласяват героите на Чехов, които предизвикват съчувствие и придобиват огромна популярност. В светлите лъчи на това предусещано бъдеще всекидневието изглежда пошло и чудовищно. Колкото по-ярки са мечтите за победата на Правдата и Доброто, толкова по-страшен и мръсен се оказва реалният живот наоколо. Той се възприема като въплътеното зло. И хората искат да преправят всичко — държавата, семейството, религията, дори езика. Това е витаело из въздуха: жаждата за новото и омразата към всичко старо, еснафско.
Създателите на езотеричните учения са попили в себе си тази атмосфера на напрегнато очакване за скорошното настъпване на епохата на Светлината и стремеж към разрушаване на всичко пошло и низко. Затова са разбираеми омразата на семейство Рьорих към еснафството, тяхното неприемане на консервативните начала на живота, нетърпимостта им към хората, които не възприемат новото (Е. Рьорих ги нарича «мръсотия», «дрипи»), и борбата им срещу старите предразсъдъци. «Народите са неграмотни и са покрити с воня и мерзки насекоми. Кои от старите предразсъдъци да се оборват? Целият сандък с насекомите трябва да се изгори»[15] — провъзгласява Елена Рьорих. Отмяна на съсловията и дори народностите, преустрояване на градовете, тъй като са като огнища на разврата, въвеждане на община само с растително хранене, разрушаване на домашното огнище и дори на самото понятие за дома в името на колективизма — ето промените, които обещават семейство Рьорих[16].
Тези изказвания могат да шокират съвременния човек. Но те са типични прояви на настроенията от предреволюционната епоха. Грозните нотки в писмата и съчиненията на семейство Рьорих са израз на революционен гняв и революционна нетърпимост. Техните симпатии към болшевизма също са симптоматични за онова време. От това са боледували и много други хора от интелигенцията. А днес тази тенденция създава големи трудности за съвременните последователи на «живата етика», кара ги да маскират болшевишките пристрастия на Рьорих и тяхната нетърпимост към различни от техните идеи, религиозни убеждения, книги (планираната от тях «чистка» на библиотеките), да премълчават тоталитарния характер на Рьориховата община, където хората трябва да бъдат управлявани чрез психическо зомбиране. Позицията е разбираема.
Но ние искаме да получим отговор на друг въпрос - за тенденциите в нашия манталитет, когато се озоваваме лице в лице с ясно изразения стремеж на съвременника ни към несвобода. Наистина, защо хората от онази относителна свобода, която притежават сега, се стремят така ревностно към тоталитарния режим, с който е заредено теософското учение, към общината, където човекът няма да има нито дом, нито собствена маса, нито топла трапеза, нито дори правото да отглежда домашен любимец? Стремят се към строга йерархическа структура на обществото, където да има всеобщо подчинение и контрол от висшите над нисшите, където човек ще изгуби своята самостоятелност и дори личността си. Може би изследванията на мазохизма и некрофилията ще разгадаят тази загадка?
А засега само ще се съгласим с К. Юнг, че западният човек — създател на науката, рационалист, детерминист и активен покорител на природата — остава пълен невежа в познаването на собствения си вътрешен свят. Възможно е архетипите на европейския човек да разиграват свой собствен сценарий, невидим и неразбираем за нас. Възможно е сега да става смяна на идеологиите, в резултат на която идеалът за свобода и хуманизъм, каращ европееца да вижда бъдещето в розова светлина (като осъществено общество на справедливост и ненасилие), ще се замени с други идеали — по-страшни. И може би развихрянето на насилието и садизма, което ни залива от телевизията, от сцените на театрите и от киното, ще се оформи в нов идеал и той ще стане нов символ на вяра? Няма твърди прогнози, но има симптоми. И то страшни…

[1] Сциентизация – от лат. sciencia – наука, знание. - Б. пр.
[2] Шапошникова Л. Мудрость веков. М., 1996, с. 14.
[3] Эзотерический словарь. Москва-Рига, 1993, с. 194.
[4] Блаватская, Е. Тайная доктрина. М., 1991, с. 148.
[5] Махатма – от санскрит – велика душа. Индийски или тибетски мъдрец аскет. - Б. пр.
[6] Ключников, С. Как читать Агни-Йогу. М., 1993, с. 161.
[7] Мулдашев, Э. От кого мы произошли. М., 1999, с. 191, 193.
[8] Юрьев, В. Вселенная экстрасенсов. М., 1993, с. 149.
[9] Савин, А. Ноокосмология. М., 1994. Виж също Ажажа, А. Контуры философской парадигмы. - Философские науки, 2001, № 3, с. 128.
[10] Бердяев, Н. Теософия и антропософия в России. М., 1991, с. 4.
[11] Шапошникова, Л. - Мир огненный, 3, 1996, № 11, с. 87.
[12] Бердяев, Н. Смысл творчества. М., 1989, с. 514.
[13] Савин, А. Цит. соч. Виж също Ажажа, А. Цит. соч., с. 86.
[14] ГУЛАГ – Главное управление лагерей (Централно управление на лагерите в СССР).
[15] Рерих, Н. Агни Йога. Кн. 3. – Сердце, 19931, приложение к № 4,5 с. 146.
[16] Пак там, с. 20.
http://www.prozoretz.bg/2010.html

Лидия Василиевна ФЕСЕНКОВА е кандидат на философските науки, старши научен сътрудник в Института по философия към Руската академия на науките.

3 коментара:

  1. Коментарът ми по този текст е тук: http://www.palitrabg.net/42bl.htm

    ОтговорИзтриване
  2. Не се учудвам - като ВАРОСАНА ГРОБНИЦА ЧЕТЕТЕ И "СПОДЕЛЯТЕ" като армейски поп - уж разбраното от Вас??!!
    Та вие да не би да сте корифей на - цяла една епоха??!! и то с "мазохизма и некрофилията"??!!

    Ужас!

    ОтговорИзтриване
  3. Може би да ви дожалее и жално и в скръбтта си в невежеството потопени - да изтриете моя коментар, но това дали ще промени нещо...??!!

    Словоблудството не е добър съветник!!!

    УЖАС!!!!

    ОтговорИзтриване