ИМА ЛИ ПАМЕТ ВОДАТА?
Петър Вълков, Валентин Велчев

Неотдавна бяхме поканени да участваме в едно предаване, в което основният въпрос беше дали водата може да помни и да реагира на човешките думи, мисли и емоции. Тук ще се опитаме накратко да изложим нашето становище за "паметта" на водата като хора, които се придържат към постиженията на съвременната наука, и като християни.
Идеята, че водата е живо същество и притежава такива психични характеристики, като усещане, възприятие и памет не е нещо ново под слънцето. В древността, а и понастоящем някои езически народи продължават да приписват одушевени качества на неодушевена материя – камъкът, дървото, водата имат душа. Този начин на възприемане на света се нарича анимизъм. За него ще споменем отново по-нататък.

За Масару Емото и "Великата тайна на водата"

Един от съвременните големи пропагандатори на "живата" вода е Масару Емото, роден на 22 юли 1943г. в Йокохама, Япония. Той е известен с експериментите си, с които "доказва", че структурата на водата зависи от качеството на оказваното върху нея въздействие, например човешки мисли, емоции, музика и т.н.
Масару Емото е завършил хуманитарни науки със специализация „Международни отношения” в Йокохамския университет. През 1992 г. получава сертификат за доктор по алтернативна медицина от Свободния международен университет в Калкута, Индия. Да бъдеш доктор по алтернативна медицина е все едно да станеш доктор по астрология, или доктор по алхимия. „Алтернативен” в конкретния смисъл означава нетрадиционен. Нещо като алтернативна математика: ако 2+2=4 в традиционната математика, в нетрадиционната 2+2=5 или всъщност както ви харесва – дори може да се окаже 4, ако платите повечко. Алтернативната медицина просто не е медицина, както алтернативната математика не е математика. Алтернативната психология е парапсихология, т.е. чиста езотерика и окултизъм.
Важното е да се подчертае обаче, че самият Масару Емото открито заявява, че не е никакъв учен. Той признава, че е инструктирал предварително фотографите да избират най-задоволителните снимки. През 2003 Джеймс Ранди (един безпогрешен изобличител на шарлатаните в науката) предлага на японеца награда от 1 млн. долара, ако успее да повтори опитите си, при двойно сляп експеримент.[1] Предложението е още валидно, но Масару няма подобна смелост. Подозираме, че печалбите му от "вълшебната" вода, която се продава за 35 долара бутилката, без научно доказана терапевтична стойност, далеч надвишават сумата, която му предлага Ранди. (Хората, които участват в неговия бизнес изчисляват, че годишният му оборот достига над 14 млрд. долара.)
Що се касае до филма "Великата тайна на водата", той е силно критикуван от учените в целия свят. Спонсорите на филма са Василий Анисимов и Алишер Усманов – руски богаташи-милиардери със съмнително минало. Във филма се цитират различни "учени". Една бърза проверка показа, че Рустум Рой, Аплас Грубер, Мартин Чаплин и други са хомеопати, окултисти, доктори по алтернативна медицина, академици в непризнатата РАЕН.[2] Рустум Рой, например, черпи идеите си от един бразилски магьосник от втори ранг Джон Божий. Рой дори се осмелява да каже, че традиционната медицина не е истински научна.[3] Изключение прави Курт Вютрих, сериозен учен, Нобелов лауреат. Интервюто с него продължило повече от един час, но секундните му реплики във филма са извадени от контекста на цялото му изказване.

За структурираната вода

При ниска температура във водата се образуват кристали с различна форма, както няма две еднакви снежинки – казват учените. „Като физик аз прекрасно разбирам, че увлекателните приказки за структурираната вода са чиста лъжа. Разбира се, водата реагира на външни въздействия. Например, ако се подложи на електрическо поле, всичките нейни молекули ще се подредят. Но водата има много къса памет. Премахнете това поле и за милиардни части от секундата водата ще се окаже в първоначалната си позиция” – пише академик Едуард Кругляков. [4]
В природата са известни две явления, които категорично доказват непрекъснатото хаотично поведение на молекулите на течностите. Едното от тях е наречено дифузия, а другото – брауново движение, като и двете се обясняват с топлинното движение на градивните частици. В резултат молекулите на водата блуждаят в различни посоки, поради което е невъзможно да образуват някакви трайни структури като кластери (клетки на паметта) и информационни панели, както твърди Емото.
Експериментът с Жак Бенвенист и неговата хипотеза за това, че антигенът чрез многократно разреждане запазва своята активност не се потвърди (списание "Nature"). Двойно слепият експеримент доказа, че водата няма способност да запаметява следи от предшестващи разтвори. По-късно беше извършен трети експеримент в САЩ от Министерството на отбраната. Резултатът бе същият: водата не може да пази информация и да въздейства без активно вещество в нея. Науката е категорична: липсва ли предвидимост, повторяемост на резултатите от независими експерименти – няма теория, няма научен факт. „Медицината и биологията отричат приписваните на структурираната вода целебни свойства” – казва академик Ед. Кругляков
Водата сама по себе си не е жива. Псевдонаучният филм „Великата тайна на водата” се опитва да ни представи водата като живо същество, способно да се цупи, да бъде злопаметна и т.н. Както казахме в началото обаче, това е опит за връщане към анимизма и донаучната епоха. Анимизмът (одушевяване на мъртвата материя) се среща при малките деца и първобитните племена, които не могат да си обяснят по друг начин явленията, чийто механизъм не разбират. Така например детето, което вижда, че луната го придружава по време на вечерната разходка, е убедено, че тя го следва.
От цялата тази идея за способността на водата да реагира на нашите мисли, емоции и думи и да ги запаметява ясно прозира един източен, шинтоистки светоглед, съгласно който човекът е част от цялата природа, не е по-горен от животните и растенията, не е отделен от тях и трябва да спечели благоволението на техния „дух” (както във филма „Аватар”). Затова не е чудно, че най-запалени разпространители на религията на Масару Емото в България са последователите на Бялото братство. Според пантеистичното учение на Петър Дънов „Божеството има Свой организъм, в който влизат минералите, растенията, рибите, птиците, хората…” „Учителят” не прави разлика между дух и материя, между разумни и неразумни същества; за него всичко в природата е разумно и има "своего рода интелигентност" – "с рибите и птиците можете да говорите и те да ви разбират", "клетките са разумни същества", а "цветята – духове". Подобен възглед е в пълен разрез с християнството – според него Бог е трансцедентен по отношение на материята, а човекът е "венец на творението", създаден по Божий образ и подобие, – нещо, което не се казва за нито едно животно.[5]
И един въпрос от психолингвистиката: какво се случва, ако на водата се казват думи, които на едни езици могат да имат позитивен смисъл, а на други – негативен? Омофоните са думи, които звучат еднакво, но имат коренно различни значения: „прост” (на немски: "на здраве", а на български – „необразован, глупав човек”) или пък "склеп" (на руски е „гробница”, а на полски – „хранителен магазин”). Как водата може да разпознае на какъв език ѝ се говори? Може би трябва да поканим Масару Емото да ѝ превежда? Щом водата може да разчита емоциите ни, то тогава тя е Бог, защото дори психолозите не винаги разбират правилно нагласите на хората.
Освен всичко друго във филма се стига и до чист фатализъм. Ако едно дете е получило неподходящо име (напр. Ленин, Сталин и пр.) при повтарянето му от неговите родители, водата в тялото му ще се структурира по възможно най-лошия начин. Това ще предопредели житейския път на детето, в резултат на което неговата съдба ще бъде крайно тежка и злощастна (а може да повлияе така и върху съдбата на милиони други хора).

"Жива" вода, хомеопатия и духовност

Хомеопатията, паметта на водата и други недоказуеми от традиционната наука явления са израз на духовните търсения на човека, осъзнаване на факта, че науката не може да задоволи неговите дълбоко екзистенциални нужди. „Човекът е убил Бога” - според Ницше, но не е убил жаждата за Него. „Човекът е неизлечимо религиозен” - пише руският философ Бердяев. Когато хората не вярват на Бог, те започват да вярват на всичко друго. И в този смисъл основават своята вяра и надежда на различни лекарства-измислици, зад които стои един езически светоглед, а не рядко тъмни духовни сили. Всички лечители със "структурирана", "жива" вода и хомеопатия говорят също за чакри, карми, биополета и т.н. Това още веднъж потвърждава, че дискусията по темата лежи повече в областта на езотериката, отколкото в полето на науката.
За нас, като християни, е по-добре да се ръководим от думите на Светото Писание: „Всичко изпитвайте; дръжте доброто. Въздържайте се от всякакво зло.” (І Сол. 5: 21-22)

[1] Двойно сляп експеримент – от англ. Double-blind experiment. Процедура, при която експериментът се провежда в неутрална среда от неутрални хора, за да се избегнат пристрастия или плацебо ефект.
[2] http://lurkmore.ru/РАЕН
http://old.duma.bg/2006/1106/131106/obshtestvo/ob-4.html
[3] http://ru.wikipedia.org/wiki/Великая_тайна_воды
[4] http://www.sbras.ru/HBC/2000/n39/f16.html
[5] http://www.pravoslavieto.com/inoverie/petar_dunov/index.htm
Петър Вълков – психолог
Валентин Велчев – биолог и теолог