събота, 22 януари 2011 г.

РАЗМИСЛИ ОТНОСНО ВЕЛИЧИЕТО НА "ВЕЛИКИЯТ ДИЗАЙН

Русская версия: http://kosmos-21.blogspot.com/2012/01/blog-post.html
English: http://kosmos-21.blogspot.com/2011/02/contemplations-regarding-grandeur-of.html

   Съвсем наскоро се запознах с последния бестселър на прочутия британски космолог и популяризатор на науката Стивън Хокинг, написан в съавторство с американския физик Леонард Млодинов. (Читателят може да научи за „осем от шокиращите неща” в него на адрес: http://bgnauka.com/a/осем-шокиращи-неща-които-научаваме-от-книгата-на-стивън-хокинг-и-леонард-млодинов-„великият-дизайн
  Тази книга успя да скандализира религиозните лидери, още преди отпечатването си, с намеците на авторите, че в нея те са успели да опровергаят сър Исак Нютон, който е твърдял, че Вселената няма как да е възникнала от хаоса, а е дело на всемогъщата Божия десница. (http://edition.cnn.com/2010/WORLD/europe/09/03/hawking.god.universe.criticisms/index.html#fbid=VXQB4-kvyiF&wom=false
   Журналистите, разбира се, веднага се възползваха от надигащата се буря като допълнително наливаха масло в огъня със заглавия от рода на: „Ст. Хокинг затръшна вратата под носа на Бог”, „И рече Хокинг: няма Бог”, „Космолозите доказаха, че Господ не е създал Вселената” и пр.
  Трябва да призная, че останах силно озадачен, защото в споменатия труд не открих достатъчни (да не кажа – почти никакви) основания за подобни изявления. Тезата на авторите, която съвсем не е нова, е, че квантовите флуктуации на вакуума спонтанно пораждат огромно разнообразие от вселени с всевъзможни закони, фундаментални константи и елементарни частици. По такъв начин статистическата вероятност да възникнат светове с подходящи условия за развитие на живот и разум клони към 100%.
   Държа да отбележа обаче, че предположението за Мултивселена, като обяснение за антропния принцип, само изравнява резултата с теологичната концепция за Божествен промисъл, защото:
  1) За един съзнателен и всемогъщ Бог също е сто процента възможно да конструира Вселената.
  2) По дефиниция Бог е трансцедентен, но и другите вселени също са извън обхвата на нашата измервателна апаратура. Тоест и тях все още никой не ги е виждал или регистрирал.
   Изправяме се пред следния проблем – ако възможностите за изпълнение на едно събитие са равновероятностни (парадоксалното е, че в случая и двете са по 100%, а не 50% на 50% или 63% на 37% и пр.), тогава коя от тях се е реализирала в действителност? Тук наистина съществува известна аналогия със споменатата в книгата теория на Р. Файнман – докато нещата са неизвестни и двете истории са напълно възможни, но когато бъдат определени едната става сто, а другата – нула процента. (В статията обаче няма да обсъждам повече другите седем теми, разгледани във “Великият дизайн”, защото не засягат въпроса за съществуването на Бога.)
   Според езическите религии в началото материята е един бушуващ хаос, който чрез своето стихийно действие произвежда първите богове. Те на свой ред създават космоса, земята, растенията, животните и човека. Нашият живот често зависи от техните капризи и прищевки, затова в съдбата ни постоянно се явяват неочаквани обрати, възходи и падения.
   Съвременните натуралистични модели ни уверяват, че във вакуума по подобен начин кипят хаотични процеси, непрекъснато пораждащи нови светове. В редица от тях не само избуява живот, но някои негови форми достигат много високо интелектуално равнище. Според този сценарий технически развитите цивилизации влизат в ролята на „богове”, които сътворяват мини вселени, както и биосфера върху необитаемите им планети. По думите на Майкъл Търнър, директор на Института за космофизика в гр. Чикаго, „... нашият създател може да е студент по физика (или биология – б.а. В.В.) от някоя напреднала цивилизация, извършващ рутинен лабораторен експеримент”.
    В такъв случай не назрява ли отново конфликт между християнството и възраждащото се неоезичество?
   Неотдавна завърших едно изследване, в което разглеждам тези проблеми, но от диаметрално противоположна гледна точка. Впрочем нека разкажа с няколко думи как стигнах до собствените си „прозрения”. Завършил съм гимназия с разширено преподаване на математика и физика. Първоначалното ми намерение беше да следвам астрономия, но поради едни или други обстоятелства завърших биология, а наскоро – и теология. Винаги съм бил безрезервно убеден в правотата на Дарвиновото учение и, дори след като от атеист станах християнин, не съм смятал да го подлагам на съмнение. За мен не беше важно как точно Бог е създал света, понеже Той има неограничен кръг от възможности – дори такива, които не бихме могли и да си представим. Затова реших да изследвам какви са принципите, залегнали в основата на човешката творческа дейност и да проверя дали аналогично те не се откриват в устройството на Вселената и живите същества. Но в хода на работата си попаднах на няколко занимателни научно-популярни четива, описващи твърде значимите проблеми пред космологията. Те бяха написани още по времето на комунизма от учени, работещи в бившия Съветски Съюз, които никой не можеше да упрекне в нелоялност към идеите на диалектико-материалистическата философия. Това ме накара да проуча въпросите по-обстойно, като изчетох всички книги и учебници, засягащи най-новите постижения и модели във физиката и космологията. (Във връзка с тази тема не съм ползвал креационистка литература, защото не намерих нищо подходящо. Все пак прочетох няколко произведения от такива автори, но те бяха свързани изключително с полемиките около биологичната еволюция и не представляваха интерес за настоящето ми проучване.) По някое време обаче стигнах до едни изводи, които като че ли сами изкристализираха от съвременната научна картина на света и бяха твърде изненадващи дори за самия мен. Внимателно ги доразвих, обобщих и систематизирах в една книга - "Вяра и наука", - излязла в средата на юни 2010 г., т.е. само няколко месеца преди „Великият дизайн”.

    Подготвил съм кратка извадка от VІ глава, от която да стане по-ясно как съм:
   A. Обезсилил аргумента за множеството вселени като обяснение на антропния принцип.
   B. Извел три принципа, които са антитеза на Дарвиновата теория и забраняват еволюцията в мъртвата и живата природа.
    C. Отговорил на въпроса, зададен от Айнщайн „имал ли е Бог избор при построението на Вселената?”.
(Извадката може да видите на адрес: http://goo.gl/AO3Qi)

    В книгата са разгледани и много други въпроси:
   1) Развит е един нов „динамичен аспект” на антропния принцип.
  2) Във физиката и космологията времето се проявява като враг на еволюцията. Ако атомите и небесните системи не са оптимално разчетени и балансирани, те много бързо се дестабилизират.
  3) Трябва ли науката да търси единствено материални причини или нейната задача е да намери обективната истина за съществуването на нещата?
  4) Съвместимо ли е учението за теистичната еволюция с православното богословие?
  5) Пречило ли е християнството на прогреса на човешкото познание? Или защо модерната наука се е развила в християнска Европа, а не в някоя от древните цивилизации – Египет, Вавилон, Индия, Китай, Гърция.
  6) Въз основа на последните проучвания на историците и философите на науката е представен един нов поглед за отношението на Църквата към Коперник, Бруно и Галилей.
  7) Доразвити са трите класически аргумента на християнската апологетика – космологичен, телеологичен и онтологичен – като е постигнато ако не доказателство, то поне едно по-добро свидетелство за съществуването на Бога.

    Очевидно принципите, до които съм стигнал са креационистки, макар да не съм ги търсил преднамерено. Човек не може да избяга от своите собствени философски, религиозни или атеистични убеждения. Поради тази причина си мисля, че е възможно моята християнска вяра, на някакъв етап от работата, все пак да е повлияла на изводите ми. Но същото важи и за Хокинг и Млодинов – в края на „Великият дизайн” ясно прозира тяхното пристрастие към материалистическото обяснение на природата. Нещо повече – със своите изявления (виж интернет препратките в началото на статията) те хвърлиха ръкавица на “цялото християнско воинство”. Затова смятам да се възползвам от правото на отговор и да поканя тези двама учени на открит дебат. По такъв начин се надявам взаимно да опровергаем неправомерните си аргументи и така до голяма степен да преодолеем субективизма в нашите позиции. Надявам се още академичната общност, като арбитър в спора, също да допринесе за формирането на една по-добре издържана и обективна философия на науката.
   Както по филмите – когато група детективи (или профайлъри) са изправени пред много заплетен случай, отначало всички версии за извършеното престъпление изглеждат еднакво вероятни. Но внимателният анализ на уликите постепенно води до единствената истинска история, според която са се случили нещата. Така и в науката явно е необходимо да преразгледаме още веднъж фактите („уликите”) и тяхната интерпретация. Само това ще ни помогне да разберем има ли действително „Виновник” за съществуването на мирозданието или то се е появило в резултат на непредвидена случайност?!

2 коментара:

  1. Здравейте,много ми се иска да си взема поредицата от вашите книги "Нещата от живота". Как бих могла да ги намеря?

    ОтговорИзтриване
  2. Здравейте, Ивелина!
    Вероятно ме бъркате с един друг Валентин Велчев. Просто напишете в Гугъл името на автора и на книгите и ще излязат книжарници, в които можете да ги намерите.

    ОтговорИзтриване