четвъртък, 28 юли 2011 г.

Кратък исторически и библейски анализ на адвентизма

І ЧАСТ
English: http://kosmos-21.blogspot.com/2011/08/concise-historical-and-biblical.html





     Илюстрации на предната корица: Лисабонското земетресение; Слънчевото затъмнение; и Метеоритният дъжд в Съединените щати. Най-отдолу: Последователите на Милър често се събирали на палаткови лагери извън населените места, за да слушат проповедите му за Второто пришествие.
(За да видите по-добре кориците, кликнете върху тях и те ще се увеличат.)

Електронен адрес за връзка: apologetika13@abv.bg

Художествено оформление: Иван Иванов, Цветелин Димитров
Предпечатна подготовка: Венцислав Симеонов
Автор: Валентин Велчев, 2003 г.

    Драги читатели, тази книга е адресирана не толкова до християните, колкото до адвентистите. Но понеже ръководителите им никога няма да допуснат подобен материал да се появи в техните книжарници, добре е да споделяте прочетеното с ваши близки и приятели, членуващи в това общество. Както ни съветва и Господният брат Яков: "Братя мои, ако някой от вас се отклони от истината и един го обърне, нека знае, че ... ще спаси една душа от смърт и ще покрие множество грехове" (Як. 5:19, 20).
    В началото на І-ва част е посочен e-mail, на който всеки може да изкаже своите отзиви, критики и препоръки. По същия начин ще постъпим и с ІІ-та част от настоящето изложение. Накрая ще вземем впредвид всички ваши забележки и ще обединим двете части в едно ново, ревизирано издание. Ще се радваме, ако някои непредубедени адвентисти също вземат участие в прецизирането на този труд.

І Глава

    Латинската дума adventus означава идване, пришествие. Тя се свързва с очакването на Второто пришествие на Господ Исус Христос. В този смисъл всички християни са адвентисти. Но сега ще говорим за едно общество познато под името "Адвентисти от седмия ден", за неговото възникване и специфични доктрини, различаващи се от становището на традиционната християнска църква. [1] [*]
     На мнозина от тях казаното в тази книга сигурно ще прозвучи като неприкрито нападение към вярата им. Има една максима, която гласи, че Бог мрази греха, но обича грешника. Ние също можем да заявим, че не проявяваме никаква търпимост към лъжливите откровения и затова воюваме с тях напълно безкомпромисно, но обичаме всички онези, които са искрени в адвентните църкви и се молим Бог да ги просветли чрез истината.
     Повечето последователи на това движение имат представа за християнството единствено от проповедите на своите ръководители или от специалната литература, която се продава в книжарниците им. Наблюденията ни показват, че те почти не са чели християнски книги и не знаят какво е действителното становище на християнството по спорните въпроси. Надяваме се, този труд да им помогне да спрат да "мерят себе си със себе си" и да се опитат да преценят обективно кой има право от гледна точка на Библията.

ИСТОРИЧЕСКО ВЪЗНИКВАНЕ

     Какви са предпоставките довели до появата на адвентното движение? Това са няколко събития, които са били изтълкувани като предшестващи второто идване на Спасителя. На първо място Лисабонското земетресение станало през 1755г. При него загинали над 60 000 души и то било почувствано в почти цяла Европа, Северна Африка и източното крайбрежие на Американския континент. На второ място, слънчевото затъмнение от 1780г. обхванало значителна част от територията на Съединените щати. То продължило повече от 12 часа, като тъмнината била толкова голяма, че навън не можели да се различават околните предмети. Един очевидец разказва, че дори до сутринта Луната, която била пълна, останала червена като кръв. На трето място, Великата Френска революция, която, според някои противници на римо-католицизма, довела до приключване на периода на папското господство. Адвентистите сочат като начало на този период 538г., когато влязъл в сила декрета на император Юстиниан, с който той признал римския архиепископ за глава на цялата църква. След това постановление, според тях, започнала епохата на папската хегемония продължила 1260 години до 1798г., когато войските на Наполеон пленили "наместника" на свети апостол Петър. (Те са възприели схващането, поддържано от някои ранни реформатори като Джон Уйклиф и Ян Хус и доразвито от други след тях, според което папската институция и редица учения на римо-католицизма олицетворяват Антихриста, владеещ църквата през този период от време – Дан. 7:24-26.)
     Всички тези събития дали основание на много библейски тълкуватели от Европа, Африка, Азия и Съединените щати да предположат, че те предизвестяват второто идване на Божия Син. Историята на адвентната църква е свързана именно с един от тях наречен Уилям Милър. Той е роден 1782г. в щата Масачузетс в религиозно семейство, но на младини под влияние на скептичната литература и свои приятели станал деист. [2] По-късно обаче преживял духовна криза, от която излязъл след като приел Исус за свой Спасител и Господ. Пълният обрат в живота на Милър настъпил през 1816г., когато започнал да изследва библейските пророчества. Най-силно впечатление му направили думите в книгата на Данаил 8:14:"И каза ми: До 2300 денонощия; тогава светилището ще се очисти".
     Още през средните векове е имало църковни мислители като Йоахим де Флор, Арнолд де Виланова, Николай Кузански и други, които твърдели, че един ден в това пророчество е равен на година. Според тях текста "очистване на светилището" означавал "очистване на църквата" или "очистване на земята с огън". Т.е. след 2300 години трябвало да бъде Второто пришествие и свършека на света.
    Но кога е началото на този период? В навечерието на Великата френска революция известният немски библейски тълкувател Йохан Петри приел, че 2300 години започват да текат едновременно със 70-те пророчески седмици, т.е. от 453г. преди Христа (а неговите последователи променили времето на 457г. пр. Хр.), когато била издадена заповед от Артаксеркс за възстановяването на Йерусалим (Ездра 7:11-28).
------------
[*] Забележките, отбелязани със символ, са дадени под черта и показват откъде са взети използваните цитати. В забележките, означени с цифра е предоставена допълнителна информация по разглежданите въпроси и затова е добре да се четат успоредно с текста. Някои от тях обаче са твърде обширни, поради което с цялостното им съдържание ще можете да се запознаете в края на всяка глава.
1


    Като счел всички тези основания за достоверни, Милър изчислил, че завръщането на Христос трябва да стане през 1843 "юдейска година", която, според него, се простира от 21 март 1843г. до 21. ІІІ. 1844г. Той дълго време не споделял с никого своето заключение, но през 1831г. взел решение, че трябва да възвести на света за предстоящото велико събитие. Към действие непрекъснато бил подтикван и от един глас, който не му давал покой ни денем, ни нощем и постоянно му повтарял: "Иди и кажи това на света. Аз ще изискам неговата кръв от ръката ти". От този момент нататък Милър започнал усилено да проповядва по църквите посланието за скорошното пристигане на Човешкия Син върху небесните облаци.
       През 1833г. много хора в Северна Америка станали свидетели и на прочутия метеоритен дъжд, по време на който буквално цялото небе било огрято от огнените следи на изгарящите в атмосферата небесни тела. Редица християни свързали това явление с падането на звездите, с което се осъществили, според тях, предсказанията на нашия Господ за настъпването на последните времена: "... на разни места ще има глад и трусове", "... Слънцето ще потъмнее, Луната няма да даде светлината си, звездите ще паднат от небето ...", "И видях, когато отвори шестия печат, че стана голям трус: Слънцето почерня като козиняво вретище, и цялата Луна стана като кръв; небесните звезди паднаха на Земята ..." (Мат. 24:7, 29; Откр. 6:12, 13).
    От 1840г. до 1844г. вестта за Второто пришествие започнала да се разпространява много бързо. Според преценката на самия Милър през този период броят на неговите привърженици достигнал между 50 и 100 000 души (а според някои – дори много повече). До 21 март 1844г., обаче Христос не дошъл, поради което сред последователите му настъпило дълбоко разочарование. Но един от тях на име Самуел Сноу обърнал внимание, че пророческият период би трябвало да започне през есента на 457г. преди Христа и да завърши през есента на 1844г. Така била определена нова дата за второто идване на Месията – 22 октомври 1844г. Цитираме приблизително един автор: "С наближаването на определения ден мнозина продали имотите си и занемарили всекидневните си задължения, за да могат със средства и лично участие да подпомогнат проповядването на Христовото пришествие. Денят, който вярващите трепетно ожидали, най-сетне дошъл. Часовете се нижели бавно един след друг докато залязло Слънцето и сенките на нощта покрили земята. Но една по-тежка сянка легнала в сърцата на всички очакващи – сянката на разочарование и объркване. Вследствие на това над 100 000 души се отказали от вярата си в Бога". (Това число никак не е малко, особено като се има впредвид, че населението на Съединените щати е било едва 17 млн. души.)
      Но още на другия ден един от пионерите на адвентното движение – Хайръм Едсън имал видение, според което Христос служил като първосвещеник в Светая на небесния храм (за който се споменава в Откровение 11:19) и на тази дата (23. Х. 1844г.) преминал в Светая Светих. Пророчеството на Данаил се изтълкувало в смисъл, че след 2300 години било очистено небесното светилище и Христос предприел така наречения "изследователски съд". Той започнал да преглежда книгите, в които били записани делата на светиите, за да установи кои от тях чрез покаяние и вяра са прехвърлили греховете си в небесното светилище и са получили опрощение по благодат. Когато завърши това съдопроизводство, Исус ще дойде на земята, като ще носи наградата, която ще даде на всеки за отплата според каквито са били делата му.
      През 1844г. една баптистка от седмия ден [3] на име Рейчъл Престън приела адвентната вяра. Тя запознала своите нови братя и сестри с учението за съботата. Скоро след това една група от 40 вярващи започнала да освещава съботния ден.
      Две години по-късно – 1846г., група адвентни проповедници се събрали на конференция. Хайръм Едсън говорил за небесното светилище, капитан Джоузеф Бейтс изтъкнал важността от освещаването на съботата, а една жена на име Елена Уайт разказала за пророчествата и виденията дадени й от Господа, които потвърждавали истинността на тяхното учение.
     Към 1860г. адвентните групи се обединили и приели името "Църква на адвентистите от седмия ден" (ЦАСД). Сега тази организация, по техни данни, наброява около 10 милиона кръстени членове в повече от 200 страни по света, посещаващи над 40 хиляди местни църкви. Заедно с още некръстените симпатизанти от съботното училище, с младежите и децата, и с приятелите на църквата, общият брой на хората в нея със сигурност възлиза на поне 20 милиона души. През 1983г. "Кристианити тудей" ги определя като една от най-бързо растящите деноминации. Днес те притежават 37 издателски къщи, 70 колежа и академии и близо 40 санаториума. [4]
2


    Как адвентистите от седмия ден разглеждат събитията около своето историческо възникване от гледна точка на Библията? Адвентистите свързват "духът на пророчеството", за който се говори в Откровение 19:10, с изливането на Божия Дух в края на времената, което е довело до появата на тяхното движение. Светият Дух е разкрил адвентното учение чрез техните богослови, като е дал и откровения и видения на определени пророци – Хайръм Едсън, Елена Уайт и др., с които е потвърдил доктрините и практиките им.
    Трите вести от Откровение 14: 6-11 се считат като символично носени от ангели, които летят "посред небето", и се тълкуват по следния начин. "И видях друг ангел, че летеше посред небето, който имаше вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по Земята и на всеки народ и племе, език и люде. И каза със силен глас: Бойте се от Бога и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори." Адвентистите отнасят вестта на първия ангел за времето от 1831г. до 1844г., когато Милър и неговите сподвижници прокламирали Христовото пришествие (по-късно решили, че той се е объркал, т.е. че трябвало да проповядва за т. нар. "изследователен съд"). Втората ангелска вест: "И един друг ангел, втори следваше изподире и казваше: падна, падна великия Вавилон, който напои всичките народи с виното на своето разпалено блудстване.", се е разнесла през 1844г., когато мнозина от тях са напуснали или са били изключени от църквите, в които преди са членували. Тези църкви, понеже са отхвърлили първата ангелска вест и са против Божиите (разбирай адвентните) истини, са определени като "блудници" или като "падналия Вавилон". Истинските вярващи трябва да излязат от тях, за да не участват в греховете им и да не споделят язвите им (Откр. 18:4). Третата ангелска вест е следната: "И друг, трети ангел вървеше подир тях и казваше със силен глас: Ако някой се поклони на звяра и неговия образ и приеме белега на челото си или на ръката си, той ще и да пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му и ще бъде мъчен с огън и жупел пред светите ангели и пред Агнето. И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечните векове; и ония, които се покланят на звяра и образа му, не ще имат отдих ни денем, ни нощем, нито кой да е, който приема белега на името му." Според адвентистите от седмия ден тази вест е започнала да се разгласява от 1846г., когато е била приета светлината за съботата и трябва да се проповядва на "всичките народи, племена и езици". В края на времената "звяра" (Римо-католическата църква) и "лъжепророкът" (Съединените щати, като отпадналият протестантизъм се онагледява с "образа на звяра") ще променят Божиите заповеди и ще наложат със закон празнуването на неделята (това ще бъде "белега на звяра") вместо библейската събота. Всеки, който пази неделята, ще приеме "белега на звяра", а който съблюдава съботата ще бъде подпечатан с "Божия печат" (защото самата четвърта заповед в Декалога [5] се тълкува от тях като печат на Бога). Накрая нечестивите ще бъдат унищожени в огненото езеро, а праведните ще наследят обновената земя.
    Правилно ли са били изтълкувани обаче, пророчествата на Библията за свършека на света? Наблюдаваните природни явления, които посочихме – Лисабонското земетресение, слънчевото затъмнение и метеоритния дъжд в Съединените щати (виж предната корица), са се случили само в определени области на земята, а не са били преживени от всички хора и затова не могат да бъдат отнесени към белезите на последното време. Ето какво пише Д. Митев по този въпрос: "Ако Милър и неговите съмишленици бяха си направили труда да проучат какъв е характера на необичайния метеоритен дъжд в нощта на 13 ноември 1833 г., те щяха да установят, че това е едно обичайно космическо явление, което се повтаря на всеки 33-34 години. Става дума за известния на астрономите метеоритен дъжд Леониди, който се появява периодично при срещата на Земята с кометата 55Р/Темпъл-Татъл. ... Особено силен метеоритен дъжд е имало над Америка на 12 срещу 13 ноември 1833 г. Според наблюдателите интензивността му е била около 10 000 метеорита на час. На 13 срещу 14 ноември 1866 г. Леонидите изсипват над Европа метеоритен дъжд с интензивност 5000 метеора/час, а на 17 ноември 1966 г. Калифорния е залята с невероятно мощен "звезден" поток от 140 000 метеора в час. ... ( А "тъмният ден над Нова Англия през 1780 г." може би се е дължал на плътен газово-прахов облак, вероятно с вулканичен произход, който много часове е закривал Слънцето и Луната – б.а. В.В.) Лисабонското земетресение също не може да се смята за апокалиптично. То наистина е силно, но станалите през ХХ век големи земетресения го превъзхождат във всяко отношение. Три от тях са изключително мощни. Според сеизмолозите случилото се на 15 август 1950 г. Хималайско земетресение е освободило енергия, равняваща се на взрива на 100 000 атомни бомби! На 29 май 1960 г. става Чилийското земетресение, при което потъват в океана 100 хиляди кв. км. крайбрежна ивица. При Гоби – Алтайското земетресение е регистрирана максимална енергия по скалата на Рихтер – 12 бала! ... Според специалистите, "ако подобно земетресение станеше в някой гъсто населен промишлен район, това би означавало територия с ширина 50-100 км. и дължина 500 км. (колкото Дания и Холандия) да бъде напълно разрушена, а броят на човешките жертви да се измерва с милиони". Дори и тези големи природни бедствия не могат да се нарекат апокалиптични, докато не се съгласуват с други явления, предсказани от Спасителя (появата на Антихриста, гонението срещу църквата, обществени смутове, войни и др.) [*]
-----------
[*] "Адвентизмът в критично осветление" стр. 24-25. (Пълна информация за използваната литература е дадена в библиографията – виж края на ІІ глава.)
3


     Упражнявал ли е действително папата хегемония в църквата цели 1260 години през периода от 538г. до 1798г. (т.е. почти от средата на VІ до края на ХVІІІ век)? В границите на Римската империя християнството било обявено за равноправна религия през 313г. от император Константин Велики, а за официална – 380г. (според други 394г.) при Теодосий І. Отначало (I – IV век) съществували пет основни центъра – Йерусалим, Антиохия, Рим, Александрия и Константинопол, чиито църковни глави били начело на подчинените им епископи и духовници. Към средата на V век ръководна роля в управлението на църквата започнали да играят римският папа и константинополският патриарх. Под влиянието на папата бил Западният дял на империята, обхващащ европейските територии и части от Северна Африка. Патриархът държал духовното владичество над Източния дял, в който влизали Балканският полуостров, азиатските провинции и останалата част от Северна Африка. Между двете църкви няколко века имало противоречия относно редица учения и практики, което накрая довело до официалното им разделяне през ХІ век (1054 г.). Започналата в началото на ХVІ век Реформация в Германия също ограничила правомощията на папата в много страни на средна и северна Европа, а по-късно и на всички останали континенти – Азия, Северна и Южна Америка, Африка и др. По такъв начин исторически изобщо не се очертава абсолютно никакъв период, през който римският архиепископ е имал власт над цялата църква.
      Дали наистина Святият Дух ("духът на пророчеството") е провокирал появата на адвентното движение?
     На първо място, Бог ли е вдъхновил Уйлям Милър да изчислява кога ще бъде Второто пришествие? Нашият Спасител ясно заявява на учениците Си, че: "за оня ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец" и малко по-нататък: "Господарят на оня слуга ще дойде в ден, когато той не Го очаква и в час, когато не знае" (Мат 24:36,50), а не "когато знае и Го очаква". Не само деня и часа е неизвестен, но и годините и времената. Преди Исус да се възнесе на небето апостолите Го питат: "Господи сега ли ще възвърнеш на Израиля царството?" (това събитие е свързано с Неговото завръщане и царуване в слава). А той им отговаря: "Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт" (Д.А. 1:6,7). Възможно ли е Бог да не е разбрал, че Милър върши нещо непозволено от Словото (след като познава мислите и тайните ни дела) и да му е говорил: "Иди и кажи това на света ..."? Възможно ли е, да го е слушал цели тринайсет години (от 1831 до 1844 г.) как проповядва по градове и села една погрешна вест и да не го е поправил?
     Нека да си припомним например случая във ІІЦаре 7 глава, когато Давид изрече пред пророк Натан желанието си да построи дом на Господа. На последния това намерение му се видя добро и той го насърчи да стори каквото е замислил. Но още същата нощ Бог се обяви против тези човешки решения като каза на пророка, че Давид няма да изгради Неговия храм, а синът му, който ще го наследи. И веднага на следващия ден Натан предаде на царя волята на Всевишния.
   Дори, ако Милър не е осъзнавал, че върши нещо нередно и е бил подведен от някакъв измамителен глас, защо тогава Бог не е изпратил някои от пророците на това движение да го предупреди своевременно, че разгласява едно невярно послание? Според адвентните историци "духът на пророчеството" слязъл през 1842г. на Уйлям Фой. Той имал две видения свързани с Второто пришествие на Христос (неуличаващи обаче милъровото движение в нещо нередно), които непрекъснато разказвал и бил слушан с голям интерес до 1844г. По-късно получил и трето видение – за "трите стъпала", но поради това, че не го разбрал (и някои други причини) се отказал от своята мисия. През лятото на 1844г. пророческият дар бил даден на друг човек – Хейзън Фос. Първото му видение било за пътуването на адвентния народ към небето. Второто – за "трите стъпала", което той също не успял да си обясни и може би затова не го споделил с никого. При третото видение му било съобщено, че бремето на пророчеството се отнема от него и се дава на "най-слабия съсъд". През декември същата година Елена Уайт, която била едва седемнадесет годишна и с много крехко здраве получила помазанието за пророческо служение. [6]
4


      Тук възникват няколко въпроса. Щом като Уйлям Фой и Хейзън Фос са имали пророчески видения много преди есента на 1844г., защо не са били предупредени от Бога за грешката на Милър и не са го поправили, за да бъдат предотвратени последвалите трагични събития, свързани с отпадането от вярата на толкова много хора? В своята автобиография Елена Уайт разказва, че още през 1843г., малко след като слушала проповедите на Уйлям Милър в своя град, е имала две съновидения. При второто дори застанала пред Исус, Който й казал да не се бои и тя известно време била в Неговото присъствие. [*] Чудно обаче, защо и на нея не било открито нищо за фаталното заблуждение на Милър? И защо на Хайръм Едсън му била изявена "истината" за това, че на 22. Х. 1844г. няма да бъде Второто пришествие, а ще бъде очистено "небесното светилище" и Христос ще влезе в Светая Светих, едва след като се било случило непоправимото?
      При изливането на Св. Дух на Петдесетница към църквата се прибавиха над 3 000 души (Д.А. 2:41). А духът предизвикал появата на адвентното движение е довел до разочарование и отдръпване от християнството на повече от 100 000 души. Само около 40 човека не са напуснали това движение. Адвентистите смятат, че така Бог е пресял тези, които са Му били наистина предани. Но има ли случай, при който Господ е влагал в устата на вестителите Си заблуда, за да изпита верността на Своите последователи? По такъв начин ще излезе, че Той постига целите Си чрез нечестни средства, което накърнява Неговата святост и безгрешност. Как тогава казва за Себе Си: "... Аз Господ говоря правда, възвестявам истина" (Ис. 45:19)
       Може ли Милър да се идентифицира с ангела прогласяващ първата вест?
     Първо, посланието на ангела не се отнася до Второто пришествие, а до съдбите на Бога по време на Голямата скръб. След този ангел има още двама вестители и редица събития, които трябва да се случат преди да се завърне нашия Господ. (Казаното от първия ангел не може да бъде свързано и с "изследователския съд". На него се твърди, че ще бъдат прегледани само делата на вярващите в Исус Христос, а тук става въпрос за язвите, които ще сполетят всичките народи, както е изяснено по-нататък в Откровението.)
      Второ, адвентистите се опитват да обяснят грешката на Милър като заявяват, че в Библията имало и други неизпълнени пророчества. Например пророчеството на Йона за унищожаването на Ниневия, не се било сбъднало. Но тяхното оправдание звучи прекалено наивно. От цялостния контекст на книгата се разбира, че Бог изпраща Йона да призове жителите на Ниневия към покаяние, в противен случай града щял да бъде съсипан. Ако Бог беше вече решил безусловно да изпепели Ниневия, както например Содом и Гомор, нямаше да изпраща някой да ги предупреждава. Градът е оставен невредим, понеже жителите му искрено са се разкаяли за лошите си дела. Адвентистите явно не си дават сметка, че твърдението им, че в Библията има неосъществили се пророчества уронва нейния престиж и прави Бога лъжец. Другото им предположение, че случилото се на 22. Х. 1844 г. всъщност било точно изпълнение на това, което е описано в Откр. 10:8-11, също не може да бъде прието по никакъв начин: "И гласът, който чух от небето проговори пак на мене, като рече: Иди вземи разгънатата книжка що е в ръката на ангела, който стои на морето и земята. Отидох прочее при ангела, та му рекох да ми даде книжката. И каза ми: вземи и я изяж; и в корема ти ще бъде горчива, но в устата ти ще бъде сладка като мед. И тъй взех книжката от ръката на ангела та я изядох и в устата ми беше сладка като мед; но когато я изядох коремът ми се вгорчи ...". Те казват, че книжката, която е изял ап. Йоан била преобраз на "денят на разочарованието". Така блажената надежда за скорошното идване на Господа била сладка като мед за всички, които я възприели, а когато не се сбъднала сърцата им се изпълнили с горчивина. Но нека да им обърнем внимание, че тук не се говори за ангела носещ първата вест (т.е. "за Милър"), а за съвсем друг ангел (виж описанието му в Откр. 10:1-2). После, никой от ангелите в Откровението (а и навсякъде в Библията), не обърква свидетелството си. Накрая, книжката изядена от ап. Йоан е сладка, защото е Божие Слово и горчива, понеже става дума за трагичните събития, които ще сполетят човечеството. В целия този пасаж няма и намек за погрешни действия от страна на когото и да било. Трябва да имаш твърде развито въображение, за да свържеш неправилните изчисления на Милър с някое пророчество от Библията. Историята свидетелства за голям брой хора, които са определяли точната дата на Христовото пришествие. Какво ще стане, ако всеки от тях започне да търси библейско основание за несбъдналото му се предсказание?
----------
[*] "Автобиография" стр. 18-19.
5


     Трето, Бог приготвя "съдовете" Си още от утробата на майката за служението им (Ерем. 1:5; Гал. 1:15). Когато им дава някакво послание Той същевременно ги прави способни да го разберат и предадат правилно. Затова на страниците на Стария и Новия завет не е отбелязан случай някой Божий служител да е сбъркал поверената му вест.
       Всичко казано дотук ни кара сериозно да се съмняваме, че Милър е първият ангел от Откр. 14:6-11 и, че е получил вестта си от Бога.
      Според втората ангелска вест, Христовата църква ли е "голямата блудница" и "падналия Вавилон", както твърдят адвентистите? Господ я нарича Своя Невяста, чиста и непорочна. Какво ли ще Му отговарят тези хора когато Той се яви и им поиска ответ за думите им?
    Християнските църкви правилно са предупредили Милър и неговите последователи, че съгласно Словото Божие, на никой няма да бъде дадено да определи времето на Второто пришествие. След като Исус не дошъл през пролетта на 1844г., те са имали пълното право да смятат Милър за лъжлив пророк. Във Второзаконие 18:22 е казано: "когато някой пророк говори в Господното име, и думата му не се сбъдне, нито се изпълни, тая дума Господ не е говорил; пророкът я е говорил надменно, да се не боиш от него". В такъв случай тези, които са споделяли възгледите му и са ги разпространявали в църквите е трябвало да бъдат отстранени, защото са сеели заблуда. Какво щеше да стане, ако всички им бяха повярвали? Броят на разочаровалите се през октомври същата година щеше да бъде още по-голям и почти нямаше да останат хора в християнските общности.
       Може би едно от най-добрите тълкувания на Апокалипсиса принадлежи на Пол Рогозин (виж книгата му "Тайната на Откровението"). Той смята, че "голямата блудница" е упадъчната и формална религия появила се още при разпръсването на древните народи след строежа на Вавилонската кула. Тя провежда едно фалшиво богослужение, защото поклонението й не е отправено към истинския Бог, а към идолите, направени не само с ръце, но и според човешките религиозни идеи, философии и желания. Господ Исус Христос казва, че "неприятелят" ще посее своите плевели и в Неговата нива (Мат.13:24-30). Това най-добре е проличало в църквата след като християнството е добило статут на официална религия и се е свързало със светското управление на държавата. Тогава е станало възможно висшите духовници да упражняват голяма власт и да заграбят огромни богатства. Редица от тях наистина са вършели големи мерзости пред Бога и са пролели кръвта на много Христови мъченици. И в трите християнски вероизповедания е имало такива хора и те на практика са принадлежали към "голямата блудница" (дали адвентистите ще бъдат изненадани, ако по време на гонение например открият, че на някои техни членове вярата също е била само формална). Но винаги е съществувала една действителна църква от искрени последователи на Господа, определена от Словото като "Невяста на Агнето", която е без петно, бръчка или недостатък (Ефес. 5:27). Исус каза на Петър: "...на тая канара ще съградя Моята църква и портите на ада няма да й надделеят" (Мат. 16:18б). Църквата на Господа води началото си от Неговите апостоли и ученици, не е прекъсвала своето съществуване и ще пребъде до века. [7]
      Адвентистите се смятат едва ли не за "цвета" на християнството, защото "пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исуса" (Откр.12:17). Другите християни са "второ качество", понеже не са съблюдавали съботата през вековете (затова не са истинската църква). Мнозина от тях ще бъдат все пак спасени, защото са правили това от незнание, но вярата им е била чистосърдечна. Според последователите на това движение излиза, че Исус е трябвало да чака цели осемнадесет века появата на истинската Си Невяста – "адвентната църква". [8]
      Третата ангелска вест ще бъде разгледана заедно с критиката на адвентната есхатология [9] във втората част на книгата.
     В по-широк смисъл понятието "духът на пророчеството" се отнася до служението и дарбите, които е приела Елена Уайт. Тя получила специално нареждане от Бога да запише всички откровения, които са й били дадени. Нейното литературно наследство възлиза на около 100 000 ръкописни страници. Елена Уайт е автор на повече от 50 книги и 4 000 статии и материали в различни вестници и списания. В нейния живот и дейност, според адвентистите, са се изпълнили всички белези, характеризиращи един истински пророк. Те привеждат следните основни библейски изисквания, които тя съвършено била удовлетворила.
       1. Цялото й творчество е в пълно съгласие със Свещеното Писание (Ис. 8:20).
         2. Пророчествата й са се сбъдвали (Второзак. 18:20-22).
         3. Признавала е, че Исус Христос е дошъл в плът (ІЙоан 4:2).
         4. В личния си живот е принасяла само добри плодове (Мат. 7:20).
     5. Физическото й състояние по време на видение е било като това на старозаветните пророци (Дан. 10:17, Числа 24:4).

6

          Нека да разгледаме всички тези аспекти в нейното пророческо служение.
      По първа точка следва да се отбележи, че Елена Уайт не е автор на адвентната доктрина. Нейните видения никога не са полагали началото на някое учение или възглед. Те само са потвърждавали или поправяли заключенията направени от техните богослови "въз основа на изучаването на Библията". Но в своите произведения тя е поддържала, изследвала и направила опит задълбочено да обясни всички разбирания на тази църква. Малко по-нататък ще разгледаме специфичните доктрини на адвентизма и това ще бъде най-добрия атестат за цялостното й творчество – до каква степен е в съгласие с Божието Слово. Тук само ще приложим по-обширен цитат от един автор – Недко Николов, който още през 1980г. заедно с няколко членове и симпатизанти на Адвентната църква, е напуснал нейните редове. Причина за това е било: "несъответствието между Библията и адвентното учение". Ето какво пише той в труда си "Адвентизъм или ..." стр. 32-37: "Само в книгата й "Опитности и видения" Елена Уайт има десетки, да не кажа стотици грешки. Достатъчно е да навлезеш в нейните описания, които са били и остават наръчник на адвентистите, за да разбереш страшния лабиринт от фалшиви учения, скрити под мантията на християнството. И понеже повече от трудовете й са проповеди върху библейски описания, поднесени в достъпен, макар и претрупан стил, мнозина са склонни да я приемат като пророк или като Божий служител. Честно е да кажа, че тя има увлекателни разсъждения за библейски случаи, които мога да чета както многото други писани преди и след нея. Но само толкова ... Съгласен съм, че тя поднася едно ведро с чиста вода, но не забравяй, че в него има само няколко капки отрова. За обикновения човек цвета и вкуса на тази "чиста вода" не е променен, но това не пречи тя да го отрови. И ако крайният резултат е това, съгласи се, че на Дявола не му пречи да поднесе повече чиста вода, стига с това да скрие по-добре отровата.
      За да не бъда голословен ще си позволя да цитирам някои от нейните грешки и то само от една книга – "Опитности и видения", която би трябвало да я издигне като пророк.
      1. Ст. "Моето първо видение" & 4 края: "На всяка страна на реката имаше по едно стебло от дървото (на живота) и двете от чисто блестящо злато", & 5 "плодовете му бяха чудесни, те изглеждаха като злато, размесено със сребро". Какъв е този метализиран бъдещ рай? Когато ап. Йоан описва бъдещето, той говори за златни улици в златен град, но никога за златни дървета и плодове, които едва ли биха желателни за храна – Откровение 21:18,21; 22:2. В този ред на мисли трябва дебело да подчертаем, че това видение се явява като прибавка на книгата "Откровение" и не е защитено от Словото.
(Дървото на живота в Небето вероятно е същото като това в Едемската градина (Бит. 2:9; 3:24). Но и в двата случая не е казано, че то е от злато – б.а. В.В.)
       2. Ст. "Моето първо видение" & 8, 9: "Сега Сионската планина лежеше тъкмо пред нас и върху нея имаше един великолепен храм ... Този храм бе подпрян на седем стълба от чисто злато, украсени със скъпоценни бисери. Около него имаше седем други хълма, по които растяха рози и лилии". Последният израз е чисто плагиатство, от апокрифната книга ІІІЕздра 2:19: "И седем превисоки планини, по които растяха трендафил и крин". Нека се върнем на храма. Когато четем целите параграфи, разбираме, че храмът е бил вън от Новия Ерусалим, защото: "Исус ни остави и отиде в града". Какъв смисъл и какво предназначение има този храм и каква е тази местност вън от вечната столица? Ст. "Други видения" & 1: "В града видях един храм, в който влязох". Сега Уайт вижда втори храм, този път в града. Противоречие ли е това или наистина има два храма в небето? Но нека да чуем какво казва Божият Дух чрез ап.Йоан в Откровение 21:22: "И храм не видях в него, защото неговият храм е Господ Бог Всемогъщий и Агнето". Има ли смисъл да питам къде е истината? Тогава кой се осмелява да прибавя на тази книга неща, които не съществуват в нея? Може ли такъв човек да издържи това съдбоносно предупреждение: "Ако някой притури на тях, Бог ще притури върху него язвите описани в тази книга" – Откровение 22:18.
7


     3. Ст. "Моето първо видение" & 2: "Наскоро ние чухме Божият глас подобен на много води, който ни съобщи деня и часа на Исусовото идване". Кой ден и час? Тя премълчава, но Исус казва: "За оня ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец" – Матей 24:36. Нима Уайт знае повече от Исуса? Той не знае, а тя казва "чухме"!
(Елена Уайт явно е била притисната от някои хора да каже деня и часа на Христовото идване. Ето какво заявява тя на едно място по този въпрос: "За споменатото от Божия глас време нямам ни най-малко понятие. Чух часа, който беше провъзгласен, но не можах да си го спомня след приключването на видението..." ("Избрани вести", т.1). Много странен божий пророк, който не може да си спомни какво му е казано (ще видим, че и в други случаи, за да не се компрометира тя е използвала същото извинение)! Възможно е обаче отказът да съобщи деня и часа на Второто пришествие да е само една проява на благоразумие от нейна страна, особено като е имала впредвид горчивия опит на Милър. Иначе, ако тези адвентисти, които все още са вярвали на своите ръководители бяха преживели още едно разочарование едва ли щеше да остане някой последовател на това движение – б.а. В.В.)
      4. Ст. "Поколебаването на небесните сили" & 1: "Тогава слънцето, луната и звездите ще бъдат подвижени от местата си. Те не ще изчезнат, но ще бъдат подвижени (от местата си) от Божия глас". Пророк Исайя 34:4, описвайки тези събития говори за съвсем други промени: "И цялото небесно множество ще се разложи ... И цялото му множество ще падне". Псалмистът допълва: "И дело на Твойте ръце са небесата. Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдеш" Псалом 102:26. Нека оставим въпроса открит: Няма ли да изчезнат слънцето, луната и звездите според Уайт или ще изчезнат според Словото на Господа? (Има и много други стихове в Библията, които ясно показват, че старите небе и земя ще преминат и ще бъдат създадени нови – Ис. 65:17, 66:22; ІІПетр.3:12-13; Откр.21:1. Много чудно, защо адвентистите навсякъде където съществува противоречие между Елена Уайт и Библията, предпочитат да вярват на своята пророчица, а не на Словото Божие. В случая например, те изхождайки от това видение поддържат становището, че земята и небето нямало да изчезнат, а само щели да бъдат обновени – б.а. В.В.)
     5. Ст. "Запечатването" & 1 "Чрез едно видение бях възнесена в Св. Светих, където видях Исуса като ходатай на Израиля. На ръба на дрехата Му имаше размесени звънчета и нарове". Изход 27:33-35. Дреха на земните първосвещеници. Звънът от звънчетата се чуваше в двора и уверяваше, че службата на свещеника е приета. Но ако той биваше нечестив, Господ го погубваше. Когато звънчетата не се чуваха, тогава служещите в двора го изтегляха с едно въже предварително вързано за единия му крак.
    Отговори ми: Достойно ли е да обличаме Великия Първосвещеник с подобна одежда? Не Го ли унизяваме? Не заставаме ли пред пояждащия огън? "Който грях не е сторил, нито се е намирала лукавщина в устата Му" – Първо Петрово 2:22. "Защото такъв Първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата" – Евр. 7:26. И ако тези святи изявления ще ни осъдят, ако приемем горния пасаж за верен, какво да сторим?
(Явно Елена Уайт е забравила (или не е разбирала добре какво означава) казаното в пета, шеста и седма глави на посланието към Евреите и Пс. 110:4, че Исус Христос ще бъде свещеник до века според чина Мелхиседеков. По плът Той дори не е произхождал от рода на Левий, а от Юдовото племе. Описаните от нея одежди и служение са на първосвещениците според Аароновото свещенство, което е преминало заедно със Закона (Евр. 7:11-16) – б.а. В.В.)
         6. .............................
8


      7. Ст. "Време за събиране" & 4: "Аз видях още, че стария Йерусалим никога вече не ще бъде съграден и че Сатана върши всичко възможно, за да отклонява мислите на Божиите чада сега, през времето на събирането върху тези неща и по такъв начин да им пречи да влагат всичкия си интерес в настоящето дело на Господа и да ги кара да пренебрегнат необходимото приготовление за деня на Господа". Отново да чуем гласа на истината: "Тичай говори на този юноша като кажеш: Йерусалим ще се насели без стени, поради многото човеци и добитък в него, защото Аз, Господ, ще бъда огнена стена около него и славата всред него" - Захария 2:4. Но как да разберем за кое време се отнася пророчеството на Захария? До 70г. сл. Хр. градът е бил винаги със стени. Ако допуснем, че стиха говори за Новия Ерусалим то и той ще бъде със стени с дванадесет порти на тях. Ето го пророчеството на Захария недвусмислено водещо ни към днешната съдба на този град, който за първи път е съграден и населен без стени. Как да си обясним факта, че по времето на Уайт градът не е бил повече от 10 хиляди, а днес е почти половин милион? (493.500 – 1990г.) Христос също предсказва това възстановяване в Лука 21:24: "Те ще паднат под острието на ножа и ще бъдат откарани в плен на всичките народи; и Йерусалим ще бъде тъпкан от народите, докато се изпълнят времената на езичниците", "Защото казвам ви, от сега няма вече да Ме видите докато речете: Благословен, Който иде в Господното име." Матей 23:39. Защото този град и еврейския народ имат да играят една особена роля в последните събития на света – и ако някой си позволява да определя някои старозаветни пророчества като "условни", което е безумие (виж 13-та заб. – б.а. В.В.), то думите на Христа са безусловни. Захария 8:23; 12:2, 3, 9, 10; 14:1-3, 12; Йоил 3:1, 2; Михей 4:11, 12; Исаия 11:11, 12; 14:1; 55:5; Римляни 11:24-25; Защото най-голямото доказателство, че Христос е Божий син не са над две хилядите християнски общества в света, а Израил, чийто разпиляване по света и повторно връщане (1948 г.) Той предсказа. Как Уайт казва "аз видях", т.е. Бог ми каза, когато Словото Му ни говори точно обратното? Нещо повече. Тя продължава, като казва, че Сатана е отклонявал мислите на някои, като ги е карал да вярват в съграждането на Йерусалим и в особената мисия на Израил в края преди Пришествието.
        Може ли Светия Дух да предсказва събития, които Уайт да приписва на Сатана? Някога обвиниха Исуса, че чрез Веелзевула изгонвал бесовете, т.е. приписаха силата на Светия Дух на Дявола. По този повод Той им каза: "Всеки грях и хула ще се прости на човеците, но хулата против Духа няма да се прости ... ни в тоя свят, нито в бъдещия" – Матей 12:24-32. Не ти ли се струва, че срещу подобно изказване на Уайт стои непростимата, нито сега, нито през вековете хула против Св. Дух? В желанието си да защитят Уайт днешните лидери твърдят, че в горецитирания пасаж тя имала предвид Йерусалим да не бъде повече религиозен и духовен център. Нима този град не е такъв център днес? Поток от милиони вярващи и невярващи се стича в него. Кажи ми: има ли друг град толкова посещаван? Той е център на три световни религии: юдаизъм, християнство, ислям. И това го превръща в духовен и интелектуален център на света. "В последните дни хълмът на дома Господен ще се утвърди по-високо от всичките хълмове. И ще се издигне над бърдата. И племена ще се стекат на него. И много народи ще отидат и ще рекат: Дойдете да възлезем на хълма Господен. В дома на Якововия Бог. Той ще ни научи на пътищата Си и ние ще ходим в пътеките Му, защото от Сион ще излезе поуката и Словото Господно от Ерусалим" Михей 4:1,2.
     Могат да се цитират десетки несъответствия между нейните изказвания и Словото, но това, (вярвам, че си съгласен с мен) не е необходимо. Кое ще приемем за истина и кое ще отхвърлим? Някои така са се сраснали с нейните книги, че им се струва светотатство да се усъмнят в тях. Тогава такива трябва да се усъмнят в Словото, разбира се не без риск. Изнесеното до тук ни разкрива такива невероятности, че всеки копнеещ за спасение би ревизирал досегашните си представи за нея. Може ли книгата, която някои смятат, че най-релефно очертава Уайт като пророк да гъмжи от такива крещящи противоречия? Нима трябва да се питам: кой дух й е помогнал в нейното дело?
9


       Ако някой дръзва да говори неща, които Бог не говори и да ги предава като Негови, тогава? – "Така казва Господ Иеова: Горко на глупавите пророци, които казват Господ говори, когато Господ не ги е пратил. И които направиха човеците да се надяват, че думата им щяла да се изпълни... Понеже говорихте суети и видяхте лъжи, затова ето Аз съм против вас, казва Господ Иеова" – Езекил 13:3-9; Второзаконие 18:20-22; Колосяни 2:18. И какво е следствието от това? – "няма зазоряване за тях" – Исаия 8:20. Никой не може да застане срещу Словото на Господа и да нарече себе си Божий пророк. Господ не ще търпи това – "Не притуряй на Неговите думи, да не би те изобличи и да се окажеш лъжец" –Притчи 30:6.
     В първата християнска църква също е имало пророци, ап. Павел също е получавал видения, но никой от тях не е оставил един написан ред (вън от Словото), макар да са живяли във време, когато Святия Дух непосредствено е ръководил дейността им. Всички те са говорили за Исуса и са проповядвали Словото Му. Не знам някой да е обръщал вниманието към виденията си.
(Адвентистите твърдят, че тя има повече от 2000 видения не малка част, от които са подробно описани – б.а. В.В.)
     В цялата Библия и цялата древна и съвременна история няма такъв пророк заел такова колосално положение, както Уайт. Нима беше необходимо да напише 30 000 страници, за да обясни 1300 страници Божие Слово? И днес в адвентните църкви се чуват повече нейни цитати, отколкото живото и вечно Слово на Господа. (Н. Николов вероятно има впредвид само онази част от нейното творчество, която може да бъде разглеждана като коментар към Библията – книги, трактати, статии и др. Освен това има запазени още над 60 000 страници – дневници, специални свидетелства, лична кореспонденция и т.н. – б.а. В.В.)
         И още нещо от нея.
       Кн."Притчите на Исуса Христа", стр. 72-74: "Никога човешки теории и умувания не ще ни отведат до ясно разумление на Словото Божие ... Сатана действа върху умовете, за да ги накара да вярват, че могат да придобият чудесни познания вън от Словото Божие ... Свещените писания не трябва да се четат при слабата светлина на традициите или въображенията на хората. За да се разпознае славата на святото Слово Божие, никой няма нужда от опушените лампи на земната мъдрост. Самото Слово Божие си е светлина. То е откровение на Божията слава; в негово присъствие всяка друга светлина бледнее".
      Не ти ли се струва, че тя сама опровергава себе си? Няма друга светлина вън от Словото, а тя самата дава такава, макар да я нарича "малка светлина", която отвежда вярващите до "голямата светлина" – Словото! Каква е тази "малка светлина" от 30 000 стр., която е затъмнила "голямата светлина" от 1300 страници? Какво да кажем за тези, които са живели преди нея и не са имали възможността да видят нейната "малка светлина"? ... Ако Елена Уайт ни води към Словото, т.е. ни го изяснява, то не означава ли, че не е достатъчно ясно и че Светият Дух не си е свършил работата? А как тогава псалмистът извиква: "Чрез Твойте правила станах разумен... Изясняването на Твоето слово просвещава, вразумява простите ... Твоето слово е светилник на нозете ми и виделина на пътеките ми" – Псалом 119:104, 105, 130.
      "Любезни читателю, аз ти препоръчвам Божието слово като мерило на твоята вяра и постъпки. Чрез това Слово ние ще бъдем съдени" & 10 ст."Време за събиране". Този апел написан от Елена Уайт, макар и нереализиран в живота й, препоръчвам на себе си и на теб."
Както се убедихме откровенията на останалите им пророци – У. Милър, Х. Едсън и др. са също толкова далеч от Библията, колкото и нейните.
     (На едно място Н. Николов отбелязва, че съвременните богослови на движението като не са могли да опровергаят написаното от него, са се опитали да го нападат на лична основа. [*] Намираме такова поведение за недостойно – никой не е безгрешен, за да има право да хвърля камъни по другите (Йоан 8: 7). Въпросите, които са поставени пред тях касаят специалните им учения и трябва да им бъде отговорено конкретно и по същество.)
----------
[*] "Адвентизъм или..." стр. 53
10


     По втора точка ще кажем няколко думи за пророчествата на Елена Уайт свързани с определени лица и събития. Адвентните изследователи на живота й посочват, че тя е изобличавала някои високопоставени техни ръководители за неморално поведение, членуване в тайни масонски организации и други скрити греховни действия, които са извършвали. Наистина Бог е давал способност на своите пророци да узнават някои тежки престъпления на людете (виж ІІЦаре 12 гл., Езек. 8 гл., Д.А. 5:1-11 и др.) Но за съжаление такава информация човек може да получи и от нечистите духове, които се представят за "служители на светлината". В книгите посветени на прочутата в България ясновидка от град Петрич – Вангелия Гущерова (баба Ванга), много хора свидетелстват, че тя е разкривала такива интимни подробности от живота им, които никой освен тях не е знаел, дори им е припомняла отдавна забравени грехове и провинения. И днес има гледачи, прорицатели, екстрасенси и др., които общуват със силите на тъмнината и могат да вършат същото (дори знамения и чудеса). В Словото е писано, че Сатана ни клевети денем и нощем пред Бога (Откр.12:10). Оттук разбираме, че неговата невидима армия от паднали ангели следи всяка наша дума и действие. Затова, ако някой човек изявява определени неща от живота на другите хора не може категорично да се твърди, че това знание със сигурност му е дадено от Бога.
      Поддръжниците на Елена Уайт признават, че нейните писания съдържат сравнително малък брой предсказания за бъдещи световни събития. Ето най-важните няколко момента от нейното пророческо проникновение, които, според тях, "са се изпълнили с удивителна точност". Ще използваме цитати от техните книги: "В 1850 г., когато спиритизмът – движението, което проповядва свързване със света на духовете и мъртвите – бе току що възникнал, Елена Уайт го определи като измама на последните дни и предсказа неговото разрастване. Макар че по това време движението бе определено антихристиянско, тя предвиди че в близко бъдеще то ще бъде почитано сред християните. Оттогава спиритизмът се разпростря по целия свят, печелейки милиони привърженици. Неговата антихристиянска позиция се промени. Наистина мнозина се наричат християнски спиритисти, претендирайки, че имат истинската християнска вяра и че "спиритистите са единствените религиозни последователи, които са използвали обещаните от Христос дарби, чрез които изцеляват болни и сочат към едно бъдещо съзнателно и прогресивно съществуване." Те дори твърдят, че спиритизмът дава познанието за всички велики религиозни системи, и не само това, дава повече познание за християнската Библия, отколкото всички нейни коментари събрани заедно. Твърдят, че Библията е книга на спиритизма."
     "По времето на Елена Уайт между протестанти и римо-католици съществуваше огромна бездна, която изглеждаше, че изключва всякакво сътрудничество между тях. Сред протестантите цареше антикатолицизъм. Тя пророкува, че основни промени в протестантизма ще доведат до отделянето му от вярата на Реформацията. В последствие разликите между протестанти и католици намаляха, като по този начин се създаде мост над пропастта, която ги разделя.
     В годините след нейната смърт можеше да се наблюдават възникването на икуменическото движение, установяването на световния съвет на църквите, Втория ватикански събор и протестанското безразличие и дори откритото отхвърляне схващанията на Реформацията за пророческото тълкуване. Тези огромни промени разрушиха бариерите между протестанти и католици, водейки ги до растящо сътрудничество" [*]
      "Известно е с какъв оптимизъм човечеството посрещнало началото на ХХ век. Единствено тази възрастна жена писала още на 21 април 1890 г.: "... Навсякъде ще има размирици. Хиляди кораби ще потънат в морските дълбини. Военни кораби ще потънат и милиони човешки животи ще бъдат пожертвани. Внезапно ще възникват пожари, каквито никакви човешки усилия не ще могат да угасят. Най-красивите дворци ще бъдат унищожени от огън. [10] Катастрофите ще бъдат все по-чести. Хаос, конфликти и смърт ще се случват изненадващо на великите търговски пътища. Краят е близо. Времето на милостта е към края си..."
[**]
----------
[*] "Адвентистите от седмия ден вярват ..." – стр. 209-210.
[**] "История на християнската църква" – стр. 369
11


      Спиритизмът, като явление, не е възникнал в средата на ХІХ век, а се е появил още в зората на човечеството и още оттогава е разпространен всред всичките народи. Жреците на древните идолопоклоннически религии всъщност са общували с демоните (ІКор. 10:20). При въвеждането на израилтяните в обещаната земя Бог ги е предупредил да не вършат мерзостите на тамошните племена: "Да не се намира между тебе ... никой баяч, запитвач на зли духове, врач или запитвач на мъртвите" (Второзак. 18:10-11). Появата на християнството и неговото разпространение е довело до намаляване на хората занимаващи се с извикване на нечисти духове. В Новия завет се разказва, че всички онези, които са приели Божието Слово са изгаряли своите магически книги (Д.А. 19:19). Днес благовестието е достигнало до по-голямата част от народите по земята, което силно е ограничило развитието на окултизма. Затова като цяло броят на спиритистите може слабо да е нараснал (защото се увеличава и населението на планетата), но в процентно отношение числото им от апостолско време насам, непрекъснато намалява.
      Колкото до това, че спиритизма облича християнски одежди, можем само да кажем, че никоя държаща на Библията църква не е приела такива хора в редовете си. Освен тях има много голям брой общества – мормони, свидетели на Йехова, мунити и други, чиито последователи се опитват да се представят за християни, но никога не са били считани за такива дори от обществеността. С други думи пророчествата й за появата и разрастването на спиритизма, както и неговото внедряване в християнството изобщо не отговарят на истината.
     По никакъв начин не може и да се твърди, че пропастта между католици и протестанти днес е намаляла. Няма реални изгледи последните да признаят някога върховенството на папата в църквата, неговата непогрешимост по верските въпроси, както и онази част от католическите догмати, излизаща извън рамките на Словото Божие. В икуменическото движение отначало се включват протестанти и православни (католиците и досега не участват). По-късно обаче към него се присъединяват и представители на всякакви вероизповедания, религиозни общности, култове и пр. Затова има опасност християните, членуващи в това движение на практика, да се превърнат в отстъпници от вярата, защото техните действия са в пълен разрез с учението на нашия Бог и Спасител (виж Йоан 14:30; ІІКор. 6:15-16; ІІЙоан 1:10-11). Поради това те ще се отлъчат и от Христовата църква (Гал. 1:8-9).
     За съжаление Елена Уайт не е пророкувала нищо конкретно относно бъдещото развитие на света. Двадесети век е изключително богат на събития – двете световни войни, възникването и крахът на комунистическата система, разпадането на колониалните империи, научно-техническата революция, полетите в космоса и още много, много други. Тя не е споменала нито едно от тях. Предсказанията й са само бледо отражение на говореното от Исус за последното време и разкритото в Откровението на Йоан. "Пророчествата" на Нострадамус и на ред други астролози и гадатели (които са използвали същите библейски ориентири), могат да бъдат приети за далеч по-близки до действителността, отколкото нейните. [11]
     Има още едно видение на Елена Уайт оповестено от нея през втората половина на ХІХ век, което със сигурност е лъжливо: "Беше ми представена група от присъстващи на Генералната конференция [12] (състояла се на 27. V. 1856 г. в Батъл Крийк – б.а. В.В.). Ангелът рече: Някои от тях ще бъдат храна на червеите, върху други ще се излеят последните седем язви, а част от тях ще бъдат преобразени при Второто пришествие" ("Свидетелства", т.1). [*]
        Ето някои от изявленията, които е направила тя въз основа на него:
      "Понеже времето е кратко, трябва да работим с прилежание и двойни усилия. Може да се наложи децата ни никога да не учат в колеж" (Свидетелства, т.3).
       "Не е разумно сега да създаваме деца. Времето е кратко и опасностите на последните дни са върху нас, а малките деца ще бъдат погубени преди да стане това" (Писмо 48, 1876г).
     "В този век земната история приближава своя финал. Наближава времето на изпитанията, които ще ни сполетят. Изпитания, каквито никога до сега не е имало. В този момент е по-добре да се ограничат бракосъчетанията както за мъже, така и за жени" ("Свидетелства", т.5).
      "Ще дойде часът, а той не е далеч, и някои от нас, които вярват днес, ще бъдат живи, тогава ще видят предсказаното събитие, ще чуят гласа на архангела и звука на Божията тръба от планините, равнините и моретата, от всички части на планетата Земя." (Ривю енд Херълд, 31 юли 1878 г.).
[**]
----------
[*] "Събитията на последните дни" – стр. 26.
[**] Пак там – стр. 26-27.
12


     Доколкото ни е известно днес няма нито един жив член на Генералната им конференция от онова време, за когото можем да се надяваме, че ще дочака седемте последни язви и второто идване на Исус. [13]
     Въпросът е може ли един Божий пророк да има макар и само едно лъжливо видение? Ще разгледаме някои случаи от Библията.
     Старият пророк от ІІІЦаре 13:11-18 не беше имал никакво видение, той излъга самоволно. Ние приемаме, че Елена Уайт обаче не е лъгала умишлено като този човек. Вярно е, че в своите произведения тя е взаимствала не малко от други автори без да ги цитира (докато не й е направена забележка), но сме готови да се съгласим с обяснението на нейния син, че тя е правила това, несъзнавайки че върши нещо нередно (този случай ще бъде изяснен след малко).
     Всред много хора в църквите съществува едно изцяло небиблейско становище, според което, ако пророкът нещо е съгрешил в живота си, тогава при него идва дявола и може да му даде лъжливи видения. Валаам беше обладан от користолюбие и затова, "обикна заплатата на неправдата" (ІІПетр. 2:15). Въпреки, че беше предупреден от Бога да не се изправя срещу израилтяните, той отиде при моавския цар Валак с тайното желание да прокълне Авраамовите потомци, за да получи обещаната награда. Но когато си отваряше устата вместо проклятие излизаше благословение от Св. Дух (Числа 22, 23 и 24 глави). Апостол Павел ни казва, че "даровете и призванията от Бога са неотменими" (Рим. 11:29). Бог не би допуснал Неговите вестители да получават видения и от нечистите духове (по каквато и да било причина), понеже хората няма да имат вече доверие в тях, защото един път ще им говорят истина, а друг път – заблуда. В Библията няма отбелязан нито един случай Господен служител да е имал някога лъжливи видения. Затова или един човек е Божий пророк и това, което казва е според Словото и винаги се сбъдва, или ако има дори само едно фалшиво откровение е лъжлив пророк, от който няма защо да се страхуваме (Второзак. 18:22; Езек. 13:3-9). [14]
     Според трета точка, всеки истински пророк трябва да признава, че Исус Христос е дошъл в плът. Във връзка с това ще отбележим следното. Апостол Йоан е писал първото си послание към края на І-ви век. В него той обръща внимание на една от шестващите по онова време ереси, наречена по-късно докетизъм. Маркион и гностиците са поучавали, че Христос външно е приличал на човек (dokeo – изглеждам, приличам), но е бил само духовно същество. Това лъжеучение не признава въплъщението и отрича валидността на изкуплението и телесното възкресение. Цялостният контекст на пасажа ІЙоан 4:1-6 (а и на Новия завет) ни казва, че трябва да познаем чрез Словото истинския Христос, да Му се поклоним като на Господ и Спасител, и да Му предадем живота си. Всяко отклонение от правилния смисъл на Писанието води до разбиране за един друг "Исус", който не може да спасява. Тези погрешни учения всъщност идват чрез духа на Антихриста. По такъв начин ап. Йоан е посочил една от лъжливите доктрини, но не е искал да каже, че това е единствената измама на Сатана. Съществуват голям брой ереси, които признават, че Христос е дошъл в плът, например ебионитство, арианство, аполинаризъм, несторианство и т.н., съдържащи обаче други отклонения от истината. В адвентизма също има редица учения в тази насока, при които е изопачен правилният библейски смисъл: човешката природа на Исус е греховна, Неговото предвъплъщенско име е архангел Михаил, Той провежда изследователен съд за живота на вярващите и пр. Така че не е достатъчно един дух да изповяда, че Христос е дошъл в плът, за да приемем, че е от Бога. Нека не забравяме, че Св. Дух говори напълно според Божието Слово и ни упътва на всяка истина (Йоан 16:13).
    Четвърта точка, "по плодовете ще ги познаете". Голям брой адвентисти величаят твърде много Елена Уайт, като направо я издигат в култ. Ето какво отбелязва един техен писател: "Елена Уайт е била пределно честна и искрена жена, чийто живот може да бъде образец за християнско служение на хората. Невъзможно е да бъде заподозряна в каквато и да било измама или използване на пророческата си дарба за користни цели. Тя е посветила целия си живот в служба на хората и на обръщението им към Исус Христос". [*] [15] Има обаче някои обстоятелства, които хвърлят значителна сянка върху нейния живот и творчество. За да бъде по-ясно в какво е обвинявана Елена Уайт от нейните критици (много от които са от адвентните среди), ще цитираме един откъс от писмото на нейния син У.С. Уайт до Л.Е. Фрум (последният става по-късно секретар на Пасторския отдел към ЦАСД): "Що се отнася до четенето на книги от съвременни автори във времето, когато тези материали са били писани, може да се каже много малко, защото докато пишеше, сестра Уайт нямаше никакво време за четене. Преди да започне да пише за живота на Христос, тя четеше части от книгите на Хана, Флийтуд, Фарат и Гейки. Не ми е известно да е чела Едерсхайм. От време на време правеше справки с Андрюс, но те бяха предимно във връзка с хронологията.
----------
[*] "Подарена светлина" стр. 76
13


     Защо е чела тези книги? Важните събития от конфликта на вековете, описани в поредицата за великата борба, бяха видени от нея частично и при различни случаи. В първото видение й бяха показани само някои по-общи неща, сега включени в третия раздел на книгата, озаглавена "Ранни творби".
    След време й бяха представени великите събития от епохата на патриарсите и от живота на пророците. Сега те са публикувани в "Свидетелства към църквата" и в поредица статии от "Ривю", "Сайнс ъф таймс" и "Съдърн Уочмен". Ако си спомняш в тази поредица се разглежда животът на Ездра, Неемия, Еремия и на други пророци.
      Великите събития в живота на нашия Господ, както и други части от великата борба, й бяха представени в панорамно видение. В някои от тези сцени тя видя съвсем ясно хронологията и географията. В по-голяма част от откровението сцените, преминали като светкавица, са били изключително ясни, но чутите разговори и спорове, не са били свързани географски или хронологически. Затова сестра Уайт трябваше да изучава Библията, историята и писанията на автори, писали за живота на нашия Господ.
     Друга причина, поради която сестра Уайт четеше историята и "Животът на нашия Господ и на свети Павел", [16] бе желанието да си припомни сцените, представени й съвсем ясно във видение, но избледнели в паметта й след дългите години на усилена работа.
Много пъти в книгите на Хана, Харан или Флийтуд намираше описание на сцени, които бе видяла съвсем ясно, но които бяха забравени. Тя можеше да опише повече неща от това, което бе прочела.
      Въпреки силата, дадена й от Бога да представя сцени от живота на Христос, апостолите, пророците и реформаторите по начин много по-въздействащ от този на другите историци, тя винаги усещаше много осезаемо липсата на образование. Възхищаваше се на езика, с който други автори бяха представили на читателите си сцените, видени от нея във видение. Смяташе, че е не само удоволствие, но и удобство и пестене на време да използва езика им изцяло или частично в описание на нещата, които знаеше от откровение, и които желаеше да разкаже на читателите.
       В много от ръкописите й са използвани кавички. В други случаи не ги е поставяла. Навикът й да използва части от изречения от писанията на други автори и да ги вмъква в темите си, не се основаваше на някакъв определен план, нито пък бе оспорван от писарите и преписвачите до 1885 г.
      Когато критиците посочиха тази особеност на работата й като причина да се съмняват в дадената й дарба за писане, тя не им обърна никакво внимание. След време, когато бяха направени оплаквания, че това е несправедливо спрямо други издатели и автори, майка ми направи решителна промяна – ти си запознат с нея."
[*]
     С други думи тя може да бъде упрекната в няколко неща. На първо място в това, че е взаимствала много от идеите в своите книги от други автори. Нейният син се опитва да убеди скептиците, че сцените, които е използвала от техните произведения, на нея самата вече й били показани във видения преди време, но тя ги била забравила. Не знаем доколко достоверно звучи това обяснение на нейните поддръжници, но за един трезво мислещ християнин то е напълно абсурдно. В Библията не намираме случай някой пророк да не може да си спомни откровенията, които са му били дадени и да му се налага да ги чете в книгите на други хора. Със сигурност такъв човек не може да бъде вестител, когото Бог е приготвил да предаде съвършено точно Словото Му. (Има някои неща, които не са ни разкрити от библейските писатели – IIКор. 12:4, Откр. 10:4 и др., но не защото са ги забравили, а понеже им е било забранено от Бога да ги споделят с другите.)
      Дали обаче не може да се намери и друго обяснение? У.С. Уайт в едно писмо изпратено шест години по-късно до същия човек, явно е забравил какво е казал в настоящето, защото отбелязва, че майка му се е отличавала със силна памет. [**] И други нейни съвременници разказват, че почти до края на живота си тя е била с непомрачено съзнание и е можела лесно да си спомня различни случаи от биографията си. Ако е така, защо е трябвало да черпи идеите си от друго място? Може би по-правилно е да се приеме следният отговор, а именно, че тя е "усещала много осезаемо липсата на образование" (имала е завършени по-малко от три класа в началното училище). Поради това е "смятала за удобство" да използва вече казаното преди нея по дадена тема. Но тук възниква въпросът до каква степен са автентични нейните трудове.
----------
[*] "Избрани вести" книга трета стр. 396-397
[**] Пак там – стр. 399
14


    На второ място, както и самите адвентисти признават, Библията е непогрешимото Божие Слово и в нея е казано всичко необходимо и достатъчно за нашето спасение. Затова е задължително всички християнски учения да бъдат изведени единствено от нея. Защо тогава в книгите на Елена Уайт онези адвентни възгледи, които се различават от християнските, не намират достатъчно основание в Свещеното Писание, а се базират допълнително на нейните собствени видения и тези на още някои от пророците им? Вече споменахме, че между техните откровения и текста на Стария и Новия завет има десетки и стотици несъответствия. По абсолютно аналогичен начин са възникнали всички култове – мормони, свидетели на Йехова, мунити, християнска наука, християнска школа "Единство" и още много други. Техните специфични доктрини не са изведени единствено от Библията, а намират потвърждение най вече в откровенията, пророчествата, допълнителните свещени книги и пр. на основателите им.
    На трето място, верни ли са твърденията на някои, че: "степента на боговдъхновение на трудовете на Елена Уайт не е по-малка в сравнение с тази на Свещените Писания". [*] Нека да си припомним, че тя е отъждествена с "духа на пророчеството" от Откр. 19:10. В книгите посветени на нея се говори, че тя се е стараела да опише съвършено точно виденията, които са й били дадени, един ангел й казвал какво да остави и какво да махне от произведенията си и т.н. Как да разбираме тогава изявленията на У.С. Уайт, че цяла армия от редактори са работили върху нейните книги и са коригирали допуснатите неточности. [**] Освен това и тя самата често пъти е правила ревизия на написаното и е променяла мнението си дори по възлови доктринални въпроси (за което свидетелствуват и други адвентни източници). Дали някой е трябвало така да поправя автентичния текст вдъхновен от Бога, на шейсетте и шест канонични книги в Стария и Новия завет? За каква достоверност изобщо може да претендират нейните трудове след като в тях няма нито едно конкретно предсказание, което да се е изпълнило (дори напротив – има доказано лъжливи пророчества), а виденията и ученията й толкова значително се разминават с Библията? (Както отбелязахме, голям брой автори от техните среди, като са изследвали безпристрастно съчиненията на своята "пророчица", отдавна вече са отхвърлили мита за нейната боговдъхновеност – виж края на 4-та заб.)
    И на четвърто (но не последно по значимост) място, редица писатели, като разказват различни биографични подробности от живота на Елена Уайт, споменават, че тя често е проповядвала. Допустимо ли е това от гледна точка на Словото? Какво говори ап. Павел по този въпрос: "А на жената не позволявам да поучава, нито да владее над мъжа" (ІТим 2:12), на друго място – "Жените нека мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят, а нека се подчиняват, както казва и законът" и малко по-нататък – "Ако някой мисли, че е пророк или духовен нека признае, че това, което ви пиша е заповед от Господа" (ІКор. 14:34, 37). Нейните привърженици се стараят да я оневинят като заявяват, че тя не е заемала ръководни постове в църквата, но все пак остава открит въпросът защо е поучавала. Ако претендира, че е пророк или духовна личност, би трябвало самата тя да признае, че Господ е забранил с изрична заповед на жените да говорят в църквата. Наистина в Божието Слово се споменава за жени пророчици – Мариам – сестрата на Мойсей; Девора – Лафидотова жена; Олда – жена на Селум; Анна – Фануилова дъщеря; четирите дъщери на дякон Филип и др. (виж Изх. 15:20; Съд. 4:4; ІVЦаре 22:14; Лука 2:36; Д.А. 21:9) От цялостния контекст на Писанието обаче можем да съдим как се е практикувала тази дарба. Най-често хората са идвали да се допитат до Бога чрез тях (виж Съдии 4:4). [17] Възможно е някоя от жените да е пророкувала и в църквата (ІКор. 14 гл.), но тогава Св. Дух е говорил чрез нея, т.е. тя не е казвала нещо от себе си. Никъде не е отбелязано жените пророчици да са проповядвали или поучавали божия народ. [18] Считат ли това адвентистите за малко нарушение на Господните заповеди, особено като се има впредвид, че то е било извършвано систематично от "толкова велик служител на Бога", който ни се дава за пример. Затова и до днес има жени в техните църкви, които проповядват. Исус заявява: "Който наруши една от тия най-малки заповеди и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство" (Мат 5:19).
----------
[*] "Подарена светлина" – стр. 92
[**] "Избрани вести" – книга трета стр. 374-401
15


     Последната пета точка, по която ще изследваме пророческата дарба на Елена Уайт, ще бъде състоянието, в което е изпадала, когато е имала видение. Ето как е описано то от Р. Куун: "В такова време на лицето й се изписвал израз на мир и блаженство. Виденията траели от няколко минути до два часа. По това време тя не дишала – факт, потвърден от лекари. Очите й били отворени и устремени нагоре, но погледът й бил съсредоточен, като че ли наблюдавала нещо важно и интересно. Всякакви опити да се отвлече вниманието й се оказвали напразни. По време на видение, тя бавно ходела из стаята, понякога разказвала това, което вижда. Движенията й били плавни и грациозни. Обикновено, когато видението свършвало, тя вдишвало дълбоко. Виденията не оказвали никакво отрицателно влияние на здравето й ..." [*]
      Понеже адвентистите сравняват състоянието на Елена Уайт с това на Данаил (Дан. 10:17) и Валаам (Числа 24:4) ще поговорим за тези двама сторозаветни пророци. Виденията на Данаил са били твърде страшни и той признава, че е бил много уплашен и разтреперан (Дан. 4:5; 8:17; 10:10-12,19). Във връзка с посоченото от адвентистите видение, описано в десета глава, се казва, че енергията му се е обърнала в тлеене и е останал безсилен (Дан. 10:8). Това означава, че жизнените му процеси са отслабнали значително, т.е. едва е дишал (10:17), силите му са отпаднали (10:8, 16, 17), бил е замаян (10:9) от това, което е преживял. (Всеки, който е изпитвал подобен ужас знае, че човек изпада точно в такова състояние). Ако беше заявил, че енергията му е угаснала, бихме могли да приемем, че дишането му е спряло напълно и силата му го е напуснала съвсем. Затова израза "не остана никаква сила в мене и дишане не остана в мене" (10:17) не трябва да се възприема буквално. В следващия стих е указано, че този, който се е допрял до Данаил, го е подкрепил, т.е. дал му е повече сила, а не пише, че го е съживил, понеже е бил едва ли не мъртав (10:18). [19]
      Ако адвентистите искат да приемат израза "не остана никаква сила в мене и дишане не остана в мене" сто процентово, тогава би трябвало не само дишането на Елена Уайт да се е прекратявало изцяло, но и да не е имала абсолютно никаква сила, когато е била в такова състояние. Както бе отбелязано обаче, тя се е движела съвсем свободно. Веднъж дори е държала повече от половин час в лявата си ръка издигната високо голяма и тежка семейна Библия, а с дясната сочела различни пасажи от нея в подкрепа на това, което е разяснявала чрез видението си. [**] (Остава обаче загадка как е говорела като не е дишала; най-вероятно някакъв дух е свидетелствал чрез нея като е имитирал (или използвал) гласа й.)
     За Валаам само е казано, че когато е изпадал в изстъпление е бил с отворени очи (Числа 24:3-4, 15-16). При неговите видения не са разкрити някакви ужасяващи събития (Числа 23:7-10, 18-24 и 24:3-9, 15-24). Затова тук не става въпрос за каквото и да било нарушаване на физиологичните му процеси, т.е. явно те са протичали нормално. В цялото Писание не се споменава за някакво състояние на свръхестествено изменение на жизнените функции, в което са изпадали Божиите служители по време на откровение, нито е поставен такъв критерий за разпознаването на истинските от фалшивите пророци.
      Има последователи на източните религии обаче, които могат да спират не само дишането, но и сърцето си и то за няколко денонощия. [20] Много такива случаи също са научно документирани. Например в една книга по Йога се споменава за следния експеримент, публикуван в американското списание "Харт журнал": "В един от броевете му са поместени данните от наблюденията и изследванията, извършени от физиолози и кардиолози върху 60-годишния йога Сатиямурти. Той предизвикал състояние на анабиоза на своето тяло чрез самадхи – последната степен на йогийския тренировъчен комплекс. Тялото му било херметизирано в контейнер с обем 1,5 м3 и площ на основата 1 м2, разположен на дълбочина 2 м под земята. Само електроди и датчици свързвали йогата със земната повърхност, където специална медицинска апаратура регистрирала всички изменения в организма му.
----------
[*] "Подарена светлина" – стр. 82-83
[**] Пак там – стр. 13
16


     Преди затваряне на контейнера сърдечната му дейност била нормална. След това постепенно се увеличила и достигнала до 250 удара в минута. По-късно започнала да спада и към 19-ата минута спряла.
      Пет часа по-късно температурата на тялото се понижила от 36 на 25 градуса по Целзий. Така продължило до сутринта на осмия ден.
    Половин час преди определеното време за отваряне на бокса сърдечната дейност се възстановила, като отначало имала тенденция към ускоряване (до 250 удара в минута), след което постепенно се нормализирала в условията на разхерметизиране на контейнера)."
[*]
      В това състояние (а и не само при него) много хора твърдят, че имат мистични видения, при които често се срещат с велики духовни учители. Те им разкриват дълбоки тайни от свещените книги на различни религии, показват им небесни красоти. Някои от тях свидетелстват, че са говорили с Исус, който им е разяснявал редица доктрини и ги е водил в рая. Струва ни се излишно да казваме, че тези учения са твърде далеч от християнството, а райските видения не съвпадат съвсем с представите, които имаме от Писанието за това място. Мнозина окултисти претендират също, че когато са в изстъпление (транс) могат да наблюдават както минали исторически и библейски сцени, така и бъдещи световни събития.
      Състоянието, в което е изпадала Елена Уайт, наистина е свръхестествено (вече пояснихме, че ако човешките клетки останат без кислород повече от 15 минути настъпва биологична смърт виж. 20-та заб.). Но хората не могат да вършат чудеса – зад тези явления винаги стои някаква духовна сила. В Новия завет сме предупредени да изпитваме духовете дали са от Бога (ІЙоан 4:1). Критериите са следните – дали пророка говори конкретни неща, които винаги се потвърждават в действителност (Второзак. 18:22), и дали ученията му са в съгласие със Свещеното Писание (Ис. 8:28). Истинските пророци трябва да удовлетворяват и двата. При Елена Уайт, както се убедихме, първият признак със сигурност не е изпълнен. След малко ще направим обстоен анализ на адвентните доктрини, които тя е поддържала, за да видим дали в тях е отразен правилният библейски смисъл по разглежданите въпроси. Това най-добре ще покаже дали чрез нея е говорил Св. Дух или пророчествата, чудесата и знаменията в нейния живот са дело на друг дух.
      На Елена Уайт адвентистите дължат и така наречената "здравна реформа", която е проведена в тяхната църква. Тя включва система от норми и правила, чрез които се цели да бъде запазено здравето на човека – чист дом и чисто тяло, подходящо облекло, достатъчно движение, почивка и сън, чиста и пълноценна храна, правилна стойка, лекуване с въздух, вода, слънце и билки и пр. Някои техни автори се опитват да ни убедят, че тази система е уникална и изпреварваща времето си. Дали ще ги разочароваме, ако им посочим, че народите на Индия, Китай, Япония и др. от няколко хилядолетия практикуват абсолютно същите здравни правила. Няма никаква разлика между храните и начина на хранене, които са ни препоръчани и от Елена Уайт, и от Източните религии.
      Не виждаме нищо лошо в това един вярващ да се стреми да съхрани себе си, разбира се, ако това не е за сметка на служението му пред Бога. В медицинската литература се съдържат много по-изчерпателни, задълбочени и обширни препоръки за здравословно хранене и начин на живот, както и за това до какви болести води неспазването им, отколкото в съчиненията на Елена Уайт. Според нас, човек е най-добре да се допитва до лекарите, защото резултатите от техните изследвания са клинично потвърдени; с помощта на съвременната апаратура могат най-точно да се диагностицират болестите, за да бъде определен и най-подходящият начин на лечение.
     Има обаче някои неща в адвентните диети, които не се съгласуват достатъчно добре с новозаветното учение. Например Елена Уайт препоръчва да не се яде месо (включително пилешко и риба): "Много хора умират от болести, причинени изцяло от яденето на месо, и въпреки това светът не изглежда да е станал по-мъдър" (Духовни дарби, т.4). "Склонността към заболяване нараства десетократно при консумирането на месо" (Свидетелства към църквата, т.2). [**]
----------
[*] "Йога" – стр. 21-22
[**] "Подарена светлина" – стр. 38
17


       Исус е ял месо – не само агнешко на пасхата, но се предполага и от всички чисти животни според Мойсеевият закон. Дори след възкресението Си се е хранил с риба (Лука 24:41-42, Йоан 21:9-13). Това ни кара да мислим, че и след нашето възкресение, когато ще получим нови духовни тела (ІКор. 15:44), също ще ядем месо в Неговото царство (Лука 22:29-30). Апостолите също са употребявали месо – агнешко, риба и др. Но още Исус е очистил всички храни (Марк 7:19) нещо, което е било потвърдено на Петър след Петдесетница (Д.А. 10:9-16). Затова на езичниците ап. Павел съвсем ясно заявява, че могат да ядат всичко, което се продава в месарницата (ІКор. 10:25). Възможно е еврейските християни да са консумирали месо само от чисти животни до края на своя живот, но те са спазвали всички обряди на Закона, за да не съблазняват сънародниците си (Д.А. 21:17-26).
      Законът е бил "детеводител" за старозаветните люде и в него Бог им е давал различни преобрази, за да онагледи някои духовни истини. Исус е казал, че "Не само с хляб ще живее човек, но и с всяко Божие слово" (Лука 4:4). Чистите и нечистите животни са символизирали правилните библейски учения и лъжливите еретични доктрини, т.е. духовната храна, която може да бъде добра и лоша, може да спаси и да погуби. Ап. Павел ни обяснява: "Господна е земята и всичко що има по нея" и че "всяко нещо, създадено от Бога е добро и нищо не е за отхвърляне, ако се приема с благодарение" и "... нищо не е само по себе си нечисто; с това изключение, че за този, който счита нещо за нечисто, нему е нечисто" (ІКор. 10:26; ІТим 4:4 и Римл. 14:14). Т.е. месото на всички животни не е вредно за човека, [21] но условното им разделяне на чисти и нечисти в Стария завет е било, за да се научат хората на една духовна истина. [22]
     Според християнското разбиране всеки може по свое усмотрение да консумира или не месо, без обаче да налага на другите собствения си начин на живот: "Един вярва, че може всичко да яде, а който е слаб във вярата яде само зеленчук. Който яде да не презира тогова, който не яде; и който не яде; да не осъжда тогова, който яде; защото Бог го е приел" (Римл. 14:2-3) "А това що ядем, не ще ни препоръчва на Бога; нито, ако не ядем губим нещо; нито ако ядем печелим нещо" (ІКор. 8:8). Чудно, защо тогава реформаторското крило на адвентизма, не дава водно кръщение на последователите си, ако ядат месо. Добре е ръководителите му да си зададат въпроса към кое се придържат – към новозаветното учение или към съветите на Елена Уайт? (Да не би тези хора да си мислят, че с отказа си от месо удовлетворяват някакви много високи духовни стандарти. В такъв случай те трябва да са се издигнали над Христос и апостолите.) [23]
      В адвентните църкви е забранена употребата на алкохол – вино, спиртни напитки и др. [24] Какво ни говори Новият завет по този въпрос. Исус е пил вино (Мат. 11:19), а също и учениците му (Лука 5:33). Апостол Павел съветва мъжете и жените в църквите да не се предават много на винопийство (ІТим. 3:8; Тит 2:3). В Божието царство също ще се пие вино (Марк 14:25, Лука 22:18, 29-30). [25] Разбира се, ако някой християнин не може да се въздържа и прекалява с пиенето, ще бъде по-добре за него да се откаже от алкохола напълно "защото пияниците няма да наследят Божието царство" (Гал. 5:21; ІКор. 6:10) Но не бива консумацията на алкохол изобщо, да се поставя като условие за членство в църквата – не е библейско: "Никой да не ви осъжда за това, което ядете или което пиете ..." (Колос. 2:16). [26]
      Най-обезпокояващи са обаче някои изказвания на Елена Уайт, с които тя като че ли се опитва да ни подскаже, че от здравословните диети (т.е. лишаване от редица храни) зависи нашето спасение: "... Досега само малцина са разбрали, колко много общо има техния начин на хранене с тяхното здраве, с техния характер и тяхната годност за употреба в този свят и не на последно място с тяхното вечно спасение или погубление ..." (Свидетелства том 1)?! [*] Апостол Павел ни е предупредил: "А Духът изрично казва, че в послешните времена някои ще отстъпят от вярата и ще слушат измамителни духове и бесовски учения, които ... заповядват въздържане от ястия, които Бог създаде да се употребяват с благодарение от ония, които вярват и разбират истината" (ІТим. 4:1-3).
      Когато здравословният начин на живот се превърне в самоцел, това може да се окаже пречка за работата ни във вярата. Ние ще трябва да отделяме доста време за приготвяне на "чисти" храни, спазване на различни диети, всевъзможни грижи за здравето и т.н. По такъв начин, в крайна сметка тялото ни ще стане някакъв идол, който почитаме твърде много. В служението на Бога може и на нас да се наложи, както на апостолите, да се изнуряваме до краен предел – в глад и жажда, в мраз и пек, да претърпим връзвания и бичувания, да попаднем в мръсни затвори и да ядем смрадливи храни, да стигнем дори до позорна смърт. Кое ще изберем – да запазим здравето и дълголетието си или да изпълним Божията воля?
      Ще си позволим да отправим към адвентистите същия съвет, който апостол Павел е дал на еврейските християни: "Не се завличайте по разни и странни учения, защото е добре сърцето да се укрепява с благодат, а не с наредби за ястия, от които не са се ползували ония, които са се водили по тях" (Евр. 13:9).
    (Още подробности за живота и служението на Е. Уайт можете да прочетете тук: http://budiveren.com/index.php?option=com_content&view=article&id=505:2011-08-21-20-34-44&catid=54:2010-06-04-20-22-35&Itemid=91)
----------
[*] "Кратка адвентна енциклопедия" – стр. 66
18


БЕЛЕЖКИ:
[1] Понеже, от една страна, адвентистите сами са се разграничили от историческото християнство, а от друга – поради редица съществени отклонения от Словото те все още не могат да бъдат наречени дори протестантска деноминация, то и ние по-нататък ще се придържаме към това разделение.
[2] Деизмът е учение, според което Бог е създал света, но след това не се намесва в неговото развитие.
[3] "Баптисти от седмия ден" – появило се през ХVІІ век предимно в Англия верско общество, което проповядва кръщение само на възрастни и провежда своите седмични събрания в събота. По-късно то се разпространило и в Съединените щати и днес наброява около 6000 души. Адвентистите са взаимствали голяма част от своите разбирания за съботата от тях.
[4] По време на Първата световна война (1914 г.) някои адвентисти не одобряват решението на своето ръководство да участват в нея. Те се отделят и създават така нареченото "Реформаторско движение", което през 1923 г. прераства в световно. По-късно (1948-51г.) в него се оформят и нови крила, а общият брой на последователите му днес, по тяхна информация, достига около два милиона души.
   По думите на Б. Асенов: "Адвентистите-реформатори се отличават с крайния си религиозен пацифизъм – техните членове не носят оръжие, не служат в армията и не участват в никакви войни. По-стриктно спазват санитарната реформа – ползване само на вегетарианска храна, по-пълно въздържане от полов живот и т.н. (За здравната реформа ще стане въпрос в края на тази глава – б.а. В.В.) Тяхното стриктно придържане към изискванията на учението води до определянето им като по-консервативни и фанатични в своята вяра". ("Религиите и сектите в България" стр. 162)
    (От края на 50-те години на ХХ век и досега не малко автори от традиционната адвентна църква пораждат противоречия като отхвърлят боговдъхновеността на Елена Уайт. Привържениците им днес формират вътрешното евангелистко движение в техните среди, но за съжаление и в него продължават да се поддържат по-голямата част от еретичните доктрини на това общество.)
[5] Декалог – десетте заповеди написани от Бога върху двете каменни плочи (така наречените "скрижали на Завета"), които Мойсей получи на планината (Изх. 31:18; 34:1-4, 28).
[6] Видението за "трите стъпала" било дадено по-късно и на Елена Уайт. Но в него също не става въпрос за неправомерно изчислената от Милър дата на Второто пришествие.
[7] В по-широк смисъл като църква са означени всички изкупени старозаветни и новозаветни вярващи, принадлежащи на Бога (Д.А. 7:38).
[8] Последователите на това движение сочат като свои предци някои църкви и разни групи от вярващи, които от възникването на християнството до тяхната поява през 1844г. са почивали в събота. Но тези общности (с малки изключения) са провеждали богослуженията си в неделя и не са поддържали специалните им доктрини. Поради тези причини те и не могат да бъдат приети за истински предшественици на адвентистите.
     Ако тези, които са пазели съботата представляват християнската църква, то до средата на ХІХ век тя непрекъснато е намалявала. Тогава в някои страни са били останали отделни съвсем малки такива групи, наброяващи общо не повече от няколко хиляди души. Писанието ни казва точно обратното, т.е. че от възникването си църквата непрестанно ще се разраства, докато обхване целия свят: "... и ще бъдете свидетели за Мене както в Йерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята" , "... А Господ всеки ден прибавяше на църквата ония, които се спасяваха", "... Божието учение растеше и се умножаваше" (Д.А. 1:8; 2:47; 12:24). Докъм средата на І-ви век само в Йерусалим е имало десетки хиляди повярвали юдеи (Д.А. 21:20). Като се прибавят другите евреи и езичниците, броят на християните още тогава вероятно е достигал стотици хиляди, дори милиони. Според историческите свидетелства, през следващите векове те са станали десетки и стотици милиони. Разпространяването на вярата никога не е спирало победоносния си ход, т.е. народите обърнати към Христа постоянно са се увеличавали и това продължава до сега – днес християните наброяват над един милиард и триста милиона (според други данни – дори близо два милиарда – виж Откр. 7:9).
[9] Есхатология – учение за последните времена.
[10] Не ни е известно през ХХ век най-красивите дворци в Европа, Азия, Африка и други части на света да са изгорели. Дори по времето на двете световни войни всички те (с много малки изключения) са били запазени.
[11] Тук ще отворим една скоба, за да кажем по какъв начин е възможно и дявола да предсказва бъдещето. От Библията знаем, че Сатана изисква вярващите пред Бога, за да ги изпита (Йов 1:11, 2:5; Лука 22:31-32), а невярващите "са уловени живи в примката му" (ІІТим. 2:26). Когато получи позволение от Господа да стори нещо на даден човек (Йов 1:12; 2:6), той може да предупреди тези, с които общува, какво ще направи още преди да го е извършил. По такъв начин някои могат да "познават" съдбата на хората. Когато става въпрос за дадени световни събития Сатана се придържа към пророчествата в Божието Слово, но понеже не знае подробностите, предсказанията му са много общи, мъгляви или двусмислени.
[12] Генерална конференция – висшия ръководен орган на ЦАСД.
[13] Защитниците на "великите адвентни служители" непрекъснато търсят някакви "библейски" оправдания за несбъдналите им се пророчества и заблудителните им учения. Те са въвели термина "условно пророчество", с който означават случаите когато "Бог предсказва дадено нещо, но после то по една или друга причина не се осъществява"!? Като такъв пример ни е посочена седма глава на пророк Амос и др.
     Затова нека да кажем няколко думи по този повод. Господ отначало наистина говори на Амос във видение какво би могъл да стори на народа Си поради беззаконията му 7:1-6. Но Той дава възможност на пророка да се застъпи за людете в молитва. Така е позволил и на Авраам да ходатайства за Содом и Гомор (Бит. 18:16-38), на Мойсей два пъти да отвърне гнева Му, когато заявява, че ще изтреби израилтяните за непокорството им (Изх. 32:7-14; Чис. 10:25) и др. Бог е изпитвал тези мъже, за да ни покаже вярата и любовта им, защото Той си е знаел предварително какво е щял да направи (виж още случаите с Авраам и сина му Исаак – Бит. 22 гл., Исус и апостолите Филип и Андрей – Йоан 6:5-13 и пр.). Когато обяви решението Си обаче, то вече е неотменимо (Амос 7:7-17). Както е писано: "Бог не е човек, та да лъже, нито човешки син, та да се разкае. Той каза и няма ли да го извърши? ... Изговори и няма ли да го утвърди?" (Чис. 23:19).
    Елена Уайт не се е застъпвала за никой, та Бог да промени каквото е съобщил, че ще стори (както в горепосочените случаи с Мойсей и Амос, например). Напротив, тя е била напълно убедена, че всичките й откровения ще се сбъднат. Много чудно обаче, защо това не е станало?!
    Щом Господ дава някакво пророчество, то съдържа Неговото предузнание за това, което задължително ще се случи в действителност. Той вече е взел предвид всички действия – Свойте, на небесните същества, на хората, на живите организми, на природните тела и т.н., и знае със сигурност какъв ще бъде крайният резултат. Затова говори: "Аз съм Бог и няма подобен на Мене; Който от началото изявявам края и от древните времена нестаналите още неща" (Ис. 46:9-10). В Библията няма несбъднали се пророчества (но има някои, които още не са се осъществили, понеже не е дошло времето за изпълнението им). Поради всичко, което споменахме не може да има и "условни пророчества". Иначе ще излезе, че Бог не е уверен какво ще извърши и как ще се развият събитията, поради което трябва едва ли не да гадае (да налучква) бъдещето.
    Когато обаче Той заявява на израилтяните, че ако постъпват според закона ще получат чудесни благословения, а щом не го изпълняват ще ги връхлетят ужасни проклетии, това не е пророчество, а предупреждение (Второзак. 28 гл.). (Същото се отнася и за много други подобни случаи, например Йона и ниневийските жители и т.н.). Според думите на Господа, предадени от пророк Еремия: "Когато бих рекъл за някой народ или за някое царство да го изкореня, съсипя, и погубя, Ако оня народ, за който съм говорил, Се отвърне от злото си, Аз ще се разкая за злото, което съм намислил да му сторя. А когато бих рекъл за някой народ или за някое царство да го съградя и насадя, Ако извърши това, което е зло пред Мене, Като не слуша гласа Ми, Тогава ще се разкая за доброто, С което рекох да го облагодетелствувам." (Ерем. 18: 7-10) Поради обстоятелството, че тук има възможност за различни изходи, в зависимост от свободната воля на хората, предупреждението винаги има условен характер. Адвентните учители явно "не могат" да правят разлика между всички тези неща.
    (Ако се приеме учението за "условните пророчества" няма да има вече никакъв критерий за разпознаването на истинските от фалшивите пророци, защото последните ще намират безброй "основания" в Свещеното Писание за нереализиралите им се предсказания.)
[14] Повествованието във виденията на Елена Уайт навсякъде е напълно идентично, което ни дава основание да смятаме, че източникът на всичките й откровения е един и същ.
[15] Адвентистите твърде много се гордеят с това, че Елена Уайт била четвърта в класацията за най-превеждан автор в историята на литературата, най-превеждана жена-автор и най-превежданият американски автор и от двата пола. Но тя е толкова превеждана просто защото, както отбелязахме, те имат църкви в над двеста страни по света (а в тях нейните книги се четат и цитират много повече от Библията). Вън от техните среди обаче, творчеството й е абсолютно неизвестно за останалия свят. Произведенията на Елена Уайт никога не са били обект на внимание и от страна на литературните критици. Това говори, че те не са на някакво особено високо ниво (както се опитват да ни внушат почитателите й) и изобщо не могат да бъдат отнесени към шедьоврите в тази област.
[16] Вероятно става въпрос за книгата на Уилям Хана "Животът на нашия Господ" (1863 г.).
[17] Девора обаче не е заемала ръководна длъжност сред народа, както някои са склонни да мислят. Когато е избухнала война, тя е извикала Варак да застане начело на войската, а не е предвождала израилтяните като съдиите, които са били мъже например (Съдии 4:6).
[18] Какво е служението на жените? При благовестването жените могат да говорят и на мъже, което не означава, че те ги поучават. В този случай те само им съобщават евангелието. (В Д.А. 18:24-26 се казва, че Прискила и Акила са изложили по-точно Божия път пред Аполос. Дори да приемем, че и Прискила е участвала в това, тя само е помогнала да бъдат поправени някои неправилни възгледи на Аполос, а не е била негов духовен наставник.) Жените могат също да съветват други жени (Тит 2:3-5), да възпитават децата във вярата (ІІТим 1:5), да се грижат за бедните (Д.А. 9:36) и т.н.
[19] Видението на ап. Йоан на остров Патмос също е било потресаващо. Затова израза "Паднах при нозете Му като мъртъв" (Откр. 1:17) ни навежда на мисълта, че и неговото състояние е било като това на Данаил.
     Войниците, които са пазели Исусовия гроб, са станали "като мъртви" (макар че не са били пророци), когато са видели ангела, който е отвалил камъка от входа (Мат. 28:2-4). За тях не пише, че са паднали, т.е. те явно са стоели, треперели са, но са били пребледнели досущ като мъртъвци от ослепителния и страшен изглед на този Божий пратеник.
[20] При спиране на кръвния ток до тъканите не достига кислород и хранителни вещества, а също така от тях не могат да бъдат изхвърлени отпадъчните продукти, които са токсични. Ако това продължи повече от 15 минути, би трябвало не само мозъчните, но и телесните клетки да загинат и да настъпи необратима биологична смърт на организма.
[21] Ще прозвучи ли изненадващо за адвентистите, ако им съобщим, че според научните изследвания свинското месо има аминокиселинен състав, който най-добре отговаря на нуждите на човешкия организъм. Прекомерната му употреба и не доброто му приготвяне обаче, може да доведе до затруднение в храносмилането и някои болести, а не лошият му качествен състав. (Напоследък се заговори и за трансплантация на органи от клонирани прасета на хора). За нечисти животни са били обявени също заека (питомния и дивия) и рибите, които нямат люспи (Лев. 11:5-6, 9-12; Второзак. 14:7, 10). Но днес е установено, че тяхното месо е изключително леко и полезно за нас. Ако адвентистите се страхуват от паразити – тении, глисти и др., може би не е лошо да им напомним, че те могат да попаднат в тях и чрез замърсени ръце, недобре измити зеленчуци, домашни любимци и по много други начини. В последно време плодовете и зеленчуците съдържат повишено количество остатъци от минерални торове (нитрати, фосфати и др.), а също и от отровни препарати за растителна защита. Какво да направим в такъв случай – да се откажем и от тях, или да вземем предпазни мерки, за да не ги употребяваме в такова състояние.
[22] Някои може би си мислят, че дългият няколкостотин години живот на първите хора се дължи на растителната храна, която са яли (Бит. 1:29). (Ако е така би трябвало и днес вегетарианците да живеят също толкова.) Не е ясно обаче дали след изгонването на Адам и Ева от рая те не са употребявали и месо. Бог е убил някакви животни, за да им направи кожени дрехи, с които да се облекат (3:21), Авел е принасял от първородните на стадото си (4:4) и т.н. Дали месото на жертвите по онова време е било консумирано, не ни е открито – твърде вероятно е да не са го хвърляли, а да са го яли, щом вече е осветено като принос на Бога (освен, ако е било всеизгаряне). Макар че Ной е принесъл само чисти животни (8:20), той и потомците му след него са получили право да се хранят с всички живи същества – риби, влечуги, птици и бозайници (9:2-4). Указанието да се ядат само чисти животни е било дадено след хиляди години единствено на израилтяните (Лев. 11гл., Второзак. 14:4-13). Вече пояснихме в текста какво са символизирали чистите и нечистите животни. С постановените обреди и ритуали Бог е целял да изяви някои духовни истини пред народа Си, както малките деца се обучават първо чрез сетивното познание. Исус Христос ни разкри самата същност на нещата и нуждата от преобрази отпадна, а оттам и разделянето на животните на чисти и нечисти. Затова Той обяви всички ястия за чисти (Марк 7:19).
     (Адвентистите на теория признават, че церемониалният закон е преминал, но по отношение на храната те на практика продължават да се придържат към него. Техните ръководители много обичат да ги плашат с Исая 66:17: "Ония, които се освещават и очистват, за да отиват в градините след една Ашера в средата, като ядат свинско месо, гнусотии и мишки. Те всички ще загинат, казва Господ". Ако се вгледат внимателно в посочения стих обаче, може би ще видят, че това осъждение се отнася за някои от старозаветните израилтяни, покланящи се на идоли и престъпващи заповедта да не се хранят с нечисти животни, която тогава е трябвало да се изпълнява и буквално.)
   Бог е Този, Който ни дава и живот, и дишане, и всичко (Д.А. 17:25). Той определя каква да бъде продължителността на живота на хората (Пс. 90:10) и решава колко ще живее всеки отделен човек (Йов 1:18-21; IVЦаре 20:1-11; Лука 12:15-20). (Според съвременните научни изследвания продължителността на живота на отделните видове организми е закодирана в техните гени и независи от храната. Например, сред животните най-дълголетни са океанските костенурки, консумиращи риба и други морски обитатели – счита се, че възрастта на отделни екземпляри е 200-300 години. При птиците рекордьори в това отношение са някои видове лешояди, които въпреки че се задоволяват с мършата останала от трапезата на хищниците, достигат до 100-120 години. От човекоподобните маймуни горилата и орангутана са изключително растителноядни, но продължителността на живота им е едва 25-30 години. А шимпанзетата включват в менюто си и дребни животни, обаче живеят почти два пъти повече от тях – около 50 години. Според документираните случаи до най-дълбока старост е достигнал англичанинът Том Пар – 152 години. Също се знае и за много жители на Кавказ, Япония и други страни, че са прехвърляли 120-годишна възраст. Тези дълголетници нито са били вегетарианци, нито са се въздържали от употребата на алкохол.)
     От казаното дотук заключаваме, че вегетарианската храна или консумацията на месо само от чисти животни не са определящи за нашето здраве и дълголетие. Можем да ядем всичко онова, което е създадено за нас, за да имаме едно пълноценно и добре балансирано хранене (разбира се добре е да се придържаме към правилата за здравословен начин на живот, препоръчвани от лекарите). Но не бива да забравяме нито за миг, че животът ни е скрит в Бога и че нещата зависят само и единствено от Него (Римл. 14:17).
[23] Едно от "библейските основания" за вегетарианските им диети се намира, според тях, в първата глава на книгата Данаил. Те смятат, че Бог е направил четиримата пленени еврейски младежи – Данаил, Анания, Мисаил и Азария по-мъдри и по-красиви от другите, защото три години не са яли месо и не са пили вино, а са употребявали само зеленчуци. Нека да им припомним, че когато са били в родината си те със сигурност са се хранили с месото на всички чисти животни, част от които са били принасяни и в жертва на Бога. Пророкът пояснява, че те не са искали да ядат от изрядните ястия на вавилонския цар, "за да не се осквернят" (Дан. 1:8), т.е. вероятно тези храни първо са били принасяни в жертва на езическите богове и между тях е имало и месо от нечисти животни. Следователно причината Бог да ги възвеличи повече от останалите младежи е била, че те са Му останали верни, а не се крие в храната. Той им е дал знание, разум и мъдрост, а на Данаил и проумяване на всички видения и сънища (1:17). (Мнението, че храната може да ни направи по-мъдри, по-красиви, по-здрави и дълголетни и т.н., граничи с идолопоклонство, защото по този начин тя се явява като творец на тези качества, а не Господ.) След като цар Навуходоносор ги е назначил за управители на вавилонската област (2:49), се предполага, че те са имали вече свои домове (или покои в двореца – Данаил) и слуги от сънародниците си, които са им приготвяли храна според еврейските обичаи. Данаил по-нататък ни споделя, че при управлението на цар Кир известно време е жалеел – "вкусен хляб не ядях, месо и вино не влизаше в устата ми и ни веднъж на помазах себе си докато не се навършиха цели три седмици" (10:3). Това негово изявление съвсем определено ни показва, че той е консумирал месо и е пиел вино, когато не е бил в пост.
    Добре известно е, че всички най-големи творци в науката и изкуството са християни. Доколкото знаем те не са били вегетарианци и не са яли месо само от чисти животни. Но, без да прозвучи като заяждане, досега не сме чули за някой адвентист, който да е станал гениален поради диетите, които е спазвал или здравословния начин на живот, който е водил. Мнозина от членовете на това движение страдат от мания за величие, защото смятат, че единствено в тяхната църква се пазят Божиите заповеди (и особено съботата) както трябва. Чудно обаче, защо Бог е избрал да възвеличи (подобно на евреиските младежи) обикновените християни, а не тях?
    (На места тонът ни сигурно звучи много язвително, но Илия също не е бил по-благосклонен към лъжливата религия на вааловите "пророци". Саркастичните изрази са използвани с цел самите те да видят по-добре цялата нелепост на собствените си учения.)
[24] Адвентистите смятат, че по времето на Исус, евреите са пили само сладко вино, в което е нямало никакъв алкохол. (Затова на Господните вечери те употребяват неферментирал гроздов сок.) Има обаче поне три новозаветни текста, които съвсем ясно показват, че не е било така. Апостол Йоан ни разказва за сватбата в Кана Галилейска (Йоан 2:1-11). Настойникът на угощението е смъмрил младоженеца, че първо е трябвало да сложи доброто вино (т.е. онова, което Исус бил създал по чуден начин), а след като се понапият гостите с него, да бъде извадено и по-лошото, за да не могат да преценят вече вкуса му. Апостол Павел също твърди, че и християните на своите събирания са използвали ферментирало вино (ІКор. 11:21). В Д.А. 2:13, 15 се говори, че дори сладкото вино, което са употребявали евреите, също е имало алкохол.
[25] Когато ап. Павел заявява, че "Божието царство не е ядене и пиене, а правда, радост и мир в Светия Дух", той явно иска да отбележи, че съществените неща в него са духовните (Римл. 14:17). (Там със сигурност ще ядем от дървото на живота и ще пием от реката на живота. Откр. 2:7; 21:6; 22:1,2,14,17).
    Думите на Павел в ІКор. 6:13: "Храната е за стомаха и стомахът е за храната, но Бог ще унищожи и него и нея ...", в светлината на вече казаното по тази тема, трябва да се разбират по следния начин. Бог ще унищожи физическото тяло и материалната храна с изчезването на старото творение. Но Той ще ни даде възкресенско тяло и една по-добра храна в новия свят. (За по изчерпателни сведения относно пасажите Римл. 14:17 и ІКор. 6:13 виж "Коментар на Новия завет" от Уйлям Макдоналд.)
[26] За употребата на спиртни напитки не е споменато изрично. Затова считаме, че казаното в Новия завет относно виното се отнася и за тях. (Научните изследвания отдавна са показали, че умствените способности на хора, консумиращи умерени количества алкохол се съхраняват по-добре до дълбока старост, отколкото при пълните въздържатели.)
     На едно място ап. Павел говори "добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино ..." (Римл. 14:21) Тези думи в контекста на цялата 14-та глава означават, че не бива да вършим нещо, поради което може да се съблазнят някои от хората в църквата, т.е. да не създаваме препънка на по-слабите във вярата. Дори да имаме убеждение, че можем да ядем и пием всичко, ние не ходим по любов, ако с това погубваме тези, за които е умрял Христос. (Ако "да не ядем месо и да не пием вино" само по себе си е най-доброто, то Исус и апостолите не са ни дали съвършения пример.)

12 коментара:

  1. Здравейте г-н Велчев, как бих могъл да се снабдя с екземпляр от книгата ви?

    ОтговорИзтриване
  2. Здравейте! Мисля, че все още може да се намери в "Хеликон" http://www.helikon.bg/books/313/112922_kratak-istoricheski-i-biblejski-analiz-na-adventizma.html

    ОтговорИзтриване
  3. Здравейте, г-н Велчев!

    "За всяка празна дума, казана от човеците, ще отговарят един ден пред съда".
    Без човек да е наясно с Библията и с омразята си срещу нещо, което не му е ясно, не може да постигне нещо друго, освен да измами не само себе си, но и други хора. Но имайте предвид, че който изкуши един от тия малките, по-добре да му се върже камък на врата и да се хвърли в морето".
    Цялата ви книга е толкова манипулативна, че е Сатана сам би ви поднесъл приз за измама.
    Бяхте ми казали да я чета. Когато ми предложихте, казах, че нямам време да чета лични произведения, защото предпочитам Библията. Съжалявам, не бях погледнал за коя книга става дума. Точно нея ми бяха предложили преди няколко години. Само че Сатана не намери почва, където да засее отровните си семена. Тогава видях нейното съдържание и се възхитих на невероятното съчетание на истина и лъжа. За това би трябвало да получите награда за най-добър слуга на Измамника.
    Между другото, достатъчно е да попитам и тук само няколко неща, за да се разбере, че без да разбирате библията, сте седнали да учите хората кое е секта и кое не е. Заявихте ми, че сте станал от протестант православен. Е, като сте православен, кога и къде сте видял, че Бог Се променя, та православните се покланят на икони и нарушават съботата? Къде пише, че Бог приема поклонението на мъртвите, та те принасят раздавки и твърдят, че мъртвите са в Небето? къде пише, че Исус държи при себе Си душите, та след това ще идва да взима някого от гроба?
    Искрено ви казвам, че сте за съжаление. но тези, които са се хванали на вашата въдица, са за още по-голямо съжаление.
    Ако желаете, можете да ми се обадите.
    Знаете къде.
    Очакване

    ОтговорИзтриване
  4. Здравейте!
    Забравили сте, че изрично Ви подчертах, че когато завърших книгата бях протестант. Едва няколко години след това станах православен. Затова приемете, че книгата е писана от протестант, напълно в духа на доктрината за спасение "само чрез вяра". Всеки може да каже за нещата, с които не е съгласен, че са дело на Измамника. Например от гледна точка на исляма и юдаизма цялото християнство е дело на Измамника. Покажете кои неща в книгата са измама и не се съгласуват с Библията. Или смятате, че най-видните ръководители на Евангелския алианс и православните професори не разбират от Библията колкото Вас? И ако имаше някаква измама по отношение на вашите учения, п-р Цанко Митев нямаше ли веднага да ме изобличи? И от него ли сте по-добър апологет на адвентизма?

    ОтговорИзтриване
  5. Идеята, че нашата вяра, църква, религиозна общност, вероучение са най правилните, точни, верни, истинни, библейски издържани, а тези на нашите братя, съседи, сънародници или познати са грешни, неверни, пълни със заблуда и вдъхновени от сатана е главната причина за насаждане религиозен фанатизъм, омраза, ненавист, злоба, противопоставяне, религиозни войни, издевателства, преследване на божи създания поради религиозните им убеждения, арести, изтезания, инквизиции и убийства на пастири, свещеници, мисионери, вярващи и техните семейства включително и на малки деца от хора, които проповядват, че Бог е любов и обича всички хора. Пътя от неверието към вярата и от вярата към фанатизма може да бъде къс или дълъг, но винаги е в погрешната посока.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. И кое от написаното води към фанатизма, който описваш? Не си ли спомняш, че апостолите непрекъснато са водили борба с ересите, без да прибягват към насилие. Но ако твърдиш, че учения, които застъпват противоположни становища, са еднакво верни, тогава явно не си наясно със законите на логиката.

      Изтриване
  6. Идеята, че Бог е неспособен да се справи със злото е подобна на тази, че Той го предизвиква. Дуализма не е решение, а задълбочаване на проблема. В книгата Йов образно е показано какво отношение трябва да имаме към " божия враг и противник" като към Божи син, който има своя роля в Божието домостроителство. Оправданието на нашите заблуди, грехове или падения с действието на сатана идва от древното православие и католицизъм и от там са прехвърлени в протестантския свят. Буда също е бил изкушаван както Исус от един зъл демон Но в будистката теология няма явно противопоставяне или оправдание с намеса или вмешателство на злите сили. Дали е случайно, че страните с предимно будистко население никога не са водили агресивна политика, а убийствата и насилия на религиозна основа са почти непознати, докато в " цивилизованите"християнските страни това е практика, а не изключение.

    ОтговорИзтриване
  7. "Дали е случайно, че страните с предимно будистко население никога не са водили агресивна политика..."

    Япония е най-добрият пример в това отношение.

    "...а убийствата и насилия на религиозна основа са почти непознати, докато в " цивилизованите"християнските страни това е практика, а не изключение."

    Я погледни това: http://ekipirane.com/books/christian%20books/S/sadu%20sundar%20sing/9.html

    Предполагам, че не четеш какви насилия вършат всеки ден индуистите и будистите над сънародниците си - християни?
    http://vombulgaria.blogspot.com/2011/11/blog-post_16.html
    http://vombulgaria.blogspot.com/2011/03/blog-post.html
    http://dostoinoest.com/bg/index.php?option=com_content&view=article&id=381:2011-11-11-10-33-52&catid=87:inoslavie-i-inoverie&Itemid=118

    ОтговорИзтриване
  8. Г-н Велчев, поздравявам Ви! Книгата е светлинка за мрака на адвентистите! Жалко е че толкова се превъзнасят и не виждат по-далеч от носа си. Опоненти винаги ще има, но дерзайте Истината ще победи! Успех!

    ОтговорИзтриване
  9. Благодаря, niko!
    Вече доста адвентисти ми се обадиха, за да ми кажат, че са променили схващанията си, след като са прочели книгата. Изпращай линкове към нея на онези, които се нуждаят от помощ.
    Бог да бъде с теб!

    ОтговорИзтриване
  10. Г-н Велчев,много от нещата,които сте написали,са верни,но някои изопачавате(не знам защо),а за много въобще не споменавате,защото може би нямате библейско основание за постулатите на учението,което самият Вие изповядвате.Да,за неудобните въпроси по-добре да не се подхваща тема,нали?Аз също чета Словото,също познавам много адвентисти,познавам и ученията им.Уайт е издънка,съгласна съм,но кажете ми коя църковна деноминация не се дъни спрямо Библията?Православието ли?Аз тръгнах от него и, разочарована, му казах "Сбогом!",защото в Библията четях коренно противоположни неща от тези,които то проповядваше и учеше.Преди да тръгнете да спасявате другите,първо помолете Бог да Ви открие Своята Истина,защото Вие сменяте църковния отбор,но пак сте от страната на губещите.Православието е ограбило толкова много души невежо вярващи в истинността му и Вие добре го знаете.Стигнала съм за 24 години изследвания,че Христовата църква като деноминация не съществува.Тя е духовна общност извън времето и църковните организации на всички верни Божии чада,които не правят компромиси с единственото правило"Така казва Господ".Нито една съществуваща днес църква не е изрядна и не отговаря на характеристиките,които Библията поставя:да следва единствено Божието Слово,а не чувешки поучения,мъдрувания,ПРЕДАНИЯ и ТРАДИЦИИ.Досещете се защо изписах последните с главни букви,нали?Бъдете здрав и не се съмнявайте,че Бог е дал най-добрите съвети за на т.н. Божи народ,за да бъде и духовно,и физически здрав.Противното би означавало,че Той е наказал евреите с тежко бреме,което е спестил на последователите Си днес(чиста храна,ден за почивка,отношение към смъртта и тези,които заспиват с бащите си и бивайки мъртви,не хвалят Бога).А преди да назовете някой от православните служители "ОТЧЕ",си спомнете,моля,какво сам Исус каза на учениците Си.Четете Библията,а не какво дадени богослови пишат,че тя казва.Предлагам Ви просто да бъдете като беряните,които всичко изследваха и сравняваха с Писанията.:)

    ОтговорИзтриване