от Rick Miesel
Оригиналната статия можете да прочете тук: http://www.rapidnet.com/~jbeard/bdm/Psychology/cor/notes_on.htm
През 1960-те години, едно ново движение започна своето развитие в рамките на Реформираната или Заветната теология, произлизащо основно от (Реформираното и Ортодоксално) Презвитарианство. Това движение е наричано с три различни имена:
Реконструкционизъм (защото защитава реконструирането на обществото),
Теологията на Владението (защото тази теологията учи, че Библейското християнство трябва да управлява всяка сфера на обществото) и
Теономия (комбинация от две гръцки думи - теос [Бог] и номос [закон] - защото утвърждава, че цялото общество трябва да бъде приведено в послушание на Моисеевия Закон).
Трябва да бъде отбелязано, че това движение не се поддържа от всеки приемник на Реформираната или Заветна Теология (12/90, Israel My Glory). "Чрез поставянето на политиката и обществените дела на мястото на Евангелието, чрез заместването на сотириологията (бел.прев. учението за спасението) с есхатологията (бел.прев. учение за последните времена) и чрез изопачаване на самото Евангелие, Реконструкционисткото движение и неговите съюзници и разклонения са се превърнали в инструменти на Римската политика" (3/02, The Trinity Review).
"Теономията включва прилагането на Божия закон, и по-специално на Библейския закон, върху всички сфери на живота. Тя също изисква от човека да се обърне към целия Божий закон - включително и гражданския закон на Стария Завет - като необходимо допълнение към спасението по благодат чрез вяра. Някои от последователите на Рашдуни предпочитат термина "реконструкционист", защото вярват, че този термин по-добре предава техния положителен възглед върху живота. И наистина, тяхното виждане за бъдещето може да бъде определено като постмилениално, тъй като те са склонни да вярват, че накрая Божието Царство ще бъде установено чрез вярното проповядване на Еванглеието и вярното прилагане на Божия Закон върху обществото. Резултата ще бъде една Християнска цивилизация и хиляда годишното царуване на Исус Христос." (Добавено е подчертаване)(Източник: Уилям Едгар, "Смъртта на Р.Дж. Рашдуни", Първите Неща, Август /Септември 2001, стр. 24-25.).
- Реконструкционизма е възприел "заветността" - теологична доктрина, според която съществуват Библейски "завети" между Бог и човека, Бог и народите, Бог и семействата и които съставляват свързващата и всеобхващаща доктрина, която осмисля всичко. По-специално, съществуват серии от заветни "структури", които обхващат Библейския план за обществените институции. Реконструкционистите вярват, че Бог "съди" цялото общество според това, как се пазят тези заветни закони, и че Той дава знамения за тези съдби.
Значимостта на Реконструкционисткото движение не се състои в неговата численост, а в силата на неговите идеи и удивителната скорост на тяхното приемане. Мнозина от Християнското Дясно пространство са в неведение, че поддържат Реконструкционистки идеи. Тъй като тази теология е противоречива, дори всред евангелистите, мнозина, които съзнателно са повлияни от нея, избягват този етикет. Това незабелязано прокрадване обаче не е толкова значимо, колкото потенциалната сила на самата идеология. Общо казано, Реконструкционизма се старае да замени демокрацията с един теократичен елит, който управлява чрез налагането на тяхната интерпретация на "Библейския Закон". Реконструкционизма ще елиминира не само демокрацията, но и много от нейните проявления, като професионалните съюзи, законите за граждански права и държавните училища. На недостатъчните християни ще им се откаже гражданство, и вероятно ще бъдат екзекутирани. Тази теокрация е толкова жестока, че тя ще разшири смъртното наказание отвъд рамките на престъпления като отвличането на деца, изнасилването и убийството и ще включи престъпления като богохулството, ересите, прелюбодейството и хомосексуализма ("Християнски Реконструкционизъм: Теократичното Владение Придобива Влияние: Част 1-ва - Преглед и Корени" от Фредерик Кларксън, 3/94 The Public Eye).
- "Християнското" Реконструкционистко движение (бел.прев. в оригинал съкратено CRM) твърди, че вярващите притежават културен мандат от Бога да изискат обратно владението над човешкото общество - това владение, което беше изгубено при падението, според тях се възвръща за незабавно изискване чрез опитността на новорождението. Според тях, когато вярващите се покоряват на този мандат, и постепенно придобият владение над цялото земно общество, настоящият свят ще стане "християнизиран", полагащ началото на милениума. Ако този план се осъществи в действителност, цялото земно общество би било поставено под "Теономията" на Старозаветнатната законова система, вместо Новозаветното учение за вярващите като група от светии, "призовани" извън от света. Те искат да приложат Старозаветния закон към днешното общество. Това включва робството като алтернатива за затворниците и налагането на смъртното наказание за различни видове престъпления (убийство, хомосексуализъм и т.н.). Този възглед защитава реконструирането на обществото като теокрация и е изцяло постмилениално.
- При Реконструкционизма, главното усилие се премества от спасението на изгубените души, живеещи в едно обречено общество към реконструкцията на Християнския свят. По този начин, Великото поръчение се принизява до статуса на културен мандат или до неговото обединяване с този мандат, в резултат на което то обърква своята истинска идентичност. "Християнския" Реконструктивизъм е религия близка до теорията за "двете" Евангелия - духовното евангелие и социалното еванглеие. Това учение се изповядва от новите евангелисти, и има своите връзки със светското евангелие (социалното евангелие) разпространявано от религиозните отстъпници. [Божия мандат за вярващите в този век обаче не е възстановяването на културното владеене над земята, а е изпълняването на Великото поръчение. Писанията предсказват голямото духовно и морално западане (а не обратното, т.е. въздигането на морала) за "последните дни" и "последните времена" на тази диспенсация (1Тимотей 4:1-2, 2Тимотей 3:1-6). Библейския курс на развитие на делата е изпълнението на Великото поръчение (Матей 28:18-20) (Септември-Октомври '93, Fundamentalist Digest).]
- Следния пасаж е извадка от брошура, обявяваща 12-тата Годишна Северозападна Конференция за Християнски Реконструкционизъм. Не звучи ли това, като едно различно евангелие? (Подчертаването е добавено).
"Християнското Реконструционистко движение вярва, че Библията съдържа не само посланието за лично спасение чрез кръвта на Христос пролята на кръста, но също и една всеобхватна законова структура, която е единствената способна да осигури справедлива основа на обществото. Тя е подчинена на възгледа, че суверенитета, а следователно и управлението, принадлежат на Бога, и че всяка делегирана власт, било тя в семейството, църквата или държавата (гражданското управление), трябва да се упражнява в послушание на закона на Божия завет. Нещо повече, спасението включва всеки аспект на човешкия живот и по този начин се включват и взаимоотношенията, които човек поддържа със света около него. Упражняването на владение в съгласие с условията на Божия завет е следователно основно и жизнено важно за Християнската вяра. Да се пренебрегне това, означава да се умаловажи степента на Христовата победа на Голгота."
- Трите основни точки, стоящи в основата на Реконструкционистката философия са преднамерената апологетика, теономията и постмилениализма. Също така, учението за Теологията на Царството допълнително подсилва доктрината на Движението за Християнски Реконструцкионизъм (ДХР). ДХР твърди, че човек изгуби владението над земята при падението на Адам и Ева. Тяхното падение позволи на Сатана да придобие контрол над земята. Бог, чрез Неговия Син Исус, ще си възвърне контрола над земята посредством човешките победители, които ще царуват и управляват заедно с Христос. Главната Библейска заблуда на концепцията за Царството е по отношение на времето на започването на Милениума и средствата, чрез които то ще бъде установено. ДХР проповядва, че Царството е СЕГА.
- В сърцето на Реконструкционистката система на вярвания стои есхатологията на постмилениализма. Постмилениалистите вярват, че Христос ще се завърне на земята при Второ Му Идване след Милениума. Реконструкционизмът твърди, че при сътворението, Бог даде на Адам един културен мандат или още мандат на господство, за да покори земята от името на Бог и следователно да установи Божието Царство на земята (Битие 1:28). Този мандат е вечен завет за Адам и неговите потомци. Израел и езичниците се провалиха в изпълнението на този заветен мандат, точно както се провали и Адам. Според Реконструкционистите (Матея 5:17-19), по време на Неговото първо идване, Исус "положи и възстанови" Моисеевия Закон "в пълна мярка като правило за живот както за вярващите, така и за обществото."
Чрез Неговата изкупителна смърт, възкресение и възнесение, Христос победи и върза Сатана и неговите демони по един определен начин, чрез което ги накара да изгубят тяхната примка над света. Въпреки, че те остават активни в света, тяхната дейност е ограничена. Когато всяка сфера на обществото, всяка нация и цялата земя са подчинени на управлението на Христос до края на историята, Божието Царство ще бъде изцяло и окончателно установено на земята и Христос ще се завърне при Неговото Второ Идване в последния ден за да приеме Неговото Царство. Бог завинаги отмахна нацията Израел от нейната заветна позиция. Израел, като нация, никога няма да бъде възстановена до предишния си заветен статут. Бог няма някаква специална програма за Израел в бъдещето. Бог замени Израел с една нова група като Негови заветен народ. Тази нова група е Църквата. Църквата е новия духовен Израел. Също така, Църквата притежава всички Божии бъдещи обещания дадени на нацията Израел.
Църквата е определена да изпълни мандата на завета, даден при сътворението, защото й е дадена власт чрез Святия Дух. Целта на Църквата може да бъде описана и по следните начини: "Културното Християнизиране" на целия свят; "да завладяава целия свят за Исус Христос"; "да работи за създаването на един Нов Световен Християнски Ред"; "пълното социално трансформиране на целия свят"; "световно владение под Христовото Господство, едно 'превземане на света'"; "да приведе небесния образ на земята"; "да властва над народите с налагане на Исус Христовото управление"; и да установи една "Христокрация".
- Християнизацията на културата включва обръщането на всеки народ в Християнска нация. Всяко национално правителство трябва да бъде обърнато към съюз с Христос - една теократична република - чрез покоряването на нейните структури на Христовото управление. Всяка друга сфера на обществото ("личност, семейство, институционална църква, бизнес/професии, частни организации") трябва да се съобразят с управлението на Христос. Според Реконструкционизма, за да се изпълни мандата на господство, или Великото Поръчение, трябва да се случат три неща:
а. преобладаващото мнозинство от хора трябва да изпитат истинско Християнско обръщане;
б. Християните трябва да превземат управлението във всяка сфера на обществото. Това означава, че Християните трябва да бъдат политически и социални активисти, и
в. когато Християните превземат управлението на света, те трябва да покорят всяка сфера на обществото към Библейския закон, намиращ се в Стария Завет, особено всички морални и граждански аспекти на Моисеевия Закон, които Бог даде на Израил на планината Синай.
Налагането на Моисеевия Закон ще включва прилагането на смъртното наказание за такива углавни престъпления като убийство, изнасилване, отвличане на деца, сношаване с животни, сношаване на близки по кръвна линия хора, прелюбодейство, блудство, хомосексуализъм, идолопоклонство, магьосничество, човешки жертвоприношения, непроменимо бунтовничество при юноши, нехайно поведение довело до смъртта на друг човек, богохулство, отстъпничество, разпространяване на лъжливи доктрини, а може би и нарушаване на съботата. В реконструираното общество, всички инакомислещи и еретици ще бъдат считани за изменнически престъпници обявили война на закона и обществото. Също така, реконструираното общество ще се характеризира с правото на частна собственост, свободната пазарна икономика, граничеща с либертарианизма, строги ограничения на дълга, отхвърлянето на 30 годишните заеми за къщи, монетарна система базирана на златния стандарт, десятъци вместо обществени данъци, които основно ще финансират социалното осигуряване, връщане на ощетената собственост вместо затвор за мнозина от престъпниците, и доброволното робство за цели като възвръщане на ощетената собственост или поради желание за финансова сигурност. (Извадено и/или адаптирано от 12/1990 и 1/1991 издания на Израел Моята Слава - Israel My Glory).
Кои са "Играчите" в Християнския Реконструкционизъм?:
а. Д-р Раусъс Дж. Рашдуни (1917-2001) се смята за патриарха на ДХР. (Кърнилиъс Ван Тил, теолог при Университета в Принстън, се смята за "бащата на Реконструкционизма", въпреки, че самия Ван Тил никога не е бил Реконструкционист). Рашдуни е плодовит писател на книги и е основател (през 1965) на Халкедонската Фондация във Валесито, Калифорния (една организация от мислители наименувана по Халкедонския Събор през 451г. сл.Хр.). Тази организация публикува "Халкедон" и "Списание за Християнски Реконструкционизъм". Масивното двутомно издание на Рашдуни "Институти на Библейския Закон" представлява обширно изследване (1600 страници) на това как Десетте Заповеди може да се приложат в модерното общество, последвано с детайлно разяснение на данъчното облагане, правителството, добродетелта, клетвите, наказателните санкции, собствеността и почти всяка част от правосъдието. Това е "Библията" на Реконструкционистката философия. В едно писмо от март 1988, Рашдуни казва: "Нашата цел не е нищо по-малко от рехристиянизирането на Америка". По време на неговата смърт, Рашдуни е вярвал, че около 20 милиона харизматици по целия свят са част от Реконструцкионисткото движение въпреки, че той не е харесвал харизматиците толкова, колкото Гари Норт. Реконструкционистите биха отрекли, че вярват или поучават спасение чрез дела. Въпреки това, техния духовен баща Рашдуни е вярвал, че един християнин се отрича от Бог ако не работи активно за трансформацията на обществото. "Един благочестив законов ред ще работи за отнемане наследството, екзекутирането и заместването на нечестивите и ще затвърди благочестивите в тяхното наследство. За християните, да работят за нещо по-малко от това означава да се отрекат от Бог." Ако последното твърдение беше вярно, то всички апостоли и самия Исус щяха да бъдат считани за отричащи се от Бог.
б. Гари Норт е зета на Рашдуни и е основател на Института за Християнска Икономика в Тайлър, Тексас, Доминиън Прес и е един от най-войнствените Реконструкционисти. (Рашдуни и Норт не са си говорили с години. Рашдуни е гледал на Норт като на еретик, защото Норт учи, че менструалната кръв на девствената булка е символ на Исусовата кръв пролята на кръста.) Норт прекъснал връзките си с Рашдуни и по въпроса за "Християнска Америка", за което Норт твърди, че Секция 6 от Конституцията е доказателство за установяването на нерелигиозна република. Той публикува редица инвестиционни статии в стил "мрак и обреченост", които са дълги в словесност и кратки в полезна инвестиционна информация. С доктората си по икономика, Норт изглежда, че е бил един малко вероятен кандидат за най-влиятелен говорител на модерното социо-теологично движение. Въпреки това, чрез неговото огромно и разнообразно литературно творчество (използвайки Спърджън Прес, Женева Министрис, Доминиън Прес, Института за Християнска Икономика и Реконстракшън Прес) днес, той е заел позицията на основен говорител и двигател на Християнския Реконструкционизъм. Подобно на неговия тъст - Раусъс Рашдуни, основната сила на Норт е в неговата риторика, но не и егзегезис. В резултат на това, неговия подход се характеризира повече с логико-теологични аргументи, понякога акцентирани със цитати от Писанието, отколкото със серизоно разсъждение, произтичащо от внимателен егзегезисен анализ на Писанието. (Според Норт, жените, които са имали аборт трябва да бъдат публично екзекутирани, "заедно с тези, които са ги съветвали да абортират децата си"). Като средство за екзекуция, Норт предпочита убиването с камъни, защото наред с други неща, камъните са ефтини, в изобилие са и са удобни". Норт твърди, че "идеите на Реконструкционистите са проникнали в Протестантските кръгове и че в по-голямата си част те не осъзнават първоначалния източник на теологичните идеи, които са започнали да ги трансформират." Норт описва "трите основни стълба на Реконструкционисткото движение" като "Презвитерианските ориентирани просветители, Баптиските пастори и ръководители на училища, и харизматичничната телекомуникационна система".
в. Кенет Джентри е писател и говорител. Написал е "Той ще Царува: Постмилениална Есхатология" - 500 страници книга, която възхвалява Реконструкционисткия възглед за последните времена.
г. Дейвид Чилтън е пастор в Плейсървил, Калифорния и представлява пророческото крило на Реконструкционизма. Той счита Матей 5:13-16 за "...нищо по-малко от мандат за пълната социална трансформация на целия свят." Основната мисъл, на която Чилтън обича да набляга е, че буквалистичността трябва да бъде считана за второстепенна при изграждането на последователна Библейска образност, която е в съгласие с Реконструцкионистката теология.
д. Грег Бансен (вече починал) е радикален религиозен тоталитарист, който вярва, че кодифицирания Моисеев Закон трябва да се прилага директно спрямо Американското общество, Неговата противоречива книга "Теономията в Християнската Етика", спори, че Моисеевия наказателен закон трябва да се прилага в Американския Граждански закон. (Бансен е вярвал, че в едно Рекнострукционистко общество има петнадесет престъпления, които заслужават смъртно наказание като: убииството, изнасилването, содомията, отстъпничеството, магьосничеството, нарушаването на съботата, богохулство, и непоправими деца. За Бансен, един нахален тинейджър или такъв, който редовно се напива и е разсипник, или такъв, който нарушава гражданския закон заслужава да умре за греха си.)
е. Гари ДеМар е президент на Американ Вижън в Атланта. Той казва: "Теологията на Владеенето учи, че можем да имаме, вече имаме и ще имаме Божието царство на земята без физическото присъствие на Исус в Ерусалим (The Reduction of Christianity, Предговор, стр. xii). ДеМар редактира месечното списание "Библейски Мироглед", публикувано от Американ Вижън. Това списание, заедно с другата литература издавана от Реконструкционистите, оказват голямо влияние върху програмата за обучение на църковно обвързаните християнски и домашни училища. Теономични книги, като "Бог и Правителството" от ДеМар, често се използват като учебници.
ж. Д-р Джеймс Джордан е пастор на Реконструкционистката Църква в Тайлър, Тексас. Джордан е безсрамно груб и жесток в призоваването за кръвно отмъщение и проклеване на грешниците. Всъщност, Джордан казва: "Аз предлагам в Християнското общество ... смъртното наказание да бъде все още в сила за престъплението да се покланяш на друг бог в Господния Ден" ("Женевски Документи" Юли, 1982). Джордан казва, че промяната на обществото от долу нагоре е "мит". Той също приема идеологията на екуменическото движение, слагайки организацията - видимата църква на първо място, а теологията - на второ. Това ясно показва предпочитанията на Реконструкционистите за власт и "владение" преди истината. (Бог обаче, отдава първостепенно значение не на видимната църква, а на Неговото учение. Божията идея за единство е единство на ума/ученията/теологията, а не единство на организацията [Йоан 17:11, 21-23; 1Кор.1:10; 2Кор.13:11; Фил.1:27; 1Петр.3:28]. Бог даде една теология в много църкви, а реконструкционистите искат много теологии в една църква.)
з. Денис Пиикок е бивш марксист, който е бил тясно обвързан с "Пасторското Движение".
и. Джоузеф С. Мокрафт е пастора на Халкедонската Презвитерианска Църква в Атланта. След едно Реконструкционистко/Петдесятно теологично събрание през 1987 Мокрафт възкликнал: "Бог смесва Презвитерианската теология с харизматичната ревност в една сила, която никой не може да спре."
к. Рей Сътън се счита за експерт в интерпретирането на Реконструкционисткия възглед за Библейските завети. Той е пастор на Епископалната Църква на Добрия Овчар в Тайлър, Тексас, и автор на "За да можеш да просперираш" - една книга, която се цени високо в рамките на движението като един изключителен труд относно заветите.
л. Джоузеф Кикасола е професор по вътрешна политика при университета Реджент.
м. Ърл Полк е основоположния пастор на мега църквата "Чапъл Хил Харвестер Чърч" близо до Атланта. Той вярва, че Христос не може да се върне докато църквата не е завзела във владение цялата земя.
н. Джей Гримстед е основоположника на Коалицията за Съживление КЗС. Неговата главна мисия е придобиването на подписите и признанието на пасторите на Християнските лидери в Америка за Манифеста на КЗС
о. Робърт Г. Грант е влиятелен политически и обществен активист, действащ в Уошингтън ДиСи. Той има връзки с Унифициращата Църква (Църквата на Муун).
п. Пат Робъртсън е основоположник и президент на Християнската Телевизионна Мрежа (CBN). Той поддържа нисък профил всред по-войнстващите Реконструкционисти, въпреки че Рашдуни и Норт са се появявали няколко пъти в телевизионната програма на Робъртсън "Клуб на 700-те". Освен това, Джоузеф Кикасола, изповядващ Реконструкционизма, преподава "Обществена политика" в (финансирания от Робъртсън) университета Редженси. Декана на училището за право и обществена политика е Херберт Тайтъс, който не е изповядващ реконструкционист, е казал, че училището използва шест или седем от книгите на Рашдуни и Норт за учебници. Мисис Дии Джепсън, която е дългогодишен управителен член на КЗС (организация с Реконструкционистка програма) е също в борда на директорите на университета Редженси. В замяна, реконструкционистите дават телевизионната мрежа на Робъртсън и университета Редженси като примерни модели на ефективни Християнски организации.
р. Рашдуни и Норт са били също и чести гости на телевизионната програма на Д. Джеймс Кенеди, която често призовава Америка да се завърне към нейната "Християнска основа". Кенеди отрича да е "теономист като такъв", защото "би било непрактично за всеки народ да стане теономичен. И би ли било това желано?"
Водачите на ХРД вярват, че демокрацията ще бъде заменена с правителство базирано на Стария завет. Теономията, която налага тези закони ще направи Америка толкова стриктна, колкото повечето Мюсулмански общества. "Верни на буквата на Стария Завет, хомосексуалистите, непоправимите деца, прелюбодейците, богохулниците, астролозите и други ще бъдат екзекутирани", казва Родни Клап (Християнството Днес, 1987). Водачите на ХРД са оформили техните политически, юридически и икономически програми, облягайки се изцяло на Старозаветния Закон.
В по-голямата си част, тези Реконструкционистки водачи се опитват да представят техните силни поддръжници като брилянтни учени. И обратното, опитват се да представят опонентите си като невежи или нечестни, а обикновенно и двете. Често, те дори не се и опитват да дадат смислен отговор на възраженията на опонентите си, а вместо това се опитват да се шегуват и подиграват с тях. Общо взето те се опитват да покажат себе си като застъпници за високи морални норми, превъзхождащи с поведение, идеали и етика, но същевременно инсинуиращи, че опонентите им са "антиноминиалисти" (бел.прев. против закона) или неетични в една или друга форма. Ако някой се опита да разговаря с тях, или да ги задържи на кой да е определен въпрос, тяхната любима защита е да се преструват, че те "не са разбрали, какво сте написали" или че те "не са казали точно това, което ние сме казали, че те са казали".
- Движението за Християнско "домашно образование" е част от дългосрочната революционна стратегия на Реконструкционизма. Една от основните програми за домашно образование е предоставена от Реконструкциониста Пол Линдстром от Академията за Християнска Свобода (CLA) в Арлингтон Хайтс, Илиноис. CLA твърди, че служи на около 20000 семейства. Програмата от 1994 година включва една книга за "Библейска икономика" от Гари Норт. Поддръжника на домашното образование Кристофър Клика, който е бил дълбоко повлиян от Р. Дж. Рашдуни, пише: "Изпращането на деца ни на държавни училища, нарушава почти всеки Библейски принцип.... Това е все едно да изпратим децата си да бъдат обучавани от нашите врагове." Той твърди, че държавните училища са избора на Сатана. Клика също защитава религиозното себеотделяне, и съветва християните да не се обвързват по никакъв начин с нехристиянски застъпници за домашното образование. Клика заявява: "Различията, за които говоря са довели до войни и мъченичество в недалечното минало". Според Клика, който е адвокат при Асоциацията за Законова Защита на Домашното Образование, "като организация и като личности, ние сме се посветили да издигаме каузата на Христос и Неговото Царство." ("Християнски Реконструкционизъм: Теократичното Господство Спечелва Влияние: Част 3 - Повече не сме без овце", от Фредерик Кларксън., 6/49 The Public Eye)
- "Институтите на Библейския Закон" на Рашдуни съзнателно отразяват една основна творба на Протестанстката Реформация - "Институтите на Християнската Религия" на Джон Калвин. Всъщност, Реконструкционистите виждат себе си като теологични и политически наследници на Калвин. Теокрацията на Калвин, създадена в Женева, Швейцария през 1500-те години, заедно със Старозаветния Израел и Калвинистките пуритани от колониите на Масачузетската залив, са политическите модели, към които Реконструкционистите се стремят.
В действителност, Пуританите са директните предшественици на днешната ерес за Царството/Господството/Реконструкционизма. Пуританите са вярвали, че носят на Америка истинското християнство, както е постановено от Бога, и най-вече така както е описано в Стария Завет. Те са вярвали, че имат Божествена мисия за Америка - едно място, специално определено от Бог да бъде "Новия Израел", един теократичен "град на хълм". Пуританите са гледали на себе си като на Божиите специални хора, заместващи народа на Израил, а американските индианци са били "новите ханаанци". Плодът на Пуританската теология е бил брутален. Те са виждали мисията си или да "обърнат" тези ханаанци в християнството или да ги заколят в името на Христос. Например, Пуританските кланета на индианското племе Пекиот на 26-ти Май 1637 и на 14-ти Юли 1637, са считани от Пуританите като водени от Бога. Капитан Джон Мейсън декларира: "Бог се присмя на враговете си и на враговете на неговте люде, правейки ги като огнена пещ .... Така Господ съди езичниците, изпълвайки мястото с мъртви тела" (Сегал и Стайненбек, Puritans, Indians, and Manifest Destiny, страници 111-112, 134-135). Обръщането на езичниците към Бог е било приемливо за Пуританите, но също толкова приемливо е било и убиването на езичниците за Господа!
Почти три и половина века по-късно, "Новите Пуритани", наречени Реконструкционисти, искат да правят това, което по-ранните пуритани не успяха да направят. Вярвайки, че имат мандат от Бога да реконструират Американското общество, те искат да установят теокрация или теономия (Божия закон), чрез установяването на граждански закон базиран на Моисеевия закон, под който всички американци, а накрая и целия свят, трябва да живеят. Те предлагат да заличат демокрацията и да установят една форма на робство. (Повечето реконструкционисти са също и антисемити и расисти, с възгледи дълбоко засадени от старото движение за идентичност, което е претендирало, че е християнско). Реконструкционизма се е оженил за политиката и е прикрепил програмата си и на тази арена. Под прикритието на борбата с абортите, хомсексуализма, магьосничеството, порнографията, светското публично образование и други анатеми на Християнството, то е напреднало с огромни крачки в религиозната и политическата области.
- Християнския Реконструкционизъм е бил ограничено странично движение до ранните години на 1980-те, когато е нахлул в харизамитчните църкви. Това е започнало, когато през късната 1983-та година, съпругата на Робърт Тилтън е прочела книгата на Гари ДеМар "Бог и Правителството", след което тя убедила съпруга си да покани група реконструкционисти да говорят пред 1000 позитивно изповядващи пастири и техните съпруги по време на един християнски поход през януари 1984-та, спонсориран от Църквата на Тилтън. Целодневните лекции са били приети много добре. След това, Гари ДеМар е поучавал курс върху Християнските основи на гражданското управление по сателитната мрежа на Тилтън.
Относно този феномен, един писател казва: "Въпреки, че не са харизматици, реконструкционистите работят с такива групи, защото харизамтичните телевизионни и радио мрежи предоставят ефективна среда за разпространение на реконструкционистките вярвания. Гари Норт открито е признал използването на харизматиците за тази цел. От своя страна, харизматиците са привидно щастливи с техните нови партньори, защото Реконструкционизма предоставя интелектуалната и академична достоверност, която (доста често) е в недостатък в рамките на (пълното с преживявания) харизамтично движение. Гари Норт е убеден, че партньорството на Реконструкционизма с ... харизматичните телекомуникационни системи ще трансформира напълно формата на Американския религиозен живот. Той (Норт) продължава, казвайки: "растящия съюз между харизматиците и Реконструкционистите е причината ... критиците да се тревожат относно факта, че ... харизматичната пехота най-накраия е въоръжена с Реконструкционистката полева артилерия. Те трябва да са разтревожени. Това е една от фундаменталните промени в историята на американската протестанстка църква."
- Защо движение, което изглежда толкова добро е толкова опасно? Първо, то почива на небиблейска основа. Второ, то се стреми да установи Моисеевото управление в една плуралистична страна и в света - нещо, което няма да се случи. И на последно място, въпреки, че накрая ще се провали, неговото военнолюбие ще означава гонение за всички християни, и дори по-лошо, то ще установи теократична структура, която ще бъде използвана от Антихрист."
- Реконструкционизма представлява сбор от екстремистки възгледи. Тяхното намерение е да създадат теокрация, базирана на Божия "Нов Завет". Тяхната главна Библейска грешка е презумпцията, че хилядагодишното царство на Христос на земята е сега. Но ако това е така, защо Христос не управлява физически от Ерусалим? Къде са възкресените светии, които управляват с Него? Кога Господ и Неговите армии (възкресени светии и ангели) разрушават Антихрист и Лъжепророка, и кога е бил вързан Сатана? Освен това, тяхната реторика е злобно анти-семитска и лъха на расизъм. Те планират американско "Християнско Правителство", основано на Старозаветния закон заедно с тяхното тълкувание на Писанията. Повечето реконструкционисти се хвалят с доброто познаване на Библията. Въпреки това, Ал Дагер казва: "От всичките материали за господството, които съм прочел, аз все още не съм видял нито една част от Писанието, която да е точно екзегетично изяснена, която да постановява мандата за покоряване на народите и/или управлението на света преди завръщането на Исус. Те одухотворяват, алегоризират или погрешно прилагат Писанието в опита си да оправдаят една иначе незащитима позиция."
Една човешка теократична система освен, че ще се провали заради това, че не е Библейска, ще доведе и до масовото преследване на християните, които откажат да участват. Ако това стане, има голяма вероятност тази система да се оплете в държавните структури на Антихрист. Нейната основа не е Библейска. Христовото царство на земята все още предстои да дойде. Някои реконструкционисти вярват, че царството на Бога на земята се установява сега от Християните и ще бъде представена на Христос, когато Той се върне. Политиците винаги са "използвали" религията като част от тяхната програма за възстановяването на национализма. Резултатите винаги са водили до диктаторство, жестокости и смърт. Писанието ни казва, че когато Исус се завърне, народите ще бъдат срещу Него. Те няма да Го чакат за да Го посрещнат с "добре дошъл" (Откр. 16:14, 19:19). Дали Антихриста е човек, или както се твърди от много реконструкционисти, е система - факта остава, че когато Исус се завърне, поне голяма част от света ще бъде под управлението на Антихрист, а не под владението на църквата.
- Концепцията за САЩ, като избрана страна или "Християнска нация" е основно учение на привържениците на "владеенето", "реконструкционизма", "царството сега" или движението на "заместническата теология". Съществува една форма на елитизъм всред тези групи, защото те виждат себе си като наследници на всички обещания дадени на Израел. В книгата Римляни е ясно, че езичниците (ние) са били направени съучастници на духовните обещания на Израел - не земята (виж Римл. 15:27, Деян. 13). Когато комбинирате концепцията за "Избрана християнска Америка" и "Избраната Църква" това води до манталитета на "по-висшите хора", и тази комбинация води до политическо действие. "Избраната Църква" смесва своята идентичност и идеи с политическите водачи, които са умели в развихрянето на страстите и страхове в масите, като по този начин формират политическата армия.
Викът по митингите използван да предизвика емоционално обвързване е: "Ние трябва да върнем Америка към ценностите и начина на живот, на който тя беше основана." Това раздухва в действие страстите на "Избраната църква", което води до Евангелски морализъм и съюз с култовите религии по отделни проблеми, но не и доктрини. Заблудените християни виждат техния патриотичен и религиозен дълг като мандат да променят обществото и да наложат външна промяна съобразно с концепцията за "законовите права" на Американската култура. Те чувстват, че трябва да освободят обществото от "тези, които мразят Бог", "извършителите на зло", "Божиите врагове", "светските хуманисти", "езичниците покланящи се на други божества" и ултралибералните езичници, които са саботирали "Американската Християнска" култура и етика. (4/93, Bold Truth News, стр.9).
- Ние не трябва да налагаме на лишеното от благодат мнозинство да живеят като християни. Основен проблем на миналите сакралистични общества е, че те произвеждат едно външно (лицемерно) придържане към предписани религиозни стандарти. Нашите евангелистични цели са да се молим за една спокойна среда, в която хората да могат да изпълняват техите културни функции. Дошло е времето да признаем, че всяко "Християнство", което се нуждае от меч за да се установи за постоянно, и което обещава мир, само когато "добрите" държат артилерията, не е Християнство. Нещо повече, за църквата е от критична важност да признае грешките на сакрализма за да може да се освободи от старозаветната си ориентация и да действа като една Христос-информирана, контракултура.
- Господството (владеенето) в Реконструкционистката литература означава стриктното политическо управление. Всъщност, Реконструкционистите отъждествяват техния така наречен културен мандат с Великото Поръчение. Сам Христос обаче осъди теологията на владеенето: "Но Исус ги повика и рече: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях. Но между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител. (Мат 20:25-26). Господаруването над човеци е антихристиянско понятие. В Битие 1, на човека е дадено владение над цялото нечовешко творение (също и без ангелите): рибите, птиците, добитъка и цялата земя. Никъде не е дадено владеене над човеци. Христовите слуги не се бият, точно защото царството не е от този свят. Божия метод за установяване на Неговото царство, проповядване и поучение са глупост за света, и очевидно и за някои Реконструкционисти. (2/24/92, Christian News)
- Постмилениалния възглед на Реконструкционистите за историята е предизвикал възприемането на някои интересни вярвания и интерпретации на Писанията (извадено и/или адаптирано от изданията от 2/91 & 3/91 на Israel My Glory):
Авторитет - Някои Реконструкционисти приемат, че сами по себе си, Писанията не са достатъчни като краен авторитет за вярата и живота. Някои отбелязват, че съществува двоен авторитет - а именно, Библията и теологията.
Есхатология - Реконструкционизма силно се противопоставя на Диспенсационализма. Реконструкционизма утвърждава, че Божието намерение е Моисеевия Закон да бъде валиден през историята. В сравнение, Диспенсационализма учи, че Моисеевия закон бе отхвърлен, когато Христос умря. Реконструкционизма обвинява Премилениализма в пораженчество (понеже не вижда победен край на историята), в приемане, че историята на църквата не е важна, в отнемане мотивацията от вярващите да развиват Божието Царство на земята и в това, че са продукт на езичеството. Реконструкционизма отхвърля идеята, че грабването и Второто Идване ще бъдат две различни събитя през различни времена. То настоява, че църквата ще бъде грабната да посрещне Христос във въздуха, докато Той се спуска на земята при Неговото славно Второ Идване в последния ден на световната история. Реконструкционистите са убедени, че голямото мнозинство от Новозаветни пророчества, включително и повечето пророчества от Откровение, са вече изпълнени. В действителност, те вярват, че мнозинството от тези пророчества са се изпълнили при разрушението на Ерусалим през 70-та година. Реконструкционистите учат, че Матей 24 и книгата Откровение не се отнасят до Второто Идване на Христос. Вместо това, те са пророчества, касаещи разрушението на Ерусалим и Израел като нация, през 70-та година. Реконструкционизма декларира, че думата "идване" в Откровение никога не се е отнасяла до физическото завръщане на Христос на земята при Второто Му Идване. Те настояват, че болшинството от Библейските споменавания за Христовото идване се отнасят до периодичното идване на Божествен съд над хората и нациите в настоящия век.
Икономика - Реконструкционистите са убедени в крайния колапс на Американската икономика и в разпадането на обществото на Американската република. Те вярват, че когато този колапс на отстъпилата цивилизация настъпи, Божието Царство може да се развие от остатъка, който оцелее колапса чрез възприемането на средновековен, феодален тип икономика и начин на живот.
Демокрация - Реконструкционистите твърдят, че демокрацията, в която крайния авторитет лежи в прищевките на народа е неизбежен враг на Божествено откритото Християнство.
Хуманизъм и Публично Образование - Реконструкционистите вярват, че хуманизма и Божия закон са непримирими врагове. Модерната държава е доминирана основно от хуманисти, които използват държавата за да наложат сатанински контрол над други сфери на живот.
Моисеевия закон и освещението - Реконструкционистите решително отхвърлят идеята, че Моисеевия Закон е бил отменен, когато Христос умря. Вместо отмяната на закона, Христовата смърт направи човека способен да пази закона. Те настояват, че Бог изисква от всички народи, институции, култури и индивиди да се покорят на гражданските и морални аспекти на Моисеевия Закон. Реконструкционистите са убедени, че съществуват само две алтернативи за народите, институциите, културите и индивидите - послушание на Моисеевия Закон или хуманистичното себеуправление и беззаконие. Според Реконструкционистите, християните са мъртви спрямо Моисеевия Закон като средство за оправдание, но те не са мъртви за него като правило за живот. За християните, послушанието на Моисеевия Закон се изисква в реалния живот. Пазенето на Закона е Християнския начин на освещение.
Евангелизация и Евангелието - Реконструкционистите предлагат, че целта на Великото Поръчение не се изчерпва с индивидуалното изкупление, но че нашата евангелизация трябва да включва освен спасение така и социология. Тя трябва да включва реформация и изкупление, култура и обръщане, нов обществен строй и новорождение, революция и обновяване. Това е фалшивото евангелие (виж Галатяни 1:8-10).
- От устата на самите Реконструкционисти (7/94, Chalcedon Report):
"Тъй като сме Калвинисти, ние вярваме, че Християнската вяра се отнася за целия ни живот."
"Реконструкционистите са владеещи, а не свещенници. Ние твърдим, че да ограничиш Божия авторитет над целия живот е да се отречеш от Неговия суверенитет.... Ние вярваме, че сме призвани както първия Адам и основно в силата на втория Адам, нашия Господ, да упражняваме господство в Неговото име по цялата земя."
"Реконструкционистите са Теономисти. Теономията просто означава закона на Бог. Тя е еквивалентна на изискванията, които намираме в Неговото писано Слово."
"Закона е стандарта за освещение. Вярно е, че Христос даваше спасение на Неговите хора, чрез пазенето на закона и така ни освободи от неговото наказание и осъждение. Но Бог никога не е възнамерявал да подмени закона като отражение на Неговия характер. Закона не може да ни спаси, но той завинаги ще остане съвършенното отражение на Божия характер. Поради тази причина, ние се стремим да пазим закона, не като средство за оправдание, а като стандарт за освещение. Духът ни е даден да ни помага в пазенето на закона."
"Теономистите вярват, че Божия закон управлява целия живот. Той трябва да управлява обществото в не по-малка степен отколкото управлява нашия индивидуален живот, семейства и църкви."
"Реконструкционистите са постмилениалисти. Ние вярваме, че Христос установи Неговото посредническо царство при Неговото идване."
"Ние вярваме, ... че основната причина, поради която Бог даде Святия Дух на църквата със специална сила, бе за да може църквата да върши дори по-велики дела от тези на Христос, когато беше на земята, и за да изпълни поръчението, което й бе дадено, за да довежда всички народи и нации под авторитета на Христос, Неговото евангелие и Слово ... Ние вярваме, че нашето призвание както поотделно, така и като семейства, църкви и гражданско управление е да поемем Божествено господство в името на нашия Господ и Спасител Исус Христос."
"Ние, Реконструкционистите, сме Бого-центрирани и църкво-центрирани. Ние вярваме, че църквата е едната (и важната) институция всред другите."
"Ние ревностно поддържаме отделянето на църквата от държавата. Но ние не вярваме в отделянето на държавата (или коя да е друга институция) от Бог. Бог, чрез Неговия Закон, трябва да управлява държавата, точно както управлява индивидите, семействата и църквата."
"Някои критици казват, че нашите възгледи ще разрушат свободата, които ние американците имаме. Някои казват, че ние искаме да подменим Конституцията. Това е пълна глупост. Вярно е, че Конституцията - както и всичко друго - трябва да бъде подчинено на Божието слово, но ние никога не сме били за подмяната на Конституцията."
И от други източници:
"В спечелването на нацията за еванглеието, трябва да се използва както меча, така и перото." (Гари Норт, Християнски Реконстрикционизъм, 6:1, стр. 198).
"В едно общество под Божия закон, проблема с развода ще бъде решен, защото всяка страна виновна в углавно престъпление (прелюбодейство, хомосексуализъм, оскверняване на съботата и т.н.) ще бъде бързо екзекутирана, и така другата страна ще е свободна да се ожени отново." (Марк Рашдуни, Chalcedon Report #252, 1986).
"От родителите ще бъде изисквано да доведат техните непоправими деца пред съдията и ако бъдат осъдени да бъдат убити с камъни." (Марк Рашдуни, Chalcedon Report #252, 1986).
"За да има Божиите благословения, една благочестива нация трябва да пази съботата, обхващаща не само седмичните празници, но и спазването на почивката на съботната година ... Това е законово задължение и изискване за нацията ... Защото ако нацията се отрича от съботата, означава, че се отрича от Бог". (Р. Дж. Рашдуни, Chalcedon Report #20).
В едно християнско общество, смъртното наказание все още е удачно за престъплението на поклонение на друг бог в Господния ден" (Джеймс Джордан, The Green Papers, Юли, 1982). [Аз предполагам, че това означава, че евреите, мюсулманите, будистите и хиндуистите трябва да бъдат убити]
* Освен ако не е указано другаде, част от материалите в този и спомагателните доклади са извадени и/или адаптирани от три източника: (1) "Dominion Theology", пастор Гари Е. Джили, Southern View Chapel, Януари, 1996; (2) Dominion Theology: Blessing or Curse?, от Томас Айс и Уейн Хаус; и (3) Vengeance Is Ours: The Church in Dominion, от Алберт Джеймс Дагър.
Библейско Служение за Духовно Различаване - ревизирано Октомври 2003.
http://pravednost.hit.bg/recon1.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар