Валентин
Велчев
The time as a concept in science
and in the Bible
Valentin Velchev
Time is not only a key concept in philosophy, religion and science but
it is also explored as a theme by poetry, painting and psychology. That is why,
it is difficult for us to give one uniform and consistent definition of the
concept of “time”, which will be satisfying to all of these fields. One
common definition of time is that it measures the duration and consistency of
the phenomenon and their states. The periodic events and movements serve as a standard for measuring the time since
Antiquity – the revolving of the Earth around the Sun, the Lune phases, the movement of the pendulum and
the heartbeat. In this report we will consider the views of the modern
scientists about time as well as the insights of the Fathers about the way the
time used to pass during the “Creation week”.
Key words: time, Bible, science, Fathers, Creation week, God
Въведение
– Мисля, че бихте могли да употребите времето си за нещо
по-полезно – каза Алиса, – отколкото
да го хабите, като задавате гатанки, които нямат отговори.
– Ако познавахте времето така добре, както аз го познавам
– каза Шапкарят, – нямаше да кажете, че го хабим. Времето е
личност. Не може да се хаби една личност...
А ако се отнасяш добре с него, ще направи с часовника,
каквото поискаш. Например, да кажем, че е осем часът сутринта, тъкмо време за
училище. Само трябва да пошепнеш на времето и за миг показалецът на часовника
ще се завърти! Един и половина, време за обяд!
– Славно щеше да бъде, разбира се – каза Алиса замислена. – Но тогава… знаете, не бих била
гладна…
– Не веднага може би – каза Шапкарят. –
Но вие можете да задържите показалеца на един и
половина, докогато поискате.
Луис Карол, из "Алиса в страната на
чудесата"
Луис
Карол, разбира се, метафорично определя времето като "личност" – с
него може да се разговаря, в резултат на което е възможно то да бъде убедено да
избърза, да се забави или дори да спре да върви. Според християнството, Бог е
личност, Той е създал времето като в своята премъдрост изглежда му е придал
твърде причудливи свойства, някои от които науката тепърва открива, без да е в
състояние да осмисли рационално природата
на самото време.
Има
две гледни точки по отношение на възгледите за времето.
Привържениците
на едното становище смятат, че то не се отнася до някакво реално съществуващо
измерение, а е само интелектуална концепция, която позволява на хората да
проследяват, сравняват и подреждат събитията. Подобно виждане е характерно за
философите-идеалисти (Беркли, Хюм, Мах), а в науката – за Готфрид Лайбниц,
който заявява, че физическият свят, пространството и времето са субективни
възприятия и не са нищо друго освен несъвършено сетивно изражение на истинския свят,
който, според него, се състои от неделими първоелементи – монади.
Според
другото гледище, изразено най-пълноценно от Нютон, пространството и времето са
абсолютни – обективни самостоятелни същности, които са напълно независими както
едно от друго, така и от материята, разположена и развиваща се в тях.
Пространството е плоско (Евклидово) с три измерения като е безкрайно,
неподвижно и еднакво навсякъде – хомогенно и изотропно. Времето е безкрайно,
тече равномерно и еднопосочно – от минало към настояще и бъдеще, – дори и в
отсъствието на каквато и да е материя. В цялата безбрежна Вселена то е едно и
също, хомогенно е и има постоянен ход във всички точки от света, като не се
влияе от никакви физични процеси.
1.
Времето според съвременната наука
Когато
разработва теорията на относителността, Айнщайн стига до извода, че материята,
пространството и времето не могат да съществуват самостоятелно – абсолютно, а
са само относителни страни на едно съвършено единство. Например протичането на
времето, размерите и масите на телата зависят от тяхното движение – при
субсветлинни скорости времето се забавя, размерите се скъсяват, а масата
нараства. Също структурата (т.е. геометричните свойства) на четиримерния
пространствено-времеви континуум се изменя в зависимост от струпването на
масите на веществото и поражданото от тях гравитационно поле. Около обекти с
голяма маса пространството се изкривява, а времето значително намалява своя
ход. Според него до идеята за пространство и време не може да се стигне ако няма
материя, ако тя не се развива и възприема от човека. В този смисъл трябва да се
каже, че ако няма материя – не съществува пространство и време. Материята е в
непрекъснато движение, което се определя само по отношение на различните
отправни системи, и затова то е относително.
Теорията
предсказва, че времето в неподвижна система и в система, която се движи
равномерно спрямо наблюдателя, тече различно. Експериментите, проведени през
последните няколко десетилетия, потвърдиха, че нестабилните частици живеят по-дълго,
когато се движат с по-висока скорост и при скорости близки до скоростта на
светлината, времето им на живот нараства неограничено. Забавянето на времето е
било отчетено и с цезиеви атомни часовници, поставени на борда на самолети,
които предварително са били синхронизирани със същите такива хронометри,
останали в наземна лаборатория. След приключването на полета, учените
установили, че разликата в измерването на времето действително е била точно
предвидената според изчисленията.
Силата
на гравитационното поле причинява изкривяване на време-пространството, което
също води до разтегляне на събитията. Оказва се, че часовниците на брега на
морето, понеже са разположени по-близо до гравитационния център на Земята,
тиктакат по-бавно от тези на някоя висока планина. А в околностите на една
черна дупка, изоставането на времето се увеличава твърде значимо. Нека да си
представим, че с помощта на мощен телескоп наблюдаваме астронавт, който се
намира в орбитална станция, съвсем непосредствено до хоризонта на събитията на
черна дупка.[1] На нас ще ни изглежда, че той се движи като на изключително
забавен каданс, а на него (астронавтът също ни следи), – че нашите действия са
със светкавична бързина, сякаш гледа видео пуснато на бързо превъртане напред.
Парадоксалното е, че в космическата станция за астронавта времето ще тече също
както и при нас, но той ще вижда звездите и планетите да кръжат с много висока
скорост по своите орбити и, като следствие, цялата Вселена ще се състарява
главоломно пред очите му. Ако се запитаме кой от двата часовника – нашият или
този на астронавта – отмерва правилното време, отговорът е: „и двата в тяхната
собствена рамка на отчитане”. Няма достоверен начин да се каже кое е “точното
ниво”, на което върви времето – всичко зависи от това къде се намираме спрямо
гравитационното поле.
Открити
са още голям брой странности на времето. Учените заявяват, че виртуалните
частици[2] се движат „настрани” във времето, т.е. те могат да променят
положението си дори времето да е спряло. Нещо повече, в квантовата механика
причинно-следствени връзки не са точно установени, а според някои решения на
теорията на относителността следствието може да изпреварва причината. Ричард
Файнман обяснява защо свойствата на античастиците са противоположни на тези на
частиците като приема, че те пътуват обратно във времето. Например позитронът
се разглежда като еквивалентен на електрон, който идва от бъдещето. Стивън
Хокинг и Джеймс Хартъл, в една своя разработка, въвеждат т. нар. „имагинерно
време”, което се „ражда” от пространствената размерност. По такъв начин в
тяхната теория се премахва въпросът за сингулярното начало на всемира.
Физичните закони са темпорално симетрични, т.е. не съществува забрана да се
върнем от бъдещето към миналото. Затова все още не може да се каже на какво се
дължи еднопосочното движение на „стрелата на времето” – като най-силен (но не
достатъчно!) претендент за обяснение на проблема се сочи вторият принцип на
термодинамиката (законът за ентропията) и т.н.
2.
Възраст на Земята, Слънчевата система и Вселената
Геолозите
използват няколко основни метода за определяне на абсолютната възраст на
скалите посредством радиоактивно датиране. В зависимост от начина на разпад и
получените крайни продукти те са: уран-оловен; рубидий-стронциев; калий-аргонов
(в края е даден периода на полуразпад):
калий
(K40) → аргон (Ar40) = 1, 3 млрд. год.
уран
(U238) → хелий (He) + олово (Pb206) = 4, 5 млрд. год.
рубидий
(Rb87) → стронций (Sr87) = 48, 8 млрд. год.
Радиоактивният
изходен елемент се разпада до стабилен производен продукт, което позволява
създаването на математически израз за пресмятане на геологичното време. По
последни данни се изчислява, че Земята съществува от поне 4, 54 милиарда
години.
Съвременното
съотношение на двата дългоживеещи изотопа на урана (U235 и U238) и измерванията
на отношенията на продуктите от разпада им позволяват да се определи възрастта
на Слънчевата система на близо 5 милиарда години. Сравнявайки масата и яркостта
на Слънцето с тези на останалите звезди също може да се заключи, че Слънчевата
система наистина е толкова древна. Богатите на калций и алуминий включения –
най-старите познати съставки на метеоритите, образувани заедно с нея, – са на
около 4, 56 милиарда години. Това се приема за действителната възраст на Слънчевата
система и същевременно горна граница за възрастта на Земята.
Въз
основа на данните за ускорено разширение на Вселената чрез свръхнови от тип Ia
и измерванията на спектъра и анизотропията на реликтовото излъчване, направени
от спътника WMAP (Сонда за Микровълнова Анизотропия “Уилкинсън”), възрастта на
Вселената е определена на 13,7 ± 0,2 милиарда години.
3.
Схващанията на светите отци за творческите дни от
първа глава на книгата Битие
Според
християнското разбиране Бог създава Вселената ex nihilo (от нищо), но самият
Той остава извън материята, пространството и времето. Моментът на възникването
на света се явява и начало на времето (което е в пълно съгласие с теорията на
относителността) и в този смисъл Бл. Августин отбелязва, че Бог не е творил във
времето, а със времето.
Светите
отци
са смятали, че няма как да се определи продължителността на творческите дни.
Йеромонах Серафим (Роуз), който прави обширен коментар върху техните тълкувания
на книгата Битие, на едно място пише: „Но мнозинството от отците изобщо не
говори за това: това не е било предмет на спор по онова време, и на тях,
изглежда, и през ум не им е минавало да настояват за пренасянето на времевата
скала на нашия паднал свят назад, върху изумителните и чудесни събития на тези
шест дни. Блажени Августин в пълнота резюмира светоотеческата позиция: „За нас
е много трудно или дори напълно невъзможно да заключим от какъв род са били
тези дни: още по-невъзможно за нас е да говорим за това” (O градe Божием, ХІ, 6).”[3]
Редица
християнски автори (св. Юстин Философ, св. Ириней Лионски, Климент
Александрийски, св. Киприан Картагенски и др.), без да уточняват продължителността
на творческите дни, са допускали, че е възможно те преобразно да
отговарят и на периоди от човешката история (от по хиляда години) до свършека
на света.[4] Неколцина (напр. преп. Ефрем Сирин) са смятали, че това са били
24-часови денонощия, но огромното мнозинство църковни писатели, изобщо не са
обсъждали тяхната дълготрайност. Интересно е да отбележим и друга обща
тенденция, а именно, че разгръщането на съзиданието, според болшинството от
тях, е ставало чрез последователни, но моментални творчески актове. В началото
е бил оформен земния релеф: по заповед от Бога незабавно са се издигнали
континентите, образували са се планините, равнините и реките; очертани са били
бреговете на моретата и океаните. По същия начин по-късно се появява и живата
природа – тревите, цветята, дърветата, рибите, птиците и зверовете, а накрая –
човекът като "образ и подобие" на невидимия Бог.
Светите
отци често повтарят, че Бог твори непосредствено и мигновено, че именно
Неговото слово, и само то, привежда в битие мъртвата и живата природа. Св.
Василий Велики отбелязва:
"Или, може би, понеже актът на сътворението е мигновен и
не продължава във времето, затова и е казано: в началото сътвори;
защото началото е нещо несъстоящо се от части и неразтегливо. Както началото на
пътя още не е път и началото на къщата още не е къща, така и началото на
времето още не е време и дори не е и най-малка част от времето. ... И така, за
да разберем заедно, че светът е сътворен от Божието желание не във времето, е
казано: в началото сътвори. За да подчертаят това, древните
тълкуватели, изразявайки по-ясно мисълта, са казали: “накратко (ἐν κεφαλαίῳ)
Бог сътвори”, тоест изведнъж и мигновено." (Шестоднев І: 6)
Същото нещо потвърждава и Климент Александрийски:
„И как е възможно творението да се извърши във времето когато
виждаме, че самото време е било родено заедно със създадените неща? ... Така,
за да можем да бъдем научени, че светът е започнал по този начин и да не
предполагаме, че Бог го е създал във времето, пророчеството добавя: „Това е
книгата на поколенията и на нещата в тях когато те бяха създадени в деня в
който Бог създаде небето и земята” (Битие 2:4). Понеже изразът „когато
бяха създадени” показва неопределено и безвременно създаване
(к.м.).” (Климент Александрийски, Miscellanies 6:16).
Св.
Василий Велики прави още едно изключително важно прозрение, а именно, че в
началото на Сътворението е била създадена не само природата, но и
законите по които тя се управлява. Той учи, че за водите не е
съществувала естествената необходимост да се стичат надолу; това е закон на
нашия свят, но тогава още не е имало никакъв закон, докато не е дошла Божията
заповед:
„Защо
… принадлежащото на водата по природа, т.е. силата да се стреми надолу по
наклона, Писанието приписва на заповедта на Създателя?... Ако такова е
свойството на водата, то не е нужно да й бъде давана заповед да се събере „в
собрание едино”… На (този въпрос) ние отговаряме, че на тебе са ти станали
известни движенията на водата след заповедта на Владиката. Сега тя се разлива
навсякъде, непостоянна, по природа се стреми към наклонените и вдлъбнати места;
но каква сила е имала тя по-рано, преди вследствие на тази заповед да произлезе
в нея такъв стремеж към движение, това самият ти не знаеш и не би могъл да чуеш
от никакъв очевидец.” (Шестоднев, ІV)
Някои
от църковните учители са се опитвали да изчисляват колко години са минали от
началото на света. Климент Александрийски достига до 5592 (Miscellanies
1.21), Юлий Афринакси – 5550 (Chronology, Fragment 1), Иполит
Римски – 5500 (Данаил, 2.4), Ориген – по малко от 10 000 (Против
Целз, 1.20), и Августин Блажени – по-малко от 5600 (За Божия град,
12.11).[5]
Към
средата на ХVІІ век ирландският епископ Джеймс Ашър прави някои проучвания и
като се опира на патриаршеските родословия, накрая изчислява, че светът е бил
създаден в 4004 г. пр. Хр. През 1890 г. обаче професорът от Принстън Уилям
Грийн, въз основа на сериозен анализ на библейската хронология, стига до
заключението, че тя не е последователна и непрекъсната.[6] Затова, като вземем предвид казаното по-напред и
възможността да има още не малко пропуснати родословия, бихме могли да уточним,
че според Библията от създаването на Адам (респективно – от
Грехопадението), но не от възникването на света(!), до наши дни
са изминали около десет (или най-много – няколко десетки) хиляди години.
4.
Възможно ли е да съгласуваме разказа за Сътворението с науката
Актът
на Сътворението е свръхестествен, т.е. той не е обусловен, подчинен и
произтичащ от природните закони, поради което нито един аспект от него не може
да бъде повторен и строго анализиран от учените. И все пак, последните
разкрития, които направи науката за необяснимите свойства на времето могат да
ни помогнат поне отчасти да добием, макар и интуитивна, представа за случилото
през тази чудесна първа седмица.
Всеки
пряк резултат от Божията творческа дейност по необходимост се появява в
завършен вид – Слънцето, Луната, звездите, растенията и животните, Адам и Ева
са изглеждали така, като че са имали вече някаква история. Същото се отнася и
за редица от чудесата на Иисус – виното, появило се от водата в град Кана;
хлябовете, с които Той е нахранил няколко хиляди души и др., сякаш са преминали
вече през процесите на прибиране на реколтата, мелене на зърното и пр., до производството
на готовия продукт.
В
своята книга "Кратка история на времето" Стивън Хокинг предлага
идеята за т. нар. "имагинерно време", при което "различието
между пространство и време напълно изчезва".[7] (Същата постановка е повторена и в съвсем
скорошни научни разработки, основани на уравнения от квантовата физика.[8]) Когато светите отци заявяват, че
сътворението на мирозданието е било мигновено, от гледна точка на съвременната
наука, те всъщност достигат до твърде подобен (но водещ до различни следствия!)
извод, а именно, че времето се е сляло с пространствените измерения. Затова ние
сега наблюдаваме една просторна Вселена, но тя, по израза на Климент
Александрийски, е продукт на неопределено и безвременно създаване. За разлика, обаче, от вселената на Хокинг, която е
вечносъществуваща, тази има начало и край във времето.
Друга
аналогия, която ни помага да онагледим проблема с времето в Библията, е тази с
астронавта. Да припомним, че докато нещата в неговата орбитална станция
протичат нормално, галактическите системи ще се развиват шеметно пред очите му.
По същия начин грандиозните космически еони могат да се равняват само на един
творчески ден на земята (защото "за Господа хиляди години са като един
ден" – ІІ Петр. 3, 8).
Ние
винаги изразяваме движението като функция на времето. Но вече споменахме, че виртуалните
частици са способни да променят положението си дори времето да е спряло. С
други думи, напълно възможно е планетните, звездните и галактичните системи да
са възникнали в движение, дори Вселената като цяло да е създадена извън
времето.
Нещо
повече, оказва се че радиоизотопното датиране съвсем не е толкова надежно.
Съвсем наскоро са правени опити да бъде определена възрастта на скали,
образувани през последните няколко десетилетия от изригването на вулкани.
Измерванията са дали резултат от стотици хиляди до няколко милиона години.
Закономерно изниква въпроса: ако радиоизотопното датиране не успява
да даде правилни реултати за скали с известна възраст, защо да му вярваме за
скали с неизвестна възраст?[9]
Както
правилно отбелязва св. Василий Велики, законите при изграждането на всемира е
възможно да са били различни. В първоначално създадения съвършен свят законът
за ентропията не би трябвало да поражда хаос и разрушение, а да поддържа реда и
хармонията. Ако той действително е свързан със стрелата на времето, неговата
промяна след Грехопадението (когато творението е било подчинено на
"робството на тлението" Римл. 8: 20, 21), ще води и до изменение в
хода на природните процеси.
Украинският
ядрен физик проф. Владислав Ольховский на питане за възрастта на Вселената
(респективно Земята) отговаря следното: "За алфа активните ядра съществува
закон, че на всеки един мегаелектронволт възбуждане времето на разпад може да
се забави стотици хиляди пъти. А за бета разпада беше открит още един закон, че
ако атомът е лишен от електронна обвивка, времето на разпад може да се забави и
да стигне от десетки милиарди години до няколко десетки години. Ето защо
науката не може да даде окончателен отговор на този въпрос."[10]
Неговите
думи се потвърждават и от две неотдавнашни открития. Група учени установяват,
че при радиоактивен разпад: уран (U238) → хелий (He) + олово (Pb206), в скалите
се наблюдава твърде много хелий, което говори, че в даден момент от историята
ядреният разпад значително се е различавал от днешния. Учените заключават: "Данните
и нашият анализ показват, че преди много кратко време, около 4,000 до 8,000
години, е протекъл ядрен разпад, който в нормални условия би отнел повече от
един милиард години".[11]
Друго
изследване показва, че във въглищни проби и диаманти, датирани на стотици
милиони и милиарди години, се открива (С14), което може да се обясни само ако
тяхната действителна възраст e от
порядъка на десет (или най-много няколко десетки) хиляди години.[12] Както обяснихме
по-напред, посочените периоди чудесно се съгласуват с времето на
Грехопадението.
Заключение
Мнозина богослови и учени ни уверяват, че Библията и природата са
две книги, написани от Бога, които не си противоречат, а взаймно се допълват. Г.
Галилей пише: "Главната цел на Св. Писание е
преклонението пред Бога и спасението на душите... Славата и величието на
всемогъщия Бог са съвършено видими във всичките Му творения и могат да бъдат
прочетени в отворената книга на небесата."[13] Щом природата е другата "книга",
в която Бог е записал своите мисли, то нейното свидетелство трябва съвсем
независимо да потвърждава казаното в Библията! За съжаление, днес еволюционната
теория има повсеместна хегемония, като не допуска никаква интерпретация на
научните резултати, която не е в съгласие с нея. Все пак, ние се надяваме, в
бъдеще, на една по-голяма коректност и съдействие от страна на учените, което
ще отвори врата за научното обяснение на разказа за Сътворението.
Бележки
[1] Черна дупка
[2] Виртуални
частици
[3]
"Битие:
Сътворението на света и първите ветхозаветни хора"
Виж
Глава ІІ:
[4]
"Научният
креационизъм – догма или алтернатива"
[5] Пак там.
[6] "Древната
хронология"
[7] "Кратка история на времето"
[8] "Големият
взрив не се е състоял? Квантово уравнение прогнозира, че Вселената няма начало."
[10] Профессор
в области ядерной физики Владислав Ольховский: «Вся Вселенная создана под
человека»
[11] Виж бел. 9
[12] "Датирането
с въглерод-14 не опровергава ли Библията?"
[13] „50 Нобелови лауреати и други
велики учени за вярата си в Бога”
Библиография
Айнщайн,
А. „СПЕЦИАЛНА И ОБЩА ТЕОРИЯ НА
ОТНОСИТЕЛНОСТТА”, изд. „Прометей – И. Л.”, София, 2005.
Бъчваров,
М., М. Драганов, С. Г. Стоев (гл. ред. колектив) „ФИЛОСОФСКИ РЕЧНИК”,
Партиздат, София, 1978.
Димитров,
Т. „50 НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ И ДРУГИ
ВЕЛИКИ УЧЕНИ ЗА ВЯРАТА СИ В БОГА”, Рекламно-издателска агенция “Спектра”,
Варна, 2006.
Карол, Л., "Алиса в страната на чудесата", изд. Хермес, София, 2012
Карол, Л., "Алиса в страната на чудесата", изд. Хермес, София, 2012
Св.
Василий Велики, "Шестоднев",
изд. "Народна култура", София, 1999.
Хокинг,
Ст. „КРАТКА ИСТОРИЯ НА ВРЕМЕТО”
ИК „БАРД” ООД, София, 2010.
Хокинг,
Ст., Р. Пенроуз „ПРИРОДАТА НА ПРОСТРАНСТВОТО И ВРЕМЕТО” изд. „Св. Кл.
Охридски”, София, 1999.
„ФИЛОСОФСКИ
РЕЧНИК”, Кеймбрич, книгоиздателска къща "Труд", 2009.
Davies,
P., "ABOUT TIME: Einstein's Unfinished Revolution", Simon & Schuster;
1st Simon & Schuster Pbk. Ed edition (April 9, 1996)
Ham,
K., „THE BOOK OF ANSWERS 1”, Master Books, 2006.
Fr.
Seraphim Rose, "GENESIS, CREATION
AND EARLY MAN", Saint Herman Pr (March 16, 2000)
Няма коментари:
Публикуване на коментар