петък, 10 юни 2011 г.

Вяра и наука

стр. 7 - 26

ПРЕДГОВОР

Когато повдигнем очите си към красотата на звездното небе и съзерцаваме необятния му безкрай или наблюдаваме отблясъците на зората лумнали в капките роса, небесносиния лазур на простора и купестите облаци по него, ухайния килим на цветята и звънката песен на ручеите, жуженето на пчелите и забързаността на мравките, изумрудената шир на морето и пяната на вълните му, грациозния полет на птиците и крещящите извивки на гласовете им, ни се иска да извикаме както псалмопевеца Давид: “Небесата разказват славата Божия и просторът известява делото на ръцете Му. Ден на ден казва слово; И нощ на нощ изявява знание. Без говорене, безмълвно. Без да се чуе гласът им. Тяхната вест е излязла по цялата земя и думите им до краищата на вселената.”[1]
Но както е казал големият учен Блез Паскал: “Природата пред едни разкрива величието на Твореца, а за други го скрива.” Днес в повечето хора е затвърдено мнението, че науката е доказала еволюционния произход на материалния свят и по такъв начин е отрекла съществуването на Бога. Дали действително е така обаче?
В един малък град на България (още по времето на социализма), в резултат на активната дейност на църквата, броят на християните нараснал твърде много. Това разтревожило местната управа и тя решила да извика компетентен партиен работник, който да проведе разяснителна беседа относно заблудите на религията. Събитието предизвикало всеобщ интерес, поради което се събрало значително множество. Подсигурено било и присъствието на вярващите. В една добре издържана и патетична реч ораторът се постарал да обясни на всички, че религията е “опиум за народите”:
– Тя винаги е служила и служи на реакционните сили в стремежа им да увековечат старите, надживели времето си обществени отношения. Религията изопачава представата за света, обяснява неговата поява с нематериални сили и фактори и разчита на сляпата вяра, а не на логически научни основания. Съвременната наука отхвърля необходимостта от Бог, Който да е Създател на Вселената и живота. Напротив, според диалектиката светът се намира в постоянно движение и развитие. В него се извършва безкраен процес на обновление, на отмиране на старото и зараждане на новото, на преход от нисши към висши състояния на съществуване на материята, чрез разрешаване на противоречията!
Когато завършил “научната” си лекция, той учтиво поканил присъстващите, ако имат някакви въпроси във връзка с изложеното, да ги зададат. На това един християнин станал и казал:
– Другарю лектор, Вие споменахте, че науката отхвърля необходимостта от Бог. Бихте ли уточнили, коя точно наука обаче, отрича съществуването на Бога?
На този въпрос говорителят силно се притеснил. Известно време обмислял различни отговори, докато накрая озарен от внезапно вдъхновение, възмутено заявил:
– Марксистко-ленинската наука отрича съществуването на Бог!
– А, бихте ли ни привели доказателствата на тази наука?
След нов период на безпокойство и напрежение, лекторът накрая не издържал. Махнал с ръка, започнал да си прибира нещата в куфарчето и с гневни стъпки напуснал подиума.
Тезата за еволюционния произход на материалния свят обаче продължава да се прокламира като безспорно потвърдена и да се поддържа в учебниците. Тя се преподава на учениците едва ли не като “единствената научно доказана теория”. Ето мненията на някои видни съвременни учени, които при това са атеисти, по този въпрос.[2]
В една статия публикувана през 1990 г., петима от най-известните астрофизици – К. Хелтън, Дж. Барбидж, Ф. Хойл, Дж.В. Нарликар и Н.Ч. Викрамасингх, като изреждат големия брой недостатъци в хипотезата за “Големия взрив”, накрая стигат до заключението: “Горната дискусия ясно показва, че наличните доказателства не потвърждават сляпата вяра в стандартната хипотеза за Големия взрив”.[*][3]

--------------------------
[*] Само за някои по-специални изказвания по даден въпрос е указано със забележка в коя точно публикация се намират. Всички други цитати са взети от книгите и сайтовете, посочени в библиографията.
1

Р. Олдершау, астроном в Дартмут, след подобна критика на същата постановка отбелязва следното: “В светлината на тези проблеми учудващо е, че хипотезата за Големия взрив е единствения космологичен модел, който физиците са взели насериозно.”[4] А В. Вайскопф заявява: “Нито един съществуващ възглед за развитието на космоса не е напълно задоволяващ и това се отнася и за Стандартния модел (този на Големия взрив – б.а. В.В.), който води до някои фундаментални въпроси и проблеми.”[5] Явно космологията е изправена пред значителна криза, защото и другите модели за възникването на Вселената отдавна вече са отхвърлени, поради тяхната несъгласуваност с наблюденията.
Проблемът за произхода на първите живи клетки от неживата материя също не е разрешен дори в най-малка степен. Днес голяма част от самите еволюционисти вече не вярват, че животът може да се е зародил по този начин. Професор доктор Клаус Дос директор на Йоханес Гутенберг Университет в Германия, който е значителен авторитет в тази област, казва: “Повече от 30 години експерименти в областта на химическата и молекулярната еволюция доведоха до по-добро осъзнаване на необхватността на проблема за произхода на живота на Земята и съвсем не до неговото разрешаване. Понастоящем всички спорове по основните теории и опити в тази област стигат или до задънена улица, или до признание за неразбиране”.[6]
Стенли Милър, чийто експерименти преди много години породиха надежди, че е възможно по абиогенен път да се е стигнало до появата на живот на първичната Земя, е на път да се откаже от тази идея. Джон Хорган, автор в “Сайънтифик Америкън” отбелязва по този повод: “Милър, който след почти четири десетилетия все още усърдно търси най-голямата тайна на живота, е съгласен, че тази област се нуждае от някакво драматично откритие, за да се ограничат лутащите се хипотези”.
По-нататък в същия материал Хорган коментира Франсис Крик[*], който също е стигнал до извода, че животът не може случайно да е възникнал на Земята: “Но (Крик) отбелязва, че е имал сериозни намерения да покаже неадекватността на всички обяснения на земния генезис. Както веднъж Крик писа: “Произходът на живота е почти чудо, толкова много са условията, които трябва да са го предизвикали”.[7]
К. Хескингс изразява своето удивление: “Дали кодът и средствата за неговото пренасяне (т.е. ензими, нуклеинови киселини, рибозоми и др. – б.а. В.В.) са се появили едновременно при еволюцията? Изглежда почти невероятно, че е възможно такова съвпадение, като се има предвид огромната сложност и на двете неща и изискването за строга координация между тях, за да оцелеят. От един предшественик на Дарвин (или скептик спрямо еволюцията след Дарвин) тази загадка би се изтълкувала сигурно като най-мощното доказателство за Божествено сътворение”.[8]
Защо днес еволюцията на организмовия свят, като че ли е спряла и съществувала ли е изобщо такава в миналото?
Макар че са правени огромен брой опити да бъдат произведени нови видове, досега никой от тях не е успешен. К. Патерсън, британски поддръжник на дарвинизма, признава: “Никой никога не е успял да произведе нов вид чрез механизмите на естествения отбор. Никой не се е приближил дори до някакъв резултат”.[9]
Ако в днешно време не могат да възникват нови видове, отнася ли се същото и за миналото? Теоретиците предлагат две различни обяснения за протичането на еволюционния процес. Първото се нарича “филетичен градуализъм”. Според този възглед сегашните живи същества постепенно са еволюирали от по-ранните и прости организми. В такъв случай обаче би трябвало да наблюдаваме непрекъснати редове от преходни форми, както между видовете, така и между по-големите таксономични единици. Необяснимо е защо тази поредица от междинни звена липсва не само при съвременните организми, но и при вкаменелостите. В това направление много показателно е изказването на Х. Херибърт-Нилсен, директор на Ботаническия институт към университета в Лунд, Швеция. След 40 години изследвания в областта на палеонтологията и ботаниката накрая той бе принуден да заяви: “Не е възможно да се направи дори карикатура на еволюцията с помощта на палеонтологичните данни. Материалът от вкаменелостите днес е толкова богат, че ... липсата на преходни форми не може да се обясни с неговата недостатъчност. Липсата (на преходни форми) е реалност; и тя не може да бъде запълнена”.[10]
Вторият възглед е известен като “пунктирано (прекъснато) равновесие”. С този термин се означава един хипотетичен процес, при който би трябвало промените във вида да се извършват скокообразно и да се осъществява една бърза еволюция в малките популации. С. Стенли го нарича “квантова” (в случая “внезапна”) поява на нов вид. Такъв въображаем процес би могъл да обясни универсалното отсъствие на преходни структури, но за него няма никакви генетични доказателства.

------------------------------
[*] През 1953г. Джеймс Уатсън и Франсис Крик разгадават двойноверижната структура на ДНК. За своето откритие по-късно те получават и нобелова награда.
2

Ето преценката, която дават двама известни еволюционисти – Дж. Валънтайн и Д. Ервин за тези концепции: “Стигаме до заключението, че ... нито една от съревноваващите се теории за еволюционни промени на ниво видове, нито филетичния градуализъм, нито пунктираното равновесие не изглеждат приложими при произхода на нови телесни форми”.[11]
Кулминация в еволюционната "теория" безспорно представлява обяснението, което е дадено за появата на човека. Според него нашата еволюция се е извършила най-късно в сравнение с тази на останалите видове. Но, ако е така тя би трябвало да бъде най-ясния и най-добре документиран процес, подкрепен с множество факти от палеонтологията. Чудно защо тогава Д. Пилбим признава: “Поне в палеоантропологията данните са толкова оскъдни, че теорията влияе твърде много на интерпретацията”.[12] А.Л. Уатсън добавя: “Забележителен е фактът, че всички материални доказателства за човешката еволюция могат да се поместят (и пак да остане място) в един единствен ковчег”.[13] Дори нашата еволюция да се е осъществила "само" за последните един милион години (а според материалистите, тя е продължила най-малко пет милиона години), изчисленията показват, че на Земята трябва да са живели поне три хиляди милиарда души. Затова е направо невероятно как може да има толкова малко вкаменелости или културни останки от древния човек. (За сравнение намерените вкаменелости от растителни и животински организми, обитавали планетата преди "стотици милиони години", са огромно количество.)
Обикновено се твърдеше, че неоткритият все още прародител на хората и човекоподобните маймуни е единственото, така наречено “липсващо звено” между другите примати и нас. В своята книга “Науката е свещена крава” А. Станден казва: “Това определение води човека в заблуждение като намеква, че не достига само едно звено в цялата правилна и пълна верига. По-правдиво е да се каже, че най-важните части на веригата ги няма; а щом като няма повечето части, то трудно е да се определи има ли въобще някаква верига”.[14] Днес дори най-изтъкнатите антрополози са принудени да се съгласят с това мнение и да признаят, че няма никакви достоверни свидетелства за произхода на хората от общ предшественик с висшите маймуни. Обективната преценка на вкаменелостите от хуманоиди показа, че маймуните винаги са си били маймуни (макар и в миналото да е имало още някои несъществуващи сега видове), а хората – хора.
Ето какво е написал М. Дентън в книгата си "Еволюцията – теория в криза": "Колко погрешно е схващането, че напредъкът в познанията по биология непрекъснато потвърждава традиционната история на еволюцията." "Нито веднъж досега теорията на Дарвин от 1859 г. не е била подкрепена поне с едно емпирично откритие или научно постижение."[15]
В изказването на Д.М. Уатсън, професор при Лондонския университет, може би най-добре личи колко “солидни” са основанията на някои учени на базата, на които приемат материалистическите възгледи, а отхвърлят Божественото сътворение: “Еволюционната теория е универсално възприета не защото е действително намерена или доказана или пък може да бъде потвърдена от фактите, а затова, че иначе остава като единствена алтернатива – специалното създаване. А такова нещо е просто невероятно”.[16]
Нещата обаче стоят точно обратно. Вероятността един разумен и всемогъщ Бог да е създал този прекрасно подреден свят винаги е била сто процента възможна. Това становище е и в пълно съгласие със здравия разум. Поради тази причина никой никога не е могъл да разклати вярата в сътворението нито на милиметър. Но и най-фанатичните привърженици на материализма винаги са признавали, че вероятността светът да е възникнал по еволюционен път е нищожно малка. В такъв случай остава съвършено непонятно защо техните "теории" се считат от повечето хора за толкова убедителни. Може би една подходяща илюстрация ще ни помогне да разберем по-добре цялата абсурдност на това положение.
За целта се постарайте да се въплътите в ролята на гениален учен. Направили сте велико откритие, на базата на което сте конструирали, да речем, двигател с много висок коефициент на полезно действие. Вие отнасяте теоретичната си разработка и модела на двигателя за одобрение пред съответната патентна комисия. Оттам ви отговарят, че ще назначат компетентен специалист, който да прегледа работата ви. След извършената проверка, за ваша голяма изненада чувате от него следното заключение:
3

– Теоретичната постановка е правилна и не е в противоречие с природните закони. Практическите изпитания също показаха, че двигателят действително притежава посочените качества. Но не можем да бъдем сигурни, че всичко това е дело на нашия колега, защото може да е станало случайно.
– Как така? – недоумявате вие.
– Много просто. Възможно е например вашата котка да се е разхождала по клавишите на пишещата ви машина, в резултат на което на хартия се е появила идеята за това изобретение. Също така евентуален взрив в работилницата ви може да е станал причина да се сглоби представеният тук двигател.
– Какво говорите? – се възмущавате все повече и повече. – Не разбирате ли, че след като притежавам интелектуалния потенциал и физическата способност да създам тези неща, вероятността аз да съм техен автор е напълно сто процента възможна? А вероятността те да са се осъществили случайно е пренебрежимо малка. Освен всичко друго има и голям брой свидетели, които са ме виждали, когато работех над тях.
– Вижте какво, възможно е събитията, които ви посочих, да са станали преди това. Вие само сте пресъздали всичко повторно пред други хора, за да ги уверите, че сте истинския изобретател на машината.
– За да се осъществи обаче една нищожно малка случайност, трябва много време – не отстъпвате вие.
– Не е задължително. Според теорията на вероятностите тя може да се реализира и от първия път.
Като изслушва внимателно и двете страни, комисията отсъжда следното:
– Докато съществува дори нищожна вероятност всичко да е станало случайно, няма как да бъдем сигурни, че вие сте автор на изделието. Затова не можете да получите никакво признание и награда за него.
Тогава ви идва наум един блестящ отговор:
– В такъв случай сигурно ще кажете, че и всички постижения на човечеството, считани за продукти на нашата съзнателна дейност, може да са възникнали случайно. Според вашата логика хората, които претендират, че са ги създали трябва да се откажат от авторските си права, от званията си, а също и да върнат получените заплати. Вие съгласни ли сте да го направите?
Бог е Този, Който категорично заявява, че самият Той е автор на създанието. При това всички Негови “изделия” – атоми, небесни системи, живи организми и т.н., са неизмеримо по-сложни, от което и да е произведение на човешкия разум. Поради тази причина и възможността те да са възникнали случайно е неимоверно по-малка. Материалистите обаче винаги са се стремели да разпространяват схващането, че щом като съществува даже безкрайно малка вероятност светът да се е появил случайно, точно тя със сигурност се е изпълнила на практика. Затова, според повечето от тях, в никакъв случай не може да се приеме, че Бог го е създал. Макар че, от една страна, нямат никакви сигурни фактически доказателства за еволюционния произход на Вселената, живота и човека, а от друга и възможността нещата да са се развили по този начин е съвършено нищожна, те изискват от съвременната общественост едва ли не безпрекословно да повярва на техните "теории". Но дали ще се съгласят мярката, с която мерят, да бъде отнесена и към самите тях? Щом като има възможност постиженията на нашата цивилизация да са станали случайно, според по-горните разсъждения излиза, че няма как да се докаже, че те изобщо са създали нещо. Но, ако е така не трябва и да претендират, че са някакви учени. Защо тогава е необходимо въобще да им се вярва? Нещо повече, щом като няма никакви сигурни доказателства в подкрепа на натурализма следва, че той също се приема единствено на вяра, което го прави своеобразна форма на религия.[17]
Причината, поради която голяма част от хората отхвърлят Бога и здравия разум, а приемат една безумна идея, не се крие в нейната убедителност, но е някаква друга. Може би всеки сам трябва да признае пред себе си каква е тя.
Но дори да докажем сто процента сигурно, че Бог е създал света, ще помогне ли това на някой да се отрече от заблудите, към които е пристрастен? Б. Паскал пита: “Защо толкова много хора не вярват в Божествените истини? Дали, защото не са им доказани?” И отговаря: “Не, но защото те не ги харесват.”
Б. Хобринк много добре е разкрил истинските мотиви на тези, които отхвърлят християнството: "Причината за големия успех на теорията на еволюцията не се крие в солидната й научна обоснованост, а в това, че хората не могат да си обяснят, или не искат да приемат алтернативата: всемогъщ Бог, Който е сътворил света. Не е случаен фактът, че теорията на еволюцията се радваше на такава широка популярност в комунистическите (атеистични) страни и беше издигната на висотата на "държавна религия". Теорията на еволюцията осигурява "научната база", въз основа на която се отрича съществуването на Бог и това, че човек е подвластен на Същество, по-висше от него.
4

Големият поборник на еволюционната теория Хъксли казва за нея: "Тази нова теория на еволюцията ни освобождава по един чудесен начин от смазващата усмирителна риза на Битие 1 и 2 (глави)". Защото, ако повярваш в сътворението, трябва да повярваш и в грехопадението и така да повярваш в един всемогъщ Бог, пред Когото сме отговорни и на Когото трябва да се подчиняваме. Това означава също, че се нуждаем от Иисус Христос като наш Спасител и Избавител от нашите грехове. Хората, които не искат да служат на Бога, правят всичко възможно да отрекат Неговото съществуване."[18] (Чудна е наивността на материалистите – те като че ли смятат, че щом са премахнали от съзнанието си мисълта за Бога, Той наистина е изчезнал и по такъв начин са се освободили от отговорността си пред Него.)
Ако науката отрича съществуването на Бога, защо почти всички най-гениални учени (а и творци на изкуството) са били християни? Може би те не са разбирали достатъчно добре до какви изводи водят научните постижения? Наистина жалко, че не е имало кой да им обясни колко много се заблуждават.
Джон Уош казва: “Всички най-велики учени са били вярващи човеци. За тях не е било трудно да съгласуват науката и вярата. Само повърхностни люде са намерили, че ограниченият обем на ума им не е достатъчен да вмести науката и вярата.” Известният физикохимик Роберт Миликен, лауреат на Нобелова награда за 1966 г., твърди: “Материализмът е нелепа и крайно безсмислена философия. Не е имало досега по-възвишено понятие за Бога от това, което науката ни дава. Никога не съм познавал човек със здрав разум, който да не вярва в Бога. Без съмнение наука без религия ще бъде по-скоро проклятие, отколкото благословение за човечеството. Наука, подчинена на духа на (християнската) религия, е ключът към прогреса и надежда на бъдещето.” На друго място същият учен отбелязва: “Между всички мой познати в научния свят няма нито един, който да е атеист. Почти всички са убедени християни”.
Дори и преди да е било разпространено християнството, най-големите философи на древността са вярвали в Бога. На Питагор принадлежат думите: “Ако Бог стане видим за човеците, ще вземе за тяло светлината, а за душа – истината”. Платон е изказал следната мисъл: "Бог е най-висше добро, което е над всяко битие и е над всяка природа, към което всичко се стреми". Аристотел пише: “При все, че е невидим за смъртната природа, Бог се вижда от творенията Си”. На същото мнение е и Сенека: “Както не виждаш душата на човека, така не виждаш и Бога, но Го познаваш по творенията Му”. А Цицерон е убеден, че: “Никога не е имало велик човек небоговдъхновен. Съмнявам се в ума на този, който отрича Бога”. Изобщо всички най-изтъкнати мислители от онова време (с малки изключения) поддържат подобно становище.
Не е вярно, че възникването на християнството е попречило на напредъка в науката. Разбира се, имало е немалко фанатични “духовници”, които са подтискали развитието на знанията, за да наложат някои изгодни за тях заблуждения. Но такива хора са причинили и голям църковен упадък.[19] Фактите обаче говорят, че именно поради християнската обществена атмосфера е станало възможно развитието на науката. Християнското учение всъщност подтиква към изучаването на природата, защото в нея се разкрива премъдростта на Бога. Както красноречиво се е изразил Й. Кеплер: “В света аз чета божиите мисли след Бога”. И наистина всички наши знания се формират от изучаването на окръжаващата ни обективна действителност. На тази основа е разработено цялостното творчество на човешката разумна дейност. Неслучайно всички най-велики достижения на изкуството, науката и техниката са продукт на християнската цивилизация.[20]
През ХIХ век, когато атеизмът се е бил развихрил с много голяма сила, броят на християните измежду учените също е бил твърде значителен. Професор Денерт в книгата си “Религията на езичниците”,[21] изтъква следното: “Говорил съм с (близо) 300 учени езичници. От тях 242 бяха вярващи, 35 не отговориха, 15 бяха безразлични и само 5 наистина безбожни”. Думерг О`Монтебо също поискал мнението на много учени. От 150 души 125 открито изповядали вярата си в Бога. Само 25 замълчали или признали безбожието си. А големият английски държавник Уйлям Гладстон, който има значителни заслуги за нашето освобождение, казва: “Четиридесет години съм бил свързан с управлението на Великобритания. Запознал съм се с 60 от най-великите гении на нашето време. От тях 55 души бяха убедени вярващи християни, а другите 5 много високо ценяха християнството”.
Ето с какво проучване за вярата на учените в САЩ през втората половина на ХХ и началото на ХХІ век, ни запознава директорът на "Центъра по изчислителна и квантова химия" към University of Georgia проф. Хенри Шефър:
"Мнозинството американци обичат повече статистиката, отколкото анекдотите. Затова, нека ви представя резултата от едно запитване сред членовете на професионалното дружество "Sigma Xi". Три хиляди и триста учени са отговорили на проучването и заключенията са несъмнено над статистическата неопределеност. Описанието на проучването в ноемврийския брой на Chemical and Engeneering News, 1988 г. гласи: ,,Учените са се закотвили в основната обществена група на Съединените Щати." В статията се казва, че половината от запитаните учени редовно се включват в религиозни дейности. Вглеждайки се по-внимателно в резултатите от запитването, откриваме, че 41% от учените с докторска степен обикновено ходят на църква в неделя. В американското общество като цяло 42% (от населението) обикновено ходи на църква в неделя. Не толкова изчерпателно, но по-скорошно проучване (The Scientist, May 19, 2003) установява, че 52% от биолозите се определят като християни. Така че, каквото и да е това нещо, което кара хората да имат религиозни наклонности, то изглежда не е свързано с получаването на висша научна степен."
Разбира се, не е възможно да изброим огромното множество от учени, които са имали християнски възгледи, но ще посочим само по-известните: Николай Коперник, Франсиз Бейкън, Галилео Галилей, Йоханес Кеплер, Уйлям Харви, Рене Декарт, Блез Паскал, Робърт Бойл, Исак Нютон, Готфрид Лайбниц, Леонард Ойлер, Михаил Ломоносов, Уйлям Хершел, Антоан Лавоазие, Пиер Лаплас, Андре Ампер, Карл Гаус, Хъмфри Дейви, Майкъл Фарадей, Матиас Шлайден, Теодор Шван, Робърт Майер, Джеймс Джаул, Грегор Мендел, Луи Пастьор, Уйлям Томпсън (лорд Келвин), Джеймс Максуел, Иван Петрович Павлов, Хенрик Лоренц, Дж. Дж. Томпсън, Макс Планк, Макс Борн, Ервин Шрьодингер, Артър Комптън, Луи де Бройл, Вернер Хайзенберг, Чарлз Таунс и още твърде голям брой други.[22]
5

Ето мненията на някои от тях. Н. Коперник е помолил на гроба му да стои следният надпис, съставен от самия него: “Господи аз не ожидам за благодатта, която прие апостол Павел, нито за благоволението, с което Ти прости на Петър. Моля те само за онази милост, която подари на разбойника на кръста”. Въпреки конфликта с римо-католическата църква, Г. Галилей никога не се е отричал от християнската си вяра, като е смятал че: „Чрез природните творения Бог разкрива Себе Си по също толкова възхитителен начин, колкото и чрез свещените слова на Библията.”[23] Й. Кеплер завършва труда си “Хармония на всемира” със следните думи: “Велик е нашият Бог. Велика е Неговата власт и мъдростта Му е безкрайна. Хвалете Го Слънце, Луна и планети. Хвалете Го вие небесни хармонии и вие, които сте утвърдители на Неговите открити закони. И ти, душо моя, възпявай славата на Господа през целия си живот. От Него и за Него и чрез Него са всички неща. Единствено на Него да бъде всяка слава и почит от века и до века. Амин”. И. Нютон пише: “… Ние трябва да признаем съществуването на един Бог – безкраен, вечен, всеприсъстващ, всезнаещ, всесилен, Творец на всички неща, най-мъдър, най-справедлив, най-благ и най-свят. Ние трябва да Го обичаме, да се страхуваме от Него, да го почитаме, да Му се доверяваме, да отправяме към Него молитвите и благодарността си, да Го възхваляваме, да се прекланяме пред Неговото име, да се подчиняваме на Неговите заповеди”. На големият астроном У. Хершел принадлежи следното изказване: “Колкото повече се укрепва науката в знанието си, толкова повече изпъкват ясните доказателства за съществуването на Твореца и силата на Неговото могъщество. И геология, и астрономия, и математика, и естествена наука, и всички науки принасят по един камък в храма, който трябва да се издигне в чест на Твореца – нашия Бог”. Л. Пастьор, още към края на ХIХ век е направил следното прозрение: “Поколенията един ден ще се смеят на глупостта на нашата днешна материалистическа философия. Колкото повече изучавам природата, толкова повече стоя изненадан и удивен пред делото на Твореца”. Известният ни от уроците по физика лорд Келвин казва: “Познанието за Бога и благоговението пред Него са дошли до ума ни по същия сигурен начин, по който биваме довеждани до истините от физическо естество” и още: "Непреодолимо силни доказателства за интелигентност, благосклонност и милост лежат около нас ... атеистичната идея е толкова безумна, че не мога да я изразя с думи". Ето какво говори и Дж. Максуел, признат за един от най-великите учени: “Боже, Който Си създал човека по Свое подобие и Си му дал жива душа, за да Те търси и да владее Твойте създания! Моля Те, научи ни тъй да изследваме делата на Твойте ръце, щото да подчиним Земята на нашите потребности и да укрепим нашия разум в служба на Тебе. Моля Те, дай ни да възприемем Твоето слово така, че да повярваме в Този, Когото Ти Си изпратил да ни извести познание за спасението и средство за прощение на нашите грехове. Всичко това ние молим в името на същия този Иисус Христос, нашия Господ.”. Пионерите в квантовата механика също признават вярата си в Бога. “За богословието Бог стои в началото, за естественика – на края на всички познания” – М. Планк. “Тези, които казват, че изучаването на науката прави човека безбожник, трябва да са донякъде глупави” – М. Борн. “Първата глътка от чашата на природните науки прави човека атеист, на дъното на чашата обаче го очаква Бог” – В. Хайзенберг. Считаният за най-значим от всички съвременни учени А. Айнщайн също не крие преклонението си пред Създателя: “Аз твърдо вярвам в онова велико Същество, което е създало такива чудни дела в нашата малка Вселена. Моят слаб ум не може да Го проумее. Аз смея само със смирено благоговение да коленича пред Него”.[24]
Друго широко разпространено заблуждение, особено в страните от бившия социалистически лагер, е че в Библията има неща, които противоречат на научните открития. Трябва обаче да заявим, че това изобщо не е вярно. В нея няма нито един текст, който да е бил опроверган досега. Напротив, с развитието на науката все по-пълно и по-точно се потвърждава всичко записано там.[25] До това мнимо противоречие се е стигнало, от една страна, поради слабото развитие на знанието през първите векове след възникването на християнството, в резултат на което някои църковни дейци са възприели редица погрешни схващания от древногръцките философи. Именно, тези схващания са били оборени, а не библейското становище. От друга страна, днес в науката господстват натуралистичните концепции, което кара мнозина да мислят, че те имат право, а не Библията. За тях още в началото казахме, че представят едно превратно тълкуване на научните резултати, поради което не след дълго ще бъдат отхвърлени. Нека отново дадем думата на най-известните учени, за да чуем какво смятат по този въпрос. "Повърхностното изучаване на науките ни отдалечава от Бога, а дълбокото ни приближава до Него. Истинската наука е длъжна да се стреми към това, което би довело хората до познанието на Твореца, да даде най-сполучливо средство в тази насока и заедно със Свещеното Писание да служи за опитно изучаване на Божиите истини” – Ф. Бейкън. “Никъде не намираме противоречие между религия и естествена наука, но в решителните точки пълно съгласие. Религията и естествените науки не се изключват, но взаимно се допълват и обуславят. При все, че методите са различни, защото науката борави предимно с разума, а религията – с мирогледа, то в смисъла на работата и насоката на прогреса са съвършено съгласни помежду си” – М. Планк. “Мога положително да твърдя, че отричането на вярата няма никаква научна основа. ... Хора, които малко знаят от наука и човеци, които малко разбират от религия, могат да спорят и да се карат. Зрителите си мислят, че спорят науката и вярата. Всъщност обаче имаме сблъскване между два вида невежество” – Р. Миликен.
6

Материализмът никога не е могъл да отговори на въпроса за смисъла на съществуването. Ако всичко свършва с края на земния ни път, каква полза има да вършим каквото и да било? Битието ни се превръща само в едно досадно повторение на ежедневните ни задължения. Отрязъкът от време, който ни е определен, е твърде кратък за осъществяването на някакви по-грандиозни планове. Когато се обърнем назад, виждаме, че една не малка част от живота ни вече е безвъзвратно отминала. Никой не може да ни каже колко още има, но знаем, че и остатъкът ще изтече като един миг. Дори да реализираме целите, които сме си поставили, все пак ясно разбираме, че ще трябва в крайна сметка да се разделим с всичко постигнато тук. Толкова много поколения са си отишли преди нас, като са оставили само блед спомен в съзнанието ни. Така ще си заминем и ние, нашите деца, внуци и тези, които следват подир тях. Щом като всички ще се превърнем само в земни минерали, какъв смисъл има индивидуалният ни живот? Накрая ще изгаснат и последните звезди, ще се изчерпят и всички възможни източници на енергия, и всяка форма на живот ще изчезне. Светът ще стане една студена и мрачна, безжизнена пустиня (или ще се превърне отново в “огнен ад”)[26]. К. Пинък казва: "Невярващият човек се пробужда, за да открие, че не може да намери смисъл в една Вселена, безразлична към неговите нужди и лишена от всякакъв смисъл". Както в недоумение е запитал някой: “Тогава какво е животът – сън, лъжа, безкрайност, нищо???”
Но явно нещата не стоят по този начин. В нас има непреодолим копнеж да живеем. При това жадуваме за един изпълнен със съдържание живот. Някак вътре в себе си, макар и смътно, осъзнаваме, че сме част от великия замисъл, според който е било създадено всичко, че животът ни има смисъл и ще продължи вечно. Големият психолог П. Турнир твърди: "Проблемът за смисъла на нещата е чисто и просто религиозен проблем. Или светът е създаден от Творец и съответства на Неговия план. Тогава неговият смисъл е явен: осъществяването на този план и смисълът на всяко деяние в живота ни е да участваме в осъществяването му. Или пък светът се е развил случайно и нищо няма никакъв смисъл".
А. Комптън чудесно доразвива тезата: “Каква по-благородна амбиция може да има човек от тази да помага на своя Творец в изграждането на един по-добър свят?
Предаността ни към нашия Творец, Който ни е дал способността и отговорността да моделираме нашия живот и нашия свят според един по-съвършен образец, ни вдъхновява да работим с цялата си душа заедно с Него за постигането на тази велика амбиция.”
В Небесното Си царство Бог е промислил за нас нещо неизмеримо по-прекрасно и от най-смелите ни очаквания, представи и мечти. Както е писано: "Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло, и на човешкото сърце не е дохождало. Всичко това е приготвил Бог за тия, които Го любят".[27]
Може би много хора не си дават сметка, че най-важните въпроси, които трябва да си зададем, са всъщност следните: Съществува ли Бог? Кой е истинският Бог? Какви са Неговите изисквания към нас? (Тази книга се опитва да намери точно техните отговори.)
За разумния човек въпросът за съществуването на Бога е най-важният, защото от неговия отговор се определя смисълът на всичко. Ако натуралистичният възглед е правилен, тогава очевидно е най-добре “да ядем и пием, защото утре ще умрем”[28]. Но, ако не е...? В някакъв атеистичен кръжок много пъти се водили подобни разисквания. Накрая един от присъстващите станал и казал: “Всички ние сме убедени, че няма Бог. Но, ако сме допуснали грешка, тогава ме обхваща голям ужас като си помисля, че ще трябва да се изправя пред Него и да отговарям за делата си”.[29]
Има някои религии, които са много привлекателни за мнозина, защото им обещават, че ако ги практикуват, ще развият свръхестествени способности и освен това заявяват, че след безброй прераждания всеки човек ще бъде спасен. За съжаление обаче те не могат да претендират, че са откровения от истинския Бог, защото в тях има твърдения, които са, меко казано, несъстоятелни. Например в една от свещените книги на тези религии, се споменава, че Луната, която нощно време виждаме да грее на небосвода, се намира на 1 300 000 км. по-далеч от Слънцето и свети със собствена светлина. Някои от техните последователи дори са убедени, че на нея има прекрасни градини и разнообразни живи същества. Затова те не признават научните сведения за Луната, а кацането върху нейната повърхност, осъществено от американските астронавти, се определя като случай на “масово промиване на мозъци”.
По този повод се налага да кажем следното. Не бива да смятаме, че щом като нещо ни харесва и вярваме в него, то непременно е истина. Точно обратно – първо трябва да открием истината и тогава да повярваме в нея.
Единствено истинският Бог, Който е създал света и е негов суверен Владетел, има право да постави своите закони над всичките Си поданици. Любовта Божия съдържа в себе си пълнотата на съвършенството, което означава, че включва и справедливостта. Правдата, от една страна, битийно се основава в любовта, а от друга – от нея черпи сили и е проява на Божията любов. Според християнското разбиране ако Бог не е любов, то не би съществувала и правдата, а ако Божията любов е лишена от правда, то тя не би била свята и съвършена, не би била тази, която е „свръзка на съвършенството” (Кор. 3:14).
Затова Бог очаква от нас да вършим правда и да живеем в любов, според казаното в Писанието: „Бъдете съвършени, както е съвършен Небесния ваш Отец” (Мат. 5: 48).
7



БЕЛЕЖКИ:
[1] Библия – Псалом 18:1-4
[2] Трите стълба, на които се крепи в научно отношение диалектико-материалистическата философия, са хипотезите за "Големия взрив", самозараждането на живота и неговата еволюция.
[3] Нalton C. Arp, Geoffrey Burbidge, Fred Hoyle, Jayant V. Narlikar and N. Chandra Wickramasinghe, “The Extra – Galactic Universe: An Alternative View”, Nature, Vol. 346, August 30, 1990, p. 810.
[4] Robert Oldershaw, “What s Wrong with the New Physics?” New Scientist, Vol. 128, Desember 22/29, 1990, p. 59.
[5] Victor P. Weisscopf, “The Оrigin of the Universe”, American Scientist, Vol. 71 /Sept./Oct. 1983/, p. 474.
[6] Klaus Dose, “The Оrigin of Life: More Questions than Answers”, Interdisciplinary Science Reviews, Vol. 13 #4, 1988, p. 348.
[7] John Horgan, “In the Beginning”, Scientific American, Vol. 264, February 1991, p. 125.
[8] Caryl P. Haskings, “Advances and Challenges in Science in 1970”, American Scientist, Vol, 59 /May - June 1971/, p. 305.
[9] Colin Patterson, “Cladistics.” Интервю по програма Би Би Си, 4 март 1982 г.
[10] Paul A. Moody, Introduction to Evolution /New York: Harper and Row, 1962/, p. 503. /Synthetische Artbildung, 1953/.
[11] James W. Valentine and Douglas H. Ervin, “Interpreting Great Development Experiments. The Fossil Record.” Статия от симпозиум, публикувана в Development as an Evolutionary Process, Alan R. Lias, Inc., 1987, p. 96.
[12] David Pilbeam, “Rearranging Our Family Tree”, Human Nature /June 1978, p. 45.
[13] Lyall Watson, “The Water People”, Science Digest /Vol. 90: May 1982/, p. 44.
[14] Този цитат е взет от книгата на д-р У.А. Крисуел "Произход и развитие на човека", която се разпространяваше нелегално у нас по времето на социализма. По обясними причини върху кориците й не бе посочено издателство, както и каквито и да било други данни.
[15] Denton, M Evolution: a Theory in Crisis /Burnett Books, London, 1985/ 368 p.
Тук приведохме само малка част от огромното количество примери, в които дори твърде отявлените атеисти измежду учените признават своята безпомощност да докажат по материалистичен път произхода на всичко. Както се разбра и от казаното, всичките им усилия в тази насока стигат винаги до "задънена улица".
Дори да има много свидетели на едно престъпление съдията може и да не накаже виновника, с мотивите, че те не са безпристрастни или си противоречат и т.н. Но, ако извършителят сам признае вината си присъдата му е "вързана в кърпа". По същия начин, когато християните (а и не малко обективни изследователи) атакуват еволюционното учение е възможно и да не го дискредитират в очите на обществеността. Но самопризнанията на водещите в това направление учени вече ясно показват на всички, че то е обречено и няма още дълго да просъществува.
(До средата на 2006 г. повече от 600 учени – биолози, химици, физици, математици, медици, специалисти в областта на информатиката и др. – от различни страни по света са се подписали, че се отказват от теорията на еволюцията. В документа се казва: „Резултатите от научните изследвания в различни области: космология, физика, биология, изкуствен интелект, получени в последните десетилетия, накараха учените да подложат на съмнение основния догмат на дарвинизма – принципа на естествения отбор, а също и да пристъпят към подробни изследвания на факти, прилагани в негова полза… Числото на подписаните расте, като сред тях има хора от националните академии на науките на САЩ, Русия, Полша, Чехия, Индия, Нигерия, университета Йейл, Принстън, Станфорд, Масачузетския технологичен институт, Калифорнийския университет в Бъркли, много други научни центрове.”
[16] D. M. S. Watson, “Adaptation”, Nature, Vol. 123 /1929/, p. 233.
[17] Материализмът и натурализмът са твърде близки, но не са напълно идентични мирогледи. В източната и западната философия разбирането за тях се разминава и за да не усложняваме нещата, няма да разясняваме подробно техните прилики и разлики. Понеже и двата възгледа са атеистични и се противопоставят фронтално на християнската вяра в Бог-Творец, ние ги употребяваме като синоними.
[18] Бен Хобринк "Еволюцията – яйце без кокошка" Open Doors` София 1993, стр.109-110
[19] Поради големите грешки, допуснати от Църквата през Средновековието, някои се опитват да извличат дивиденти в полза на становището си, че християнското учение било “мракобесно”. Точно обратно – причината за всички лоши последици в Църквата и обществото е именно неспазването на моралните устои на християнската вяра, както и на призива за любов към ближния.
[20] Може би е излишно да споменаваме, че и всички най-гениални творци на изкуството също са били християни – Леонардо да Винчи, Рафаело Санти, Микеланджело Буонароти, Георг Фридрик Хендел, Йохан Себастиан Бах, Волфганг Амадеус Моцарт, Лудвиг ван Бетховен, Феликс Менделсон-Бартолди, Ференц Лист, Йоханес Брамс, Александър Пушкин, Чарлз Дикенз, Уолтър Скот, Фьодор Достоевски, Йохан Волфганг Гьоте, Хайнрих Хайне и още безчислено множество други.
[21] "Езичници" – така евреите преди възникването на християнството са наричали всички други народи, които не са почитали истинския Бог. В този случай думата “езичници” е употребена за хора, който не са евреи. (В българския език тя се развива от старославянското понятие iензычьство, което значи „народна вяра, народна традиция“, от iензыкъ — народ, племе).
[22] Виж антологията: “50 нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога” (http://nobelisti.com/); статията: “Учените и техните богове” http://harta-bg.info/article.php?id=11; книгите: „Защо вярвам в Бога”, „Науката и Бог – 53 съвременни известни учени говорят за вярата в Бога” (посочени са в библиографията) и др.
[23] В “Теми за размисъл” сме отразили най-новите изследвания относно отношението на римо-католическата църква към Коперник, Бруно и Галилей.
[24]Наистина има спор какви точно са били религиозните възгледи на Айнщайн, но следното негово изказване показва съвсем ясно, че той е считал християнството за достоверно: "Щом очистим еврейската религия на пророците и християнството, както Иисус го е учил, от всичко, което по-късно е било прибавено особено от извращенията и поправките, тогава ще имаме религия, която може да освободи света от всички социални недостатъци. Свещен дълг е на всекиго, да стори каквото може, за да допринесе за победата на тази религия".
Със сигурност обаче този велик учен е изпитвал голяма неприязън към заслепението на атеистите: “Очевидна е хармонията в космоса, която аз, с моя ограничен човешки ум, успявам да схвана, но въпреки всичко, все още има хора, които казват, че Бог не съществува. А това, което наистина ме вбесява, е фактът, че тези хора твърдят, че аз споделям техните възгледи”.
[25] Д-р Х. Морис в своята книга “Наука и Библия”, дава убедителни доказателства за достоверността на Св. Писание от научна гледна точка. В приложената към нея библиография са споменати трудовете на много специалисти в областта на физиката, астрономията, биологията, физиологията, медицината и др., които признават, че библейските сведения в областите на тези науки са напълно издържани от съвременно гледище.
[26] Според хипотезата за “Големия взрив” първият случай ще се реализира при “отворена” (вечноразширяваща се), а вторият – при “затворена” (която отново се свива до една точка) Вселена.
[27] Библия – І Кор. 2:9.
[28] Библия – І Кор. 15:32.
[29] На едно място в Библията е писано: "оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости. Понеже събаряме помисли (идеологии) и всичко, което се издига високо против познанието на Бога ..." (ІІ Кор. 10:4, 5). Дано бъдем разбрани правилно: ние се борим против несъстоятелността на материализма, но в същото време се стремим да помогнем на атеистите, като ги провокираме да потърсят обективната истина за света и смисъла на своя живот. Защото не е все едно дали има или няма Бог! Ако Той съществува, тогава съществува и вечен живот – небе и ад. Затова, колкото и парадоксално да прозвучи, пристрастието ни към определени погрешни идеи и отказът ни да приемем истината такава, каквато е може да ни доведе до вечна погибел.

Няма коментари:

Публикуване на коментар