четвъртък, 10 юни 2021 г.

ТЕИСТИЧНАТА ЕВОЛЮЦИЯ И ХРИСТИЯНСКОТО БОГОСЛОВИЕ

 

Валентин Велчев

 

II Част

 

1. Идеологическата същност на учението на Чарлз Дарвин

 

Непосредствено след появата на Дарвиновата теория мнозина учени съзират, че тя не е толкова научно обоснована концепция, колкото идеологически мотивирана натуралистична философия, насочена срещу християнството. Само година след излизането на „Произход на видовете“ Адам Седжуик, Удуърдски[1] професор по геология в Кеймбридж, който е познавал добре Дарвин, пише: „От първия до последния ред книгата е ястие от отявлен материализъм, хитро забъркано и сервирано. [...] И защо се прави това? Сигурен съм, че не поради друга причина, а за да ни накара да се чувстваме независими от нашия Създател”.[2]

В самия край на „Произход на видовете“ стоят думите: „Има величие в този възглед за живота с редицата негови сили, първоначално вдъхнати от Твореца в малко форми или дори в една, и че докато планетата продължава да се върти съгласно установения закон за гравитацията, от толкова просто начало са се развили безброй форми, най-прекрасни и чудни“.[3]От Твореца” обаче липсва в първото издание на неговата книга, а е прибавено към второто и всички останали нейни издания, появили се по-късно. В свое писмо от 1863 г., Дарвин заявява, че е направил тази добавка заради общественото мнение.[4]

В запазена кореспонденция с наставника му Чарлз Лайъл, Дарвин изрично подчертава, че изобщо не приема идеята за Божествена намеса в еволюцията: „Не бих се заинтересувал ни най-малко от теорията за естествения отбор, ако той изискваше добавянето на някакво (свръхестествено) чудо в който и да е етап от развитието“.[5]

В писмо до своя приятел ботаника Джоузеф Хукър, Дарвин споделя, че началната примитивна клетка (която си представя като капка протоплазма, подобна на желе) е възможно да възникне и посредством абиогенеза. Ето частта от текста, в която той обяснява, как би могло да се получи самозараждането на първия жив организъм: “Но ако (О! Какво голямо “ако”!) успеем да си представим едно малко топло езеро с всякакви амониеви и фосфорни соли, светлина, топлина, електричество и т.н., можем да приемем химически да се формира протеинова структура, готова и за по-сложни промени”.[6]

Според д-р Лорънс Крофт, малко след смъртта на Дарвин семейството му нарочно унищожило много от неговите документи, за да прикрие неприязънта му към християнството.[7]

През 1960 г., т.е. сто години след публикуването на „Произход на видовете“, биологът и член на Кралското общество сър Джулиън Хъксли, отявлен атеист и внук на Т. Хъксли, недвусмислено заявява: „Дарвинизмът изхвърли самата идея за Бога като творец на живота от сферата на рационалната дискусия”.[8]

В тази връзка проф. Родни Старк днес (2003 г.) е категоричен, че: „… битката около въпроса за еволюцията не е пример за това как героични учени са устоявали на безмилостното преследване от страна на религиозни фанатици. От самото начало тя е атака срещу религията, водена от воинстващи атеисти, които се прикриват под мантията на науката в опит да опровергаят всички религиозни твърдения относно Създателя.”[9]

 

Многозначителен е фактът, че дори убедени материалисти изразяват своята загриженост относно идеологическата същност на теорията на еволюцията, както и от това, че че тя никога не е покривала критериите за научност!

В началото на ХХ век Едуин Гонклин, професор по биология в Принстънския университет, отбелязва: „Концепцията за органична еволюция е високо ценена от биолозите, за много от които тя е предмет на искрена религиозна отдаденост. […] Това е вероятно причината, поради която силната методологична критика, характерна за другите катедри по биология, все още не се прилага спрямо еволюционните спекулации[10]“.[11]

Малко по-късно (към средата на столетието) водещият философ и историк на науката проф. Марджъри Грийн потвърждава тезата: „Дарвинизмът е държал и продължава да държи в плен умовете на хората като някаква научна религия. […] Модифицираната, но все още характерна Дарвинова теория се е превърнала в ортодоксалност, проповядвана от своите привърженици с религиозен плам и поставяна според тях под съмнение само от неколцина пакостници, неусъвършенствани в тази научна вяра”.[12]

Носителят на Нобелова награда Харолд Юри, горе-долу по същото време, обобщава следното: „...всички ние, които изучаваме произхода на живота, откриваме, че колкото повече се вглеждаме в него, толкова повече разбираме, че той е твърде комплексен, за да еволюира някъде. [...] Всички ние вярваме като в църковна догма, че животът е еволюирал от мъртва материя на тази планета. Но неговата комплексност е толкова голяма, че е трудно да си представим достоверността на подобно нещо”.[13]

Майкъл Рус, професор по философия и зоология към Университета в Гуелф, Канада, признава, че и през настоящия XXI век нещата изобщо не са се променили: „Еволюцията се лансира от нейните последователи като нещо повече от наука. Еволюцията се разпространява като идеология, светска религия – напълно завършена алтернатива на християнството, съдържаща смисъл и морал. Аз съм пламенен еволюционист и бивш християнин, но … буквалистите (вероятно визира обществото „научен креационизъм“ – б.а. В.В.) са напълно прави. Еволюцията е религия. Това беше вярно за еволюцията в началото и е вярно за еволюцията днес … Еволюцията се роди като някаква светска идеология, като цялостен заместител на християнството.”[14]

Робърт Лафлин (също лауреат на Нобелова премия) отбелязва: „Ключов симптом за наличие на идеологическо мислене е поднасянето на обяснение, което не е отразено в действителността и изобщо не може да бъде тествано в лабораторни условия. Наричам подобни логически безизходни положения антитеории, защото те имат точно противоположен ефект при сравнение с истинските теории: те задушават мисленето, вместо да стимулират. Например тезата за еволюция чрез естествен отбор, която Дарвин смятал за велика теория, напоследък играе ролята на антитеория, към която се прибягва, за да се прикрият смущаващи експериментални неуспехи и да се припише легитимност на открития, които в най-добрия случай са съмнителни…”.[15]

 

В бившия социалистически лагер диалектическият материализъм се налагаше като философска рамка, на базата на която се прокарваше атеизъм и авторитаризъм не само по отношение на държавното управление, но и в науката. Поради тази причина изключително строго се преследваше и най-дребното съмнение по въпроса за еволюционния произход на света, живота и човека. С удивление откриваме, че тази тенденция от доста време насам все по-усилено се очертава и в демократичните общества на западния свят. Ще посочим само няколко примера, които са достатъчно красноречиви.

Когато през 1981 г. Британският музей по естествена история открива изложба на Дарвиновата теория, без да я представи като факт, това разгневява изключително силно мнозина от членовете на научната общност. Музейните работници изказват мнение, че „концепцията за еволюция чрез естествен отбор не е в строгия смисъл на думата научна” и че „един ден тя може да бъде заменена с по-добра теория”, поради което са принудени да променят изложбата и да отстранят целия „обиден“ материал.[16]

Същото се случва и с еволюциониста Ричард Милтън, който се обявява за търсене на алтернативна теория в своята книга „Развенчаване на митовете за еволюцията“. Проф. Р. Докинс с нетърпящ възражение тон обвинява издателите „за безотговорността, с която са се осмелили да приемат книга, критикуваща дарвинизма”.[17]

А през септември 2008 г. на еволюциониста Майкъл Райс се налага да подаде оставка от поста директор на образованието към Кралското общество поради изказано мнение, че в часовете по физика, химия и биология на децата трябва да бъде позволено да изразяват съмнения относно теорията за еволюцията и да бъдат запознати с други становища за произхода.[18]

Това съвсем не са изолирани случаи, а очертаваща се трайна тенденция, поради която всеки изследовател, разглеждащ становище за произхода на живота, различно от еволюционното, е вземан на подбив и изправен пред опасността да провали своята кариера. В редица институти учените се сблъскват с преследване и могат да загубят работата си, ако открито подлагат на съмнение Дарвиновата теория.[19]

Социологът проф. Родни Старк от университета Бейлър признава: „Моята неохота да изследвам тези въпроси се основава на опита ми, че нищо не причинява по-голяма паника сред болшинството от колегите ми от критиките към еволюцията”.[20] А в списание "Scientific American" са цитирани следните негови думи: "Вече двеста години ни се внушава, че ако искаш да се занимаваш с наука, трябва да пазиш ума си от оковите на религията". По-нататък той допълва, че поради тази причина в изследователските институти "вярващите хора си мълчат".[21]

Най-добър отговор на въпроса защо еволюционната теория не се подлага на никаква критика в средните и висшите учебни заведения на САЩ може би дава д-р Филип Е. Джонсън, професор по юриспруденция от Калифорнийския университет, в своята книга “Съд над Дарвин”: “Повечето професори продължават да преподават еволюцията поради страх. Страх да не получат постоянно място, страх да не бъдат лишени от субсидии за изследователската си работа, страх да не изгубят възможност да публикуват своите трудове, страх да не станат отцепници в средите на своите колеги. В името на всичко това те са длъжни да следват “партийната линия”, т.е. еволюцията. Такъв е животът в академичния свят (и не само в Америка – б.а. В.В.)”.[22]

 

2. Как еволюционната идея се проектира в различните природни науки

 

Голям брой учени и философи подкрепят тезата, че еволюционната теория, освен в биологията, може да бъде отнесена и към другите природни науки (с известни приближения и уговорки, разбира се) – космология, астрономия, физика, биохимичен произход на живота и пр. С други думи, натуралистите смятат, че щом е възможно дарвинизмът да се приложи към мъртвата и живата природа, в такъв случай трябва да го приемем за универсална парадигма, която обуславя самоорганизацията на мирозданието.

Например, известният руски космолог Андрей Линде (понастоящем работи към Станфордския университет) лансира идеята за т. нар. "хаотична инфлация". Според нея квантовите флуктуации на вакуума перманентно водят до пораждането на минивселени. Те се развиват изолирано, като първоначално се раздуват от инфлационни процеси, а по-нататък – съгласно класическата хипотеза за Големия взрив.

При всяка поява на нов свят обаче се наблюдава изменчивост в законите и константите на материята. Случайните повторения на някои от тях се разглеждат като един вид наследственост. Действа и естествен отбор, който запазва физичните структури – атоми, молекули, небесни системи, – когато, при съчетанието на необходимите параметри, те са устойчиви. Така оцеляват най-приспособените, които могат да дадат потомство, т.е. да заченат нови бебета-вселени.[23]

Полският физик Войчех Зурек разработва т. нар. теория на „квантовият дарвинизъм“, за да отчете появата на обективната класическа реалност. Една от най-забележителните идеи тук е, че детерминираните свойства на обектите, които свързваме с класическата физика – координати, импулс и пр. – са избрани от менюто на квантовите възможности в процес, който е аналогичен на естествения отбор в еволюцията.

В посочената теоретична рамка, свойствата, които се запазват са най-устойчивите (един вид най-приспособените). И както при естествения отбор, тук също в процеса на селекция оцеляват именно тези, които правят най-много копия на себе си. Това означава, че състоянията, които най-добре създават реплики в околната среда са единствените, достъпни за измерване. Взаимодействието със средата ги декохерира в локализирано положение (т.е. изчезва суперпозицията), така че да се наблюдава само едно единствено състояние. По такъв начин множество независими наблюдатели могат да правят измервания на квантовата система и да се споразумеят за резултата – а това е класическо поведение.[24]

По отношение на абиогенезата, Манфред Айген предлага възможен биохимичен път за получаване на протоклетка, която не само е отворена система (т.е. през нея протича поток от енергия, както и обмяна на вещества с околната среда), но съдържа и информативна молекула РНК, осигуряваща ѝ възможност за самовъзпроизводство. По-нататък М. Айген и П. Шустер дефинират синтеза като процес от хиперцикли, всеки един от които може да се опише със система нелинейни диференциални уравнения. Хиперцикълът е самовъзпроизвеждаща се система, в която РНК и ферментите действат съгласувано. М. Айген смята, че по аналогия с Дарвиновата еволюция при хиперциклите има химически отбор, водещ до конкурентна борба помежду им за мономерни молекули, т.е. за "храна".[25]



[1] Професорска титла, основана от Джон Удуърд през 1728 г. и избирана от архиепископа на Кентърбъри, епископа на Илай, президента на Кралската aкадемия, президента на Кралския колеж на физиците, члена на Парламента за Кеймбриджкия университет и Университетския сенат.

[2]. John W. Clark and Thomas Hughes, The Life and Letters of the Rev. Adam Sedgwick, vol. 2 (Cambridge University Press, 1890), pp. 359–360.

[3]. Дарвин, Ч. Произход на видовете чрез естествен отбор, или запазване на облагодетелстваните раси в борбата за живот, изд. „Захарий Стоянов”, София, 2011, с. 570.

[4]. Срв. To J. D. Hooker [29 March 1863.

https://www.darwinproject.ac.uk

[5]. R. E. Clark, Darwin: Before and After, London: Paternoster Press, 1948, p. 86.

[6]. Charles Darwin, in Francis Darwin (ed.), The Life and Letters of Charles Darwin (1887 ed.), p. 202.

[7]. Lawrence R. Croft, The Life and Death of Charles Darwin (Chorley: Elmwood Books, 1989), p. 95. See also Russell Grigg, Darwin’s Arguments Against God, 13 June 2008, at: creationontheweb.com.

[8]. Cited in Sol Tax and Charles Callender, (eds.), Evolution After Darwin, vol. 3 (Chicago: University of Chicago Press, 1960), p. 45.

През 1942 г. Джулиън Хъксли публикува своя труд "Еволюция: Съвременен синтез", в който се стреми да постигне по-добро органично свързване между теорията на Дарвин и генетиката, чието начало е положено още от Мендел. Негов брат е Олдъс Хъксли, който е един от най-влиятелните писатели и философи на ХХ век, автор на популярния роман „Прекрасният нов свят“.

[9] Rodney Stark, For the Glory of God: How Monotheism Led to Reformations, Science, Witch-hunts and the End of Slavery (Princeton: Princeton University Press, 2003), p. 176.

[10] Като основание за мнението на Е. Гонклин изглежда е послужило и обстоятелството, че още след появата на теорията на Дарвин, за да ѝ осигурят „убедителна и надеждна подкрепа“, една значителна част от биолозите повсеместно са подправяли данните от своите експерименти. Например Е. Хекел избира “подходящи” ембриони, в различни фази на развитието им, а след това нагласява схемите, за да докаже своята теория. Няколко негови колеги са мълчали за измамата, въпреки че са имали достъп до истинските ембриони и фотографии. Но дори след като тя бива разкрита, схемите на Хекел се препечатват в безброй учебници през XX и XXI век, тъй като се смятат като надлежно доказателство за еволюционната теория.

Е. Хекел бил обвинен в измама от швейцарския професор по зоология Людвиг Рютимайер, а малко по-късно изправен пред Университетския съд в Йена, състоящ се от петима професори. Ето какво било неговото оправдание на процеса: “След тези компрометиращи самопризнания за извършването на фалшификация аз би трябвало да се смятам за порицан и укорен, ако нямах утехата да видя редом до мен на подсъдимата скамейка хиляди обвиняеми, сред които много от най-надеждните изследователи и най-видните биолози. Голяма част от диаграмите в най-добрите учебници по биология, монографии и всекидневници трябва да понесат в същата степен цената на фалшифицирането, защото всички те са неточни и в по-голяма или по-малка степен подправени, схематизирани и конструирани.” (Francis Hitching, The Neck of the Giraffe: Where Darwin Went Wrong, New York: Ticknor and Fields 1982, р. 204)

[11]. Cited by William R.Fix, The Bone Peddlers ( New York: Macmillan, 1984), P. 211.

[12]. Marjorie Greene, “The Faith of Darwinism’, Encounter, 13/5 (1959), pp. 48-56.

[13]. Cited in Robert C. Cowen, ‘Biological Origins: Theories Evolve’, Christian Science Monitor, 4 January 1962, p. 4.

[14] Ruse, M., How evolution became a religion: creationists correct? National Post, pp. B1,B3,B7 May 13, 2000.

[15]. Robert Laughlin, A Different Universe: Reinventing Physics from the Bottom Down (New York: Basic Books, 2005), pp. 168-169.

[16]. Phillip Johnson, Darwin on Trial (2nd edn.; Downers Grove, IL: InterVarsity Press, 1993), pp. 133–142.

[17]. Richard Milton, Shattering the Myths of Darwinism (1st edn.; Rochester, VT: Fourth Estate, 1997), Preface.

[18]. Michael Reiss, ‘Should Creationism be a Part of the Science Curriculum?’, BA Festival of Science, 11 September 2008; Lewis Smith and Mark Henderson, ‘Royal Society’s Michael Reiss Resigns over Creationism Row’, 17 September 2008, at: timesonline.co.uk.

[19]. Expelled: No Intelligence Allowed (video; Premise Media Corporation, 2008), at: premisemedia.com; Jerry Bergman, Slaughter of the Dissidents (Southworth, WA: Leafcutter Press, 2008)

[20]. Rodney Stark, For the Glory of God: How Monotheism Led to Reformations, Science, Witch-hunts and the End of Slavery (Princeton: Princeton University Press, 2003), p. 176.

[21]. Edward J. Larson and Larry Withan. "Scientists and Religion in America", Scientific American, September 1999, p. 91.

[22]. Phillip Johnson, Darwin on Trial (2nd edn.; Downers Grove, IL: InterVarsity Press, 1993).

[23] The Self-Reproducing Inflationary Universe

 https://web.stanford.edu/~alinde/1032226.pdf

[24] "Квантов дарвинизъм" звучи странно, но тази теория премина тестовете

https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Kvantov-darvinizam-zvuchi-stranno-no-tazi-teoriia-premina-testovete_134160.html

Няма коментари:

Публикуване на коментар