вторник, 24 март 2020 г.


ОТВОРЕНО ПИСМО ДО Г-Н АРТЬОМ НАРИШКИН

Уважаеми г-н Наришкин,
Казвам се Валентин Велчев, живея в България и съм докторант по богословие към университета във Велико Търново. Наскоро прочетох Вашата статия “Фундаменталисти против либерали: противостояние в РПЦ“, във връзка с която желая да Ви задам един въпрос. Вие пишете: “Либералните християни се стараят да съчетаят научните теории с богословието. Теорията на еволюцията е открито поддържана от такива свещенослужители като Константин Пархоменко, Георгий Митрофанов, Андрей Кураев, Филип Парфенов, Александър Борисов. Съгласно техните възгледи, човекът телесно е еволюирал от други видове животни, но душата му е вдъхната от Бог. Бог е направлявал еволюцията, използвайки я като инструмент при сътворението“[1].
Въпросът е: „Възможно ли е де се съгласува еволюционната теория с библейския разказ за Сътворението? Не са ли те напълно антагонистични?“.
Нека поясня какво имам предвид. Малко хора знаят, че Чарлс Дарвин напълно е отхвърлял намесата на Бога в еволюционния процес!
В самия край на „Произхода на видовете“ стоят думите: „Има величие в този възглед за живота с редицата негови сили, първоначално вдъхнати от Твореца в малко форми или в една, и че докато планетата продължава да се върти съгласно установения закон за гравитацията, от толкова просто начало са се развили безброй форми, най-прекрасни и чудни“[2]. „От Твореца” обаче липсва в първото издание на неговата книга, а е добавка към второто и всички останали нейни издания, появили се по-късно. В свое писмо от 1863 г., Дарвин заявява, че е направил тази добавка заради общественото мнение[3].
В запазена кореспонденция с наставника му Чарлс Лайъл, Дарвин изрично подчертава, че изобщо не приема идеята за Божествена намеса в еволюцията: „Не бих се заинтересувал ни най-малко от теорията за естествения отбор, ако той изискваше добавянето на някакво (свръхестествено) чудо в който и да е етап от развитието“[4].
В писмо до своя приятел ботаника Джоузеф Хукър, Дарвин споделя, че началната примитивна клетка (която си представя като капка протоплазма, подобна на желе) би могла да възникне и посредством абиогенеза. Ето частта от текста, в която той обяснява, как би могло да се получи самозараждането на първия жив организъм: “Но ако (О! Какво голямо “ако”!) можем да си представим едно малко топло езеро с всякакви амониеви и фосфорни соли, светлина, топлина, електричество и т.н., можем да приемем химически да се формира протеинова структура, готова и за по-сложни промени”[5].
Чарлс Дарвин поддържа възгледа на Т. Хъксли, че хората принадлежат към групата на човекоподобните маймуни. В книгата си „Произход на човека и половия отбор“, Дарвин излага доказателства, че човекът принадлежи към животинското царство, като онагледява непрекъснатостта във физическите и умствените белези и предлага половия отбор като обяснение за съществуването на безполезни белези при животните (например оперението на пауна). По-нататък проследява еволюцията на човешката култура, разликите между половете, както и физическите и културните расови характеристики, подчертавайки, че всички човешки същества принадлежат към един вид. Изследването продължава в следващия му труд „Изразяване на емоциите при човека и животните“, в който обсъжда еволюцията на човешката психология и континуитета с поведението на животните.[6]
С други думи, според еволюционната теория и интелектът на човека се е развил по напълно естествен път, без да е необходимо Бог да е вдъхнал душа на някой маймуноподобен индивид в стадото от примати и да е запалил в него искрата на божествения разум!
Сър Джулиън Хъксли, който е член на Кралското общество и един от основателите на съвременната "синтетична теория на еволюцията", е категоричен, че теорията на Дарвин е строго натуралистична концепция: “Да се постулира божествена намеса в тези взаимодействия между материя и енергия е както ненужно, така и нелогично”[7]. На друго място той допълва: „Дарвинизмът изхвърли самата идея за Бога като творец на живота от сферата на рационалната дискусия”[8].
Ричард Докинс изключва теизма и деизма като обяснение за съвършенството на природните структури: "Естественият отбор, слепият, несъзнателен, автоматичен процес, който Дарвин е открил и който ние сега знаем, че е обяснението за съществуването и за привидно целесъобразната форма на всичко живо, няма никакво намерение на ум. Той няма разум и няма око на разума. Той не планира бъдещето. Той няма виждане, няма предвиждане, няма въобще никакво зрение. Ако може да се каже, че играе ролята на часовникар в природата това е слепият часовникар"[9].
Същото потвърждава и американският философ и когнитивен учен Даниел Денет: "Теорията за естествения отбор показва как всяка особеност на естествения свят може да бъде продукт на слаб, несправедлив, нетелеологичен и в крайна сметка механичен процес на диференциална репродукция през дълги периоди от време"[10].
През 2010 г. излезе книгата „Великият дизайн” на прочутия британски космолог и популяризатор на науката Стивън Хокинг, написана в съавторство с американския физик Ленард Млодинов. Тази книга успя да скандализира религиозните лидери още преди отпечатването си с намеците на авторите, че в нея те са успели да опровергаят сър Исак Нютон, който е твърдял, че Вселената няма как да е възникнала от хаоса, а е дело на всемогъщата Божия десница.[11]
Според Питър Галисън „Всеки автор би завидял на Хокинг и Млодинов за вниманието, оказано на книгата им „Великият дизайн” от страна на архиепископа на Кентърбъри, на главния равин и на председателя на Съвета на мюсюлманите във Великобритания. И тримата търсят теоретични „оръжия”, които да им помогнат да окажат отпор на мнението на двамата физици, които в своя общ труд разколебават вярващите относно съществуването на Бог”[12].
Ето и заключението на Хокинг в края на книгата: „Защото има закон, като този за гравитацията, според който Вселената може и ще създаде себе си от нищото. Спонтанно създаване е причината да има нещо вместо нищо и отговаря на въпроса защо съществува Вселената и защо съществуваме самите ние. Не е необходимо да прибягваме до услугите на Бог, който да разгърне плановете и да задвижи Вселената”[13].
Редица други изследователи също се присъединяват към посоченото становище, като смятат, че науката е най-силната противоотрова срещу ретроградното философско и религиозно мислене. Известният физик Лорънс Краус дори ни съветва: „Забравете за Иисус – звездите са умрели, за да се родите вие”[14].
Накрая нека да обобщим: Според натуралистичната концепция Бог не е необходим за възникването на Вселената, живите същества и човека. Той може разбира се да съществува „някъде там“, без да се занимава с каквото и да било. Но по тази логика е допустимо да приемем, че в Неговата компания са и феята на зъбките, елфите, розовите еднорози, драконите … и всякакви други същества, които може да роди нашето въображение. Както е добре известно обаче „бръсначът на Окам“ изрязва всички излишни предположения от научните теории.
Затова, уважаеми г-н Наришкин, още веднъж ще Ви помоля да ни обясните къде точно т. нар. „теистично-еволюционна теория“, която горещо ни препоръчвате, вижда ролята на Бога в нашия свят?




БЕЛЕЖКИ

[1] Артем Нарышкин: Фундаменталисты против либералов: противостояние внутри РПЦ
[2] Дарвин, Ч. “ПРОИЗХОД НА ВИДОВЕТЕ ЧРЕЗ ЕСТЕСТВЕН ОТБОР, или запазване на облагодетелстваните раси в борбата за живот“, изд. „Захарий Стоянов”, София, 2011, с. 570.
[3] Срв. To J. D. Hooker [29 March 1863.
[4] R. E. Clark, Darwin: Before and After, London: Paternoster Press, 1948, p. 86.
[5] Charles Darwin, in Francis Darwin (ed.), The Life and Letters of Charles Darwin (1887 ed.), p. 202.
[7] Evolution in Action, New York: New American Library, 1964, p. 20.
[8] Cited in Sol Tax and Charles Callender, (eds.), Evolution After Darwin, vol. 3 (Chicago: University of Chicago Press, 1960), p. 45.
[9] Dawkins, R. The Blind Watchmaker. Why the Evidence of the Evolution. NY: Free Press, 1996.
[10] Daniel Dennett, Darwin's Dangerous Idea: Evolution and the Meanings of Life.1995, p. 335.
[11] Religious leaders hit back at Hawking
[13] Хокинг, Ст., Л. Млодинов "Великият дизайн" ИК „БАРД” ООД, София, 2012, стр. 214.
[14] Краус, Л. "Вселена от нищото", Изд. "Изток – Запад", София, 2012.