петък, 28 януари 2011 г.

Farewell, Darwin!

Page 159 – 167

At the time of Darwin the knowledge on nature and the Universe was quite scarce; therefore he made some hasty and erroneous conclusions. If we try to systematize and summarize the contemporary information on the surrounding world a couple of conclusions become indispensable, which are antithesis of the evolutionary formulation. Below we shall lay them down in a few points, making a short clarification on each of them:

1. One primary matter which is in a state of absolute chaos, cannot reach by chance its contemporary level of arrangement.
Scientists consider as "chaotic" those systems that are described with the aid of stochastics.[1] The discovery of the possibility for measuring the chaos parameters is taken as the third biggest achievement of the ХХ century, along with the theory of relativity and quantum mechanics. Examples of such systems are the turbulent streams in the atmosphere, the stormy movement of water, biologic populations, etc. Chaos in nature, however, is ordered enough and obeys specific laws, although finding them sometimes proves too complicated. Therefore, the purpose of studying the chaos is to draw the regularity in the systems, which only seem disordered and unpredictable. That is, speaking about chaos in our world should be only in relative meaning. Generally said, we could define this world as a world of harmony and organization.[2]
What will happen, though, if the so called "undetermined mutability" (after Darwin) acts at the level of fundamental constants, laws and interactions? Let us try to imagine a world, in which everything is changed in a totally chaotic way. In it some of the characteristics of the elementary particles might be constant, while others might transform permanently. For example, if the electric charge changes arbitrarily, it could take absolutely random values: +1; –1; +7/8; +14/3; –112/27, etc. The same is assumed about the mass, the spin, the magnetic moment, etc., while we should assume even qualitative (evolutionary?) transformation of particles into something different from what they are in reality.[3] The gravity law now could appear as follows:

and in a short while

then it could change into some other type, etc. (Due to the lack of durability, in that case we could not talk about laws neither).) Having in mind the delicate balance of all forces in nature, it becomes clear that at whatever metamorphosis of the interactions, everything will fall apart "before our eyes". In such a world neither any stationary or dynamic structures could be created, nor could they be stable in time. If in the matter, that builds our world, a similar "undetermined mutability" existed, it would lead to an absolute chaos, which is not capable of producing any arrangement organization whatsoever.

2. No laws that lead to spontaneous formation of the celestial systems, self-generation of life and its evolution are observed in nature. On the contrary, the available dynamic and static laws prohibit (do not allow, render absolutely incredible) those processes.[4]
It is accepted that W. Ashby in 1947 in his "General theory of systems" for the first time introduced the term "self-organization". Under self-organization, in its most common meaning is understood self-structuring, self-development, self-determination of natural systems and processes. A number of scientists think that the world has come into being and evolved along an endless chain of such processes – from the formation of atoms, stars and galaxies to the biologic and social structures. The corps of the so called complex systems sciences is formed through the combination of various ideas and approaches of the self-organization concept:

 the synergetics of H. Haken;[5]
 the dissipative structures of I. Prigogine;
 the universal evolutionism of N. Moiseev;
 the auto-poiesis of H. Maturana and F. Varela;
 the hypercycles of M. Eigen;
 the evolutionary concept of development of the Universe of E. Jansch;
 the uniform transdisciplinary theory of E. Lazlo;
 the theory of self-organization of A. Samarskii and S. Kurdyumov;
 the cell theory of F. Capri, etc.
(Close to these is the theory of the determined chaos and the fractional geometry of nature of B. Mandelbrot.)

A truly conditioned arranging of the matter could be observed at the formation of the electron layers of atoms, the beautiful spatial grids of crystal bodies, Benard Cells, the putting together of viruses and a number of other phenomena in nature. For example, if a shaft of electrons is passed in a proximity to a bear nucleus of some chemical element, a part of those electrons will be kept around it and will automatically form the stable configuration of the electron shell of the atom[6]. By analogue, some assume that there might exist still undiscovered laws, which help also for the structuring of the cosmos. If that is really so, we could establish their existence quite easily. It is enough to launch the space aircrafts with arbitrary directions and speeds, and since they succeed every time to become satellites of the Sun or of some other planet, we could assume that the celestial systems are self-organizing. But the experience shows that such an ordering, alas, is not happening.[7] Also, even if we mix in a suitable solution all chemical elements that build the cells in the necessary quantities and proportions, they will not join together into a live organism. In the genetic program no possibility is discovered for saltatory ascending transmutation of the species, for instance to have chickens hatched from snake's eggs. The aforesaid points that there are not existing ordering relations, which can spontaneously organize all spheres of our world.[8]

Let us repeat once again what difficulties arise at the formation and arrangement of an astral system (Fig. 1a)). If we assume that the stars are formed in gas-dust nebulas, there is no way they could stand in orbit around a certain gravitation center and rotate around their axes, because that would breach the laws of conservation of momentum (Fig. 1b) – detailed explanation is provided in chapter III). These laws are universal, since they are valid in the classic, quantum and relativist physics. (With the nebulas hypothesis the gravity law, which is also dynamic, is broken implicitly.)

Fig. 1. а) Movement of the stars in a star cluster.
Fig.1 b) Sample shrinking of a nebula. With small arrows we have designated the possible formation of proto-stars, and with big ones – the general contraction of the nebula towards its center.

We are hardly aware of the exclusive complicatedness in the movements of the celestial bodies. Let us take for example the Moon that goes around the Earth, but together with it – around the Sun, with it – around the center of the Galaxy. And more – the Milky Way goes around the center of the Local Group, and it is already considered established that the latter, together with other galaxy clusters build a bigger formation – the cloud Hunting dogs, circling around its center. Together with several similar clouds (Virgo I, II and III, Crater, Leo II, etc.) it is included in the Local galaxies super-cluster, etc. (Fig. 2). Even for the most powerful imagination it is difficult to take in the whole variety, complexity and preciseness of the movements of each celestial body in space. How the evolutionists would explain this incredible complicatedness in the hierarchic structure of the Metagalaxy, provided that in order to achieve it the dynamic laws must be breeched all over?![9]

Fig.2 The Local super-cluster and the Local group of galaxies.

What is the statistical probability to have some stable cosmic system consisting of n-number celestial bodies formed by chance? Let us assume that it is the most stable when all the objects in it have optimal values of their parameters. Generally, the possibility for each member of the system to have exactly the appropriate orbital characteristics is 1/, and for all n-number elements – 1/n.[10] Even if the system has an endless number of stable configurations (at various masses, speeds, etc. of the bodies), the probability to have any one of them formed by chance is:
(where n is a whole positive number bigger than one). That is to say, with systems which allow an endless number of values for their parameters a peculiar paradox occurs. Although they could possess countless working conditions, even then the probability to reach any one of them by chance is smaller than infinitely small or in practice it could never be fulfilled (Fig. 3).[11]

Fig.3 Systems of a certain type with n in number parameters, each of which can take an infinite number of values. Possible configurations of the parameters' values, which insure from I to infinity working (steady and/or functioning) conditions of the system. (The systems I, II, III, etc., could be other worlds, atoms, galaxies, living organisms, etc.)

The aforesaid is valid also for the atoms, since the characteristics of their building elementary particles could also take an infinite number of values.[12] With live organisms the variations are limited, but in fact there appear insignificantly small, practically unfeasible probabilities to reach a structure, capable of fulfilling all vital processes. That is to say, in the pointed areas the available dynamic and statistic laws prohibit (do not allow, make it absolutely improbable) the self-arranging of the matter.
(In chapter ІІІ I have examined in detail the drawbacks of the hypothesis on the generation of the Sun system, the stars and the galaxies. Further on, I have described the difficulty of the task related to the building of a stable system of celestial bodies, which is in dynamic equilibrium (and in chapter V have made the same as regards the atoms). The last could be regarded as a new "dynamic aspect" of the anthrop principle.)

3. The intermediate states are: а) unstable – with the atomic and celestial structures, and b) non-functioning – with live organisms. That points that no evolutionary processes are possible neither in still nor in living nature.
The system is a multitude of elements that are in relations and connections between each other and form a certain unity, wholeness. All elements of the system are interdependent, i.e. each of them affects the rest, and vice versa – they also have effect on it. The structure of the system determines its internal form of ordering, i.e. it is an expression of the order existing in it. The full description of the order in the complexly organized systems is studied by a comparatively new science – taxiology (logic of order), which is being developed lately as one of the most fundamental and important logical theories. But its basic principles and categories are studied through too complicated extensional mathematic-logic and theoretic-information methods. Therefore we shall not stop over them, but will apply an extremely simplified approach, which will allow us to make conclusions regarding the possibility of an evolution of the aforementioned systems.
A principle known as "all or nothing" is valid with them. In the meaning, that the structure must be composed of suitable elements, which should be arranged in the correct order, so that the action of the system is not breached. If we change the parameters even of a single one of them, or we totally remove it, or we change places of some of the elements, etc., there will occur a disturbance in the functioning of the system, which will destroy it or take it out of use. Therefore, either everything is in line and the system functions in a normal way, or otherwise it seems that something is not in line and the system is liquidated.
This principle forbids the gradual "evolution" of one structure into another. Could a small mechanical watch gradually transform itself into a clock? Let us presume that one of its gears has grown bigger, as for a clock. Then, it will be incompatible with all the mechanisms of the small watch and the latter will not tell the time correctly or will not be able to work at all. Let the other parts also transform and become as for a clock. While one part of its mechanisms is for a small watch, and the other – for a bigger one, its function will be considerably disturbed or could not be realized at all. The watch/clock will work normally only when either all its parts are small, or all parts are big.
And what will happen if one of the parts of the watch is replaced by a computer part?[13] For example, a transistor is put in place of a gear. For sure the watch will not work now. Let us gradually replace its parts with computer parts. The function will not be realized even when we have assembled all the computer parts, and only one part was left from the watch.
From the aforesaid we could make the following conclusion: when one object is gradually transformed into another object from the same type (but differing in some way – by size, other model, etc.) the function is broken or even ceased. And when an object of one type is gradually transformed into an object of another type the function cannot be realized at all. Therefore, either "everything" is in line and the system is functioning normally, or even if one thing is not in order, it is as if "nothing" is in order and the function is broken.
Of course, the relations between the elements of the systems in nature are significantly more complicated; we have taken these examples only to illustrate the principle "all or nothing".
Analyzing fig. 3 we could make the following conclusion regarding the possibility for an "evolution" of the systems with an infinite number of values of their parameters:
Neither gradual nor saltatory ("quantum") transition of one working system into another is possible. In the first case, i.e. with a gradual transition, if one of its parameters changes its value, it will not be in accordance with its other parameters any more, and the system will get out of order. At the same time, the other system will not be fit to work until all its necessary parameters are completely built. As we have clarified, here the principle "all or nothing" applies. The second case of "quantum" (sudden) transformation is also impossible to be realized. The probability for all parameters of the system to suddenly change and to acquire exactly the necessary values of the parameters of any other functioning system is smaller than infinitely small (according to the calculations above – 1/n-1).
The atoms and the celestial formation are discrete structures, which represent uniform complete systems. It was already mentioned in the preceding chapters that the change of their parameters (mass of the bodies or the particles, interactions intensity, etc.) leads to their destroying. That is to say, their intermediate states are unstable, and because of that they cannot gradually evolve one into another (and the saltatory transition is impossible).[14]
As it is well known, proteins have a very important role with living creatures – they build the cell structures, perform catalytic functions, participate in the realization of the genome, etc. But they are species -specific, therefore if mutation occurs, which will lead to the formation of a different protein, its action will not be in unison with the work of the other proteins. In that way the genetic mutations impede the synchronization of the systems in the organism and for that reason, in fact, they appear harmful for the individual, i.e. they do not assist one in the fight for existence. In other words, the principle "all or nothing" does not aid the gradual evolution of organisms. There are no indications whatsoever also for the "quantum" (sudden) appearance of new species; because of that the leading authorities admit that "neither phyletic gradualism, nor punctuated equilibrium look applicable at the origin of new physical forms"[15].
From fig. 3 it is understood that God can create an infinite variety of ordered and stable worlds, but each one of them is infinitely little probable (1/ to some power), which precludes its origination by chance. Adding also the law for conservation of momentum, it becomes absolutely sure for our Universe that it was built through His immediate intervention. Thus we respond also to the question asked by Einstein "did God have a choice at the creation of the Universe?" which is once again raised by St. Hawking and L. Mlodinow in their last book "The Grand Design".
In his pre-knowledge God has foreseen all erroneous theories to which we might come. Therefore, the Universe was created in a way which, in a single meaning, speaks of an intelligent planning.

[1] Stochastic – collective term for the probability theory and its applications. Stochastic processes and phenomena are described with the help of the statistic laws. One such system is transmuted in such a way that neither its past nor future states could be defined by a single meaning.

[2] The theory of chaos possesses a mathematic apparatus, operating on the grounds of the behavior of some non-linear dynamic equations, sensitive to the initial conditions. If the initial data change even with insignificantly small quantities, for instance commensurable with the Avogadro number variations (of the order of 10-24), the check of the system state will show absolutely different values in the result.
But the mathematic systems with chaotic behavior appear determined, i.e. they obey some strict law. There exists however, such a field in physics as the quantum chaos theory, which studies the non-determined systems, acting according to the quantum mechanics laws. Heisenberg uncertainty principle has a significant role in this field; according to it the coordinates and the impulse of a particle cannot be measured accurately simultaneously, but they are described with a probability wave. But the quantum theories are also deterministic in the sense that they provide laws for the wave change as time passes. Therefore, let us call to our minds that the electrons, while moving around the nucleus, form the beautiful atomic orbitals, which suggests that here again a wonderful and perfect order reigns.

[3] If we take things at the "string" level, the evolutionary transmutations should lead to a change in the very nature of the matter (energy), of which they are built. Thus, it is not clear whether the strings will preserve their properties, i.e. whether they could continue oscillating at all, so that they would be in a condition to "turn into" elementary particles.
(According to a new theory all the elementary particles are in fact miniature fibers of energy called "strings". It is more correct to say that there is only one type of a string, which can perform an enormous variety of oscillations. The particular way of oscillation generates exactly defined mass, electric charge, spin, etc, properties, which differentiate one type of particles from another. That is to say, if the string oscillates in one way it shows itself as an electron, in another way - as a quark, neutrino, tau-lepton, etc.
Some scientists state that the new string theory offers a powerful conceptual paradigm, which has the potential to respond to the question what is the reason for the elementary particles to possess exactly these properties. Therefore, let us say a few words on this occasion. The strings can perform an infinite number of resonance wave oscillations, which means that they should generate an infinite row of elementary particles with all sorts of properties. In that case why there exist only those particles for which we have noted in chapter ІV that are like the elements of a perfect meccano, enabling the assembling of our world? The answer given by the string theory is that there are six (seven) additional dimensions of space, which at microscopic level are rolled into the so called Calabi-Yau shapes. (They are named after Eugenie Calabi and Shing-Tung Yau, who have discovered them in mathematics even before their meaning for the string theory became known.) The additional dimensions have a great influence on the way the strings oscillate, and therefrom on the particles properties. But the equations show that there are an infinite number of Calabi-Yau shapes, and each of them is as valid as all the rest (fig. 4). That is to say that we come to a dead-end again – how were selected and "fixed" those shapes, which generate exactly the necessary elementary particles? Or the question is only shifted, but not solved.)



Fig. 4 a) One of the possible Calabi-Yau shapes. b) Big enlargement of an area in space with the additional dimensions in the form of miniature Calabi-Yau shapes.

[4] The dynamic laws are manifested differentially in time, i.e. the consequences ensuing from them are realized in every particular moment. Statistic laws act integrally – their consequences are implemented only in a big enough time lapse or at a complete transmutation of the system. An example of the first ones are the gravity law, the momentum conservation law, etc., and for the second ones – the stochastic laws, which determine the state of a system not with a single meaning, but with a certain probability.

[5] During the 70s of the ХХ century the German physicist-theorist Hermann Haken laid the foundations of new interdisciplinary science, called by himself synergetics. The synergetics studies the self-organization phenomena, i.e. the mechanisms leading to the spontaneous generation of spatial and/or time structures in still nature, as well as in living nature. Therefore, some specialists propose the term "synergetics" to be accepted as founding for all processes of self-organization, which are studied by various schools in that direction.

[6] Let us illustrate this situation with the following example: If in the proximity of a bear nucleus, let us say of the chemical element iron, we pass a shaft of electrons, only one part of them will be kept around it and will be allocated to the atomic orbitals as follows – 1s2 2s2 2p6 3s2 3p6 4s2 3d6 . Thus, they automatically arrange themselves in an exactly defined stable configuration, building the electron shell of the iron atom.

[7] Atoms interact with each other incessantly - they collide, they form common electron pairs, they give and accept electrons, etc., therefore they would be easily destroyed at the lack of stable arrangement. But the collision of two cosmic systems leads to their disintegration (see 88 note chapter ІІІ), which once again shows that there are no arranging relations with them, which would spontaneously structure them.

[8] If we should make a broader summary of the self-organization processes, we have to say that:
а) They are not manifested in all spheres of reality.
б) They always lead to the formation of a certain amount of structures which are characteristic of a given phenomenon.
в) They do not permit a qualitative leap from one level of order to another higher one – for instance a transition from chemical to biological level is not possible.
(We will examine in more detail the questions related to the self-generation of life and its evolution in the second part of the book.)

[9] Thus, the atheists argument that at the presence of multi-Universe the anthropic principle is redundant, is enervated. The momentum conservation law is dynamic (i.e. it is in force in any moment of time) and cannot be breached by fortuitous fluctuations, that are characteristic of the stochastic processes. Hence follows, that even if there exist an infinite number of universes, for the building of our world a super-natural interventions is compulsory.

[10] Space and time are measured with continuous quantities. Any interval of them could be divided into an infinite number of parts. Therefore the possibility to obtain some exactly defined value of these quantities is 1/. The same goes also for their derivatives, for example for the speed, which is a function of distance and time.
A number of quantities have discrete values. For instance, the masses of molecules, atoms and elementary particles are always strictly determined. Then a certain quantity of a substance will consist of an exactly determined number of particles, e.g. a gram hydrogen contains 6,024...х1023 atoms. But, the quantity of the substance can increment without limits, consequently, the probability for it to be with a suitable mass is again 1/.
(According to some contemporary perceptions, the conventional notion of space and time loses its meaning with the Planck scale of these quantities – 10-33 cm and 10-43 sec. The most developed version of the string approach – the M-theory – however, possesses the so called T-duality. According to it, with the Planck length the space-time continuum becomes truly interrupted, but with smaller and bigger lengths its physics remains smooth. That is to say, that space and time could again be divided into an infinite number of small parts.)
Therefore, the state of each celestial body in the system is determined by four parameters – mass, distance to other bodies, speed and direction of movement. According to the considerations above, each of them can take an infinite number of values, because of which the total probability for them all to be suitable is (1/)4. In the text we have simplified things saying that the probability for one object in the system to have the optimal orbital characteristics is generally 1/.

[11] A probability 1/ is equal to a prohibition law, i.e. as in physics principles I and II of thermodynamics "prohibit" the construction of a "perpetuum mobile", thus the 1/ ratio "prohibits" an event with such probability to ever happen.
There arises the question whether it makes sense to raise 1/ to some power, since the 1/infinity ratio actually tends to zero and shows a total inability for an event to happen? We should follow, however, the rules in math theory, according to which the total probability for two or more events to happen is equal to the product of the probabilities for each of them to be implemented separately. When a total probability 1/ to some power is achieved, this according to us shows more than an absolute impossibility for the realization of something.
(If we mark the number of dots on a certain axe with the sign for infinity (∞), then their quantity in the valley will be equal to 2. The reason why it is so is because there is an infinite number of axes within the valley, while in the space exist – 3. Thus it contains a countless number of valleys. That is why it is possible for a certain infinity to be bigger than another one and a stage index to be used for comparing of different infinities.)

[12] Gravity is a connecting force, and Newton's law - the relation on whose grounds are "calculated" the correlations between the components of the cosmic systems. By analogue, the other three interactions - electromagnetic, strong and weakly nuclear - and the laws related to them determine the atoms strength.

[13] Here it's not a question of creating an electro-mechanic watch/clock, which combines and electronic scheme with a mechanical part, but only for a simple substitution of the clock parts with computer parts.

[14] Philosophers from the ex-socialist camp tried to present the atoms of the Mendeleev's tabulation elements as a confirmation of the dialectic law, which says that quantitative accumulations lead to qualitative transmutations. That is to say, the quantitative addition of protons in the nuclea leads to the emergence of new types of atoms with different properties in terms of quality. Let us pay attention, however, that atoms are not a mechanical sum of particles, but are extremely complicated discrete structures, whose equilibrium is achieved at a very precise balance of the forces in the nucleus and the electron shell (see chapter V). All this speaks that atoms as self-organizing systems have originated as a result of a very complexly plotted construction, and not of arbitrary processes. This conclusion should chill down the enthusiasm also of those upholders of synergetics, who rely that this science will contribute exclusively to the development of the evolution doctrine.

[15] Theoreticians propose two different explanations for the course of the evolutionary process. The first one is called "phyletic gradualism". According to this point of view, the present living creatures have gradually evolved from earlier and simpler organisms. In that case, however, we should observe constant lines of transitional forms among the species, as well as among higher taxa. It's inexplicable why this line of intermediary groups is missing not only with the contemporary organisms, but also with the fossils. In that direction, N. Heribert-Nielsen, Director of the Botanical Institute with the University of Lund, Sweden, has made a very indicative. After 40 years investigations in the area of paleontology and botany, finally, he was forced to say: "It is not even possible to make a caricature of an evolution out of paleobiological facts. The fossil material is now so complete that … the lack of transitional series cannot be explained as due to the scarcity of the material. The deficiencies are real; they will never be filled. (Paul A. Moody, Introduction to Evolution /New York: Harper and Row, 1962/, p. 503. /Synthetische Artbildung, 1953/.)
The second outlook is known as "punctuated (discrete) equilibrium". This term denotes a hypothetical process, with which mutations in the species should be made salutatory and to have a quick evolution in small populations. S. Stanley calls this "quantum" (in this case "sudden") emergence of new type. Such an imaginary process could explain the universal absence of transitional structure, but there are no genetic proofs of it whatsoever.
Here is the evaluation that two famous evolutionists - J. Valentine and D. Erwin give to this concepts: "We conclude that … either of the contending theories of evolutionary change at the species level, phyletic gradualism or punctuated equilibrium, seem applicable to the origin of new body plans". (James W. Valentine and Douglas H. Ervin, “Interpreting Great Development Experiments. The Fossil Record.” an article at symposium published in Development as an Evolutionary Process, Alan R. Lias, Inc., 1987, p. 96.)

събота, 22 януари 2011 г.


Русская версия: http://kosmos-21.blogspot.com/2012/01/blog-post.html
English: http://kosmos-21.blogspot.com/2011/02/contemplations-regarding-grandeur-of.html

   Съвсем наскоро се запознах с последния бестселър на прочутия британски космолог и популяризатор на науката Стивън Хокинг, написан в съавторство с американския физик Леонард Млодинов. (Читателят може да научи за „осем от шокиращите неща” в него на адрес: http://bgnauka.com/a/осем-шокиращи-неща-които-научаваме-от-книгата-на-стивън-хокинг-и-леонард-млодинов-„великият-дизайн
  Тази книга успя да скандализира религиозните лидери, още преди отпечатването си, с намеците на авторите, че в нея те са успели да опровергаят сър Исак Нютон, който е твърдял, че Вселената няма как да е възникнала от хаоса, а е дело на всемогъщата Божия десница. (http://edition.cnn.com/2010/WORLD/europe/09/03/hawking.god.universe.criticisms/index.html#fbid=VXQB4-kvyiF&wom=false
   Журналистите, разбира се, веднага се възползваха от надигащата се буря като допълнително наливаха масло в огъня със заглавия от рода на: „Ст. Хокинг затръшна вратата под носа на Бог”, „И рече Хокинг: няма Бог”, „Космолозите доказаха, че Господ не е създал Вселената” и пр.
  Трябва да призная, че останах силно озадачен, защото в споменатия труд не открих достатъчни (да не кажа – почти никакви) основания за подобни изявления. Тезата на авторите, която съвсем не е нова, е, че квантовите флуктуации на вакуума спонтанно пораждат огромно разнообразие от вселени с всевъзможни закони, фундаментални константи и елементарни частици. По такъв начин статистическата вероятност да възникнат светове с подходящи условия за развитие на живот и разум клони към 100%.
   Държа да отбележа обаче, че предположението за Мултивселена, като обяснение за антропния принцип, само изравнява резултата с теологичната концепция за Божествен промисъл, защото:
  1) За един съзнателен и всемогъщ Бог също е сто процента възможно да конструира Вселената.
  2) По дефиниция Бог е трансцедентен, но и другите вселени също са извън обхвата на нашата измервателна апаратура. Тоест и тях все още никой не ги е виждал или регистрирал.
   Изправяме се пред следния проблем – ако възможностите за изпълнение на едно събитие са равновероятностни (парадоксалното е, че в случая и двете са по 100%, а не 50% на 50% или 63% на 37% и пр.), тогава коя от тях се е реализирала в действителност? Тук наистина съществува известна аналогия със споменатата в книгата теория на Р. Файнман – докато нещата са неизвестни и двете истории са напълно възможни, но когато бъдат определени едната става сто, а другата – нула процента. (В статията обаче няма да обсъждам повече другите седем теми, разгледани във “Великият дизайн”, защото не засягат въпроса за съществуването на Бога.)
   Според езическите религии в началото материята е един бушуващ хаос, който чрез своето стихийно действие произвежда първите богове. Те на свой ред създават космоса, земята, растенията, животните и човека. Нашият живот често зависи от техните капризи и прищевки, затова в съдбата ни постоянно се явяват неочаквани обрати, възходи и падения.
   Съвременните натуралистични модели ни уверяват, че във вакуума по подобен начин кипят хаотични процеси, непрекъснато пораждащи нови светове. В редица от тях не само избуява живот, но някои негови форми достигат много високо интелектуално равнище. Според този сценарий технически развитите цивилизации влизат в ролята на „богове”, които сътворяват мини вселени, както и биосфера върху необитаемите им планети. По думите на Майкъл Търнър, директор на Института за космофизика в гр. Чикаго, „... нашият създател може да е студент по физика (или биология – б.а. В.В.) от някоя напреднала цивилизация, извършващ рутинен лабораторен експеримент”.
    В такъв случай не назрява ли отново конфликт между християнството и възраждащото се неоезичество?
   Неотдавна завърших едно изследване, в което разглеждам тези проблеми, но от диаметрално противоположна гледна точка. Впрочем нека разкажа с няколко думи как стигнах до собствените си „прозрения”. Завършил съм гимназия с разширено преподаване на математика и физика. Първоначалното ми намерение беше да следвам астрономия, но поради едни или други обстоятелства завърших биология, а наскоро – и теология. Винаги съм бил безрезервно убеден в правотата на Дарвиновото учение и, дори след като от атеист станах християнин, не съм смятал да го подлагам на съмнение. За мен не беше важно как точно Бог е създал света, понеже Той има неограничен кръг от възможности – дори такива, които не бихме могли и да си представим. Затова реших да изследвам какви са принципите, залегнали в основата на човешката творческа дейност и да проверя дали аналогично те не се откриват в устройството на Вселената и живите същества. Но в хода на работата си попаднах на няколко занимателни научно-популярни четива, описващи твърде значимите проблеми пред космологията. Те бяха написани още по времето на комунизма от учени, работещи в бившия Съветски Съюз, които никой не можеше да упрекне в нелоялност към идеите на диалектико-материалистическата философия. Това ме накара да проуча въпросите по-обстойно, като изчетох всички книги и учебници, засягащи най-новите постижения и модели във физиката и космологията. (Във връзка с тази тема не съм ползвал креационистка литература, защото не намерих нищо подходящо. Все пак прочетох няколко произведения от такива автори, но те бяха свързани изключително с полемиките около биологичната еволюция и не представляваха интерес за настоящето ми проучване.) По някое време обаче стигнах до едни изводи, които като че ли сами изкристализираха от съвременната научна картина на света и бяха твърде изненадващи дори за самия мен. Внимателно ги доразвих, обобщих и систематизирах в една книга - "Вяра и наука", - излязла в средата на юни 2010 г., т.е. само няколко месеца преди „Великият дизайн”.

    Подготвил съм кратка извадка от VІ глава, от която да стане по-ясно как съм:
   A. Обезсилил аргумента за множеството вселени като обяснение на антропния принцип.
   B. Извел три принципа, които са антитеза на Дарвиновата теория и забраняват еволюцията в мъртвата и живата природа.
    C. Отговорил на въпроса, зададен от Айнщайн „имал ли е Бог избор при построението на Вселената?”.
(Извадката може да видите на адрес: http://goo.gl/AO3Qi)

    В книгата са разгледани и много други въпроси:
   1) Развит е един нов „динамичен аспект” на антропния принцип.
  2) Във физиката и космологията времето се проявява като враг на еволюцията. Ако атомите и небесните системи не са оптимално разчетени и балансирани, те много бързо се дестабилизират.
  3) Трябва ли науката да търси единствено материални причини или нейната задача е да намери обективната истина за съществуването на нещата?
  4) Съвместимо ли е учението за теистичната еволюция с православното богословие?
  5) Пречило ли е християнството на прогреса на човешкото познание? Или защо модерната наука се е развила в християнска Европа, а не в някоя от древните цивилизации – Египет, Вавилон, Индия, Китай, Гърция.
  6) Въз основа на последните проучвания на историците и философите на науката е представен един нов поглед за отношението на Църквата към Коперник, Бруно и Галилей.
  7) Доразвити са трите класически аргумента на християнската апологетика – космологичен, телеологичен и онтологичен – като е постигнато ако не доказателство, то поне едно по-добро свидетелство за съществуването на Бога.

    Очевидно принципите, до които съм стигнал са креационистки, макар да не съм ги търсил преднамерено. Човек не може да избяга от своите собствени философски, религиозни или атеистични убеждения. Поради тази причина си мисля, че е възможно моята християнска вяра, на някакъв етап от работата, все пак да е повлияла на изводите ми. Но същото важи и за Хокинг и Млодинов – в края на „Великият дизайн” ясно прозира тяхното пристрастие към материалистическото обяснение на природата. Нещо повече – със своите изявления (виж интернет препратките в началото на статията) те хвърлиха ръкавица на “цялото християнско воинство”. Затова смятам да се възползвам от правото на отговор и да поканя тези двама учени на открит дебат. По такъв начин се надявам взаимно да опровергаем неправомерните си аргументи и така до голяма степен да преодолеем субективизма в нашите позиции. Надявам се още академичната общност, като арбитър в спора, също да допринесе за формирането на една по-добре издържана и обективна философия на науката.
   Както по филмите – когато група детективи (или профайлъри) са изправени пред много заплетен случай, отначало всички версии за извършеното престъпление изглеждат еднакво вероятни. Но внимателният анализ на уликите постепенно води до единствената истинска история, според която са се случили нещата. Така и в науката явно е необходимо да преразгледаме още веднъж фактите („уликите”) и тяхната интерпретация. Само това ще ни помогне да разберем има ли действително „Виновник” за съществуването на мирозданието или то се е появило в резултат на непредвидена случайност?!

събота, 15 януари 2011 г.

Сбогом, Дарвин!

"Вяра и наука" Стр. 159 – 167
Русская версия: http://kosmos-21.blogspot.com/search?updated-min=2013-01-01T00:00:00-08:00&updated-max=2014-01-01T00:00:00-08:00&max-results=1

English: http://kosmos-21.blogspot.com/2014/03/farewell-darwin.html

По времето на Дарвин знанията за природата са били твърде оскъдни, поради което той е направил някои прибързани и погрешни заключения. Ако се опитаме да систематизираме и обобщим съвременната информация за заобикалящия ни свят, се налагат няколко извода, които са антитеза на еволюционната постановка.[1] По-долу ще ги формулиране в три точки, като направим кратко разяснение на всеки един от тях:
1. Първична материя, която е в състояние на абсолютен хаос, не може да стигне случайно до съвременното си равнище на подреждане. 
Учените смятат за хаотични онези системи, при които дори пренебрежимо малки събития са в състояние радикално да променят тяхното поведение и по такъв начин дългосрочните прогнози стават неосъществими. Откриването на възможността за измерване на параметрите на хаоса, се приема за третото голямо постижение на ХХ век, наред с теорията на относителността и квантовата механика. Примери за такива системи са турбулентните потоци в атмосферата, бурното движение на водата, биологичните популации и др. Хаосът в природата обаче е достатъчно подреден и се подчинява на специфични закони, макар че намирането им понякога се оказва твърде сложно. Затова целта на неговото изучаване е да се изведе закономерността в системите, които само изглеждат разбъркани и непредсказуеми. Тоест за хаос в нашия свят трябва да се говори само в относителен смисъл. Изобщо можем да определим този свят, като свят на хармонията и организацията.[2]
Какво ще стане обаче, ако т. нар. "неопределена изменчивост" (по Дарвин) действа на ниво фундаментални константи, закони и взаимодействия? Нека се опитаме да си представим свят, в който всичко се променя напълно хаотично. В него някои от характеристиките на елементарните частици може да са постоянни, а други непрекъснато да се преобразуват. Например, ако електричният заряд се мени произволно, той би могъл да заема съвсем случайни стойности: +1; –1; +7/8; +14/3; –112/27 и пр. Същото се предполага и за масата, спина, магнитния момент и т.н., като би следвало да допуснем дори качествена (еволюционна?) трансформация на частиците в нещо различно от онова, което са в действителност.[3] Гравитационният закон сега може да има вида:

а след малко:
после да се измени в друг вид и т. н. (Поради липсата на дълготрайност, в случая не би могло да се говори и за закони.) Като се има предвид деликатния баланс на всички сили в природата, става пределно ясно, че при каквато и да била метаморфоза на взаимодействията, всичко ще рухне "пред очите ни". В един такъв свят нито биха могли да се създадат някакви стационарни или динамични структури, нито да бъдат те устойчиви във времето. Ако в материята, от която е изграден нашия свят, съществуваше подобна “неопределена изменчивост”, тя би довела до абсолютен хаос, който не е в състояние да произведе каквато и да било организация на подреждане.[4]

2. В природата не се наблюдават закони, които да водят до спонтанното формиране на небесните системи, самозараждането на живота и неговата еволюция. Напротив, наличните динамични и статистически закони забраняват (не допускат, правят абсолютно невероятни) тези процеси.[5]
Приема се, че У. Ашби през 1947г. в своята "Обща теория на системите" за пръв път въвежда термина "самоорганизация". Под самоорганизация в най-общ смисъл се разбира самоструктуриране, саморазвитие, самодетерминация на природни, естественни системи и процеси. Редица учени считат, че светът е възникнал и еволюирал по безкрайна верига от такива процеси – от образуването на атомите, звездите и галактиките – до биологичните и социалните структури. Корпусът на т. нар. науки за сложните системи се формира чрез комбинацията от различни идеи и подходи на концепцията за самоорганизация:

 синергетиката на Х. Хакен;[6]
 дисипативните структури на И. Пригожин;
 универсалният еволюционизъм на Н. Мойсеев;
 автопоезисът на У. Матурана и Ф. Варела;
 хиперциклите на М. Айген;
 еволюционната концепция за развитие на Вселената на Е. Янч;
 единната трансдисциплинарна теория на Е. Ласло;
 теорията за самоорганизацията на А. Самарский и С. Курдюмов;
 клетъчната теория на Ф. Капри и др.
(Близко до тях е теорията на детерминирания хаос и фракталната геометрия на природата на Б. Манделброт.)

Наистина обусловено подреждане на материята може да се наблюдава при формирането на електронните слоеве на атомите, красивите пространствени решетки на кристалните тела, вихрите на Бенар, сглобяването на вирусите и редица други явления в природата. Например, ако в близост до голо ядро, на някой химичен елемент, пропуснем сноп електрони, една част от тях ще се задържат около него и автоматично ще образуват устойчивата конфигурация на електронната обвивка на атома[7]. По аналогия някои допускат, че може да съществуват все още неоткрити закони, които спомагат и за структурирането на Космоса. Ако действително е така, много лесно бихме могли да установим тяхното наличие. Достатъчно е да изстрелваме космическите летателни апарати с произволни посоки и скорости и щом те успяват всеки път да станат спътници на Слънцето или на някоя планета, бихме могли да приемем, че небесните системи се самоорганизират. Но опитът показва, че такава подредба, уви, не се осъществява. Също, дори да смесим в подходящ разтвор всички химични елементи, изграждащи клетките в необходимите количества и пропорции, те няма да се съединят в жив организъм. В генетичната програма не се открива и възможност за скокообразна възходяща промяна на видовете, например от яйца на змия да се излюпят пиленца. Посоченото говори, че не съществуват нареждащи отношения, които спонтанно да организират всички области на нашия свят.[8]
Сега ще разгледаме именно онези области, при които не действат синергетични процеси, за да видим дали тук динамичните и статистическите закони изобщо допускат някаква форма на дарвинов тип самоорганизация
                                           Фиг. 1 Слънчевата система

Нека си припомним парадокса, който съществува в нашата планетарна система (фиг. 1): Масата на всички планети е едва 1/750 от масата на Слънцето, но при разпределението на общия момент на количеството движение (момента на импулса) над 98% от него се пада на планетите, а по-малко от 2% – на Слънцето. 
Днес са известни няколко стотици хипотези за възникването на Слънчевата система, които условно можем да разделим на три групи – небуларни, катастрофични и синтетични, но нито една от тях не е в състояние да се справи с горното противоречие. (Произходът на космическите структури е свързан с далеч по-заплетени и непреодолими препятствия, но тук ще се задоволим единствено с този проблем, понеже той ще ни позволи да подходим принципно към нещата.) 
Атеистично настроените мислители често подвеждат своята аудитория с уверението, че рано или късно ще бъде намерен натуралистичен отговор на всички затруднения в науката. Но подобно изявление е некоректно, понеже обективно съществуват две възможности: 
1) Много от съвременните научни и технически предизвикателства, действително да получат своето разрешение в по-близкото или по-далечно бъдеще, както прогнозира и американският писател (от японски пройзход) Мичио Каку в своята книга „Физика на невъзможното”. 
2) Ние обаче никога няма да се справим с онези неща, които противоречат на природните закони. Като най-прост пример в това отношение, бихме посочили изобретяването на вечен двигател. 
Затова въпросът е, с помощта на математиката и физиката да се намери строго решение за Слънчевата система: дали по естествен път е възможно да се стигне до толкова драстично нарушение на момента на импулса или е необходима допълнителна разумна намеса? Защото, ако се докаже поне за една от структурите на нашия свят, че не е образувана в резултат от действието на природните закони, това задължително ще обуслови наличието на интелигентен Създател. А ние подозираме, че брилянтното построение на атомите, звездните формирования и живите организми ще предостави още много други подобни свидетелства. (Атеистите, в случая, няма как да се позоват на любимия си аргумент за „множеството вселени”, понеже, дори да ги има?, те се явяват като „външни”, т.е. неоказващи влияние на системите в нашия свят.)
Накъде се накланят везните? 
Големият руски популяризатор на науката А. Томилин на едно място отбелязва, че планетната космогония понастоящем "се оказва в състояние на най-дълбока криза". (Определено може да се добави, че същото се отнася в еднаква степен за звездната и галактичната космогонии.) По-нататък той продължава: "При това решаваща роля да се създаде такова положение изиграват новите факти, получени чрез наблюденията. Самата основа, която лежи във фундамента на всички съществуващи хипотези, встъпва в противоречие с фактите. И за да изведат науката от кризисното състояние, на учените им се налага да преразгледат основата, заложена в самата постановка на космогоничните задачи, да търсят нови методи за тяхното решаване". Но дали в тези думи, изречени от един атеист, не се съдържа всъщност най-силното признание за принципната невъзможност да се изтълкуват нещата от материалистична гледна точка?[9] 
Повечето учени разглеждат становището, че "Бог е създал мировия порядък" като едно твърде примитивно обяснение на явленията, които ни заобикалят. Нека си припомним обаче, че този Божествен творчески акт е с невъобразима мощ, красота и съвършенство (Виж ІІІ.Христиански теизм). Напротив, досегашните теории подхождат прекалено опростенчески, защото се опитват да сведат подреждането на всемира до елементарни процеси на самоорганизация на материята. Все пак на никого не би му хрумнало да свърже появата на един самолет „Боинг” с „тайфун преминал през сметище”, а Вселената е далеч по-грандиозна и от най-значимото произведение на човешкия разум! 
Сега ще се опитаме да формулираме статистическата вероятност за случайното възникване на някаква стабилна и добре устроена вселена. Фундаменталните константи, характеристиките на елементарните частици и пр. се измерват с непрекъснати величини, поради което те допускат безкраен (∞) брой стойности на своите настройки. Нека приемем, че за съществуването на един такъв свят е необходима система от n-броя елементи. Най-общо възможността всеки член на системата да има точно подходящите параметри е 1/∞, а за всичките n-броя елементи – 1/n. Дори системата да има безброй устойчиви конфигурации, вероятността да се образува случайно, която и да било от тях е:
(където n е цяло положително число по-голямо от единица). Тоест при системите, които допускат безкраен брой стойности на своите параметри се получава един своеобразен парадокс. Макар че могат да притежават безброй работещи състояния, то пак вероятността случайно да се стигне до което и да било от тях е по-малка от безкрайно малка, или тя на практика никога не може да се осъществи (фиг. 2).[10]
Фиг.2 Възможни конфигурации на стойностите на параметрите, които осигуряват от I до ∞ работещи (устойчиви и функциониращи) състояния. Системите І, ІІ, ІІІ и т.н. могат да бъдат както други светове, така и физичните структури, които се формират в тях.

При живите организми вариациите са ограничени, понеже техните компоненти (ДНК, белтъци и т.н.) са изградени от строго определен брой дискретни единици (нуклеотиди, аминокиселини и др.). Но в действителност се очертават нищожно малки, практически неизпълними, вероятности случайно да се образува протоклетка, способна да реализира всички жизнени процеси. С други думи, в посочените области, наличните динамични и статистически закони забраняват (не допускат, правят абсолютно невероятно) самоподреждането на материята.

 3. Междинните състояния са: а) неустойчиви – при атомните и небесните структури и б) нефункциониращи – при живите организми. Това говори, че никакви еволюционни процеси не са възможни нито в мъртвата, нито в живата природа.
е множество от елементи, които се намират в отношения и връзки помежду си и образуват определено единство, цялостност. Всички елементи на системата са взаимозависими, т.е. всеки от тях влияе на останалите и обратно – те също оказват въздействие върху него. Структурата на системата определя нейната вътрешна форма на подреждане, т.е. тя е израз на съществуващия в нея ред. Пълното описание на реда в сложно организираните системи се изучава от една сравнително нова наука – таксиологията (логиката на реда), която се разработва напоследък като една от най-фундаменталните и важни логически теории. Но нейните основни положения и категории се изследват с помощта на твърде сложни екстензионални математико-логически и теоретико-информационни методи. Затова ние няма да се спираме на тях, а ще приложим един изключително опростен подход, който ще ни позволи да направим изводи относно възможността за еволюция на горепосочените системи.
При тях е в сила един принцип известен като “или всичко, или нищо”. В смисъл, че структурата трябва да е съставена от подходящи елементи, които да са подредени в правилния ред, за да не се наруши действието на системата. Ако променим параметрите дори само на един от тях, или изобщо го премахнем, или разменим местата на някои елементи и пр., ще се получи смущение в работата на системата, което ще я разруши или изведе от употреба. Затова или всичко е наред и системата функционира нормално, или, в противен случай, все едно нищо не е наред и системата е ликвидирана.
Този принцип забранява постепенната “еволюция” на една структура в друга. В състояние ли е един малък механичен часовник плавно да се трансформира в будилник? Да предположим, че едно от неговите зъбни колела е станало по-голямо като за будилник. Тогава то ще бъде несъвместимо с всички останали механизми на малкия часовник и той няма да отчита правилно времето или въобще няма да работи. Нека и другите му части се изменят и стават като за будилник. Докато една част от механизмите му са за малък часовник, а друга – за голям, функцията му ще бъде значително нарушена или въобще няма да може да се осъществи. Часовникът ще изпълнява предназначението си само тогава, когато или всичките му части са малки, или всичките са големи.
А какво ще стане, ако някой от механизмите на часовника бъде заменен с елемент на компютър?[11] Например, на мястото на пружината бъде поставен транзистор. Часовникът вече съвсем сигурно ще излезе от употреба. От друга страна и компютърът няма да реализира своята функция дори тогава, когато сме сглобили всички негови компоненти, а само един е останал на часовник.
От казаното можем да направим следния извод: когато един предмет постепенно се преобразува в друг такъв от същия вид (но в нещо различен – по големина, друг модел и т.н.) функцията се затруднява или дори спира. А при трансформацията на предмет от един вид в предмет от друг вид, функция изобщо не може да се осъществи. Затова или “всичко” е наред и системата функционира нормално, или, ако дори едно нещо не е наред, все едно “нищо” не е наред и функцията е нарушена.
Разбира се, отношенията между елементите на системите в природата са значително по-сложни; ние си послужихме с тези примери само за да онагледим принципа „или всичко, или нищо”. Като анализираме фиг. 2 можем да направим следния извод относно възможността за еволюция на системите с безкраен брой стойности на своите параметри: Не е възможен нито постепенен, нито скокообразен („квантов”) преход на една работеща система в друга. 
В първият случай, т.е. при постепенен преход, ако един от нейните параметри промени стойността си, той вече няма да бъде съгласуван с другите й параметри и системата ще излезе от строя. Но докато не бъдат изградени напълно всички необходими параметри на другата система, тя също няма да бъде годна за работа. Както пояснихме, тук важи принципът “или всичко, или нищо“.
Вторият случай, на внезапно преобразуване, отново няма как да се реализира. Вероятността всички параметри на системата изведнъж да се променят и да добият точно необходимите стойности на параметрите на която и да е друга действаща система е по-малка от безкрайно малка (според по-горните изчисления – 1/n-1).
В предните глави вече стана дума, че всяка метаморфоза в параметрите на микросвета (характеристика на частиците, интензитет на взаимодействията и пр.) прави атомите нестабилни и води до тяхното разрушаване. С други думи, атомите на химичните елементи са дискретни структури, които не могат да преминават една в друга чрез поредица от междинни форми, а изискват строго разчетено конструиране.[12] По подобен начин бихме могли да разсъждаваме и за небесните формирования – планетни, звездни, галактични и т.н.
Както е добре известно, при живите същества белтъците играят много важна роля – изграждат клетъчните структури, изпълняват каталитични функции, участват в реализирането на генома и др. Но една част от тях са тясно видово специфични, затова ако се появи мутация, която да доведе до образуването на различен белтък, неговото действие няма да бъде в унисон с работата на останалите белтъци. По такъв начин, генетичните мутации пречат на синхронизацията на системите в организма и затова на практика се явяват вредни за индивида, т.е. не му помагат в борбата за съществуване. С други думи, принципът „всичко или нищо” не способства и за постепенната еволюция на организмите. Няма никакви индикации и за „квантова” (внезапна) поява на нови видове, поради което водещите авторитети признават, че „нито филетичния градуализъм, нито пунктираното равновесие не изглеждат приложими при произхода на нови телесни форми”.[13]
От фиг.2 се разбира, че Бог може да сътвори неограничено разнообразие от подредени и устойчиви светове, но всеки един от тях е твърде малко вероятен (1/∞ на някаква степен), което изключва случайното му възникване. (Така се отговаря на въпроса, поставен още от Айнщайн „имал ли е Бог избор при създаването на Вселената?”, който отново задават Ст. Хокинг и Л. Млодинов в последната си книга „Великият дизайн”.) Нека прибавим и че „разумната намеса” всъщност е най-доброто обяснение, понеже разрешава мигновено всички противоречия около произхода на Вселената, живите същества и човека.
В своето предзнание Бог е предвидил всички погрешни теории, до които можем да стигнем. Затова нашият свят е създаден по начин, който еднозначно говори за интелигентно планиране.  


[1] Според Ч. Дарвин факторите на биологичната еволюция се свеждат до изменчивост, наследственост и естествен отбор. Ако обаче разглеждаме нещата строго натуралистично, бихме могли да отнесем неговото учение и към развитието на неживата природа. Руският физик А. Линде (понастоящем работи към Станфордския университет) лансира идеята за т. нар. "хаотична инфлация". Според нея квантовите флуктуации на вакуума перманентно водят до пораждането на мини-вселени. Те се развиват изолирано, като първоначално се раздуват от инфлационни процеси, а по-нататък – съгласно класическата хипотеза за Големия взрив. При всяка поява на нов свят се наблюдава изменчивост в законите и константите на материята. Случайните повторения на някои от тях се разглеждат като един вид наследственост. Действа и естествен отбор, който запазва физичните структури – атоми, молекули, небесни системи, – когато, при съчетанието на подходящи параметри, те са устойчиви.
Но щом като дарвинизмът може да се приложи към мъртвата и живата природа, в такъв случай трябва да го приемем за универсална диалектико-материалистическа концепция, която обуславя самоорганизацията на мирозданието.
Фиг.3 Моделът на Линде се изобразява като дървовидна структура, състояща се от безкраен брой разклоняващи се "мехурчета" (инфлационни вселени). Всяка новополучена вселена може да се "пъпкува", образувайки нови дъщерни мини-вселени. (Промяната в цвета представя "мутации" във физичните закони спрямо родителските вселени.)
[2] Теорията на хаоса притежава математически апарат, опериращ на базата на поведението на някои нелинейни динамични уравнения, чувствителни към началните условия. Ако изходните данни се променят дори с нищожно малки величини, например съизмерими с колебанията на числото на Авогадро (от порядъка на 10-24), проверката на състоянието на системата ще покаже абсолютно различни стойности в резултата.
Но математическите системи с хаотично поведение се явяват детерминирани, т.е. подчиняват се на някакъв строг закон. Съществува обаче такава област от физиката като теорията на квантовия хаос, изучаваща недетерминираните системи, действащи по законите на квантовата механика. В нея съществена роля играе принципа на неопределеността на Хайзенберг, според който координатите и импулса на дадена частица не могат да бъдат едновременно точно измерени, а се описват с вълна на вероятността. Но квантови теории са и детерминистични в смисъл, че дават закони за изменението на вълната с времето. Затова нека си припомним, че електроните, при движението си около ядрото, формират красивите атомни орбитали, което ни навежда на мисълта, че тук също царува чудесен и съвършен порядък.
[3] Ако отнесем нещата на ниво “струни”, би трябвало еволюционните изменения да водят до промяна в самото естество на материята (енергията), от която те са изградени. По такъв начин не е ясно дали струните ще запазят свойствата си, т.е. дали ще могат въобще да продължат да трептят, за да са в състояние да се "превръщат" в елементарни частици.
(Според една нова теория всички елементарни частици всъщност са миниатюрни нишки от енергия, наречени "струни". По-правилно е да се каже, че има само един-единствен вид струна, която може да извършва огромно разнообразие от трептения. Конкретният начин на трептене поражда точно определени маса, електричен заряд, спин и т.н. свойства, които различават един вид частици от друг. Тоест ако струната трепти по един начин тя се проявява като електрон, по друг начин като – кварк, неутрино, тау-лептон и пр.
Някои учени заявяват, че новата теория на струните предлага мощна концептуална парадигма, която има потенциала да отговори на въпроса каква е причината елементарните частици да притежават точно такива характеристики. Затова нека да кажем няколко думи по този повод. Струните могат да извършват безкраен брой резонансни вълнови трептения, което означава, че те би трябвало да пораждат безкрайна редица от елементарни частици с всевъзможни характеристики. В такъв случай защо съществуват само онези частици, за които отбелязахме в ІV-та глава, че са като елементите на идеален конструктор, позволяващи да бъде сглобен нашия свят? Отговорът, който дава теорията на струните е, че има шест (седем) допълнителни измерения на пространството, които на микроскопично ниво се навиват в т. нар. форми на Калаби-Яу. (Наречени са на Еугенио Калаби и Шинтун Яу, които са ги открили математически още преди да стане известно тяхното значение за теорията на струните.) Допълнителните измерения оказват огромно влияние върху начините на трептене на струните и оттам върху свойствата на частиците. Но уравненията показват, че има безброй форми на Калаби-Яу, като всяка от тях е също толкова валидна, колкото и всички останали (фиг. 4). Тоест отново стигаме до задънена улица – как са избрани и "застопорени" онези форми, които пораждат точно необходимите елементарни частици? Или въпросът само се измества, а не се разрешава.


Фиг.4 а) Една от възможните форми на Калаби-Яу. б) Голямо увеличение на област от пространството с допълнителните измерения във вид на миниатюрни форми на Калаби-Яу.

[4] Според някои, все още непотвърдени, наблюдения възможно е в миналото константата на фината структура да е била с малко по-различна стойност:
(Повече подробности за това откритие се съдържат в книгата на Джон Бароу "От Алфа до Омега. Физическите константи в природата".
http://www.helikon.bg/books/216/От-Алфа-до-Омега.-Физическите-константи-в-природата_131834.html )
Дори да допуснем, че това е вярно, изменението би могло да варира в съвсем тесни граници – в противен случай би се нарушил твърде крехкия баланс на структурите в микросвета.
[5] Динамичните закони се проявяват диференциално във времето, т.е. произтичащите от тях следствия се реализират във всеки даден момент. Статистическите закони действат интегрално – следствията им се осъществяват само в достатъчно голям отрязък от време или при цялостно изменение на системата. Пример за първите са гравитационният закон, законът за запазване на импулса и др., а за вторите – стохастичните закони, които определят състоянието на една система не еднозначно, а с определена вероятност.
[6] През 70-те години на ХХ век немският физик-теоретик Херман Хакен положи основите на една нова интердисциплинарна наука, наречена от самия него синергетика. Синергетиката изучава явленията на самоорганизация, т.е. механизмите, водещи до спонтанното възникване на пространствени и/или времеви структури както в мъртвата, така и в живата природа. Затова някои специалисти предлагат терминът „синергетика” да се приеме като основополагащ за всички процеси на самоорганизация, които се изучават от различните школи в това направление.
Синергетичните процеси предполагат в много голяма степен разумен Създател, понеже нареждащите отношения при тях свидетелстват по-скоро за планираност и целенасоченост. Последователно проведеният материализъм обаче, изисква дарвинов тип еволюция, която се основава изключително на разнообразието от случайни вариации и естествения отбор. 
[7] Нека илюстрираме това положение със следния пример: Ако в близост до голо ядро, да речем на химичния елемент желязо, пропуснем сноп електрони, то само една част от тях ще се задържат около него и ще се разпределят по атомните орбитали както следва – 1s2 2s2 2p6 3s2 3p6 4s2 3d6. По този начин те автоматично се подреждат в точно определена устойчива конфигурация, като изграждат електронната обвивка на железния атом.
Атомите непрекъснато взаимодействат помежду си – сблъскват се, образуват общи електронни двойки, отдават и приемат електрони и пр., затова при липса на устойчиво подреждане щяха лесно да се разрушават.
[8] Ако трябва да направим по-широко обобщение за процесите на самоорганизация, се налага да кажем, че:
а) Те не се проявяват във всички области на действителността.
б) Винаги водят до формирането на някакъв определен набор от структури, които са характерни за дадено явление.
в) Не позволяват качествен скок от едно ниво на подреденост на друго по-високо – например не е възможен преход от химично на биологично равнище.
[9] Както вече отбелязахме, от огромният брой модели за зараждането на Слънчевата система, нито един не работи, което ни кара да подозираме, че тук е скрито непреодолимо противоречие с природните закони. Тоест нещата, в известен смисъл, са аналогични на невъзможността за построение на вечен двигател.
[10] Статистическите закони допускат на теория реализирането на събития с нищожно малка вероятност, но практическият опит показва, че такива събития никога не се изпълняват. Затова някои приемат, че за всяко събитие има определен „праг на вероятност”, под който неговото осъществяване е неправдоподобно. Но колкото и невъобразимо малки да са отношения като например 1/10537; 1/1065 720 и пр, все пак има други хора, които спорят, че подобни вероятности биха могли да се сбъднат. Когато обаче се получи вероятност 1/, тя е безкрайно по-малка и от най-малката вероятност, която бихме могли да запишем или дори да мислим. Затова, надяваме се, че и на такива “оптимисти” вероятност 1/ съвсем сигурно ще показва абсолютна „забрана” дадено събитие да се случи на практика.
Възниква въпросът – има ли смисъл да изразяваме 1/ на някаква степен, тъй като това отношението всъщност клони към нула и показва пълна невъзможност да се случи едно събитие? Трябва да следваме обаче правилата в математическата теория, според които общата вероятност да се случат две или повече събития е равна на произведението от вероятностите за осъществяване на всяко едно от тях поотделно. Когато се получи обща вероятност 1/ на някаква степен, това според нас показва повече от абсолютна невъзможност за реализирането на нещо.
(Ако означим с точките върху една права, тогава тяхното количество в равнината ще бъде 2, защото в нея съществуват безброй прави, а в пространството – 3, понеже съдържа безброй равнини. Затова е възможно една безкрайност да е по-голяма от друга, а също и да се използва степенен показател при сравняване на безкрайности.)
[11] В случая не става въпрос за направа на електромеханичен часовник, при който има съчетаване на електронна схема и механична част, а само за просто заменяне на частите на часовника с части на компютър. 
[12] Философите от бившия социалистически лагер се опитваха да представят Менделеевата таблица като потвърждение на диалектическия закон, който гласи, че количествените натрупвания водят до качествени изменения. Тоест количественото прибавяне на протони в ядрата води до появата на нови химични елементи с качествено различни свойства. Нека обърнем внимание обаче, че атомите не са механичен сбор от частици, а са извънредно комлицирани структури, чието равновесие е постигнато при твърде прецизен баланс на силите в ядрото и електронната обвивка. Посоченото говори, че атомите, и като самоорганизиращи се системи, трябва да са възникнали в резултат на много сложно планирано построение, а не на хаотични процеси. 
Не случайно големият немски физик М. Борн, на едно място споделя: “Аз виждах в атома ключ към най-съкровените тайни на природата, а той разкри пред мен величието на цялото творение и на Твореца”. (MAX BORN, “My Life and My Views”, New York, Charles Scribner’s Sons, 1968, 88). 
[13] Теоретиците предлагат две различни обяснения за протичането на еволюционния процес в биологията. Първото се нарича “филетичен градуализъм”. Според този възглед сегашните живи същества постепенно са еволюирали от по-ранните и прости организми. В такъв случай обаче би трябвало да наблюдаваме непрекъснати редове от преходни форми, както между видовете, така и между по-големите таксономични единици. Необяснимо е защо тази поредица от междинни звена липсва не само при съвременните организми, но и при вкаменелостите. В това направление много показателно е изказването на Х. Херибърт-Нилсен, директор на Ботаническия институт към университета в Лунд, Швеция. След 40 години изследвания в областта на палеонтологията и ботаниката накрая той бе принуден да заяви: “Не е възможно да се направи дори карикатура на еволюцията с помощта на палеонтологичните данни. Материалът от вкаменелостите днес е толкова богат, че ... липсата на преходни форми не може да се обясни с неговата недостатъчност. Липсата (на преходни форми) е реалност; и тя не може да бъде запълнена”. (Paul A. Moody, Introduction to Evolution /New York: Harper and Row, 1962/, p. 503. /Synthetische Artbildung, 1953/.) 
Вторият възглед е известен като “пунктирано (прекъснато) равновесие”. С този термин се означава един хипотетичен процес, при който би трябвало промените във вида да се извършват скокообразно и да се осъществява една бърза еволюция в малките популации. С. Стенли го нарича “квантова” (в случая “внезапна”) поява на нов вид. Такъв въображаем процес би могъл да обясни универсалното отсъствие на преходни структури, но за него няма никакви генетични доказателства. 
Ето преценката, която дават двама известни еволюционисти – Дж. Валънтайн и Д. Ервин за тези концепции: “Стигаме до заключението, че ... нито една от съревноваващите се теории за еволюционни промени на ниво видове, нито филетичния градуализъм, нито пунктираното равновесие не изглеждат приложими към произхода на нови телесни форми”. (James W. Valentine and Douglas H. Ervin, “Interpreting Great Development Experiments. The Fossil Record.” Статия от симпозиум, публикувана в Development as an Evolutionary Process, Alan R. Lias, Inc., 1987, p. 96.)