четвъртък, 17 юни 2021 г.

 

ТЕИСТИЧНАТА ЕВОЛЮЦИЯ И ХРИСТИЯНСКОТО БОГОСЛОВИЕ

Валентин Велчев

I Част

(В статията са използвани извадки от книгата „Великият Дизайнер. Задочен дебат със Стивън Хокинг[1])

1. Определение

Теистичната еволюция е концепция, според която Бог сътворява материята с иманентно вложена в нея способност за самостоятелен възход от по-прости към по-сложни форми на организация както във физичния, така и в биологичния свят.

Теорията за теистична еволюция има множество вариации, но най-общо радетелите на този възглед са съгласни, че еволюцията като цяло се дължи на естествени причини, т.е. протича по същите механизми, които са застъпени и в Дарвиновото учение. От друга страна, редица от тях обаче твърдят, че Божията десница се е намесвала многократно в еволюционната история – като започнем от сътворяването на материята, преминем през подреждането на генетичния код, а по-нататък и за да се осъществи скока при по-висшите растителни и животински таксони. Но най-вече Бог е слязъл специално, за да запали искрата на човешкото съзнание в някои индивиди от маймуноподобните ни предци (фиг. 1)!

Още в началото трябва да отбележим, че този възглед не представлява нито научна теория, нито може да бъден приет за теологично становище. Според християнството, Бог е сътворил материята от абсолютно нищо, като в такъв случай се нарушава един от най-фундаменталните природни закони, а именно законът за запазване на енергията.[2] Тоест позоваването на свръхестествена намеса (на какъвто и да било етап!), изхвърля автоматично подобна концепция от орбитата на науката.[3] Малко по-нататък ще се уверим, че теистичната еволюция влиза в противоречие с цялото християнско вероучение, поради което би трябвало тази теория да бъде обявена и за една изцяло еретична доктрина!

Фиг. 1 Адам и Ева според възгледа на теистичните еволюционисти.

2. Горчивите плодове от прокарването на дарвинизма в социалните системи

През 1859 г. е публикувана книгата на Чарлз Дарвин "Произход на видовете чрез естествен отбор, или запазване на облагодетелстваните раси в борбата за живот", в която авторът излага идеята за еволюция на живите същества, чиито движещи механизми са изменчивостта, наследствеността, борбата за съществуване и естественият отбор.

По-нататък Дарвин доразвива теорията си и по отношение на еволюцията на хората, като се опира на геоложките изследвания за древността на човека, направени от Чарлз Лайъл и труда на Томас Хъксли „Доказателства за мястото на човека в природата“ (1863), в който са изтъкнати анатомичните ни прилики с човекоподобните маймуни. През 1871 г. излиза книгата на Дарвин „Произход на човека и половият отбор“, в която той застъпва становището, че ние, хората, трябва да бъдем отнесени към животинското царство, като проследява еволюцията на човешката култура, разликите между половете и расовите характеристики. Работата му продължава и през следващата година в „Изразяване на емоциите при човека и животните“ (1872), където обсъжда еволюцията на човешката психология и континуитета ѝ с поведението на животните.

Защитниците на Дарвин заявяват, че той е бил аболиционист, пламенно се е противопоставял на робството и не е имал расистки възгледи. Но от твърде много текстове в „Произход на човека и половият отбор“ съвсем ясно личи, че според неговата теория австралийците, монголците, африканците, индийците, южноамериканците, полинезийците и дори ескимосите са все още „диваци“, които са по-тясно свързани с маймуните. На върха на видовата йерархия са поставени белите европейци, а маймуните са най-отдолу, като цветните хора попадат някъде по средата между тях. Съвременният човек по същество е ограничен само до европеидната раса, а всички други хора се разглеждат по някакъв начин като подчовешки раси, с „по-нисък морал, недостатъчна способност за разсъждение и слаба воля за самоконтрол“.[4] А в едно свое научно изследване Ричард Уейкарт внимателно проследява ролята на дарвинизма за формирането на нацистката расова идеология в Германия по времето на Третия райх.[5]

Към края на ХIХ век Хърбърт Спенсър доразвива учението на Дарвин в позитивистична теория за универсална еволюция, на която се подчиняват всички явления – от тези в неорганичната материя до нравствените и социалните. Той стъпва допълнително върху ембриологията на Карл Бер, геологичния униформизъм на Чарлз Лайъл и физичния закон за съхранение на енергията. Спенсър смята еволюцията за всеобхватна концепция, която обхвща физическия свят, биологичните организми, човешкия интелект, култура и общество.

Спенсър е значително повлиян от Дарвин в книгите си „Социалният организъм“ (1860) и „Принципи на биологията“ (1864). В първата от тях авторът твърди, че точно както живите организми еволюират чрез естествен отбор, така и обществото се развива и се усложнява чрез аналогични процеси, а във втората – очертава паралели между консервативните си идеи за икономиката и възгледите на Дарвин за природния свят. По този начин Спенсър се превръща в един от основоположниците на т. нар. „социален дарвинизъм“, в който се прилагат биологичните фактори за естествен отбор и оцеляване на най-приспособените към социологията, икономиката и политиката. Социалният дарвинизъм заедно с евгениката[6] (базирана също върху дарвинизма) по-нататък послужиха за създаването на расистката идеология на империализма и фашизма, извършили едни от най-жестоките геноциди в историята на човечеството, включително и Холокоста. С други думи, оказа се, че прилагането на Дарвиновата теория към развитието на обществото води до изключително тежки последствия![7]

Още през 40-е години на ХIХ век (т.е. преди да се появи еволюционната теория на Дарвин) Карл Маркс и Фридрих Енгелс успяват да постигнат органически синтез между диалектиката на Хегел и материализма на Фоейрбах и френските философи от XVIII в. Тяхното учение става известно като диалектически материализъм и е окачествено като научен възглед за вътрешно присъщите закони на материята, обуславящи еволюцията на природата, мисленето и обществото. В тази идеология според марксистите е осъществено единство на диалектиката (учението за развитието), логиката (правилното мислене) и теорията на познанието. От това единство според тях произтича не само революционното преобразование на действителността като цяло, но в частност и водещите тенденции на обществения прогрес.

В незавършеното философско произведение на Енгелс „Диалектика на природата”, авторът подлага на пространен анализ учението на Дарвин за произхода на организмите и стига до извода, че то напълно се съгласува с диалектическия материализъм. Най-блестящ пример е потвърждението на диалектическия закон, че количествените натрупвания (в случая – „приспособителните белези”) водят до качествени изменения („появата на нови видове”). Макар теорията на еволюцията да става интегрална част от диалектико-материалистическата философия, трябва да отбележим обаче, че тук тя не се прилага към социалното развитие, а само към природния свят, паради което расизмът е недопустим в комунистическите общества.

В началото на XX в. Владимир Илич Ленин, анализирайки империалистическия стадий на капитализма, стига до извода, че в Русия е назряла обстановката за успешна въоръжена революция. Диалектическият материализъм бива обогатен от него с учението за многообразните форми за борба и става "научен философски мироглед" на победилата комунистическа партия. Тя управлява държавата, опирайки се на диктатурата на пролетариата, чрез която ликвидира експлоататорските класи и осъществява идеалите на т. нар. "социалистическа демокрация". Не само в Русия, но и във възникналите след Втората световна война социалистически държави (Източен блок), теорията на Дарвин се преподаваше като най-значимото основание за т. нар. „научен атеизъм“. Според него, религията е възникнала поради страха на първобитните хора пред стихиите на природата, като едно фантастично отражение на действителността в тяхното съзнание. Боговете, митичните герои и събития са се появили в резултат на усилията на непросветения човек да си обясни различните природни и социални явления.

Както е добре известно, в Западния свят философите на Просвещението от ХVIII в. са първото поколение учени, които съзнателно отхвърлят християнството. Тяхната цел е да очертаят едно изчерпателно виждане за живота, което да замени християнските възгледи, преобладаващи в европейската култура от началото на Средновековието. В своята разгорещена полемика те обвиняват Църквата, че “потиска свирепо, с клади и меч, всеки стремеж към напредък”. Основната тактика на тези философи се свежда до обрисуване на Средновековието като „ретроградно и белязано от невежество и суеверия, а развитието на науката като неумолим “марш на ума” от мрака и слепия догматизъм към светлината на “разума, благоденствието и прогреса”.

Към края на ХIХ век в Англия няколко малки групи от учени се обединяват под ръководството на Томас Хъксли („булдогът на Дарвин“), за да отхвърлят културното и интелектуално господство на Англиканската църква. Те си поставят за цел да секуларизират обществото и да заменят християнския светоглед с научен натурализъм, според който единствено природата е реално съществуваща. Макар и да се борели против влиянието на Църквата, тези учени си давали ясна сметка, че всъщност заменят една религия с друга, и сами заявявали, че тяхната цел е да наложат една “църковна научност”. Хъксли дори определя своите научни лекции като “проповеди за миряни”[8]. Тази офанзива за малко заглъхва по време на двете световни войни през ХХ век, но след приключването им атеистите прикрито или съвсем наяве (като например в САЩ[9]) наново подновяват битката си „на живот и смърт с християнската религия и нейните „отдавна опозорени крепители: суеверието, нетърпимостта и тиранията.[10]

Днес най-известните войнстващи атеисти като Ричард Докинс, Даниел Денет, Сам Харис, Кристофър Хитченс и др. също са приели за свой изключителен приоритет борбата с християнството (макар да твърдят, че критикуват религията изобщо). „Новият атеизъм“, който те проповядват, се стреми да отхвърли всякаква религиозна вяра, мистицизъм и езотеризъм, като претендира, че това става единствено на базата на еволюционната теория и научния метод. Например Докинс напълно изключва теизма и телеологията като обяснение за съвършенството на природните структури: "Естественият отбор, слепият, несъзнателен, автоматичен процес, който Дарвин е открил и за който ние сега знаем, че е обяснението за съществуването и за привидно целесъобразната форма на всичко живо, няма никакво намерение на ум. Той няма разум и няма око на разума. Той не планира бъдещето. Той няма виждане, няма предвиждане, няма въобще никакво зрение. Ако може да се каже, че играе ролята на часовникар в природата това е слепият часовникар"[11]. Същото потвърждава и американският когнитивен философ Даниел Денет: "Теорията за естествения отбор показва как всяка особеност на естествения свят може да бъде продукт на слаб, несправедлив, нетелеологичен и в крайна сметка механичен процес на диференциална репродукция през дълги периоди от време"[12].

Като резултат от тази продължителна секуларизация на западното общество, в САЩ беше оказан натиск за премахване на християнството от училищата, понеже то не съответства на конституционното изискване за отделяне на Църквата от държавата (виж бел. 9). Парламентарната асамблея на Съвета на Европа публикува доклад, в който се твърди, че учението за Сътворението би могло да се превърне в заплаха за човешките права[13]. Навсякъде широко се тръби, че Библията е пълна с митове, погрешни норми на поведение и фалшифицирани исторически сведения. Затова сме призовавани да се освободим от рестрикциите на християнския морал и да създадем по-свободно светско общество.

Започналото още от Просвещението агресивно отричане на религията във всичките ѝ форми, като нещо ирационално и водещо до фанатизъм, сега дава своите страшни резултати! Ще посочим само няколко примери. В Германия всяка година Евангелическата и Католическата църкви губят около 220 хиляди вярващи. Само в Евангелическата църква през последните десетилетия са затворени повече от 500 храма (а се очаква скоро да затворят още толкова!), като около 100 от тях вече са и разрушени. Не по-добро е и положението при германските католици. През последните десет години вратите си затвориха 515 католически църкви, а в близко бъдеще се планира “отърваване” от други 700. Всяка година обединените протестантски църкви в Холандия заедно с Католическата църква губят 170 хиляди от своите членове, като според изчисленията, ако нещата продължат със същите темпове, до 2050 г. протестантите в Холандия ще изчезнат съвсем, а 25 години по-късно – и католиците. Във Великобритания по данни на организацията “Christian Research” до началото на 2020 г. са прекратили съществуването си около 4000 християнски храма и пр., и пр. Изобщо в най-развитите страни в Западна Европа, където дарвинизмът и атеизмът вървят ръка за ръка, християнството всячески бива изтласквано в периферията – храмовете са затваряни и разрушавани, а вярващите все повече и повече се топят и катастрофално намаляват.[14]

В своята книга „Атеизмът убива“ Барак Лурие показва как безбожието във всяка от производните си форми – прогресизъм, евгеника, фашизъм, комунизъм и др. – е станало причина за смъртта (не само физическа, но и духовна!) на стотици милиони хора. Атеизмът е следван от ужасите на войната, хаоса и тоталитаризма и не погубва единствено живота. Той убива всяка цел, свободна воля, красота, състрадание, усещане за минало и бъдеще, творчество и свобода![15]

3. Конфесионални възгледи относно теистичната еволюция

Днес римокатолиците, либералните християни и неоортодоксалните мислители приемат учението на Дарвин за валидна научна парадигма, поради което застъпват схващането, че Бог е използвал, направлявал и контролирал процесите на естествената еволюция, за да "създаде" Вселената, Земята, живите същества и човека.

В Католическата църква все още една немалка част от теолозите клонят към креационизма, докато друга, значително по-многобройна общност, поддържа теистичната еволюция. През 1950 г. папа Пий XII обяви еволюцията за "валиден научен подход при изучаване на развитието на хората". Тезата беше повторена и от папа Йоан Павел II през 1996 г., но папа Бенедикт ХVI се разграничи от подобно становище с думите, че "еволюцията и естественият отбор не са достатъчни, за да обяснят сложността в устройството на света".

Папа Франциск наскоро (2014 г.) обаче заяви: "Когато четем за създаването на света в Битие, рискуваме да останем с впечатлението, че Бог е магьосник с магическа пръчка, която е способна на всичко. Но това не е така. Той е създал човеци и ги е оставил да се развиват според вътрешните закони, които е дал на всеки, за да достигнат върха на своя потенциал".[16] (Един от неговите "поданици" обаче веднага го апострофира с думите: "Ако Бог не е вълшебник, който върши чудеса и е оставил хората да се развиват според естествените закони, то тогава как е заченала Дева Мария?!")

В „Катехизис(а) на Католическата църква” обаче ученията за Сътворението, Човека и Грехопадението са представени напълно в духа на традиционната християнска креационистка концепция[17]. По такъв начин излиза, че ако за повече от 160 години римокатолическите богослови и учени не са успели екзегетично да съгласуват теистично-еволюционния модел с първите глави на Битие, твърде малко вероятно е, че някой в тази конфесия тепърва ще успее да го направи!

Православната църква няма съборно решение по въпроса за Сътворението, поради което всяко мнение, касаещо този проблем, се разглежда единствено като частно богословско становище (теологумен). Сред православните богослови – защитници на теистичната еволюция са Диоклийският митрополит Калистос Уеър, гръцкият лекар и богослов Александър Каломирос, руските духовници проф. Иван М. Андреев, архиеп. Михаил (Мудюгин), прот. Василий Зенковски, известният мисионер отец Александър Мен, дякон Андрей Кураев, сръбските богослови прот. Стефан Ляшевски и проф. Лазар Милин, видният румънски свещеник Димитру Станилое и др.

Митр. Калистос Уеър в една своя лекция в Тихоокенския университет в Сиатъл казва, че няма затруднение да приеме еволюционната картина на Вселената, която е представена от съвременната наука и че еволюцията не е „почти теория“ или спекулация, защото свидетелствата за нея са много силни. Според митрополита не е имало необходимост Бог в началото да сътвори всичко в сегашния му вид и за Него е възможно да твори чрез еволюцията. Това, което е важно от религиозна гледна точка, е да се утвърди, че човекът е уникално същество във Вселената, защото е създадено по Божий образ и подобие, а не е просто по-висша маймуна. 

Още в предговора на своята книга „Шестте зори“ А. Каломирос казва: „Но за нас, по-важна от науката е самата Библия, и тя ни учи, че Бог е творил по еволюционистки начин. Книга Битие и науката учат едно и също нещо“.

Професорът от Санкт-Петербургската духовна академия архиеп. Михаил (Мудюгин) пише: „Процесът на еволюция на органичния свят принадлежи към категорията от явления, на чието описание в Библията и на страниците на всеки учебник по биология е лесно да се открие поразително голяма степен на сходство. Самата библейска терминология се вписва в плоскостта на същото удивително съвпадение – казва се „нека водата произведе жива душа“, „нека земята произведе земните зверове“. Тук глаголът "да произведе" посочва връзката между отделните фази от формирането на животинския свят, а освен това – на връзката между мъртвата и живата материя“.

Проф. А. И. Осипов от Московската духовна академия смята, че „за богословието са принципно допустими както креационната, така и еволюционната хипотеза, при условие че и в двата случая Законодателят и Устроителят на целия свят е Бог, Който може всички съществуващи видове да създаде или за „дни“ незабавно и в завършен вид, или постепенно, в течение на „дни“, „да произведе“ от вода и земя, от по-нисшите до по-висшите форми по силата на законите, заложени от Него в природата“. 

Професор прот. Василий Зенковски (семинария „Св. Владимир”, Ню Йорк), също подчертава библейската „самостоятелност на земята“: „Библейският текст ясно говори, че Господ заповядва на земята да действа със своите сили... Тази творческа активност на природата, присъща на нея, по думите на Бергсон, elan vital, – стремежът към живот, прави понятен безспорния факт за еволюцията на живота на земята".

Според отец Александър Мен формата на разказа в Битие показва, че той се подчинява на законите на симетрията, присъщи на близкоизточната поезия и не претендира да е научно описание на сътворението на света. Начинът, по който Битие рисува произхода на Вселената, е „като изкачване по стъпалата от низшето към висшето, от неорганичното – към човека… Той (Бог) придава творческа сила на природните стихии, „земята“ и „водата“, и последните вече като че ли спонтанно произвеждат растителния и животински живот“.

Сред протестантските деноминации презвитерианите Аса Грей и Бенджамин Уорфайлд са първите, които още след появата на Дарвиновото учение изказват мнението, че религията и теорията на еволюцията не се изключват взаимно. Американският ботаник Аса Грей използва термина "теистична еволюция" в своите „Есета и рецензии, свързани с дарвинизма“ (1876) и твърди, че Бог осигурява полезни мутации, за да ръководи еволюцията. А Б. Уорфайлд, президент на Богословската семинария Принстън, съвсем убедено заявява, че не съществува никакво съмнение относно съвместимостта на Дарвиновата хипотеза за еволюцията и християнството.

През ХХ век това становище е възприето и от редица световноизвестни личности – мисионера Били Греъм, писателя К.С. Луис, богословите Дж. Стот, Н.Т. Райт, К. Уърд и В. Пененберг, апологетите Джон Полкингхорн (свещеник и преподавател по теоретична физика в Кеймбридж) и Алистър МакГрат (богослов и доктор по молекулярна биология), както и учени като генетиците Франсиско Аяла и Франсис Колинс (ръководител на проекта „човешки геном”) и мн. др. Видната антроположка Юджини Скот, бивша конгрешанка, а сега атеистка, активно противопоставяща се на преподаването на „креационизъм“ и „интелигентен дизайн“ в държавните училища на САЩ, твърди: „Под една или друга форма теистичният еволюционизъм е възгледът за творението, застъпван в повечето основни протестантски семинарии, а това е и официалната позиция на Католическата църква“.[18]

Били Греъм пише: „Не мисля, че съществува някакъв конфликт между днешната наука и Писанието. Смятам, че многократно сме разбирали писанията погрешно и сме се опитвали да ги накараме да казват неща, които те нямат предвид. Мисля, че сме правили грешката да смятаме Библията за научна книга. Библията не е научна книга. Тя е книга на изкуплението и, разбира се, аз приемам разказа за сътворението. Вярвам, че Бог е създал Вселената. Вярвам, че Бог е създал човека и дали той се е появил чрез еволюционен процес и в един определен момент Бог е взел този човек или същество и го е направил жива душа или не, това не променя факта, че Бог е направил човека…, а и по какъвто и начин Бог да го е направил, това изобщо не променя какво е човека и човешките взаимоотношения с Бога.”[19]

Джон Стот: “И така, Адам е по-особено Божие творение, независимо дали Бог го е направил буквално от “пръст от земята” и после е вдъхнал “в ноздрите му жизнено дихание” (Битие 2:7), или това е библейският начин да се каже, че той е бил създаден от вече съществуващ хуманоид. Жизненоважната истина, която не можем да подминем, е, че макар телата ни да са свързани с приматите, самите ние в същността си сме свързани с Бога.”[20]

Ще си послужим с един по-обширен цитат от К. С. Луис, защото той изяснява в подробности теистично-еволюционното виждане за произхода на човека: “Векове наред Бог е усъвършенствал образа на животното, което щяло да стане носител на човешкия род и Негов, Божий образ и подобие. Дал му ръце, чийто палец можел да докосва всеки от другите пръсти. Дал му челюст, зъби и гърло, способни на членоразделна реч, и мозък, толкова сложен, че да може да изпълнява съществото всички материални действия, посредством които се осъществява рационалната мисъл. Създанието може да е съществувало векове в това състояние, преди да стане човек, може да е било даже достатъчно умно, за да изработва предмети, които всеки съвременен археолог би приел като доказателство за човешката му природа. Но то все пак си оставало животно, защото всичките му физически и психически процеси били насочени към чисто материални и инстинктивни нужди. Тогава, щом му дошло времето, Бог направил така, че в този организъм – едновременно в психиката и във физиологията – да се всели нов вид съзнание, което можело да казва “аз” и “мен”, което можело да гледа на себе си като на обект, което познавало Бога, умеело да прецени що е истина и красота, добро и зло, и най-после, чието съзнание било толкова над времето, че усещало как то преминава…

Ако съдим по предметите, които изработвал или дори по говора му, това благословено създание било несъмнено един дивак. Предстояло му да узнае това, на което можели да го научат опита и практиката. И ако е правил сечива от камък, той несъмнено ги е дялкал доста непохватно. Може примерно да е бил съвсем неспособен да изразява в приемлива форма райските си преживявания… Аз не се съмнявам, че ако Едемският човек можеше да се появи сред нас, ние щяхме да го считаме за абсолютен дивак, за същество годно единствено да бъде експлоатирано, или в най-добрия случай – покровителствано. Само един-двама, и то от най-светите сред нас, биха погледнали втори път към голото, обрасло с брада и бавно говорещо създание, а след няколко минути те биха паднали в краката му… Ние не можем да знаем колко от тези същества е създал Бог, нито колко време те са просъществували в райския си стадий, но разбираме, че рано или късно те са били споходени от падението.”[21]

Атанас Ваташки коментира тези думи на К. С. Луис така: „Същевременно, от богословска гледна точка, е допустимо да се твърди, че човекът е образ Божи, независимо от начина, по който се е развило тялото му. В крайна сметка образът не се състои във физическа прилика между Бога и човека, а в съзнанието, разума, съвестта, стремежа да се търси Бога и т.н. И едва ли би било неприемливо за православната богословска антропология да допусне, че Адам и Ева биха могли да са двама представители на някой от видовете от род „Хора”, които Бог е направил по Божий образ, тоест вдъхнал е душа, дарил със съвест, разум и стремеж да търси Бога и да общува с Него. Божият образ, независимо, че се отнася към целия човек – и към душата, и към тялото му, не се изразява във физически характеристики, а в духовни такива.“[22]

Дори да допуснем, че на някакъв етап Бог е „вдъхнал“ в съзнанието на отделни индивиди от род Homo нравствеността, любовта и алтруизма, все пак те са си останали биологични видове, подвластни на еволюцията. С други думи, теистичните еволюционисти пропускат, че за да се осигури по-нататъшното физическо и умствено усъвършенстване на човека, в живата природа трябва да продължат да действат изключително жестоките механизми на борбата за съществуване и естественият отбор, които изобщо не свидетелстват за любящ Създател! Нещо повече, съвременната наука също приема, че „човекът е социално и политическо животно“ (по Аристотел), което означава, че еволюцията ни трябва да е вървяла паралелно с развитието ни като животински и човешки общества.

Понеже еволюционното учение на Дарвин се основава върху изцяло погрешна теория за наследствеността, то търпи провал и от близо сто години биолозите всъщност използват т. нар. синтетичната теория на еволюцията. В нея са залегнали идеи от множество биологични дисциплини като цитология, генетика, систематика, ботаника, зоология, екология и палеонтология. Съвременната теория за еволюцията е строго математическа и е базирана върху популационната генетика (т.е. разглежда се групата, а не отделният индивид). Най-общо сега се смята, че еволюцията се дължи на генетична изменчивост (посредством мутации) и естествен отбор, свързан с унаследяването на геномите на най-приспособените индивиди от популацията. Видообразуването настъпва постепенно, когато популациите са репродуктивно изолирани, например при наличие на географски прегради и др.[23]

В тази връзка ще дадем два примера от живота на шимпанзетата, с които според еволюционистите сме най-близкородствени в генетично отношение.

Американски приматолози, наблюдаващи шимпанзетата в Танзания, констатират, че практически всички маймуни, родени за седемнадесет години наблюдения, са потомци на изключително жестоки самци. Антропологът Джоузеф Фелдблум заявява: „Дългосрочната агресия е била ключ към успеха в продължаването на рода. Самците, които най-често се държали агресивно спрямо самките в периода, когато те още не били готови, най-често ставали бащи и това особено се проявявало сред най-високопоставените особи от силния пол.“[24]

А ето какво четем в анонса на филм за шимпанзетата по канал „Дискавъри“: „Заснет в рамките на над 23 години, „Възходът на маймуните-воини“ (Rise of the Warrior Apes) разказва епичната история на една невероятна общност от шимпанзета в Нгого, Уганда. Четири могъщи воини управляват посредством морална двусмисленост, съмнителни политики, стратегически съюзи и разбити доверия. Тези маймуни-воини, известни като най-голямата група шимпанзета, откривана някога, контролират огромна империя и властват с ужас чрез война, политика и съюзи.“[25]

Световноизвестният психиатър, доктор на медицинските науки от Корнелския университет, Григорий Димиджиян прави едно задълбочено изследване на Дарвиновия естествен и полов отбор сред животинските и човешките популации, въз основа на което пише: „Отрезвяващият факт е, че насилието и войната са характерни за почти всички култури през цялата човешка история. Може дори да се каже, че те са запазена марка на човешката природа. Ако това е така, не можем да избегнем плашещия въпрос: има ли в него по някакъв начин еволюционна логика, тоест би ли могла да бъде избрана такава тенденция в хода на човешката еволюция?“ И по-нататък той отбелязва, че естественият отбор действа не само на едно, но на повече от няколко нива, включително това на гена, клетката, индивидуалния организъм или група организми (дори цял вид). Във всяка човешка група индивидите обикновено са алтруистични един към друг, но враждебно настроени към чуждите групи, което можем да определим като дихотомията „ние-те“.

Това е характеристика на човешката природа във всички култури и през цялата история, поради което започваме да разбираме как тя може да се е развила чрез групов отбор. Анализът показва, че при условия, които вероятно са преобладавали още при ранните хора, групите с гени, предразполагащи към агресивно поведение, биха осигурили по-голям репродуктивен успех на индивидите в една такава група. Следователно съществуват мощни причини да се обмислят еволюционните предразположения към война, геноцид, етнически конфликт и всякакъв друг вид сегрегация „ние-те“. Ако тези вродени предразположения съществуват, трябва да ги признаем и разберем, за да се борим с опустошителните им последици.[26]

Християнството има своето социално измерение и ако дарвинизмът оказва такова пагубно въздействие върху обществото, когато служи като основание за идеологиите на фашизма и комунизма, а в днешно време – и на западния либерален прогресизъм, то няма ли да има същия разрушителен ефект и за Църквата?

Архим. Юстин Попович пише: “Повяхнал, овеществен, дегенерирал, хуманистичният човек е съвършено прав, когато провъзгласява чрез своите мъдреци, че е произлязъл от маймуната. Веднъж изравнен с животните по произход, защо да не се изравни с тях и по морал? Дори грехът и престъплението се считат от модерното правосъдие за неизбежност в обществото и природна необходимост. … Не би могло да бъде различно, защото само усещането за безсмъртие може да роди морал по-висш от нагона на животните.”[27]

 



[1] „Великият Дизайнер. Задочен дебат със Стивън Хокинг“

https://www.librum.bg/storefront/velikiyat-dizajner-zadochen-debat-ss-stivn-hoking/

[2] Законът за запазване на енергията е фундаментален природен закон, изведен емпирично във физиката. Специалната теория на относителността ни казва, че масата е свързана с енергията и обратно според формулата на Айнщайн E=m.c2. С други думи, масата и енергията са еквивалентни, поради което в науката е прието да се говори само за „закон за запазване на енергията“. Той гласи, че пълната енергия на една затворена система е константа, която се запазва във времето, т.е. енергията/масата не може да бъде създадена от нищото, нито да бъде унищожена (превърната в нищо)!

[3] Науката борави единствено с естествени причини, т.е. такива, които се дължат на природните закони. Смята се, че само така може да се изпълни изискването за повторяемост (възпроизводимост) на експериментите. Тоест един и същ експеримент, изпълнен при точно зададени начални условия, трябва винаги да води до един и същ резултат, независимо къде е проведен. По този начин учените могат да контролират и взаимно резултатите си. Ако имаме някакво чудо, което нарушава природните закони, ясно е, че то няма как да бъде възпроизведено. Например, в никоя лаборатория водата, налята в каменни делви не се превръща във вино, поради което чудесата не са предмет на науката.

[8] Колкото и да звучи парадоксално, вярата в прогреса, наследена още от Просвещението, всъщност представлява секуларизирана версия на християнската вяра в Провидението. Както обяснява Дейвид Линдбърг:

„Секуларизацията през епохата на Просвещението подкопава вярата в божественото провидение като движеща сила в историята и дискредитира християнската телеология като учение, което разкрива смисъла и хода на историческите промени. Тази празнота в историографията бива запълнена от идеята за прогреса, основана на вяра в развитието на човешкия разум и прилагането на неговите достижения.“

Вж. Lindberg, David C. Conceptions of the Scientific Revolution. – In: Reappraisals of the Scientific Revolution, p. 6.

[9] През 1948 г. Върхавният съд отмени религиозното образование в държавните училища на САЩ, а през 1978 фондацията „Свобода от религия“ се застъпи за разделянето на Църквата от държавата.

https://en.wikipedia.org/wiki/Atheism#cite_ref-aboutCalling_214-0

https://ffrf.org/

[10] Вж. Такстън, Ч., Н. Пиърси. „Душата на науката”, изд. „Нов човек”, София 2001, с. 15-16; 46-50.

[11] Dawkins, R. (1996) The Blind Watchmaker. Why the Evidence of the Evolution (NY: Free Press)

[12]Daniel Dennett, Darwin's Dangerous Idea: Evolution and the Meanings of Life.1995.

[13] "Council of Europe to Vote on Creationism", ABC News, 26 September 2007, at: abc.net.au; "Council of Europe of Europe States Must "Firmly Oppose" the Teaching of Creationism as a Scientific Discipline, Say Parliamentarias`, press release by the Council of Europe, 4 October 2007, at: assembly.coe.int.

Council of Europe to vote on creationism

https://tinyurl.com/v7q7y9t

[14] Има ли християнството бъдеще?

https://tinyurl.com/fwww77vc

Холандия се отказва от християнството

https://sites.google.com/site/demokraturailidictatura/zalezt-na-evropa/holandia-se-otkazva-ot-hristianstvoto

[16] Папата призна съществуването на еволюцията и Големия взрив

https://offnews.bg/sviat/papata-prizna-sashtestvuvaneto-na-evoliutciata-i-golemia-vzriv-409636.html

[17] „Катехизис на Католическата църква”, изд. Католическа църква в България, 2002, с. 95-131.

[18] Scott, Eugenie C. (1997). "Antievolution and Creationism in the United States". Annual Review of Anthropology, p. 271.

https://www.annualreviews.org/doi/abs/10.1146/annurev.anthro.26.1.263

[19] Billy Graham, Frost, D. (1997). Personal Thoughts of a Public Man. Colorado Springs, CO: Cook Communications Ministries, рр. 72-74.

[20] Стот, Дж., Посланието към римляните: Божията вест за света, Нов човек, София, 2005, с. 171).

[21] Луис, К. С., Проблемът болка, Нов човек, София, 1995, с. 77-79.

[22] Ваташки, А., Религия и наука – противопоставяне или единение, FABER, В. Търново, 2019, с. 218-219.

Трябва да отбележим обаче, че А. Ваташки не се определя като теистичен еволюционист, а този възглед е само един от няколкото, чиято съвместимост с християнското богословие той изследва в своята книга.

[23] 29+ Evidences for Macroevolution

http://www.talkorigins.org/faqs/comdesc/

[24] Sexually Coercive Male Chimpanzees Sire More Offspring

http://www.cell.com/current-biology/fulltext/S0960-9822(14)01348-7

[25] Нгого: Епичната история на най-доминантната армия от шимпанзета в света

http://www.obekti.bg/zemya/ngogo-epichnata-istoriya-na-nay-dominantnata-armiya-ot-shimpanzeta-v-sveta

[26] Warfare, genocide, and ethnic conflict: a Darwinian approach

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2900985/

Трябва да отбележим обаче, че има полемика около прилагането на дарвинизма в т. нар. еволюционна психология (тясно свързана със социобиологията). Според поддръжниците на еволюционната психология – Ричард Доукинс, Даниел Денет, Едуард Уилсън и др. – всичко в човешкото поведение се явява следствие, предопределено от действието на естествения отбор през историческото ни развитие. Подобен възглед е критикуван като редукционистки, използван за оправдаване на съществуващите социални йерархии и реакционни политики. Известният палеонтолог Стивън Дж. Гулд, популационният генетик Ричард Левонтин и философът-лингвист Ноам Чомски оспорват това становище с допускането, че естественият отбор не е единственият еволюционен механизъм. Според тях, нови свойства във видовете се появяват и в резултат от исторически случайности (напр. планетарни катаклизми), вътрешни особености на организмите или други техни функции и нужди. А Стюарт Кауфман и негови колеги от института в Санта-Фе се опитват да открият закономерности при възникването на информация и порядък чрез сложни компютърни модели или в реални биомолекулни системи. С други думи, те смятат, че вероятно има закони, физични ограничения, критични положения и пр., които „насочват случайността“ и помагат на определени състояния да станат "печеливши" и така да обусловят едно еволюционно развитие, което не зависи единствено от естествения отбор.

Всъщност, ако съществуват такива допълнителни еволюционни механизми, те трябва да действат паралелно с борбата за съществуване и естествения отбор, което означава, че в цялостен и дългосрочен план именно последните отново ще бъдат от решаващо значение за еволюцията на групите. С други думи, това не решава въпроса с расизма, защото винаги едни групи (популации, племена, народи) ще бъдат по-напред в развитието си, което според еволюционната теория ще ги определя като „по-висши“ и ще провокира желание за доминация над останалите.

Няма коментари:

Публикуване на коментар