сряда, 21 октомври 2020 г.




Има ли християнството бъдеще? 


Кирил Александров 
Съюз на православните журналисти (Украйна) 


На Запад християнството все повече бива изтласквано в периферията – храмовете се затварят, вярващите се топят. Нашата страна също се стреми да влезе в Европа. Ще тръгнем ли и ние по този път? 

Въпросът от заглавието съвсем не е измислен. Западът, поне през последните няколко столетия, се смята за най-прогресивен, напреднал и така нататък. Прието е да се ориентираме по него, да му подражаваме, а пък да се обединим с него – това е пределът на мечтите на повечето наши сънародници. Но когато става дума за прогрес и вървене напред, важно е не само кой е преди нас, а и накъде собствено върви той и каква е крайната дестинация. И ако там, в края, има пропаст, то по-добре е да си изоставащ по този път, отколкото да си напреднал по него. За вярващите хора показател за благополучието на едно или друго общество е не нивото на материалния живот, а това, как това общество се отнася към Бога и Божиите заповеди. От тази гледна точка е интересно да видим отношението към вярата и религията на Запад и у нас. 

Европа: едно умиращо християнство 

Американският институт за проучване на общественото мнение “Gallup International” проведе проучвания на религиозността по света през 2008, 2009 и 2015 г., задавайки на респондентите въпроса: “Смятате ли се за вярващ?” Резултатите показват, че най-невярващи в целия свят са страните от Западна, Северна и Централна Европа, въпреки че и там се срещат изключения, като например Полша, където като вярващи са се самоопределили 86% от респондентите или пък Италия – 74%. И все пак страните, които са най-представителни за днешна Европа, са съвсем слаборелигиозни: Германия – 34%, Франция – 40%, Швеция – 19%. Религиозността на жителите на САЩ е 56%. Същевременно вярващите в Украйна са 73%, а в Русия – 70%. Най-религиозни са страните от Близкия Изток. 

През 2009 г. американският психолог Грегъри Пол публикува резултати на проучване, посветено на връзките между нивото на религиозността и такива показатели като престъпността, материалния просперитет, употребата на алкохол и т.н. Оказа се, че колкото по-висок е стандартът на живот и социална осигуреност, толкова по-слаба е религиозността, а подобряването на икономическите показатели води до това, че все повече хора се отказват от Бога. В някакъв смисъл това е илюстрация на евангелските слова: “Не можете да служите на Бога и на мамона” (Мат. 6:24). 

По един такъв показател като средната възраст, на която младежите започват полов живот, Европа също лидира: за Исландия това е 15,6 год., Швеция – 16,2, Португалия – 16,9, Германия – 17,6. За Украйна този показател е около 18,9 год. Това проучване на Кеймбриджкия университет е направено през 2009 г. Днес със сигурност тези цифри са се “подмладили”. 

С храмовете – дотук! 

Но онова, което още по-нагледно демонстрира съществуващите тенденции, е бързото намаляване на броя на храмовете и техните енориаши в Европа. Например, в Германия всяка година Евангелическата и Католическата църкви губят около 220 хиляди вярващи. Само в Евангелическата църква на Германия през последните десетилетия са затворени повече от 500 храма, като около 100 от тях са разрушени. 

Сп. “Шпигел” посочва, че в най-близко бъдеще германските евангелисти ще трябва да се откажат от около хиляда църковни сгради. Причината е проста – броят на вярващите намалява и църковните институции вече не могат да покриват разходите за издръжка на храмовете, построени някога от благочестивите предци на днешните германци. Преди няколко години Евангелическата църква започна да дискутира следния въпрос: дали да не се откаже изобщо от редовни неделни богослужения, а служби да има само тогава, когато се събере поне някакъв минимален брой желаещи? Не по-добро е и положението при германските католици. През последните десет години вратите си затвориха 515 католически църкви, а в близко бъдеще се планира “отърваване” от други 700 – пак поради липса на средства. 

(1) Разрушаване на християнски храм във Франция 

Радио “Дойче Веле” съобщава, че известният германски икономист и маркетолог Хериберт Меферт, наричан в родината си “бог на маркетинга”, е разработил за Католическата църква в Германия цял куп препоръки как да задържи енориашите си и да привлече нови членове. Той в частност препоръчва “разработване и осъществяване на повече оригинални и креативни проекти, способни да заинтересуват хората и да ги убедят, че църквата наистина се грижи за тях”. Според Меферт това трябва да бъдат социални проекти с различна насоченост, за чието осъществяване трябва непременно да бъде привлечена младежта. Не е трудно да се досетим, че това е чисто светски подход. 

Католиците трябва не да засилят поста и молитвата, не да се върнат към Писанието и учението на светите отци, не да обърнат повече внимание на пречистването на сърцето от страстите, не! Те трябва да измислят “оригинални и креативни проекти”, задоволяващи потребителските мераци на масите. И тогава може би последните ще запъплят към храмовете за социална помощ. 

Впрочем, сред германските католици и протестанти се ширят искания не само за социална помощ, но и за “християнско” легитимиране на ЛГБТ, либерализация на сексуалния морал, въвеждане на женско свещенство и т.н. И германският епископат не изостава от “нуждите на живота”. Главата на германската католическа Епископска конференция Георг Батцинг преди известно време заяви: “В моралната теология ние отдавна се движим към признаване на това, че ако истинска любов и вярност има и сред еднополовите партньори, то ние трябва да приемем това”. Съвсем същата позиция заемаше и неговият предшественик на този пост – кардинал Райнхард Маркс. А в началото на 2020 г. във Франкфурт се състоя асамблеята “Синодален път”, която трябваше да “преосмисли” учението на Църквата по въпросите на хомосексуалността и сексуалния морал. Целта на мероприятието бе движението ЛГБТ да бъде признато на ниво Ватикан. През 2019 г. в Германия се появи движение, наречено “Мария 2.0”, чиито участнички искат в ултимативна форма женско свещенство и епископат в католицизма. Съответната петиция е подписана от повече от 35 хиляди души. 

По пътя на Германия вървят повечето страни в Европа. Стотици храмове се затварят всяка година, а водачите на религиозните деноминации, в напразен опит да привлекат хората, са готови да се огъват все повече и повече и да разводняват все по-безогледно духовното и моралното учение на Църквата. За вероучителните норми пък не се сеща изобщо никой. 

На ниво законодателство практически във всички страни на Западна Европа са признати гей-браковете. А гей-парадите събират милиони хора. Печалният рекорд принадлежи на Лондон, който събра на гей-парада през 2017 г. милион и половина участници. 

Междувременно във Великобритания по данни на организацията “Christian Research” към началото на 2020 г. са прекратили съществуването си около 4 хиляди християнски храма. А британското правителство забрани на англичаните да носят кръстчета на работното си място. 

Както изглежда, споменът за християнските корени на европейската цивилизация подлежи на изтриване и заличаване във всички слоеве на обществото. Кръстовете и другите християнски символи се премахват от улиците, училищата, обществените сгради. Традиционният коледен панаир в Брюксел бе преименуван на “Зимни радости”. Правителството на Словакия реши да махне ореолите от изображенията на светите братя Кирил и Методий върху евромонетите, които се секат в тази страна. Все по-голяма популярност на Запад набират честитките и поздравителните картички не с Рождество Христово, а със “Зимните празници”, или дори от този род: 

(2) Модерна поздравителна картичка, където е избягната думата “Коледа” (Christmas) 

В угода на мигрантите от мюсюлманските страни европейците са готови да се откажат не само от християнските традиции и обичаи, но дори и от общоприетите норми на поведение. В Германия в много училищни столове забраниха предлагането на свински кренвирши, салами и пастет и дори носенето на сандвичи с такава плънка от дома, за да не бъдели накърнени религиозните чувства на мюсюлманите. Същевременно много германски компании препоръчват на служителите си да не ядат и да не пият нищо до залез-слънце през месец Рамазан, за да не смущават своите колеги-мюсюлмани. За апогей в това отношение може да се смята Швеция, където първата лутеранска “епископка”-лесбийка Ева Бруне призова храмовете да бъдат очистени от кръстовете и другите християнски символи, за да послужат като центрове за настаняване на мигрантите-мюсюлмани. 

Къде сме ние? 

У нас (Украйна – бел. прев.) картината е съвсем друга. Поне засега. За последните тридесет години (след 1988 г., когато държавата на практика премахна всички ограничения за религиозната дейност и проповед) в Украйна бяха възстановени и построени повече от 8 500 храма. Това са около 280 храма на година или два храма на всеки три дни. Само през 2019 г., въпреки продължаващите насилствени отнемания на храмове, заплахите от страна на неонацистите, агресивното оплюване в медиите, законодателния тормоз и т.н., броят на енориите на УПЦ нарасна с 246. 

(3) Строителство на нов храм в с. Глеваха, Киевска област (Украйна) 

Също и Руската православна църква през тези години нарасна с повече от 32 хиляди енориии. През 2019 г. по време на посещението си в Страсбург руският патриарх Кирил заяви, че РПЦ строи средно по три храма на денонощие. Още по-интересна е ситуацията в Украйна, където православните енории, претърпели нападение от страна на привържениците на новата разколническа “църква” и изгубили своите храмове, не изпадат в униние, а си градят нови. Заслепените от злоба недоброжелатели на Църквата горят храмовете ѝ, а вярващите построяват още повече! 

Появява се закономерно въпросът: защо в богата Европа пари за издръжка на храмовете няма, а в бедна Украйна те стигат не само за издръжката на вече съществуващите църкви, но и за строителството на нови? И това при положение, че държавата в Украйна не строи храмове (с много редки изключения). В Украйна няма църковен данък като в Германия. Храмовете се строят и се издържат само с дарения на вярващите. 

Разбира се, религиозността не се изчерпва само със строителството на храмови сгради, но и това е индикатор, показващ колко голяма е разликата между православния свят и Запада, където храмовете не се строят, а се разрушават. Още по-характерен е един друг показател – броят на желаещите да станат свещеници и монаси. Ако в Европа и САЩ католиците са в паника поради недостига на свещенослужители, чието количество намалява още по-стремително от количеството на вярващите, то в Украйна желаещите да постъпят в духовните учебни заведения со повече от местата в тях. Общо в УПЦ към края на 2019 г. имаше 4609 монаси и 1372 студенти в духовните учебни заведения с очна форма на обучение. 

(4) Възстановена (вляво) камбанария на православен храм след опожаряването му (вдясно) в с. Лукавци, Черновицка област (Украйна) 

Готови ли сме за “ЛГБТ-ценностите”? 

Западните политически сили, които вече повече от 10 години се опитват да прокарат признаване на ЛГБТ и еднополовите бракове в Украйна, се сблъскват неизменно с отказа на всички украински правителства от Азаров до Шмигал. Някои със съжаление, някои без, но всички те отговарят с един и същ аргумент: украинското общество не е готово да ги приеме. И това е сериозна храна за размисъл. Украинското население прие повишаването на тарифите за ток, парно и вода с 6-8 пъти, то прие закриването на повечето промишлени и стопански обекти и падането на жизнения стандарт, разпродажбата на земята на чужденци, но еднополови отношения то не желае да приеме. 

А сега накъде? 

Въпросът за това кое общество е по-религиозно не е въпрос на състезание или нещо подобно. Тук става дума за нашите перспективи и нашето бъдеще. Да, западният свят материално е по-задоволен, там е по-високо нивото на живот, има по-добро здравеопазване, образование и т.н. Но заедно с това ние виждаме, че западният свят вече отдавна и официално се е отказал от Бога и християнството. На мястото на Христос там са застанали други “богове”: толерантността, мултикултурализмът, либерализмът, ЛГБТ, подмазването пред мигрантите. Заради тези “богове” от църквите се премахват кръстовете, замлъква камбанният звън, храмовете се продават за барове, ресторанти, джамии или се разрушават, а вярващите се страхуват дори да цитират “неполиткоректното” Евангелие. 

За стратегическа цел на своето развитие Украйна смята интеграцията в Европа и различните европейски наднационални структури. Но дали няма да се окаже, че цената, която ще трябва да платим за това, ще бъде загубата на християнската ни вяра? Този процес, разбира се, ще е постепенен, бавен, за да може съзнанието ни да свикне полека-лека с него и да не го отхвърли. Може би ще успеем да запазим вярата си, но най-вероятно ще бъдем принудени да избираме. “Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона” (Мат. 6:24). 

| spzh.news 

Превод: Андрей Романов 

Няма коментари:

Публикуване на коментар