ОТВОРЕНО ПИСМО ДО Г-Н
АРТЬОМ
НАРИШКИН
Уважаеми г-н Наришкин,
Казвам
се Валентин Велчев, живея в България и съм докторант по богословие към
университета във Велико Търново. Наскоро прочетох Вашата статия “Фундаменталисти
против либерали: противостояние в РПЦ“, във връзка с която желая да Ви задам
един въпрос. Вие пишете: “Либералните християни се стараят да съчетаят научните
теории с богословието. Теорията на еволюцията е открито поддържана от такива
свещенослужители като Константин Пархоменко, Георгий Митрофанов, Андрей Кураев,
Филип Парфенов, Александър Борисов. Съгласно техните възгледи, човекът телесно
е еволюирал от други видове животни, но душата му е вдъхната от Бог. Бог е
направлявал еволюцията, използвайки я като инструмент при сътворението“[1].
Въпросът е: „Възможно ли
е де се съгласува еволюционната теория с библейския разказ за Сътворението? Не
са ли те напълно антагонистични?“.
Нека
поясня какво имам предвид. Малко хора знаят, че Чарлс Дарвин напълно е отхвърлял намесата на Бога в еволюционния
процес!
В
самия край на „Произхода на видовете“ стоят думите: „Има величие в този възглед
за живота с редицата негови сили, първоначално вдъхнати от Твореца в
малко форми или в една, и че докато планетата продължава да се върти съгласно
установения закон за гравитацията, от толкова просто начало са се развили
безброй форми, най-прекрасни и чудни“[2].
„От Твореца” обаче липсва в първото издание на неговата книга, а е добавка към
второто и всички останали нейни издания, появили се по-късно. В свое писмо от
1863 г., Дарвин заявява, че е направил тази добавка заради общественото мнение[3].
В запазена кореспонденция с наставника му Чарлс Лайъл, Дарвин изрично подчертава, че изобщо не приема
идеята за Божествена намеса в еволюцията: „Не бих се заинтересувал ни най-малко от теорията за
естествения отбор, ако той изискваше добавянето на някакво (свръхестествено)
чудо в който и да е етап от развитието“[4].
В писмо до своя приятел ботаника Джоузеф Хукър, Дарвин
споделя, че началната примитивна клетка (която си представя като капка
протоплазма, подобна на желе) би могла да възникне и посредством абиогенеза.
Ето частта от текста, в която той обяснява, как би могло да се получи самозараждането на първия жив
организъм: “Но ако (О! Какво голямо “ако”!) можем да си представим едно малко топло
езеро с всякакви амониеви и фосфорни соли, светлина, топлина, електричество и
т.н., можем да приемем химически да се формира протеинова структура, готова и
за по-сложни промени”[5].
Чарлс
Дарвин поддържа възгледа на Т. Хъксли, че хората принадлежат към групата на
човекоподобните маймуни. В книгата си „Произход на човека и половия отбор“,
Дарвин излага доказателства, че човекът
принадлежи към животинското царство, като онагледява непрекъснатостта във
физическите и умствените белези и предлага половия отбор като обяснение за
съществуването на безполезни белези при животните (например оперението на
пауна). По-нататък проследява еволюцията на човешката култура, разликите между
половете, както и физическите и културните расови характеристики,
подчертавайки, че всички човешки същества принадлежат към един вид. Изследването
продължава в следващия му труд „Изразяване на емоциите при човека и животните“,
в който обсъжда еволюцията на човешката психология и континуитета с поведението
на животните.[6]
С
други думи, според еволюционната теория и интелектът на човека се е развил по напълно
естествен път, без да е необходимо Бог да е вдъхнал душа на някой маймуноподобен
индивид в стадото от примати и да е запалил в него искрата на божествения
разум!
Сър
Джулиън Хъксли, който е член
на Кралското общество и
един от основателите на съвременната "синтетична
теория на еволюцията", е категоричен, че теорията на Дарвин е строго
натуралистична концепция: “Да се постулира божествена намеса в тези
взаимодействия между материя и енергия е както ненужно, така и нелогично”[7].
На друго място той допълва: „Дарвинизмът
изхвърли самата идея за Бога като творец на живота от сферата на рационалната
дискусия”[8].
Ричард
Докинс изключва теизма и деизма като обяснение за съвършенството
на природните структури: "Естественият отбор, слепият, несъзнателен,
автоматичен процес, който Дарвин е открил и който ние сега знаем, че е
обяснението за съществуването и за привидно целесъобразната форма на всичко
живо, няма никакво намерение на ум. Той няма разум и няма око на разума. Той не
планира бъдещето. Той няма виждане, няма предвиждане, няма въобще никакво
зрение. Ако може да се каже, че играе ролята на часовникар в природата това е слепият
часовникар"[9].
Същото
потвърждава и американският философ и когнитивен учен Даниел Денет:
"Теорията за естествения отбор показва как всяка особеност на естествения
свят може да бъде продукт на слаб, несправедлив, нетелеологичен и в
крайна сметка механичен процес на диференциална репродукция през дълги периоди
от време"[10].
През
2010 г. излезе книгата „Великият дизайн” на прочутия британски космолог и
популяризатор на науката Стивън Хокинг, написана в съавторство с американския
физик Ленард Млодинов. Тази книга успя да скандализира религиозните лидери още
преди отпечатването си с намеците на авторите, че в нея те са успели да
опровергаят сър Исак Нютон, който е твърдял, че Вселената няма как да е
възникнала от хаоса, а е дело на всемогъщата Божия десница.[11]
Според
Питър Галисън „Всеки автор би завидял на Хокинг и Млодинов за вниманието,
оказано на книгата им „Великият дизайн” от страна на архиепископа на
Кентърбъри, на главния равин и на председателя на Съвета на мюсюлманите във
Великобритания. И тримата търсят теоретични „оръжия”, които да им помогнат да
окажат отпор на мнението на двамата физици, които в своя общ труд разколебават
вярващите относно съществуването на Бог”[12].
Ето
и заключението на Хокинг в края на книгата: „Защото има закон, като този за
гравитацията, според който Вселената може и ще създаде себе си от нищото.
Спонтанно създаване е причината да има нещо вместо нищо и отговаря на въпроса
защо съществува Вселената и защо съществуваме самите ние. Не е необходимо да
прибягваме до услугите на Бог, който да разгърне плановете и да задвижи
Вселената”[13].
Редица
други изследователи също се присъединяват към посоченото становище, като
смятат, че науката е най-силната противоотрова срещу ретроградното философско и
религиозно мислене. Известният физик Лорънс Краус дори ни съветва: „Забравете
за Иисус – звездите са умрели, за да се родите вие”[14].
Накрая
нека да обобщим: Според натуралистичната концепция Бог не е необходим за
възникването на Вселената, живите същества и човека. Той може разбира се да
съществува „някъде там“, без да се занимава с каквото и да било. Но по тази
логика е допустимо да приемем, че в Неговата компания са и феята на зъбките,
елфите, розовите еднорози, драконите … и всякакви други същества, които може да
роди нашето въображение. Както е добре известно обаче „бръсначът на Окам“
изрязва всички излишни предположения от научните теории.
Затова, уважаеми г-н
Наришкин, още веднъж ще Ви помоля да ни обясните къде точно т. нар. „теистично-еволюционна
теория“, която горещо ни препоръчвате, вижда ролята на Бога в нашия свят?
[1] Артем Нарышкин:
Фундаменталисты против либералов: противостояние внутри РПЦ
[2] Дарвин, Ч. “ПРОИЗХОД
НА ВИДОВЕТЕ ЧРЕЗ ЕСТЕСТВЕН ОТБОР, или запазване на облагодетелстваните раси в
борбата за живот“, изд. „Захарий Стоянов”,
София, 2011, с. 570.
[3] Срв. To J. D. Hooker [29
March 1863.
[4] R. E. Clark, Darwin:
Before and After, London: Paternoster Press, 1948, p. 86.
[5] Charles Darwin, in Francis
Darwin (ed.), The Life and Letters of Charles Darwin (1887 ed.), p. 202.
[6] The Descent of Man
[7] Evolution in Action, New
York: New American Library, 1964, p. 20.
[8] Cited in Sol Tax and
Charles Callender, (eds.), Evolution After Darwin, vol. 3 (Chicago: University
of Chicago Press, 1960), p. 45.
[9] Dawkins, R. The Blind
Watchmaker. Why the Evidence of the Evolution. NY: Free Press, 1996.
[11] Religious leaders hit back
at Hawking
[12] Making Sense of the
Multiverse
