В деня, в който завърших
тази книга, медиите разпространиха вестта за смъртта на Стивън Хокинг. Трябва
да призная, че изпитах болка! Хокинг бе част от моя свят заедно с Бийтълс,
Пърпъл и Ролинг Стоунс. Свят,
който все си отива и все отказва да си отиде!
Винаги съм му се
възхищавал – само едно мускулче на бузата му работеше, а той непрекъснато
формулираше теории, пишеше книги, преподаваше на студенти, участваше във филми
и… какво ли още не. Името му се свързваше с най-новите и свежи идеи, които
излизаха още топли от лабораториите и кабинетите на изследователите. Животът му
бе непрестанно мъченичество в името на науката. Мъченичество, което
същевременно го правеше щастлив!
Може би най-силно и точно
прозвучаха думите на астрономката Уенди Фридман: "Никой след Айнщайн не е
ангажирал по този начин широката общественост. Той се превърна в икона с ум, с
какъвто не са надарени обикновените смъртни. Хората невинаги разбират идеите
му, но знаят, че той е брилянтен. Човешкият елемент в неговата борба също привлича
масовото внимание".
Въпреки чудесните му
прозрения, най-вече относно радиацията на черните дупки, където успя да обедини
квантовата теория, общата относителност и термодинамиката, Хокинг така и не беше удостоен
с Нобелова награда. Както сподели в интервю пред Шведското радио професорът от
Стокхолмския университет Едуард Мьортсел: "Главното препятствие се състои
в това, че досега никой не е могъл да потвърди с наблюдения истинността на
забележителните открития на световноизвестния учен".
Макар да притежава цели
дванадесет награди от най-престижните научни общества, лично аз смятам, че
Бритаското кралско дружество без всякакво колебание би могло да учреди званието
„Герой на науката“ и да му го присъди посмъртно! Хокинг далеч не е единственият,
който трябва да получи такова признание, но със сигурност е един от онези,
които са го заслужили в най-голяма степен!
Спомням си, че през 2010
г. бестселърът „Великият дизайн“ силно разбуни духовете. Вярващите бяха
скандализирани, защото на пръв поглед авторите като че ли не оставяха място за
религиозно обяснение на света, а атеистите ликуваха – най-после Хокинг открито
премина в техния лагер! Журналистите, разбира се, веднага се възползваха от
надигащата се буря, като допълнително наливаха масло в огъня със заглавия от
рода на: „Стивън Хокинг затръшна вратата под носа на Бог”, „И рече Хокинг: няма
Бог”, „Космолозите доказаха, че Господ не е създал Вселената” и пр.
Малко преди това и аз бях
публикувал книга, която разглеждаше същите проблеми, но от диаметрално
противоположна гледна точка… Впрочем, нека разкажа с няколко думи как стигнах
до собственото си „просветление”. Възпитаник съм на гимназия с разширено
преподаване на математика и физика. Първоначалното ми намерение беше да следвам
астрономия, но поради едни или други обстоятелства завърших биология, а
по-късно – и теология.
Бях безрезервно убеден в
правотата на Дарвиновото учение и дори след като от атеист станах християнин,
не смятах да го подлагам на съмнение. За мен не беше важно как точно Бог е
създал света, понеже Той има неограничени възможности – дори такива, които не
бихме могли и да си представим. Затова реших да изследвам какви са принципите,
залегнали в основата на човешката творческа дейност, и да проверя дали те не се
откриват аналогично в устройството на Вселената и живите същества.
В хода на работата си обаче
попаднах на няколко занимателни научно-популярни четива, описващи твърде
значимите проблеми пред космологията. Те бяха написани още по времето на социализма
от учени, работещи в бившия Съветски съюз, които никой не би могъл да упрекне в
нелоялност към идеите на диалектико-материалистическата философия. Това ме
накара да проуча тези въпроси по-обстойно. Изчетох всички книги и учебници,
засягащи най-новите постижения и модели във физиката и космологията. (Във
връзка с тази тема не съм ползвал креационистка литература, защото не намерих нищо
подходящо. Все пак прегледах няколко произведения от такива автори, но те бяха
свързани изключително с полемиките около биологичната еволюция.)
По някое време стигнах до
изводи, които като че ли сами изкристализираха от съвременната научна картина
на света и бяха твърде изненадващи дори за самия мен. Внимателно ги доразвих,
обобщих и систематизирах в книгата „Вяра и наука”, излязла в средата на юни
2010 г., т.е. само няколко месеца преди „Великият дизайн”. Но след като се запознах с
произведението на Хокинг и Млодинов, реших да преработя съдържанието ѝ, така че
да се превърне в дебат с тезите, които защитаваха двамата автори. За целта се
наложи да съкратя някои части от книгата, а други да редактирам, както и да я
допълня с няколко нови глави, поради което „Великият Дизайнер. Задочен дебат
със Стивън Хокинг“ съвсем основателно може да се счита за капитално нов труд.
Ето накратко основните
проблеми, на които съм се спрял:
1. Валиден ли е
аргументът за Мултивселена като
обяснение на антропния принцип?
2. Трябва ли науката да
търси единствено материални причини
или нейната задача е да намери обективната
истина за феномените в природата?
3. Извел съм три принципа като антитеза на
Дарвиновата теория, които забраняват
еволюцията в мъртвата и живата природа.
4. Потърсен е отговор на
въпроса, измъчвал още Айнщайн: „Имал ли е
Бог избор при създаването на Вселената?”
5. Разгледал съм до какви
емпирични следствия водят библейският и
еволюционният модели, за да може по-нататък да се проследи кой от тях в действителност се потвърждава от най-новите открития
във физиката, космологията и биологията.
6. Пречило ли е
християнството на прогреса на човешкото познание? Или защо модерната наука се е развила в християнска Европа, а не в
някоя от древните цивилизации – Египет, Вавилон, Индия, Китай, Гърция?
7. Възможно ли е
да се докаже съществуването на юдео-християнския Бог?
Когато започнах да
изучавам богословието на Православната църква, ми направи впечатление, че
светите отци са поддържали добре балансиран модел на учението за Сътворението,
при който са избегнати крайностите, които наблюдаваме днес: от една страна,
протестантския научен креационизъм, а
от друга – т. нар. теистична еволюция,
възприета напоследък от римокатолицизма. Поради тази причина мога убедено да
заявя, че съм градил тезите си изключително върху основата, положена през
вековете от най-видните учители и апологети на християнската Църква!
Хокинг винаги е бил
загрижен за съдбините на човечеството – непрестанно издигаше гласа си да защитим планетата от климатичните
промени, пренаселеността, епидемичните болести и изчезването на биологичните видове,
предупреждаваше за опасността от изкуствения интелект и хилядите
предизвикателства, които бъдещето ще постави пред нас. Според християнството,
ако някой истински обича хората, то това означава, че той обича и Бога, защото
ние сме създадени по Негов образ и подобие (1 Йоан. 4:20).
Никой не е безгрешен, но любовта ни проправя пътя към
небето!
Известно е, че Лайбниц
пише отговор на Джон Лок, който се е противопоставял на спекулативния
философски рационализъм (най-вече този на
Декарт). В труда си „Нови опити над човешкия
разум” Лайбниц критикува Лок за това, че не разбира добре геометризирания
рационалистичен метод на Бенедикт Спиноза. Книгата е завършена през 1704 г.,
когато Джон Лок умира, и Лайбниц отказва да я публикува. Явно е смятал, че няма
кой да защити идеите на Лок и спорът няма как да се осъществи.
Въпреки че случаят е
твърде подобен, аз съм далеч от мисълта, че Хокинг е лишен от съмишленици,
които енергично да се противопоставят на всяка критика на неговия натурализъм.
Затова без всякакво колебание дадох за печат настоящата книга. Битката още не е
приключила!
Както пееха Queen, „The Show Must Go On“!
