Доказателството може да се проследи в няколко глави от подготвяната за печат на книга "Задочен дебат с Хокинг", от които тук сме използвали необходимите извадки, за да го систематизираме и обобщим в цялостния му вид.
За интелекта не представлява никаква трудност да реализира процеси с безкрайно малка вероятност за осъществяване. Автомобилът е произведение на нашия разум. Възможно ли е той да се сглоби в резултат на природните стихии? Ще разгледаме само една от частите на двигателя. Да речем, имаме готов цилиндър. Каква е вероятността буталото към него да възникне случайно с подходящите форма и размери? Елементарните разсъждения показват, че тя е (1/∞)2 , защото формите са безброй, както и размерите. А ако и самият цилиндър трябва да се появи по същия начин, така че тези два елемента да бъдат съчленени и системата да работи, общата вероятност е (1/∞)4, т.е. метафорично казано тя е по-малка от “абсолютна нула”. Конструкторът обаче без особени усилия, от безкрайно многото възможности, може веднага да определи подходящите параметри на елементите и като извърши някои изчисления да сглоби горните изделия. (Ние много рядко си даваме сметка за необикновените способности на нашия ум!) За появата на всемира също се получават вероятности от порядъка на (1/∞)n, но построението по-нататък на заобикалящата ни действителност е доста по-сложно. Тоест за един съзнателен Бог е сто процента възможно да сътвори света, докато пред слепия случай (“часовникар” – по думите на Ричард Докинс) изобщо не се открива никаква перспектива да се справи с подобно задание.
1. Във връзка с природните закони изникват два въпроса:
а) Възможно ли е една материя, която е в състояние на абсолютен хаос, да стигне случайно до съвременното си равнище на подреждане?
Какво ще стане, ако т. нар. "неопределена изменчивост" (по Дарвин) действа на ниво фундаментални константи, закони и взаимодействия? Нека се опитаме да си представим свят, в който всичко се променя напълно хаотично. В него някои от характеристиките на елементарните частици може да са постоянни, а други непрекъснато да се преобразуват. Например, ако електричният заряд се мени произволно, той би могъл да заема съвсем случайни стойности: +1; –1; +7/8; +14/3; –112/27 и пр. Същото се предполага и за масата, спина, магнитния момент и т.н., като би следвало да допуснем дори качествена (еволюционна?) трансформация на частиците в нещо различно от онова, което са в действителност. Гравитационният закон сега може да има вида:
а след малко:
после да се измени в друг вид и т. н. (Поради липсата на дълготрайност, в случая не би могло да се говори и за закони.) Като се има предвид деликатния баланс на всички сили в природата, става пределно ясно, че при каквато и да била метаморфоза на взаимодействията, всичко ще рухне "пред очите ни". В един такъв свят нито биха могли да се създадат някакви стационарни или динамични структури, нито да бъдат те устойчиви във времето. Ако в материята, от която е изграден нашия свят, съществуваше подобна “неопределена изменчивост”, тя би довела до абсолютен хаос, който не е в състояние да произведе каквато и да било организация на подреждане.
На това място ще направим едно пояснение. Някои учени заявяват, че новата теория на струните предлага мощна концептуална парадигма, която има потенциала да отговори на въпроса каква е причината елементарните частици да притежават точно такива характеристики. Затова нека да кажем няколко думи по този повод. Струните могат да извършват безкраен брой резонансни вълнови трептения, което означава, че те би трябвало да пораждат безкрайна редица от елементарни частици с всевъзможни характеристики. В такъв случай защо съществуват само онези от тях, който са като елементите на идеален конструктор, позволяващи да бъде сглобен нашия свят? Отговорът, който дава теорията на струните е, че има шест (или седем) допълнителни измерения на пространството, които на микроскопично ниво се навиват в т. нар. форми на Калаби-Яу.[1] Наречени са на Еугенио Калаби и Шинтун Яу, които са ги открили математически още преди да стане известно тяхното значение за теорията на струните (фиг. 1).
а)
б)
б)
Фиг.1 а) Една от възможните форми на Калаби-Яу. б) Голямо увеличение на област от пространството с допълнителните измерения във вид на миниатюрни форми на Калаби-Яу.
Допълнителните измерения оказват огромно влияние върху начините на трептене на струните и оттам върху свойствата на частиците. Но уравненията показват, че има безброй форми на Калаби-Яу, като всяка от тях е също толкова валидна, колкото и всички останали. Тоест отново стигаме до задънена улица – как са избрани и "застопорени" онези форми, които пораждат точно необходимите елементарни частици? Или въпросът само се измества, а не се разрешава.
Ще напомним обаче, че теорията на струните не съответства на критериите за верифициране и фалсификация и остава чисто спекулативна изследователска област, която все още не може да претендира за статут на научна постановка. В работата си върху историята на квантовата гравитация Карло Ровели отбелязва: „И така, къде сме след 70 години изследвания? Съществуват достатъчно развити пробни теории, в частност на струните и на примките и още няколко интересни идеи. И все пак няма съгласие, нито възприета теория – никаква теория, която да е получила и най-малкото пряко или косвено експериментално потвърждение. За 70 години бяха развити много идеи, модите идваха и си отиваха, от време на време се провъзгласяваше откриването на Светия граал, което след това се отхвърляше”.[2]
Хокинг и Млодинов, като се позовават на тази твърде проблемна теорията на струните, заявяват, че тя предсказва възможното съществуване на около 10500 броя вселени.[3] (А според Андрей Линде те са 1010ˆ10ˆ10ˆ7 .[4])
Но дори подобна хипотеза да се окаже вярна, това все още няма да означава, разбира се, че въпросните вселени ги има в наличност. А както ще се убедим след малко, посочените числа са съвършено незначителни, за да могат да спасят версията им за появата на някакъв подреден свят.
б) Вторият въпрос, свързан със законите, е: "каква е статистическата вероятност за случайното възникване на някаква стабилна и добре устроена вселена?".
Фундаменталните константи, характеристиките на елементарните частици и пр. се измерват с непрекъснати величини, поради което те допускат безкраен (∞) брой стойности на своите настройки. Нека приемем, че за съществуването на един такъв свят е необходима система от n-броя елементи. Най-общо възможността за всеки от членовете на системата да има точно подходящите параметри е 1/∞, а за всичките n-броя елементи – 1/∞n.
(Дори допустимата настройка на елементите да варира в определен интервал, това не се отразява на резултата, т.е. той си остава 1/∞n. Теорията предвижда, че стойността на всяка физична константа би могла незначително да варира, без системата да бъде извадена от строя, но с увеличаването на броя на константите този интервал добива все по-тесни граници. Емпиричната проверка показва, че стойностите на константите са точно фиксирани до повече от десет знака след десетичната запетая и не се изменят с времето.[5])
Дори да има безброй устойчиви конфигурации, вероятността да се образува случайно, която и да било от тях е:
(Дори допустимата настройка на елементите да варира в определен интервал, това не се отразява на резултата, т.е. той си остава 1/∞n. Теорията предвижда, че стойността на всяка физична константа би могла незначително да варира, без системата да бъде извадена от строя, но с увеличаването на броя на константите този интервал добива все по-тесни граници. Емпиричната проверка показва, че стойностите на константите са точно фиксирани до повече от десет знака след десетичната запетая и не се изменят с времето.[5])
Дори да има безброй устойчиви конфигурации, вероятността да се образува случайно, която и да било от тях е:
∞/∞n = 1/∞n-1
(Където n е цяло положително число по-голямо от единица. Понастоящем можем да кажем, че за нашия свят има поне няколко десетки фактора, чиито стойности трябва да бъдат точно нагласени.).
Ако положим n-1=k, то изразът придобива вида: 1/∞k, т.е. тази вероятност е на някаква степен пъти по-малка от безкрайно малка. (фиг. 2)
Фиг.2 Възможни конфигурации на стойностите на параметрите, които осигуряват от I до ∞ работещи (устойчиви и функциониращи) състояния. Системите І, ІІ, ІІІ и т.н. могат да бъдат както други светове, така и физичните структури, които се формират в тях.
С други думи при системите, които допускат безкраен брой стойности на своите параметри се получава изумителен парадокс. Макар че могат да притежават безброй работещи състояния, то пак вероятността случайно да се стигне до което и да било от тях е по-малка от безкрайно малка, или тя на практика никога не може да се осъществи.[*]
........................................................................
[*] Математически нещата се изразяват по следния начин. Нека приемем, че m е броя на вселените. Тогава m може да расте от 1, 2, 3 ... до ∞, т.е. m е множеството от целите положителни (т.е. естествените) числа.
С mI ще означим множеството от настройките на физичните константи, като отначало ще допуснем, че те също приемат като стойности само естествени числа, т.е. mI=m. Или изразът придобива вида:
С mI ще означим множеството от настройките на физичните константи, като отначало ще допуснем, че те също приемат като стойности само естествени числа, т.е. mI=m. Или изразът придобива вида:
Limm→∞ m/mI.n = Limm→∞ m/mn = ∞/∞n = 1∕∞n-1 = 1/∞k = 0
Тук двете безкрайности растат с различни скорости (съответно ∞ и ∞n), поради което крайният резултат е нула.
Работата обаче е там, че mI на практика е множеството от всички реални числа (цели, рационални и ирационални). Затова трябва да вземем предвид, че между всеки две цели числа (например между 1 и 2) лежат безкраен брой реални числа. С други думи, множеството на реалните числа е безкрайно по-мощно от множеството на естествените числа, т.е. mI=m∞. Оттук:
Limm→∞ m/mI.n = Limm→∞ m/(m∞)n = ∞ ∕∞n.∞ = 1/∞ (n-1).∞ = 1/∞k.∞
Този резултат всъщност показва, че дори световете да са ∞∞, пак не е възможно да се стигне до устойчива подредена вселена:
∞∞∕∞k.∞ = 1/∞k – или както се изразяваме метафорично ”такава вероятност е по-малка от абсолютна нула!”.
Спокойно бихме могли да означим този парадокс и като теорема за съществуването на Бога.
Спокойно бихме могли да означим този парадокс и като теорема за съществуването на Бога.
.......................................................
Ще направим кратко отклонение, за да поясним нещата на читателите, които не се занимават с математика. Статистическите закони на теория допускат реализирането на събития с нищожно малка вероятност, но практическият опит показва, че такива събития никога не се изпълняват. Затова някои приемат, че за всяко събитие има определен „праг на вероятност”, под който неговото осъществяване е неправдоподобно. Но колкото и невъобразимо малки да са отношения като например 1/10500; 1/1010ˆ758 и пр, все пак е възможно да има хора, които спорят, че подобни вероятности биха могли да се сбъднат. Когато обаче се получи вероятност 1/∞, тя е безкрайно по-малка и от най-малката вероятност, която бихме могли да запишем или дори да мислим. Затова, надяваме се, че и за такива “оптимисти” вероятност 1/∞ съвсем сигурно ще означава абсолютна „забрана” дадено събитие да се случи на практика.
Възниква въпросът – вероятността 1/∞ всъщност клони към нула, затова има ли смисъл да я повдигаме на някаква степен, понеже резултатът отново е нула? Трябва да следваме обаче правилата в математическата теория, според която общата вероятност да се случат две или повече събития е равна на произведението от вероятностите за осъществяване на всяко едно от тях поотделно. Когато се получи обща вероятност 1/∞k, това показва повече от абсолютна невъзможност за реализирането на подобно събитие.
Посоченото говори, че предвидените от Хокинг и Млодинов 10500 вселени са съвсем нищожно количество (същото се отнася и за възможния брой вселени според Линде). Но дори да се увеличи броят им до безкрайност, приведените изчисления дават да се разбере, че пак не се очертава никакъв шанс случайно да се породи свят като нашия.
При живите организми вариациите са ограничени, понеже техните компоненти (ДНК, белтъци и т.н.) са изградени от строго определен брой дискретни единици (нуклеотиди, аминокиселини и др.). Но в действителност се очертават нищожно малки, практически неизпълними, вероятности случайно да се образува протоклетка, способна да реализира всички жизнени процеси. С други думи, в посочените области, статистическите закони забраняват (не допускат, правят абсолютно невероятно) самоподреждането на материята.
2. Фиг. 2 ни позволява да направим и още едно важно заключение, а именно, че никакви еволюционни процеси не са възможни нито в мъртвата, нито в живата природа.
Според дефиницията, системата е множество от елементи, които се намират в отношения и връзки помежду си и образуват определено единство, цялостност. Всички елементи на системата са взаимозависими, т.е. всеки от тях влияе на останалите и обратно – те също оказват въздействие върху него. Структурата на системата определя нейната вътрешна форма на подреждане, т.е. тя е израз на съществуващия в нея ред. Пълното описание на реда в сложно организираните системи се изучава от една сравнително нова наука – таксиологията (логиката на реда), която се разработва напоследък като една от най-фундаменталните и важни логически теории. Но нейните основни положения и категории се изследват с помощта на твърде сложни екстензионални математико-логически и теоретико-информационни методи. Затова ние няма да се спираме на тях, а ще приложим един изключително опростен подход, който ще ни позволи да направим изводи относно възможността за еволюция на йерархично подредените системи.
При тях е в сила един принцип известен като “или всичко, или нищо”. В смисъл, че структурата трябва да е съставена от подходящи елементи, които да са подредени в правилния ред, за да не се наруши действието на системата. Ако променим параметрите дори само на един от тях, или изобщо го премахнем, или разменим местата на някои елементи и пр., ще се получи смущение в работата на системата, което ще я разруши или изведе от употреба. Затова или всичко е наред и системата функционира нормално, или, в противен случай, все едно нищо не е наред и системата е ликвидирана.
Този принцип забранява постепенната “еволюция” на една структура в друга. В състояние ли е един малък механичен часовник плавно да се трансформира в будилник? Да предположим, че едно от неговите зъбни колела е станало по-голямо. Тогава то ще бъде несъвместимо с всички останали механизми на малкия часовник и той няма да отчита правилно времето или въобще няма да работи. Нека и другите му части се изменят и стават като за будилник. Докато една част от механизмите му са за малък часовник, а друга – за голям, функцията му ще бъде значително нарушена или въобще няма да може да се осъществи. Часовникът ще изпълнява предназначението си само тогава, когато или всичките му части са малки, или всичките са големи.
А какво ще стане, ако някой от механизмите на часовника бъде заменен с елемент на компютър? Например, на мястото на пружината бъде поставен транзистор. Часовникът вече съвсем сигурно ще излезе от употреба. От друга страна и компютърът няма да реализира своята функция дори тогава, когато сме сглобили всички негови компоненти, а само един е останал на часовник.
От казаното заключаваме следното: когато един предмет постепенно се преобразува в друг такъв от същия вид (но в нещо различен – по големина, друг модел и т.н.) функцията се затруднява или дори спира. А при трансформацията на предмет от един вид в предмет от друг вид, функция изобщо не може да се осъществи. Затова или “всичко” е наред и системата функционира нормално, или, ако дори едно нещо не е наред, все едно “нищо” не е наред и функцията е нарушена. Разбира се, отношенията между елементите на системите в природата са значително по-сложни; ние си послужихме с тези примери само за да онагледим принципа „или всичко, или нищо”.
Като анализираме фиг. 2 можем да направим следния извод относно възможността за еволюция на системите с безкраен брой стойности на своите параметри: Не е възможен нито постепенен, нито скокообразен („квантов”) преход на една работеща система в друга.
В първият случай, т.е. при постепенен преход, ако един от нейните параметри промени стойността си, той вече няма да бъде съгласуван с другите й параметри и системата ще излезе от строя. Но докато не бъдат изградени напълно всички необходими параметри на другата система, тя също няма да бъде годна за работа. Както пояснихме, тук важи принципът “или всичко, или нищо“.
Вторият случай, на внезапно преобразуване, отново няма как да се реализира. Вероятността всички параметри на системата изведнъж да се променят и да добият точно необходимите стойности на параметрите на която и да е друга действаща система е по-малка от безкрайно малка (според по-горните изчисления – 1/∞k).
При по-предните разсъждения вече стана дума, че всяка метаморфоза в параметрите на микросвета (характеристика на частиците, интензитет на взаимодействията и пр.) прави атомите нестабилни и води до тяхното разрушаване. С други думи, атомите на химичните елементи са дискретни структури, които не могат да преминават една в друга чрез поредица от междинни форми, а изискват строго разчетено конструиране. По подобен начин бихме могли да разсъждаваме и за небесните формирования – планетни, звездни, галактични и т.н.
Както е добре известно, при живите същества белтъците играят много важна роля – изграждат клетъчните структури, изпълняват каталитични функции, участват в реализирането на генома и др. Но една част от тях са тясно видово специфични, затова ако се появи мутация, която да доведе до образуването на различен белтък, неговото действие няма да бъде в унисон с работата на останалите белтъци. По такъв начин, генетичните мутации пречат на синхронизацията на системите в организма и затова на практика се явяват вредни за индивида, т.е. не му помагат в борбата за съществуване. С други думи, принципът „всичко или нищо” не способства и за постепенната еволюция на организмите, а „квантовата” (т.е. внезапната) поява на нови видове е далеч под прага на реално осъществимите събития.
От направените разсъждения можем да заключим следното: Междинните състояния са: а) неустойчиви – при атомните и небесните структури и б) нефункциониращи – при живите организми. Това означава, че концепцията за универсална дарвинова еволюция на системите в мъртвата и живата природа е съвършено неприемлива.
В началото вече отбелязахме, че вероятността случайно да се сглоби дори такава проста система като бутало и цилиндър е (1/∞)4, но за един разумен конструктор това не представлява никакъв проблем. С други думи, вероятност едно върху безкрайност на някаква степен очертава демаркационната линия между съзнанието и слепия случай (или "часовникар" по израза на Докинс), която последният по никакъв начин не би могъл да премине.
(В трета глава посочихме, че още първите галактики, появили се в самата зора на времето преди 13, 4 млрд. год. са вече подредени, а в пета - стана ясно, че абиогенезата и еволюцията в живия свят са невъзможни – виж линковете към тях в бел. [6]. Тоест тази концепция се потвърждава и на емпирично ниво.)
Като се върнем на фиг. 2 нека да си припомним парадокса, свързан с онази проста сметка:
∞/∞n = 1/∞n-1 = 1/∞к,
от която се разбира, че Бог може да сътвори неограничено разнообразие от подредени и устойчиви светове (означени на фигурата с I, II, III ... ∞), но всеки един от тях е твърде малко вероятен (1/∞ на някаква степен), което изключва случайното му възникване.
Така се отговаря и на въпроса, поставен още от Айнщайн „имал ли е Бог избор при създаването на Вселената?”, който отново задават Хокинг и Млодинов в книгата си „Великият дизайн”.[7]
Наистина по никакъв начин не можем да установим дали има други вселени, дали са подредени или хаотични, дали са "по образ и подобие" на вселената, в която живеем и пр.?[**]
...............................................................................................................
[**] Досега са предложени множество идеи как да бъде емпирично проверена хипотезата за мултивселена. Според нас обаче това е невъзможно по следните причини:
1) Няма никаква гаранция, че в някоя от заобикалящите ни вселени ще се появят същите физични частици, взаимодействия и пр., така че да се регистрира тяхното влияние върху нашия свят дори при допир или сблъсък.
2) Ако допуснем, че в редица от тези вселени е възможно да бъде налично, да речем, някое от далекодействащите гравитационно и/или елекромагнитно взаимодействия, квантовият вакуум между тях (които е в състояние на хаос, а не е пространствено-времево структуриран) няма да е в състояние да пренесе никакви сигнали между световете, а допирът или сблъсъкът между тях ще бъде унищожителен.
3) Винаги ще съществува възможност всички ефекти, които могат да се наблюдават в нашия свят да се дължат на някакви, все още неоткрити, свойства на материята (нека да си припомним, че ние не познаваме дори тъмните ѝ страни, които могат да се окажат повече, отколкото предполагаме.)
.........................................................................................................
В случая, обаче, няма никакво значение какъв е броят на вселените, защото ние говорим за тях чисто хипотетично, т.е. дори да приемем тези вселени за чиста фикция това няма да повлияе на резултата. Наличието на нашия свят предоставя необходимия физичен модел, който е напълно достатъчен, за да бъдат в сила математическите изчисления и логическите разсъжденията, които правим!.........................................................................................................
3. Естественото богословие [#]
.........................................................
[#] Естественото богословие използва изследователските методи и нормите на рационалността от всяка област на философията (а нашето мнение е, че в него задължително трябва да бъде включена и науката). Като централни теми тук се очертават доказателствата за съществуването на Бога и проблемът за злото.
.....................................................
В теистичната традиция на християнството
най-важните твърдения се отнасят към съществуването, природата и дейността на Бога. Досега
аргументацията в
това отношение винаги е била единствено в
сферата на философията, но тук ще се опитаме да включим и науката. Това ще ни
позволи да използваме не само логиката, но и математиката както и емпиричната проверка при доказването на истинността на
тези твърдения.
Според християнството Бог се разкрива на света по
два начина: чрез общо и чрез специално откровение. Общото
откровение (предмет на т. нар. естествено богословие) се осъществява
посредством природата, историята и човешката личност и е предназначено за народите от всички времена и на всяко
място. Специалното откровение е предадено на отделни хора, които са записали
боговдъхновените слова на Библията, и чрез въплъщението на Божия Син – Иисус
Христос. Според Тома Аквински съществуването на Бога и ред Негови атрибути (всезнание, премъдрост,
всемогъщество и пр.) могат да бъдат
доказани рационално, но ученията за Троицата, за Боговъплъщението, за
Спасението и др. стават наше достояние единствено чрез специалното Божие
откровение.
Естественото богословие е развило впечатляващо
разнообразие от аргументи за съществуването на Бога, но само четири от тях се смятат за основни – онтологичният, космологичният, телеологичният и нравственият. През втората половина на ХХ век британският философ на
религията и науката Ричард Суинбърн написва трилогия за непротиворечивостта на
теистичната вяра, която е принос към теологията. [f]
..................................................
[f] Става въпрос за книгите: „Непротиворечивостта на теизма“ (1977), „Съществуването на Бога“ (1979) и „Вяра и разум“ (1981). След 1985 г., когато става професор по философия на християнската религия в Оксфорд, Суинбърн пише и тетралогия, посветена на редица от базисните църковни учения, която завършва в края на 1998 г. През 1995 г. Суинбърн приема като свое изповедание Православието и, както сполучливо се изразяват неговите приятели, „представлява типичен пример за логицистичното англосаксонско морално философстване“.
(Виж на линка по-долу трудовете му, излезли до този момент.)
Books by Richard Swinburne
......................................................
Според него никой от изброените аргументи поотделно не потвърждава съществуването на Бога, но ако ги
съберем и добавим към тях
реда във Вселената и природата, провиденциалния и религиозния опит, чудесата,
наличието на високо развит човешки интелект и пр., християнският теизъм става по-вероятен от
неговото отрицание.
Съинбърн прилага теоремата на Бейс в опит да докаже
Божието битие. През ХVIII век презвитерианският пастор и математик Томас Бейс
разработва частен вариант на задачата за обратната вероятност.[8]
В теорията на решението обаче се използва правилото
"избирай така, че да увеличиш до максимум очакването за полза", което
е една от причините критиците да смятат този метод за полезен само в тесни класове от случаи.
Проблемът при прилагането на бейсианския метод в богословието е, че на
различните "величини" – четирите основни аргумента, религиозният
опит, чудесата и пр. – се придават съвсем субективни стойности, поради което
можем да увеличим произволно "очакването за полза", т.е. за
максимално приближаване към стоте процента на доказателството за съществуването
на Бога.
Въз основа на направените в книгата изводи ние ще
се опитаме да преодолеем ограничеността и субективизма на бейсианския метод и
да постигнем някакъв напредък в тази изключително сложна проблематика.
Нека проследим по-внимателно какви са следствията
от теоремата за съществуването на Бога, развита във втора глава.
Според нея излиза, че дори световете да са безкрайност на степен безкрайност – ∞∞
(а не е възможно да са повече[к]), пак не се оформя каквато и да било вероятност (според
изчисленията – 1/∞к) да възникне подреден и устойчив свят. От
факта, че нашият свят, който е подреден и устойчив, съществува, следва, че няма как той да се е появил случайно.
..................................................
[к]За едно от най-големите числа, използвани до момента в строгите математически доказателства се счита числото на Греъм. Веднага обаче можем да получим по-голямо число от него, като прибавим единица.
Graham's number
Някой може да възрази, че ако към ∞∞ прибавим 1, също ще получим по-голямо число. Но това не е така по простата причина, че безкрайността в основата и безкрайността в степенния показател нарастват неограничено, т.е. обхващат и изпреварват каквото и да било прибавяне на числа. В такъв случай спокойно можем да заявим, че величината ∞∞ е най-голямото число.
.....................................................
Още в първа глава отбелязахме, че единствено разумът е способен да създава неща, чиято вероятност за поява е едно върху
безкрайност на някаква степен, което
представлява и демаркационната линия между него и слепия случай.
Но ако, според теоремата, не е възможно случайно да
се появи и високоорганизирана структура като носител на разума (да речем, нещо от типа на т. нар. „мозък на Болцман“[L],) следва, че разумът може да съществува независимо от каквато и да било
материална конструкция.
..............................................
[L]Мозъци на Болцман – хипотетични самоосъзнаващи се обекти, възникващи в резултат от флуктуация в някоя система.
Boltzmann brain
..............................................
По-нататък трябва да се запитаме би ли могла
материята, макар в някакво неорганизирано състояние, да съществува вечно
успоредно с разума?
Антропният принцип свидетелства, че за построението на нашия свят е необходимо
тя да притежава редица (означихме ги с n) базисни качества. Ако приемем,
че принципно са възможни безкраен брой качества, то вероятността материята
реално да е с точно необходимите от тях е математически нулева.
От друга страна, ако материята притежава безброй
(или поне повече от n) качества, то някои от тях ще бъдат излишни и биха могли да разбалансират
равновесието в атомите, например. Затова те трябва да бъдат премахнати, т.е.
превърнати в нищо. В случай, че материята не притежава някое качество, което е
безусловно необходимо за нейното структуриране и/или функциониране, ще се
наложи то да бъде сътворено от нищото.
От тези разсъждения излиза, че е най-правдоподобно
(по-точно „задължително“) е да приемем, че материята е била сътворена от нищото с
точно необходимите качества. А сътворение от нищото предполага един всемогъщ
съзнателен Творец.[m] Едно от следствията на теоремата е и, че Той може
да сътвори безкрайно количество от подредени и устойчиви светове (като в същото време нито
един от тях не би могъл да се образува случайно). Нещо повече, от разсъжденията дотук излиза, че
Бог не е идентичен с материята, от което следва, че Той е трансцендентен –
вън и независим от пространствено-времевия континуум.
..................................................
[m]Някои правят извода, че Бог не е всемогъщ, понеже няма как да наруши законите на логиката. Например, някакъв философ беше казал, че ако поставим въпроса “може ли Бог да създаде камък, който да не може да повдигне?”, се получава така, че и при двата отговора (т.е. „може”, или „не може”), Бог не е всесилен. Но какво ще стане, ако Той постави камъка на главата на този „мъдрец” и рече: “Аз няма да го преместя от тук вовеки!” В такъв случай Бог, щом като е поставил камъка, ще може и да го повдигне, но и “няма да може” да го повдигне, понеже никога не нарушава думата Си.
Разбира се, това е относително решение на проблема, защото за абсолютното трябва да бъдат изпълнени едновременно две напълно противоречащи си условия – да „може” и да „не може” да повдигне камъка. Тоест изискването е да бъдат нарушени законите на формалната логика, според които не е възможно две противоположни съждения в едно и също време и отношение да бъдат истинни. Има обаче някои неща, които Бог може, но не желае да извърши. Например, Той би могъл да излъже, но не иска да го прави, защото ще накърни Своята святост. По същия начин, няма намерение да нарушава и логическите закони, понеже без тях не е възможно да бъде разграничена истината от заблудата и грешката.
Единствено при квантовите явления Бог превъзмогва логическите закони (котката на Шрьодингер е в състояние да бъде и жива, и мъртва едновременно), което ни подсказва, че Той е способен да създаде светове и според други логически и физични модели. Но пък в квантовата област нашият разум е безсилен да проумее нещата!
........................................................
Появява се обаче следният въпрос: изчисленията от
посочената теорема не се ли отнасят и за Бога? Тоест според тях и Той не би
могъл да възникне случайно или да съществува вечно.
За решението на това затруднение спомагат две обстоятелства:
а) Бог е непознаваем в Себе Си и е напълно различен
от всички обекти в материалния континуум. По такъв начин теоремата става
неприложима към Бога.
б) Нещата в случая са асиметрични – светът не е
необходим за съществуването на Бога, но Бог е безусловно необходим за битието
на света.
Можем да разсъждаваме и така: Ако теоремата се
отнася и за Бога и доказва, че няма Бог, тогава би трябвало да няма абсолютно
нищо. От това, че нашият свят не само е в наличност, но е и подреден и устойчив, следва по необходимост, че Бог
съществува! Въпросът на Лайбниц „защо съществува нещо, вместо да няма нищо?“
получава отговор „светът съществува единствено по волята на Бога!“
В допълнение на казаното ще отбележим, че има три
възможности за отговор на основния философски въпрос „кое е първично?”:
1) Материята.
2) Бог и материята.
3) Бог.
Както се уверихме, от теоремата следва, че
материята няма как да бъде първична, защото не би могла да се организира в свят
като нашия. Освен това
по-горе стана дума, че материята не е вечна, понеже математически е невъзможно
да притежава единствено необходимите качества. Остава третият вариант, а
именно, че първичен е само и единствено Бог!
II. Редица философи възразяват обаче, че дори да се докаже
съществуването на Творец, няма как да се потвърди, че става въпрос именно за
Бога, който се разкрива в Библията. По-долу ще засегнем именно този въпрос!
1. Както нееднократно подчертахме, текстът за
Сътворението в Битие не допуска абсолютно никаква натуралистична интерпретация.
Според библейското становище, редът в мирозданието не му е бил изначално
присъщ и не се дължи на еволюционни процеси, но е бил постигнат чрез директна
Божия намеса.
Теоремата за съществуването на Бога има още едно следствие, което също изведохме още във
втора глава, а именно: Не е възможен нито постепенен, нито скокообразен
(„квантов”) преход на една работеща система в друга, понеже междинните им
състояния са: а) неустойчиви – при атомните и небесните структури и б)
нефункциониращи – при живите организми. Това означава, че концепцията за универсална
Дарвинова еволюция на системите в мъртвата и живата природа е съвършено
неприемлива.
Посоченото следствие се потвърждава и
емпирично! Вече се наблюдават огромен брой подредени галактики,
съдържащи милиарди звезди, едва на няколко стотици милиона години след Големия
взрив, а никъде не откриваме етапите на формирането им чрез процеси на
„сблъсъци и агломерация“. Същото се отнася и до живия свят – първите бактерии
се намират в пластове, образувани само сто милиона години след изстиването на
земната кора и запълването на океаните, което е крайно недостатъчно за
случайното им възникване, а сред фосилите няма никакви преходни форми!
Нека да повторим, че най-правдоподобното обяснение
относно разказа за Сътворението е, че той е предаден на Мойсей директно от Бога
(най-вероятно
чрез видение, както са били показани и картините за последните времена на ап.
Йоан в книгата „Откровение“), защото не е имало свидетели на тези събития.[n] Никой свещен текст, на която и да било религия не
предава с такива подробности нещата около появата на материалния свят, а да не
говорим, че концептуално библейската идейна рамка е коренно различна от всички
останали.
....................................................
[n] Ако предположим, че Бог е разкрил на Адам как е създал света, а той го е споделил на децата и внуците си, възможно е този разказ да е стигнал неповреден до Ной, който е живял стотици години заедно с внуците на Адам – Енос, Кенан, Маалелеил, Яред, Матусал и др. (тяхната смърт е била малко преди Потопа – 2300 г. пр. Хр.). От друга страна Ной е бил съвременник за цели 60 години на Авраам (роден около 2000 г. пр. Хр.) и би могло да му е предал вербално или дори писмено събитията от Сътворението до своето време.
Макар да не е отбелязано изрично в Библията съществува възможност това предание да е стигнало и до Моисей (1500/1300 г. пр. Хр.). Според нас обаче подобен сценарий е малко вероятен поради факта, че Моисей описва като очевидец изключително подробно детайлите от работата на Бога през всеки един от творческите дни. (Тук трябва да направим още уговорката, че изчисляваме годините при условие, че няма пропуснати родословия, което изобщо не е сигурно – виж в IV гл. изследването на проф. Уилям Грийн!)
През 1974 г. археолозите откриват колосалния царски архив на гр. Ебла (днешна Сирия), който е датиран от 2200 г. пр. Хр. и съдържа над 16 000 глинени плочки. Тази дата е твърде близка до времето на библейския Потоп (може би около 2300-2500 г. пр. Хр.), поради което разказът за Сътворението е изумително сходен с този в Битие. Върху плочките е записано, че светът е сътворен от нищото и се говори за Същество, създало небето, луната, звездите и земята. На едно място е казано буквално: „Господ на небето и земята, земя не е имало, Ти я създаде, светлина на утрото не е имало, докато Ти не си я създал“ (Ebla Archives 259).
Върху плочките се откриват записани градове като Ур (родното място на Авраам), Содом, Гомор, Адма, Цeвоим и Вала (споменати в 14 гл. на Битие), препратки към имената на Адам, Ева и Ной, както и описание на Потопа, много близко до библейското и пр. Летописите от Ебла затвърждават схващането, че началните глави на Битие са исторически достоверни, а също правят на пух и прах твърдението на критиците, че монотеизмът се е зародил от по-ранните политеизъм и хенотеизъм. От тях става ясно и, че много преди времето на Моисей е имало писменост, чрез която е възможно да е било запазено и някакво древно истинно предание за миналото на света.
(След разбъркването на езиците при Вавилон отделните народи вече нямат добра връзка помежду си и започват да изменят първоначалното сказание в собствени митове и легенди. Само шест века по-късно вавилонските и шумерските предания описват Сътворението коренно различно – като сблъсък между добри и лоши, при това смъртни, богове. От едното око на разгромения бог потича река Ефрат, а от другото – река Тигър. Човекът е сътворен от кръвта на злия бог Кингу, примесена с кал и т.н.)
.........................................................
2. Според
християнството Бог познава еднакво добре всичко – възможно и действително,
необходимо и случайно, минало, настояще и бъдеще. Затова Той
казва: „… защото Аз съм Бог и няма друг бог и няма
подобен на Мене. Аз възвестявам отначало онова, което ще бъде в края, и от
старо време онова, което още не е станало;” (Исая 46: 9, 10).
Библейските пророци съзерцават бъдещи събития по
Божие вдъхновение, затова техните предсказания са
съвсем различни от една остроумна и
сполучлива догадка или от някакво неопределено и двусмислено предвещание. В
Свещеното Писание има около шест хиляди и четиристотин стиха, съдържащи
пророчески проникновения, като над половината от тях вече са се осъществили.
Някои са се сбъднали малко след като са били оповестени (Дан. 5 гл. и др.), а с други това е станало стотици и дори хиляди години след отбелязването им в
свещените книги. Има пророчества, които наблюдаваме в настоящата епоха, и такива, които са свързани с бъдещето – Второто пришествие, новите небе и
земя и т.н.[o]
....................................................
[o] Last Days Prophecies
............................................................
В своята книга „Общо въведение в Библията“,
авторите Гайслер и Никс пишат: „До наши дни няма безусловно библейско
пророчество, което да не се е сбъднало. Стотици предсказания, някои направени
преди столетия, са се изпълнили дословно. В Стария Завет са предсказани времето
(Дан. 9
гл.), града (Мих. 5:2) и естеството (Ис. 7:14) на Христовото раждане,
както и десетки други неща за живота, смъртта и възкресението Му (виж Ис. 53 гл.). Сбъднали са се и много
други пророчества, включително за разрушаването на Едом (Авд. 1 гл.), за проклятието над
Вавилон (Ис. 13
гл.), за
разрушаването на Тир (Йез. 26 гл.) и Ниневия (Наум 1-3 гл.) и за завръщането на Израил (Ис. 11:11). И за други книги,
например за Корана, за книгата на Мормон и някои (от индуистките) Веди, се твърди, че били боговдъхновени. Ала никоя от
тях не съдържа предсказателни пророчества. Така сбъдналите се пророчества
доказват недвусмислено неповторимото, боговдъхновено естество на Библията“.[9]
Но за да се предскаже конкретен
момент от бъдещето, е
необходимо да бъдат взети под внимание огромен брой обстоятелства от мъртвия и живия
свят за даден период от човешката история. Това означава да се отчете ефектът
от явленията в природата, да бъдат установени маршрутите на живите същества и
да се предвиди какво ще направят всички хора през този интервал от време.
Нека проверим съществува ли все пак вариант, според
който Бог да не е автор на библейските пророчества:
а) Възможно ли е пророците просто да са притежавали
някакви феноменални заложби, благодарение на които са могли безпогрешно да
прогнозират събитията? И сега има хора, които са способни да запаметяват
огромно количество информация, да правят наум изключително сложни пресмятания
по-бързо от компютър и пр.
Според П. С. Лаплас, ако измерим достатъчно точно
параметрите на една система и знаем характера на нейната динамика, ще сме
напълно способни да определим всичките ѝ бъдещи състояния. Съвременните научни
постановки – стохастика, квантова механика, теория на хаоса и пр., – обаче не
допускат такъв радикален детерминизъм.
Според стохастиката не е възможно да се
посочи конкретния изход от събитията с вероятностен характер. Изчисленията
показват каква е вероятността да се случи едно събитие, но не могат да уточнят
кога ще се случи и дали въобще ще се случи.
В квантовата механика е в сила принципа на
неопределеността на Хайзенберг, според който няма как да засечем едновременно
координатите и импулса на частиците, а по такъв начин и траекторията им на
движение. (Тук съществува проблем и с наблюдението – при измерването на някое качество
на микрообектите, изходното им състояние се разрушава, т.е. не е възможно да
опознаем съвсем точно и техните свойства, а оттам и поведението им, когато не
са наблюдавани.)
Според теорията на хаоса една част от
системите, например атмосферата, показват изключителна чувствителност към
началните условия, което на практика ги прави непредсказуеми в по-голям времеви
обхват – метеорологичните прогнози са правдиви най-много до три дни. При
хаотичните системи и най-малкото отклонение от изходното положение може да
доведе до огромни различия в крайните резултати, т. нар. „ефект на пеперудата”.[10]
Природните катаклизми – урагани, наводнения,
вулкани, земетресения, засушавания, болести, измиране и миграции на
биологичните популации и т.н. – понякога предизвикват драстични промени в съдбините на цели народи. Но тези явления се подчиняват на
изброените по-горе непредвидими закономерности, затова обективно не е
възможно тяхното прогнозиране, независимо от способностите на отделни хора или
достиженията на научно-техническия прогрес.
б) А дали не сме експеримент на извънземна
цивилизация?
Както отбелязахме, единствено Бог може да създаде
подредени и устойчиви светове. Но все пак има вероятност Той да е населил някои
от тях с високо интелигентни същества и, както днес твърдят редица философи и
технократи, би могло просто да сме част от техен програмиран експеримент или
компютърна симулация.[11]
Пред този вариант обаче се изпречва едно твърде
съществено затруднение – хората притежават свободна воля и по никакъв начин не
е възможно да се предвиди как ще решат да действат при различните ситуации.
Изборът на всеки човек е извънредно комплициран, защото върху него влияят
разумът, емоциите, прищевките, непредвидените проблеми, природните условия,
както и отношенията му с другите индивиди и организацията (държавна,
икономическа и пр.) на обществото като цяло. И обратно – понякога идеите само
на една личност са в състояние да предизвикат революция в мисленето и/или да
доведат до широки културни, социални и политически промени от световен мощаб.
Нещо повече, без свободна воля любовта
е невъзможна. В романа "Владетелят на света" писателят Александър Беляев описва следната ситуация.
Немският учен Лудвиг Щирнер изобретява машина, излъчваща мозъчни вълни. С нейна
помощ той е в състояние да владее умовете на хората и да им внушава какво да
мислят и какво да чувстват. Едно от първите неща, които прави, е да накара
колежката си Елза Глюг да спре да обича приятеля си Ото Зауер и да се влюби в
него. Но по този начин Лудвиг Щирнер не става обект на нейната любов, а
на своята собствена нарцистична любов към себе си. Тоест истинска любов към
другите хора може да се прояви само ако имаме собствени чувства, както и
свободна воля към кого да ги насочим. За любовта към Бога също е необходимо да
сме самостоятелни индивиди, напълно отделени от Него, което изключва
пантеизма и предопределението.[s]
..................................................
[s] Според Мартин Лутер ние не разполагаме с истинска свобода – нашата воля е „поробена”, затова сме като коне, които яха или Бог или дяволът. А неговият приемник Жан Калвин твърди, че отначало сме предопределени – едните за небесното царство, а другите за вечните мъки в пъкъла. Ако обаче сме само „кукли на конци” или предварително „програмирани”, тогава изпълнението на пророчествата се обяснява много лесно, но отговорността за злото пада изцяло (или частично) върху Бога. Освен това без свободна воля е немислимо да се изпълни заповедта за любов към Бога и ближния.
Виж моята статия „За свободната воля – спор с калвинисти“
Мартин Лутер не успява да излезе от рамките на римокатолическото юридическо богословие, което допълнително подсилва горните изводи.
Източното православно мисионерско богословие днес
За щастие съвременните протестантски теолози не са строги последователи на Лутер и Калвин и са успели в значителна степен да преодолеят слабостите в тяхното богословие.
......................................................
Затова, ако сме убедени, по думите на Тургенев, че
"на любовта се крепи и движи животът", трябва да се откажем от идеята, че сме
предопределени или че сме част от компютърна симулация!
Нещо повече, добре известен е и т. нар. парадокс на
Енрико Ферми,[u] според който броят на развитите цивилизации в Млечния
път трябва да е твърде голям. Защо тогава не се откриват никакви сигнали
от тях?
.............................................
[u] Робърт Грей твърди пред Scientific American, че аргументът не е на Ферми, а на астронома Майкъл Харт и на физика Франк Типлер. Но независимо от това кой го е изказал, проблемът с липсата на сигнали си остава.
The Fermi Paradox Is Not Fermi's, and It Is Not a Paradox
........................................................
Американски астрофизици в началото на 2015 г. заявиха, че са проверили стотиците хиляди галактики в близост до
Млечния път (т.е. от
Местния свръхкуп). Джейсън Т. Райт, професор
по астрономия и астрофизика в Университета на Пенсилвания, пише: "Открихме
около 50 галактики, които имат необичайно високи нива на средата на
инфрачервеното излъчване. Нашите проучвания на тези галактики могат да разкрият
дали произходът на техните радиационни резултати са естествени астрономически
процеси или може би са признак
за наличието на високоразвита цивилизация."[12]
Този ентузиазъм беше охладен твърде бързо от проф.
Майкъл Гарет от Холандския институт за радиоастрономия, който малко по-късно
през същата година съобщи, че е сравнил средното инфрачервено излъчване на
въпросните галактики с дължините на излъчваните от тях радиовълни (дори е включил почти още
толкова, т.е. изследвал е цели 93 „подозрителни“ галактики). Той е установил, че
причините за подобно излъчване са естествени – като например горещите
междузвездни облаци прах. В случая според него хипотетичните извънземни
цивилизации нямат нищо общо.[13]
Според планетолозите само в нашата галактика има
милиарди планети, подобни на Земята, на които е възможно да съществува живот. В
наблюдаемата Вселена
броят на обитаемите светове се изчислява на около десет хиляди милиарда
милиарда (1022), което в действителност е
грандиозно количество.[14] Дори твърде малък процент от тях да са постигнали
технически напредък, подобен на нашия, би следвало от всички посоки на космоса
да сме заливани със сигнали, които бихме могли да уловим. Каквито и възможни
обяснения за тяхното отсъствие да бъдат изнамирани, фактът е, че такива
изобщо няма!
Според директора на Обсерваторията на Ватикана Хосе
Габриел Фунес не можем да слагаме граници пред творческата
свобода на Бога, т.е. съществува
вероятност Той да е създал различни форми на живот,
включително притежаващи интелект и душа,
в безбройните галактики на Вселената. Фунес обаче смята, че извънземните
не са били посетени от Христос, тъй като "въплъщението е уникално и
неповторимо събитие", следователно те може да са свободни от първородния
грях.[15]
Известният богослов, професорът в Московската духовна академия Алексей Осипов обаче не е съгласен с тази позиция. Като изброява
няколко библейски, светоотчески и научни аргумента, той стига до извода, че „от гледна точка на
православното богословие няма основания да се говори за възможното съществуване на извънземни цивилизации“. По нататък Осипов се
позовава на йеромонах Серафим
Роуз, който въз основа на
Библията разглежда като даденост
съществуването на духове около Земята, които проникват в човешкия свят и дори
въздействат на отделни хора или жизнени процеси. „Той (Роуз) говори, че тези духове,
доколкото не могат да бъдат отнесени към светите духове, т.е. към ангелите, на
църковен език се наричат бесове (или демони[v]).“[16]
....................................................
[v] В Библията се споменава, че египетските чародеи и магьосници успяват да превърнат жезлите си на змии, да произведат жаби и пр. (Изх. 7 и 8 гл.) Оттук може да се съди, че Сатана и неговата „армия“ от паднали ангели са в състояние да направят живи същества, представящи се за „извънземни“ (или самите те да приемат материални тела), а свръхестествените им способности им позволяват да имитират невероятни технически постижения и паранормални явления и пр. (Б. а. В.В.)
..........................................................
В допълнение ще отбележим, че някои богослови
разсъждават така: “Бог ни е предоставил доста специфични разяснения относно
бъдещето – например завръщането на Иисус и редица подробности за края на света.
В един следващ момент Вселената ще се свие като свитък, сегашните земя и небе
ще преминат и ще бъдат сътворени нови (Ис. 34:4; 2 Петр. 3:12-13; Откр. 21:1).
Ако Бог беше създал интелигентни цивилизации другаде, това със сигурност би
унищожило и мястото, където те живеят. Адамовият грях е станал причина цялото
творение да бъде осъдено, така че защо една раса от същества, които не са от Адамовото
(греховно) потомство, трябва да пострада от наказанието и след това да бъде
част от възстановяването, което ще дойде с Христос?!”
Поне засега отново се повърждава християнската
позиция, че цялата Вселена е създадено единствено за човека, а нейното грандиозно
построение ни разкрива Божието всемогъщество!
в) Тук ще отворим една скоба, за да поясним по
какъв начин е възможно и дяволът да предвещава бъдещето. От Библията знаем, че
Сатана изисква пред Бога вярващите, за да ги изпита (Йов 1:11, 2:5; Лук. 22:31-32), а невярващите "са уловени живи в
примката му" (2 Тим.
2:26). Когато получи позволение от Господа да стори нещо на даден човек (Йов
1:12; 2:6), той може да предупреди хората, с които общува (врачки, екстрасенси, уфолози и пр.), какво ще направи още
преди да го е извършил.
В един прочут откъс от романа "Майстора и
Маргарита" Михаил Булгаков е успял да предаде подобен момент с
художествената интуиция на гениален творец. "Професор" Воланд,
проявление на дявола, казва следното:
"– Но ме тревожи следният въпрос: щом няма
Бог, пита се кой тогава ръководи живота человечески и изобщо целия ред на тази
земя?
– Човекът сам си го ръководи – сърдито побърза да
отговори Бездомни на този, да си признаем, не твърде ясен въпрос.
– Извинете – меко възрази непознатият, – но за да
ръководиш, е необходимо все пак да разполагаш с точен план за известен, що-годе
продължителен срок от време. Затова позволете да ви запитам: как може човекът
да ръководи нещо, щом не само е лишен от възможността да си предначертае план,
та макар и за смехотворно кратък срок – да речем, за около хиляда години, но не
може да бъде сигурен дори в собствения си утрешен ден? И наистина – сега
неизвестният се обърна към Берлиоз, – представете си, че вие например започнете
да ръководите, да се разпореждате и с други хора, и със себе си и, как да кажа,
тъкмо ви се услади, и хоп – изведнъж… хм… хм… саркома на белия дроб… – При тези
думи чужденецът сладко се усмихна, като че ли мисълта за саркома на белия дроб
му достави удоволствие – да, саркома… – примижал като котарак, повтори той
звучната дума – и тогава – край на вашето ръководене! Вече не ви интересува
ничия съдба освен собствената. Роднините почват да ви лъжат. Вие усещате, че
става нещо лошо и хуквате по учени доктори, после по шарлатани, случва се дори
и по врачки. Сам разбирате, че както първото и второто, така и третото е съвсем
безсмислено. Всичко завършва трагично: онзи, който доскоро е смятал, че нещо
ръководи, изведнъж се озовава легнал неподвижно в дървен сандък, околните
разбират, че от лежащия вече няма никаква полза, и го изгарят в пещта. Случва
се и по-лошо: човек тъкмо се накани да замине за Кисловодск – чужденецът
стрелна с присвити очи Берлиоз, – на пръв поглед нищо и никаква работа, но и
това не може – изведнъж, кой знае защо, вземе, че се подхлъзне и го прегази
трамвай! Нима ще кажете, че той самият се е разпоредил така със себе си? Не е
ли по-правилно да се мисли, че се е разпоредил съвсем друг? – и непознатият се
разсмя някак странно.“
Берлиоз слушаше с напрегнато внимание неприятния
разказ за саркомата и за трамвая и го заглождиха тревожни мисли.
...................................
„Ще трябва да му възразя така – реши Берлиоз. – Да,
човекът е смъртен, безспорно. Но работата е там, че…“
Но той не успя да произнесе тия думи, защото заговори
чужденецът:
– Да, човекът е смъртен, но това не е
най-страшното. Лошото е, че той понякога е внезапно смъртен, това е
неприятното! И изобщо не може да каже дори какво ще прави същата вечер.
„Каква абсурдна постановка на въпроса!…“ – ядоса се
Берлиоз и възрази:
– Е не, това е вече пресилено. На мен например ми
е, общо взето, ясно какво ще правя тази вечер. Разбира се, ако на Бронная върху
главата ми не се стовари някоя тухла…
– Вижте какво – прекъсна го авторитетно
непознатият, – разбира се, никаква тухла няма да се стовари ни в клин, ни в
ръкав върху ничия глава. Уверявам ви, че тя изобщо не ви заплашва. Вие ще
умрете от друга смърт.
– Може би знаете от каква именно? – с напълно
обяснима ирония се осведоми Берлиоз, като се остави да бъде въвлечен в някакъв
наистина нелеп разговор. – И навярно ще ми го кажете?
– На драго сърце – отвърна непознатият. Той измери
Берлиоз с поглед, като че ли му взимаше мярка за костюм, и процеди през зъби
нещо като: „Едно, две… Меркурий във втори дом… Луната си е отишла… шест –
нещастие… вечер – седем…“ – после високо и радостно заяви: – Ще ви отрежат
главата!
Бездомни диво и злобно се облещи срещу непознатия,
а Берлиоз попита с кисела усмивка:
– А кой именно ще ми я отреже? Врагове? Интервенти?
– А, не – отвърна събеседникът, – една рускиня,
комсомолка.
– Хм… – измуча Берлиоз, ядосан от шегата на
непознатия, – това, прощавайте, е малко вероятно.
– Аз също моля да бъда извинен – отвърна
чужденецът, – но е така. Да, исках да попитам какво щяхте да правите тази
вечер, ако не е тайна?
– Не, не е. Най-напред ще се отбия в къщи на
Садовая, а после, в десет часа вечерта, в МАССОЛИТ ще се състои заседание,
което аз ще председателствувам.
– Не, това е невъзможно. – твърдо възрази
чужденецът.
– Защо така?
– Затова, защото – отговори чужденецът и погледна с
присвити очи към небето, където, предусетили вечерния хлад, безшумно сновяха
черни птици, – защото Анушка вече е купила олиото и не само го е купила, но и
го е разляла. Тъй че заседанието няма да се състои.
Тогава под липите настъпи, разбира се, мълчание.
……………...
Берлиоз не се спря да слуша тоя просяк и палячо
диригент, ами дотича до турникета и се хвана за него. Завъртя го и тъкмо да
стъпи върху релсите, в лицето му плисна червена и бяла светлина: в стъклената
кутия пламна надпис: „Пази се от трамвая!“
И в същия миг долетя този трамвай, който завиваше
по прокараната наскоро линия от Ермолаевская към Бронная. Като зави и пое
направо, той изведнъж се освети целият отвътре с електричество, изскърца и
ускори ход.
Въпреки че беше в безопасност, предпазливият
Берлиоз реши да се върне зад турникета, хвана въртящата се метална пръчка и
направи крачка назад. И в същия миг ръката му я изтърва, кракът му неудържимо
се плъзна като по лед по паважа, който се спускаше стръмно към релсите, другият
му крак подскочи и Берлиоз се озова на релсите.
Като се мъчеше да се хване за нещо, Берлиоз падна
по гръб, леко си удари темето в паветата и успя да види горе, но дали отдясно
или отляво – това вече не можа да съобрази, – позлатената луна. Успя да се извърти
на хълбок и в същия миг с бясно движение да свие крака към корема, но когато се
обърна, съзря понеслото се към него с неудържима сила съвсем бяло от ужас лице
на жена ватманка и алената ѝ забрадка. Берлиоз не извика, но край него с
отчаяни женски гласове закрещя цялата улица. Ватманката дръпна електрическата
спирачка, вагонът заби нос в земята, после веднага подскочи и от прозорците с
грохот и звън се посипаха стъкла. В мозъка на Берлиоз някой отчаяно изкрещя:
„Нима? …“ Още веднъж и за последен път проблясна луната, но тя вече се разпадаше на късове, а после
стана тъмно."[17]
Когато става въпрос за дадени световни събития, Сатана се придържа към пророчествата в Божието Слово, но
понеже не знае подробностите, предсказанията му са много общи, мъгляви или
двусмислени.
Ето как някои учени се опитват да обяснят
феноменалните способности на ясновидците, астролозите и екстрасенсите.
Например нашият физик Йордан Георгиев гради
следната теза, като приема няколко чисто спекулативни допускания:
1) Всички събития – минали, настоящи и бъдещи –
съществуват едновременно;
2) Има една по-дълбока реалност, т. нар.
„субквантово” поле на действителността, което обединява света в единство;
3) Ясновидците черпят информация от него, за да
наблюдават развитието на цялостната картината на нещата (напр. човешкия живот)
във времето.[18]
Християните обаче предпочитат да се доверят на
свидетелството на Библията за всичко онова, което се случва във видимия и
невидимия свят. Там е написано, че „Сатана ни клевети денем и нощем пред Бога”
(Откр. 12:10), от което става понятно, че неговата
невидима армия от паднали ангели следи всяка наша дума и действие. По такъв
начин научаваме как прорицателите могат да разкриват интимни подробности от
живота на хората, без да прибягваме до теориите, че те „разчитат
информационните им полета, записани на субквантово ниво”.
Астрофизикът проф. Лъчезар Филипов приема, че във
Вселената е възможно да съществуват множество развити цивилизации, като
техническият им напредък е свързан и с утвърждаване на висши морални ценности.
Те не желаят да влязат в контакт със земните жители и да им предадат своите
знания, понеже тези знания ще
бъдат използвани от нас за
задоволяване на егоистичния ни манталитет „да завоюваме, да покоряваме и да
обсебваме”. Контактьорите са единствените хора, на които те
се доверяват и телепатично им предават специални
послания като напътствия за човечеството, за да се "качим на по-високо
стъпало на осъзнатост".[19]
Но има и едно друго обяснение: В град Филипи св.
ап. Павел изгонва нечистия дух от една слугиня и тя на часа загубва дарбата си да предрича бъдещето (Деян. 16:16-18). В своите послания той ни уверява, че „Сатана
и неговите служители много умело заблуждават хората и ги водят към погибел,
като вършат големи чудеса и знамения и се представят за ангели на светлината,
носещи истината и правдата” (2 Кор. 11:14-15; 2 Сол. 2:8-10). Затова Православната църква винаги е
предупреждавала вярващите да не контактуват с „пришълци от други светове”,
„висши духовни учители”, "души на мъртвите" и пр.
г) Във връзка с интерпретацията на една „безумна”
област от физиката – квантовата механика – Нилс Бор издига т. нар. принцип
на допълнителността. В по-общ вид той може да се предаде така: „за
възпроизвеждане на целостта
на явлението е необходимо в познанието да се прилагат изключващи се класове от
понятия като взаимнодопълващи се”.
Принципът на допълнителността е в сила,
когато опитно установените признаци на един обект имат вид на взаимноизключващи
се, например корпускулярно-вълновите свойства на елементарните частици.
Последните като че ли съчетават в себе си напълно противоречиви качества,
понеже от една страна частиците са дискретни, а от друга – вълните се
разпространяват безкрайно в пространството. Тоест някои аспекти на физическата
реалност, макар да
изглеждат като несъвместими, трябва да се приемат като взаимнодопълващи се,
обуславящи единната същност на обектите и явленията.
Светите отци много преди учените са стигнали до
този постулат, още когато са формулирали основните догмати на християнската
вяра – „Бог е един, но изявен в три Личности” (фиг. 3); „Иисус Христос е всемогъщ
Бог и ограничен Човек”.
Дълго време догматите за Троицата и богочовешката
природа на Христос оставаха неразбираеми за другите религии, поради което
християнството беше упреквано в многобожие най-вече от юдаизма и исляма.[w]
.........................................
[w] Едно твърде добро изследване на тези въпроси може да се намери и в интернет:
Facing the Muslim Challenge
Виж главите: "The Doctrine of the Trinity" и "Jesus the Son of the Living God"
Най-чудното е, че дори Коранът отдава придимство на Иисус Христос:
Сравнение между Исус и Мохамед (с български субтитри)
Виж всички видеоклипове по темата на английски език:
........................................
Принципът на допълнителността на Нилс Бор свидетелства,
че е възможно да има обединение между противоречиви твърдения, а
експерименталната база на квантовата механика доказа неговата правдивост. Нещо
повече, понеже посочените догмати не могат да бъдат постигнати чрез обичайната
човешка логика, в тях е изявена мъдрост, която е надразумна и не се среща в
никоя религия или древна философия.[x]
........................................
[x] Всички идейни системи (философии, религии, политически идеологии и пр.) съдържат антагонистични противоречия, които не позволяват тяхното обединение. Според християнството, преди Второто, вече небесно, пришествие на Христос, над земните народи ще се издигне един политически и религиозен лидер, наречен Антихрист (понеже ще отрича спасението чрез Агнеца на кръста). Той е очакван в есхатологията на всички други религии като изключителна личност – от юдаизма като Месия, от исляма като имам Махди, от индуизма като Световен учител, от будизма като Буда Майтрея и т.н. Най-вероятно принципът на допълнителността ще бъде използван и от Антихриста с обяснението, че макар в религиите да се съдържат взаимноизключващи се твърдения, те могат „надразумно” да се обединят в единна система.
Библията обаче категорично опровергава подобно схващане, защото Бог всякога, твърде рязко, се е разграничавал от боговете на другите племена и народи: „Аз съм Йеова твоят Бог ... Да нямаш други богове освен Мене” (Изх. 20:2, 3).
.....................................................
Фиг. 3 Илюстрация на Троицата. Необходимо е да
имаме предвид обаче, че никоя илюстрация не е в състояние да улови пълнотата на
библейското учение за Троицата. Диаграмата представя единството на Божеството,
като показва всяка Личност като Бог, същевременно разграничавайки
я от другите две Личности.
(Нека да уточним – тези два догмата са основани
изцяло върху Библията, а само правдивостта на логиката, по която те са
изведени, се потвърждава от постиженията на квантовата механика. Нещо повече,
тук съществува и една далеч отиваща, но все пак непълна аналогия:
Бог е един, но в три отделни Лица, т.е. възможността единичното същевременно да бъде и
множествено, се онагледява чрез следния феномен. Макар теорията на струните да
не е доказана, физиците твърдят, че е допустимо да има само един вид струна (нека я оприличим с общото,
Божественото), която
извършва огромно разнообразие от трептения. Конкретният начин на трептене
поражда електрон, кварк, неутрино (различните Лица).[y]
.........................................
[y] Понеже някои окултни школи може да се опитат да извлекат от тази аналогия потвърждение както за своята правдивост, така и за това, че възгледите им се припокриват с християнските, ще дадем кратки разяснения по въпроса. Според техните доктрини Бог е някаква енергия, чиито различни вибрации представляват Неговите еманации в камъчетата, тревичките, цветенцата, животните, хората и всякакви други реални и митични същества.
Масата, енергията, полетата и пр. са форми на материята, а според християнството Бог е извън материалния пространствено-времеви континуум и по своето естество е напълно различен от него. Затова подчертахме, че аналогията е само частична. Християнството е уникално и винаги строго се е разграничавало както от другите религии, така и от всякакви форми на окултизъм, гностицизъм, теософия и т.н.
.................................................
Микрообектите са 100 % вълни и 100 % частици, като вече отбелязахме, че първите са безкрайни, а
вторите – дискретни. По подобен начин Христос е абсолютно неограничен Бог и
напълно обикновен човек.)
Православната църква, опирайки се на ученията на
светите отци (чиято валидност се удостоверява според принципа на
допълнителността) приема, че предзнанието на Бога означава, че Той може
суверенно да планира и предизвестява събитията от световната история без изобщо
да ограничава нашата свободна воля.
Ап. Павел ни заявява, че Неговите действия не могат
да бъдат обхванати и достигнати от човешкия разум: „О, каква бездна
богатство, премъдрост и знание у Бога? Колко са непостижими Неговите съдби и
неизследими Неговите пътища! Защото, кой е познал ума на Господа? Или кой Му е
бил съветник? Или кой е дал Нему нещо отнапред, та и Той да му възвърне? Защото
всичко е от Него, чрез Него и у Него. Нему слава вовеки, амин.” (Римл. 11:
33-36.)
Разбира се, общото откровение съвсем не е
достатъчно, и затова християнството смята, че Бог е разкрил Себе Си не само
чрез създанието, но и посредством свещените слова на Библията и
въплъщението на Иисус Христос. За съжаление тук нямаме възможност да изложим
доказателствения материал, свързан със специалното откровение, защото,
по думите на един богослов, „той е толкова огромен, че е направо смазващ”.
Има достатъчен брой
независими исторически източници, които потвърждават описаните в Новия Завет
събития, свързани с живота, смъртта и възкресението на Иисус Христос.[z]
........................................
[Z] Исус и християнските свидетелства извън Новия завет
..........................................
Иисус е уникален във всяко отношение: В Неговия живот са
се сбъднали над 300 пророчества, изказани за Месията стотици и дори хиляди
години преди рождението Му.[a]
.....................................
[A] Може да се запознаете с пророчествата за Христос от Ст. Завет на български, руски и английски езици:
Указател на Месианските пророчества в Стария Завет
Ветхий Завет о Мессии
353 Prophecies Fulfilled in Jesus Christ
Освен това съществуват огромен брой археологически сведения за историческата достоверност на Библията:
The Biblical Archaeology Society
Достоверността на Новозаветните документи
goo.gl/fSjsQ7
..................................................
За сравнение, няма друг човек, за когото да са се
изпълнили някакви поне две пророчества. Той е водил абсолютно свят живот, нито
веднъж не си е послужил с лъжа и винаги е говорил истината. На въпроса, зададен
на най-големите Му противници: "Кой от вас доказва и Ме провинява в
грях?" (Йоан 8:46), никой не е могъл да отговори нищо дори до днес. Вършел
е чудеса и знамения повече от всеки друг. Сам е заявил, че е Господ и
обещаният Спасител на света, поради което е бил разпънат на кръст. Така
се е изпълнил замисълът на Бога за изкуплението на човечеството чрез кръвта на
невинния Божи "Агнец". На третия ден е възкръснал от гроба
според Писанията. (Защото ако някой не може да победи смъртта, няма как да
обещае, че ще даде вечен живот на другите.) Възнесъл се е на небето пред
погледите на повече от 120 свидетели, голяма част от които са потвърдили с
мъченическата си смърт всички описани в евангелията събития. Обещал е да се върне
пак, за да съди живите и мъртвите.[b]
.....................................................
[B] Много силни аргументи, които потвърждават по чудесен начин специалното откровение е привел проф. Джош Макдауел в книгата си „Доказателства, които изискват присъда” .
.................................................
Св. Атанасий Велики в своето произведение
„Въплъщението на Словото” отстоява тезата, че само Божественият Христос, Който
е сътворил света, може да го спаси и възстанови: „Ние станахме причина
Той да се въплъти. Заради нашето спасение Той ни обикна толкова много, че се
яви и се роди в човешко тяло… Никой друг, освен самият Спасител, Който в
началото създаде всичко от нищо, не може да спаси погиналото; никой друг, освен
Единосъщният от Отца не може да възвърне човека към Бога; никой друг, освен
нашият Господ Иисус Христос, Който е самият живот, не може да направи смъртните
безсмъртни”.
На страниците на тази
книга, в противовес на Хокинг и Млодинов (както и на цялата плеяда воинстващи атеисти) ние се постарахме да покажем, че
науката винаги е била най-добрия съюзник на християнството! Науката предлага
най-обективния метод за изучаване устройството и установяване произхода на
мирозданието, поради което нашето очакване е, че не след дълго нейните разкрития
ще утвърдят истината, че светът е дело на един наистина ВЕЛИК ДИЗАЙНЕР.
[1] The Shape of Curled-Up Dimensions
https://web.archive.org/web/20060913014709/http://library.thinkquest.org/27930/stringtheory5.htm
[2] Rovelli, C., Notes for a brief history of quantum gravity
https://arxiv.org/pdf/gr-qc/0006061.pdf
[3] Хокинг, Ст., Л. Млодинов "Великият дизайн" ИК „БАРД” ООД, София, 2012, стр. 143.
[4] Physicists Calculate Number of Parallel Universes
https://phys.org/news/2009-10-physicists-parallel-universes.html
[5] Viewpoint: Time Trials for Fundamental Constants
https://physics.aps.org/articles/v7/117
[6] Емпирична проверка на еволюционния и библейския космологични модели
http://kosmos-21.blogspot.bg/2015/07/blog-post.html
Поява и еволюция на живота
http://kosmos-21.blogspot.bg/2017/05/blog-post.html
[7] Хокинг, Ст., Л. Млодинов "Великият дизайн" ИК „БАРД” ООД, София, 2012, стр. 197.
[8] Bayes’s theorem
[10] Butterfly effect
[11] We talked to the Oxford philosopher who gave Elon Musk the theory that we are all computer simulations
[12] Search for advanced civilizations beyond Earth finds nothing obvious in 100,000 galaxies
[13] Application of the mid-IR radio correlation to the Ĝ sample and the search for advanced extraterrestrial civilisations⋆
[14] Out There: Billions and Billions of Habitable Planets
[15] Believing in aliens not opposed to Christianity, Vatican’s top astronomer[13] Application of the mid-IR radio correlation to the Ĝ sample and the search for advanced extraterrestrial civilisations⋆
[16] В Православной церкви отрицают существование инопланетян – профессор богословия
[17] Майстора и Маргарита
[18] Костадинова, Ж., „Тайната на Ванга”, КК „Труд”, 2009, стр. 99-116.
[19] Пак там, стр. 117-127. 