събота, 11 април 2020 г.


Ниневийски урок

Андрей Романов

Епидемията, която нахлу внезапно сред нас, подложи на проверка много неща, подчерта истинското и значимото в човешкия живот, смъкна булото от много лъжи и фалшиви ценности, разпръсна много илюзии. Всъщност тя показа на модерния човек неговата голяма слабост и безпомощност. Твърде крехка се оказа нашата цивилизация, щом като една средно опасна инфекция я постави на ръба на хаоса. Какво ще стане тогава, ако ни сполети някое наистина сериозно глобално бедствие, катастрофа, смъртоносна зараза? 

Един от полезните уроци на пандемията бе, че ни посъбуди, върна ни в много отношения на земята. Твърде дълбоко се бяхме потопили в един въображаем свят, във “виртуалната” техногенно-компютърно-интернетна реалност. Оказа се, че виртуалният свят и дигиталната икономика не могат да произведат дори едни обикновени маски. Оказа се, че реалните ценности не могат да бъдат заменени с нищо. Оказа се, че медицината не е “услуга” или “стока”, а екзистенциална необходимост; че здравеопазването не е част от пазарната игра, както ни внушаваха, а нещо, необходимо за оцеляването на народа. Оказа се, че самотата и уединението са по-добри от шумните компании и масовите развлечения. Оказа се, че малкият град е по-безопасен от мегаполиса, а на село е по-сигурно, отколкото в града. Оказа се, че с аскеза и самоограничение можеш да оцелееш по-лесно, отколкото ако “живееш красиво”, и че лозунгите “забавлявай се!”, “живей красиво!” всъщност означават “умри по-бързо!” Оказа се, че вирусът не различава дали си богат или беден, “успешен” или “лузър” – всички тези ориентири в живота се оказаха призрачни. Оказа се, че привързаността към родното огнище е по-печеливша стратегия от скитането по света; че хората, които бяха обърнали гръб на бедното си отечество и побързаха да отидат на Запад, сега си скубят косите от яд. Оказа се, че страните, от които се възхищавахме най-много, са най-безпомощни срещу изпитанието. Оказа се, че глобалистичният проект не се е осъществил, че националните граници са нещо сериозно и че ние като народ не можем да разчитаме на никой друг освен на себе си.

Господ внезапно потупа по рамото човечеството с неговите огромни супермодерни градове и тълпите от жадуващи удоволствия граждани. Той ни преподаде няколко елементарни жизнени урока. Добре дошли в реалния свят, господа!

Признавам, че православната реакция на бедствието ме поучуди. Масовите нещастия от този род винаги са означавали за християните само едно: време е за покаяние! Всички християнски учители от миналото са тълкували епидемиите и бедствията като израз на Божия гняв и наказание за грешниците. Днес този мотив не звучи. Нямаме за какво да се каем? Темата за наказанието и греха вече не е част от православния дискурс? Доста интересно! А всъщност твърде многозначително пандемията съвпадна с Великия пост, когато всеки християнин трябва да изпита душата си, съвестта си, да оплаче горчиво лошите си постъпки, думи, мисли, подбуди, да обърне със сурова решимост гръб на недостойния, лош живот, който е водел дотогава. Пандемията е допълнителен стимул да направим всичко това.

Нещо повече, в миналото бедствията от този род са водели и до всенародно покаяние. Такива случаи са описани в Библията, срв. покаянието на ниневийците в Ион. 3:1-10 (чудесен повод да отворим най-сетне Вечната Книга!), има ги и в историята на християнските народи. Цели градове, държави, народи са обличали траур. И Бог се е смилявал над грешниците. Друга известна история от Библията е как евреите в Египет са оставяли знак върху портите на домовете си – и Господ ги е отминавал, без да ги порази (Изх. 12:7-13). Вирусът може и да не различава бедния и богатия, но Ангелът Господен с пламенния меч различава много добре невидимия знак – печата на праведността или греха върху челото на всеки, край когото минава.

Още един добър повод за покаяние, плач, вик към Бога, промяна на целия живот!

И повярваха ниневийци в Бога: обявиха пост и облякоха се в дрипи, мало и голямо. Тая дума дойде до царя на Ниневия, – и той стана от престола си, съблече царското си облекло, облече се във вретище и седна в пепел, като заповяда да прогласят и кажат в Ниневия от името на царя и на велможите му: "...Човеци и добитък да бъдат покрити с вретище и силно да викат към Бога; всеки да се отвърне от лошия си път и от насилието на ръцете си. Кой знае, може би Бог ще се умилостиви и ще отвърне от нас пламтящия Си гняв, и не ще загинем". И видя Бог делата им, че те се отвърнаха от лошия си път, и съжали за злото, за което бе казал, че ще напрати върху тях, и го не напрати (Ион. 3:5-10).

Пожелавам на всички читатели здраве и мирен дух. Мирно и радостно посрещане на Пасха! Бог и Неговата всемогъща закрила да са с всички нас, амин.


Няма коментари:

Публикуване на коментар