сряда, 18 септември 2013 г.

ВЪЗМОЖНИТЕ ПРИЧИНИ – РАЗМИСЛИ И СТРАСТИ


В тази статия ще се опитам да взема отношение по един спор, който неотдавна се разгоря в Съединените щати, но има опасност скоро да прерасне и в глобален мащаб. Изходът от него може да се окаже решаващ не само за американското образование и култура, но и за целия “цивилизован свят”. Става въпрос за нашумелия напоследък процес, при който група родители от градчето Доувър (щат Пенсилвания) дадоха на съд борда на местното училище. Родителите се противопоставиха на решението на училищния съвет наред с еволюцията в часовете по биология да се разглежда и т. нар. теория за “Интелигентен дизайн”. Тяхната претенция е, че тази алтернатива е религиозна и нарушава конституцията на САЩ, според която е забранено преподаването на религия в училище. Процесът завърши с победа на родителите – федералният съд обяви “Интелигентния дизайн” за теологична (т.е. “не-научна”) концепция.[1]
На пръв поглед спорът за произхода на живите същества и човека изправя консервативните християни срещу преподавателите и учените с натуралистични убеждения. Но дали той няма и една по-далечна перспектива, т.е. дали не касае и всички хора? Ако Дарвин не ни е подвел, тогава всичко, от формирането на космическите системи – до зараждането на живота и неговата еволюция, се дължи на самоорганизация на материята.[2] В крайна сметка обаче Вселената, както и всяка форма на живот в нея, са обречени на смърт и най-добрият извод за нас си остава “да ядем и пием, защото утре ще умрем” (І Кор. 15:32). Но какво ще следва, ако за миг допуснем, че може да е прав голготският Страдалец? Тогава Неговият кръст се превръща в демаркационна линия за цялото човечество – на едните за вечен живот, а на другите … По такъв начин няма ли да се окаже, че ние всички сме от един отбор, понеже истината за света е еднакво важна и валидна за всеки от нас?

Към какво се стреми науката?

Колкото и парадоксално да прозвучи, по думите на един мой познат астроном: “именно учени с християнски убеждения са създали т. нар. "методически материализъм", който прилага наблюдението и експеримента и приоритетно търси естествените обяснения на феномените в природата.” Дейците на просвещението с борбата си против Църквата, а след тях и редица атеистично настроени мислители постепенно превръщат този подход в идеологически, т.е. накрая се поставя знак за равенство между материализъм и наука. Но тук ще се осмеля да отбележа, че задачата на науката по-скоро е не толкова да намери естествените причини на явленията, колкото да открие обективната истина за нещата от действителността.
Нека си послужа с перифраза на класическия пример за часовника на Уилям Пейли. Някакъв сръчен майстор е изобретил първия (джобен) часовник, но го е изгубил като се е разхождал в гората. Вие се натъквате на този красив, изработен от мед, предмет, отваряте го и разглеждате внимателно частите му. Накрая разбирате, че всичките му механизми са нагласени така, че той да отчита с много голяма точност времето. Тогава решавате да покажете находката си на ваш познат професор, за да ви обясни как може да се е появила. Намирате го в кабинета му да разговаря със свой колега. След дълги размишления, той започва обяснението си така: "Вие сте открили това нещо в природата, следователно тя го е създала. Този предмет е възникнал като продукт на една продължителна и сложна еволюция на медта". И теорията започва – "В началото Земята се е формирала като планета в гигантски газово-прахов облак, който се е уплътнявал ... и е била нагорещена до хиляди градуси. При бавното й изстиване медта се е отделила от другите вещества като чист метал, поради различните им точки на втвърдяване ... При особен вид кристализация на медните атоми са се образували различни пружинки, колелца, зъбчатки, винтчета, циферблати и стрелки. Първичната материя е била пълна с тях... По сложен начин те са се групирали в часовников механизъм и постепенно в резултат на нещо като "естествен отбор" по-прецизните са оставали да съществуват, докато се е получил този вид, който съвсем точно определя времето".
“Но възможността да се образува случайно този предмет в природата е пренебрежимо малка – възразява другият професор. – Защо да не допуснем тогава, че той е бил измайсторен от разумен създател?”
Какво се получава на практика? Ако критерият за научност е да се намерят естествени причини за произхода на всичко, тогава първото обяснение е научно, но не е вярно. Второто – е вярно, но не е научно.[3]
Затова не е ли по-добре да приемем, че всъщност задачата на науката е да открие обективната истина? Така всичко си идва на мястото. Тоест, там, където действат природните явления и закони, нещата да бъдат обяснени чрез тях, а щом някъде е имало интелигентна намеса, това да бъде признато. Стрелките се задвижват от еластичната сила на пружината, но самият часовник не се е появил в резултат от “сложна еволюция на медта”. По аналогия: всички процеси в природата се дължат на естествени причини, но дали тя като цяло не е дело на изкусен Творец?

Ако не можем да докажем Божествения интелект, тогава как ще потвърдим наличието на човешкия разум?

А сега се постарайте да се въплътите в ролята на гениален учен. Направили сте велико откритие, на базата на което сте конструирали, да речем, двигател с много висок коефициент на полезно действие. Вие отнасяте теоретичната си разработка и модела на двигателя за одобрение пред съответната патентна комисия. Оттам ви отговарят, че ще назначат подходящ експерт, който да прегледа работата ви. След извършената проверка, за ваша голяма изненада, чувате от него следното заключение:
– Теоретичната постановка е правилна и не е в противоречие с природните закони. Практическите изпитания също показаха, че двигателят действително притежава посочените качества. Но не можем да бъдем сигурни, че всичко това е дело на нашия колега, защото може да е станало случайно.
– Как така? – недоумявате вие.
– Много просто. Възможно е, например, вашата котка да се е разхождала по клавишите на пишещата ви машина, в резултат на което на хартия се е появила идеята за това изобретение. Също така евентуален взрив в работилницата ви може да е станал причина да се сглоби представеният тук двигател.
– Какво говорите? – се възмущавате все повече и повече. – Не разбирате ли, че след като притежавам интелектуалния потенциал и физическата способност да създам тези неща, вероятността аз да съм техен автор е напълно сто процента възможна? А вероятността те да са се осъществили случайно е пренебрежимо малка. Освен всичко друго има и голям брой свидетели, които са ме виждали, когато работех над тях.
– Вижте какво, възможно е събитията, които ви посочих, да са станали преди това. Вие само сте пресъздали всичко повторно пред други хора, за да ги уверите, че сте истинския изобретател на машината.
– За да се осъществи обаче една нищожно малка случайност, трябва много време – не отстъпвате вие.
– Не е задължително. Според теорията на вероятностите тя може да се реализира и от първия път. Нещо повече, ако приемем съвременната представа за мултивселена, тогава няма никакъв проблем в някои от световете случайно да се получат всякакви предмети.
Като изслушва внимателно и двете страни, комисията отсъжда следното:
– Докато съществува дори нищожна вероятност всичко да е станало случайно, няма как да бъдем сигурни, че вие сте автор на изделието. Затова не можете да получите никакво признание и награда за него.
Тогава ви идва наум един блестящ отговор:
– В такъв случай сигурно ще кажете, че и всички постижения на човечеството, считани за продукти на нашата съзнателна дейност, може да са възникнали случайно. Според вашата логика хората, които претендират, че са ги създали трябва да се откажат от авторските си права, от званията си, а също и да върнат получените заплати. Вие съгласни ли сте да го направите?
Бог е Този, Който категорично заявява, че самият Той е автор на създанието. При това всички Негови “изделия” – атоми, небесни системи, живи организми и т.н., са неизмеримо по-сложни, от което и да е произведение на човешкия разум. Поради тази причина и възможността те да са възникнали случайно е неимоверно по-малка. Материалистите обаче винаги са се стремели да разпространяват схващането, че щом като съществува даже безкрайно малка вероятност светът да се е появил случайно, точно тя със сигурност се е изпълнила на практика. Затова, според повечето от тях, в никакъв случай не може да се приеме, че Бог го е създал. Макар че, от една страна, нямат никакви сигурни фактически доказателства за еволюционния произход на Вселената, живота и човека, а от друга –и възможността нещата да са се развили по този начин е съвършено нищожна, те изискват от съвременната общественост едва ли не безпрекословно да повярва на техните "теории". Но дали ще се съгласят мярката, с която мерят, да бъде отнесена и към самите тях? Щом като има възможност постиженията на нашата цивилизация да са станали случайно, според по-горните разсъждения излиза, че няма как да се докаже, че те изобщо са създали нещо. Но, ако е така не трябва и да претендират, че са някакви учени. Защо тогава е необходимо въобще да им се вярва? От друга страна, щом като няма никакви сигурни доказателства в подкрепа на натурализма следва, че той също се приема единствено на вяра, което го прави своеобразна форма на религия.

Възможни причини

„Интелигентният дизайн” е обявен от някои за псевдонаука, защото признаването на възможността за свръхестествена намеса е равносилна на отказ от познание.[4]
Наистина, когато Бог върши чудеса, те са свързани с някакво нарушение на природните закони, в следствие на което подобни явления няма как да бъдат повторени и изучени в нашите лаборатории. Създаването на пространствено-времевия континуум ex nihilo е драстично нарушение на закона за запазване на енергията и поради недоказуемостта на този акт, философите са принудени да приемат първичността на Съзнанието или на материята единствено като постулат. Човекът твори изделия, които не могат да възникнат чрез естествени процеси, но в същото време нашата дейност е в съгласие с природните закони. В някои случаи обаче Бог върши същото и това ще ни позволи да приложим метода на аналогията в търсене на отговора за произхода на мирозданието.
Ще използваме по-обширен цитат от една статия на американския физикохимик и историк на науката Ч. Такстън:
Емпиричната наука теоретично признава както естествени, така и интелигентни причини
Въпреки че както естествените, така и интелигентните причини ни се разкриват чрез опита, модерната емпирична наука за природата обикновено признава само естествени причини. Това предразсъдък от страна на учените ли е или някакъв заговор за отстраняване на интелигентните причини? Ни най-малко. Науката допуска всяка причина, естествена или интелигентна, за която съществува еднороден сетивен опит. В историята на модерната наука обаче еднородният опит свързва само естествените причини със закономерно повтаряеми събития. Ето защо днес не включваме интелигентни причини в науката. Това обаче не е забрана. Ако интелигентни причини могат да се свържат с повтаряеми събития, те биха били допустими в науката.
Нямаме основание да приписваме причина – естествена или интеллигентна – към кое да е явление, като заместител на еднородния опит.[5] Като пример нека предположим, че сме детективи, които разследват смъртта на един човек. Дали това е убийство или е естествена смърт? Не можем да знаем отговора предварително. Налага се да разследваме случая. Ако някой детектив още в началото на своето разследване обяви, че човешката смърт може да бъде само естествена, ние бихме възразили, че това налага неправомерни ограничения върху възможните причини. Щом като това, което се надяваме да открием чрез нашето разследване е именно дали смъртта е резултат от интелигентна причина (убийство) или е била естествена, ние се нуждаем от метод на работа, който е еднакво отворен за двете обяснения. Нужен ни е метод, който да ни позволи да определим с възможно най-голяма вероятност какво всъщност се е случило.
Както видяхме, през цялата история на експерименталната наука повтаряемите събития са свързвани с естествени причини. Други събития, особено такива като събитията на поява или възникването на нещо, не са повтаряеми и могат да бъдат уникални. Това, от което се нуждаем, е методология, която да премине отвъд априорната обвързаност с причината и която да ни даде критерии за постройката едновременно на случая за естествени и на случая за интелигентни причини.
Аналогия
Как бихме могли да вземем решение в полза на интелигентна причина за някое събитие в миналото? По принцип, за установяване на интелигентна причина използваме същия метод, който използваме и за естествена причина, т. е. еднородния сетивен опит. Това е така нареченият метод на аналогията.
През 19-ти век, астрономът Джон Хершел доразвива метода на аналогията за доводи от наблюдавани причини към неизвестни причини: „Ако аналогията между две явления е много близка и поразителна, докато в същото време причината за едното е очевидна, то едва ли е възможно да се отхвърли наличието на аналогична причина и при второто явление, макар и да не е така очевидна сама по себе си.“ Учените разчитат на този метод повече от 150 години. Огромният успех на науката е поне частична атестация за него...
Като нагледен пример за метода на аналогията нека разгледаме археологията. Принципът на аналогията се използва често в археологията за определяне на това дали едно или друго откритие има интелигентна причина. Разсъжденията са следните: В настоящето виждаме занаятчия, който прави керамични изделия. Следователно, когато претърсваме прахта на някоя селищна могила в Месопотамия и открием счупено гърне, логично е да заключим, че източникът му е също такъв занаятчия – грънчар…
Между другото, със същата аргументация си служат астрономите, когато търсят разумен живот в Космоса. Тя е обичайна практика за екипите от НАСА когато обработват данни от планетите и техните луни. Тези екипи използват различни критерии за признаване на доказателство за разумен живот на планетите – някакъв отличителен белег за продукт на разумен източник…
Астрономът Карл Сейгън твърди, че дори едно единствено послание от космоса би установило съществуването на извънземен живот. Той пише: „Има и други, които вярват, че нашите проблеми са разрешими, че човечеството е все още в своето детство, че някой недалечен ден ще пораснем. Едно единствено послание от Космоса би показало, че е възможно да преживеем такова технологично юношество. Цивилизацията, която изпраща тези сигнали, все пак е оцеляла.“[6]
Ако наистина открием радио вълни, които са с характерните черти на послание, не бихме ли имали основание да приемем, че техният източник е разумно същество, позовавайки се на аналогията с посланията, за които от опит знаем, че са породени от разумни същества, а именно човеци? С други думи, методът на аналогията би могъл да регистрира обща интелигентност, не специално човешка интелигентност.”[7]

Да приложим метода на аналогията

В статията „Сбогом, Дарвин!” вече изведохме три принципа, които говорят за невъзможността мирозданието да е възникнало в резултат на естествени причини. Но възможно ли е едно мислещо и активно същество да удовлетвори тези принципи в своята творческа дейност?
Първият принцип за осигуряването на подходящите параметри за работата на една система е сравнително лесно изпълним. Ние предварително изчисляваме оптималните условия за протичането на производствените процеси, след което настройваме уредите да ги поддържат постоянни. По аналогичен начин са избрани и застопорени точно необходимите константи, закони и взаимодействия за функционирането на Вселената, живите същества и човека.
Второ, една футболна топка няма как сама да промени своето състояние на покой или посоката си на движение. Но играчите могат да променят нейния импулс, като със своята сила й придават някаква скорост, насочвайки я според желанието си. Също така не съществува никаква пречка разумният и всемогъщ Творец след като създаде небесните тела да ги "тласне по техните орбити" (според израза на Нютон).[8] Ако проследим траекторията на топката, без да вземем предвид обаче взаимодействието й с футболистите, тогава ще отчетем неизпълнение на законите за запазване на импулса и на гравитацията. По същия начин, в космическите системи изглеждат нарушени динамичните закони (на импулса, а в скрита форма – и на гравитацията), понеже не се признава външната интелигентна намеса (която личи и от чудесната хармония в организацията на телата).
За интелекта не представлява никаква трудност да реализира процеси с безкрайно малка вероятност за осъществяване. Автомобилът е произведение на нашия разум. Възможно ли е той да се сглоби в резултат на природните стихии? Ще разгледаме само една от частите на двигателя. Да речем, имаме готов цилиндър. Каква е вероятността буталото към него да възникне случайно с подходящите форма и размери? Елементарните разсъждения показват, че тя е (1/)2, защото формите са безброй, както и размерите. А ако и самият цилиндър трябва да се появи по същия начин, така че тези два елемента да бъдат съчленени и системата да работи, общата вероятност е (1/)4, т.е. по-малка от “абсолютна нула”. Конструкторът обаче без особени усилия, от безкрайно многото възможности, може веднага да определи подходящите параметри на елементите и като извърши някои изчисления да сглоби горните изделия. (Ние много рядко си даваме сметка за необикновените способности на нашия ум!) За появата на всемира също се получават вероятности от порядъка на 1/ на някаква степен, но построението по-нататък на заобикалящата ни действителност е доста по-сложно. Тоест за един съзнателен Бог е сто процента възможно да сътвори света, докато пред слепия случай (“часовникар” – по думите на Р. Докинс) изобщо не се открива никаква перспектива да се справи с подобно задание.
Трето, нека за миг да приемем, че не знаем как са се появили автомобилите. Един ден посещаваме автосалон, в който са изложени различни марки леки коли, като има образци от първите до последните модели. Тогава какъв извод ще направим, ако се водим от съвременната научна предпоставка да се търсят само естествени причини за техния произход. В предвид все по-усложняващата се организация, бихме могли да предположим, че цялото разнообразие от форми се дължи на продължителна и сложно разклоняваща се еволюция. Тоест приликата в тяхното устройство и функции може да ни застави да стигнем до доста подвеждащо заключение. Ако се следват по-горните принципи обаче, ще се установи, че дори толкова прости системи няма как да възникнат чрез поредица от случайни процеси (и естествен отбор!), но е необходима целенасочена и планираща интелигентна дейност. В такъв случай, защо да не допуснем, че растенията и животните също са „създадени според видовете си” – извод, който се подкрепя и от тоталната липса на преходни форми.
В един известен пасаж от своята книга „Диалози относно естествената религия” философът Дейвид Хюм, живял през ХVІІІ век, когото съвсем не можем да упрекваме в пристрастност към християнството, разсъждава относно аналогията между човешкия и Божествения разум. Клийнтъс, един от героите в книгата му, казва: „Огледайте се в света наоколо. Вникнете в неговата цялост и във всяка една отделна негова част. Ще откриете, че той не е нищо повече от една огромна машина, разделена на безкраен брой по-малки машини, които на свой ред подлежат на подразделения до степен отвъд човешкото възприятие и способност да проследи или обясни. Всички тези разнообразни машини, дори най-миниатюрните им части, са съгласувани помежду си с прецизност, пленяваща възторга на всеки, който някога се е вглеждал в тях. Внимателното приспособяване на средствата към целите в цялата природа, напомня точно, макар и да превъзхожда многократно, произведенията на човешкия... ум. Затова, тъй като следствията са подобни едно на друго, стигаме до заключението... че и причините са подобни, и че Авторът на Природата по някакъв начин е подобен на човешкия ум, въпреки че притежава неизмеримо по-големи способности, пропорционални на величествеността на работата, която е извършил.“[9]
Британският астроном Джеймс Джинс доразвива тезата според гледната точка на науката от началото на ХХ век: "Явленията във Вселената се извършват не съгласно механични принципи, както се считаше доскоро, а съобразно с чисто математически принципи. Сравнението на природата с огромна машина трябва да бъде изоставено поради потока на научното познание за немеханична действителност. Вселената започва да прилича повече на велика мисъл, отколкото на велика машина. Щом светът е свят от мисъл, ясно е, че трябва да бъде мисъл на някое Същество, Което мисли, и Неговото творение трябва да е било акт на мисълта на това мислещо Същество. Ние, учените, започваме да смятаме, че Духът трябва да се провъзгласи за Творец и Управител в царството на материята. Съвременните научни теории ни принуждават да разсъждаваме за Създателя на света като работещ извън времето и пространството. Вселената ни дава доказателство за една контролираща сила, която е работела с оглед на определена цел и има нещо общо с човешкия ум."[10]
Същото нещо потвърждава и Алберт Айнщайн (както и редица други учени): „Всеки, който се занимава сериозно с наука, постепенно се убеждава, че един Дух се проявява в законите на Вселената; Дух, Който е безкрайно по-могъщ от духа на човека и пред лицето на Когото ние, с нашите скромни възможности, трябва да се смирим. По този начин научните изследвания водят към едно специфично религиозно чувство, което е твърде различно от наивната религиозност.”[11]
Ричард Левонтин, генетик от Харвардския университет, признава, че в науката натурализмът е внесен изкуствено: „Не че методите и институциите на науката по някакъв начин ни принуждават да приемаме материално обяснение на феноменалния свят, напротив – тъй като ние априори държим на материалните причини, сме принудени да създадем изследователски апарат и понятия, които произвеждат материални обяснения…[12]
Затова не е ли време да скъсаме с установената натуралистична парадигма и да приемем, че нещата в природата също могат да имат интелигентна Причина за своя генезис?!

“Улавя мъдрите в лукавството им” (І Кор. 3:19)[13]

Натуралистите допускат, че е възможно да има огнища на живота и на други планети в космоса. По целия свят изследователи, част от проекта SETI, са сканирали небето в търсене на сигнали от интелигентни същества. Космически кораби, насочени извън пределите на Слънчевата система, носят фонографичен запис със златно покритие като послание до галактическите братя по разум. Мнозина учени дори са склонни да смятат нашата биосфера за експеримент на технически напреднала извънземна цивилизация.
Но тук възниква едно трудно обяснимо противоречие. Същите тези авторитети, които са категорично против Божествения произход (и са обявили всяко такова учение за не-научно), с готовност приемат интелигентна намеса от друга цивилизация?! Блез Паскал пита: “Защо толкова много хора не вярват в Божествените истини? Дали, защото не са им доказани?” И отговаря: “Не, но защото те не ги харесват.”
Ние непрекъснато си задаваме въпросите “кои сме?”, “откъде сме дошли и накъде отиваме?”. Популярен вестник веднъж обяснил това силно желание за отговори по следния начин: „Някои предполагат, че е възможно извънземен интелект да е излъчил огромни потоци от кодирана информация, една виртуална галактическа енциклопедия, съдържаща прозрения за произхода на Вселената или за безсмъртието”.[14] Човекът отчаяно се нуждае някой да му каже откъде е произлязъл и как да намери безсмъртие.
Както отбелязват други учени: “Един безкраен Интелект вече е изпратил „потоци” информация, една „всемирна енциклопедия”, относно това откъде сме дошли, кои сме, за какво ни има, а също и прозрение относно безсмъртието – и тя не е кодирана! Разкрита е от Онзи, Който е създал всичко и е преведена на почти всеки език по света. Святата БИБЛИЯ.



БЕЛЕЖКИ:

[1] Решението на съда излезе към края на декември 2005 г., а статията е написана само няколко месеца по-късно – през пролетта на 2006 г.
[2] Виж 1-ва бележка в статията „Сбогом, Дарвин!”:
[3] Ако някой читател спори, че нещата, които са се появили в резултат на интелигентен дизайн, лесно могат да бъдат разпознати, ще го попитаме какъв е критерият за това? Например, бактериалната клетка, най-простата форма на живот, е с много по-висока степен на организация от един механичен (или електронен) часовник. Кое от тях тогава е дело на разумен създател и кое – игра на химичните молекули?
В редица области е необходимо да се създадат ясни правила, позволяващи ни да разграничаваме продуктите на съзнателната дейност. Как иначе ще определим, че един камък е сечиво, използвано от “прачовека”, а не е просто парче скала с причудлива форма? Или, че засечените радиоемисии от космоса носят послание? И защо този подход да се счита за антинаучен?
[4] Интелигентният дизайн (англ. Intelligent Design, ID) се възприема като по-лека форма на креационисткото учение, защото се опитва деликатно да насочи вниманието на читателя към разумния план в построението на природата, без да разкрива Кой и как е реализирал този замисъл.
“Интелигентния дизайн” е считан от редица социолози и философи на науката за “наукообразна теория”, която не е подкрепена със сериозни доводи, не задава научна програма или възможност за експериментална проверка.
Трябва да признаем, че посоченото възражение донякъде е основателно. Повечето аргументи на създателите на “Интелигентен дизайн” са били оборени от опонентите, принадлежащи към противниковия лагер. Що се отнася до целите и задачите, уверени сме, че неговите поддръжници могат да разработят в бъдеще една по-добра научна програма за действие (все пак движението съществува сравнително отскоро). Въпрос на време е да бъдат предложени и емпирично проверими космологични модели на Сътворението, а данните от съвременната спътникова апаратура съвсем скоро ще ни посочат достоверната научна хипотеза.
[5] Дейвид Хюм въвежда израза ,,еднороден опит" (uniform experience). Под него той е имал предвид това, което аз наричам еднороден сетивен опит, една обективна опитност на петте сетива, не субективно или религиозно преживяване (б. а. – Ч. Т.).
[6] Carl Sagan, Broca's Brain, 1979. New York: Random House, p. 275
[8] Библията ни казва, че ние сме сътворени по "Божия образ и подобие", затова има известна аналогия между собствените ни  разумни действия и Неговите. Но Той не е по "наш образ и подобие", поради което не са Му необходими "ръце", за да направи едно или друго нещо.
Бог е Дух (Йоан 14:26) и е трансцендентен (извън материалния пространствено-времеви континуум), както и иманентен (вездесъщ), т.е. Неговото присъствие е навсякъде и по всяко време, но като отделен и независим от всичко.
Според Св. Писание създаването и подреждането на небесните тела в красиви системи, е станало по заповед от Бога (както впрочем и всичко останало).
[9] Основните черти във философията на Д. Хюм са скептицизмът и натурализмът, като той се явява една от най-влиятелните личности в Шотландското просвещение. Посоченият цитат явно се е появил в резултат на някакво негово моментно прозрение, защото не се вписва в контекста на останалото му творчество.
[10] Попов, С. „ЗАЩО ВЯРВАМ В БОГА”, София, 1992, стр. 35, 36.
[11] АЙНЩАЙН, цитиран в “Albert Einstein: The Human Side” by Dukas and Hoffmann, Princeton University Press, 1979, 33.
[12] Richard Lewontin, New York Review of Books, January 9, 1997
[13] Цитатът е според Протестантския превод на Библията от 1940 г.
[14] Union-Tribune, San Diego, California, 5 November 1993.

Статията е по извадки от книгата "Вяра и наука"

Няма коментари:

Публикуване на коментар